№ 713
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501078 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал. 1 ГПК и е образувано е по повод жалба
на С.Д.А. от гр. *** , чрез пълномощника адвокат Е.Тумбев, с адрес: гр.София
, бул. „Тодор Александров ” № 28, ет. 7, против постановление от
01.06.2022г. на ЧСИ Г.Михалев ,рег. № 703,с което е постановен отказ за
прекратяване на изп.дело о № 20177030400080 по описа на ЧСИ Г.Михалев ,
поради настъпила перемция.
В жалбата са изложени твърдения, , че с изтичане на две годишен срок,
считано от 05.06.2019 до 05.06..2021 г., съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
отношение на въззивника е настъпила перемпция, тъй като валидни действия
не са извършвани . Поддържа се, че настъпилата перемпция се явява
релевантен юридически факт, доколкото след посочената дата не е имало
основание за извършване на нови действия на принудително изпълнение.
Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане и присъждане на разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор на жалбата от взискателя по
изпълнителното дело –Община Приморско .
В писменото си становище по реда на чл. 436 ал. 1 от ГПК съдебният
изпълнител излага съображенията си за неоснователност на жалбата .
Съдът, като съобрази доводите на страните и приложените по
изпълнителното дело доказателства, счита за установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице ,против
подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител ,поради което е
1
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Видно от приложените по изпълнителното дело документи , че въз
основа на АУЗД от 13.09.2013 г,от 17.03.2014г. и от 06.11.2015 г. на ЧСИ
Г.Михаел е възложено да образува изп.дело за събиране на публично
общинско вземане в полза на Община Приморско и е образувано настоящото
изп.д. № 80/2017 г
Сочи се в жалбата , че по отношение на длъжника последното
изпълнително действие е било извършено на 05.06.2019 г- и до 07.02.2022 г.
е налице период от около две години и половина ,през които не са
предприеми принудителни действия.Поради това се счита ,че изпълнителното
дело е било прекратено на 05.06.2021 г. и незаконосъобразно съдебният
изпълнител е продължил неговото администриране и извършването на други
изпълнителни действия.Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е
незаконсъобразен и се настоява за неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав счита във връзка с тези твърдения следното :
Подробни разяснения относно института на т.нар.“перемция“ са дадени
в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК в което се сочи ,че :
„Докато „в исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът
не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на
исковото производство,то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Приетите в съдебната практика преди 1991
г. разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения
2
на органите по принудително изпълнение да проведат служебно
принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на
социалистическата държава и на социалистическите организации като
кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в
исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи
и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска)
и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за
давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното
производство има правно значение както за неговото развитие
(изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва
изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността
е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна
възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не
предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск,
или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато
исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова
давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление
на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
3
правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика
по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от
страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на
оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).“
Бездействието на взискателя в продължение на повече от две години не
се отразява обаче върху дължимостта на вземането, а е основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
което не изключва възможността за последващо образуване на друго
изпълнително дело, в рамките на което субективното право да бъде
принудително осъществено“
В този смисъл следва да се отбележи , че не е налице период, по-дълъг от
две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия в полза на
взискателя, нито има данни самият взискател да се е дезинтересирал от
изпълнението след изричното възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ – не е налице
хипотезата на чл. 433, т. 8 от ГПК, при която да не е следвало продължаване на
действията спрямо жалбоподателя в качеството му солидарните длъжник. В тази
връзка следва да се посочи, че делото е било образувано на 07.02.2017 г. и на
15.02.2017 г. е вписана възбрана върху имот на длъжницата в СВ-Царево .,а през
2018 г. са присъединени за събиране още вземания- по АУЗД от 11.07.2017 г.
На 02.04.2018 г. е изпратено запорно съобщение до
„Райфайзенбанк“АД/получено на 12.04.2018 г./
На 31.05.2019 г. е подадено ново възлагателно писмо до ЧСИ-за събиране на
ново вземане по АУЗ от 02.05.2018 г. ,влязъл в сила на 27.07.2018 г.На 29.05.2019
г. взискателят Община Приморско е поискал да бъде извършен опис на
недвижими имоти ,представляващи земя и сграда ,собственост на длъжника в гр.
Приморско .Ново възлагателно писмо за събиране на вземане по нов АУЗ от
27.05.2019 г. е подадено на 08.11.2019 г.С призовка за принудително изпълнение
от 29.07.2019 г.,връчена по реда на чл. 47 от ГПК , длъжникът е уведомен за
насрочен опис за 28.08.2019 г. на описани недвижими имоти .Наложен е и запор
върху сметките на длъжника в „Юробанк България“АД-от 10.12.2019 г. /ответно
писмо от банката на 23.12.2019 г./.С ново възлагателно писмо от 17.08.2020 г. е
възложено събиране на вземане по нов АУЗ –от 20.01.2020 г. Изпратено е запорно
събщение до Уникредит Булбанк АД -на 07.02.2022 г.През цялото време
4
действително са извършвани множество справки за имотното състояние на
длъжника ,за неговата месторабота и адрес ,които ,макар и да се са същински
принудителни действия ,доказват ,че взискателят не е бездействал и не се е
дезинтересирал след изричното възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ,което е и
смисълът на разпоредбата на чл. 433 т. 8 ГПК
В този смисъл, няма настъпила по съответния ред перемция на
изпълнителното производство в резултат на бездействие на взискателя
изразяващо се в непоискване извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Следователно, не е налице незаконност на
извършените изпълнителни действия-възбрана, опис на недвижими имоти,
изграждащи изпълнителния способ на публичната продан, като извършени по
„перемирано“ дело.Затова отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден. В ГПК няма предвиден процесуален ред по силата на който
взискателят да задължи съответния съдебен изпълнител безусловно и в
разумен срок да реализира поискания и заявен от последния способ за
принудително събиране на вземането си. Забавянето на изпълнението не
може да се вмени във вина на взискателя и да се квалифицира като
бездействие на самата страна в изпълнението и в резултат на това да се
направи извод, че поради „проявено бездействие” на взискателя продължило
повече от 2г. през които не е поискано извършване на изпълнители действия
изпълнителното производство да се счита за прекратено по смисъла на
закона. Недопустимо е да се квалифицира поведението на взискателя като
бездействие по смисъла и на цитираното Тълкувателното решение, доколкото
последният е изпълнил процесуалното си задължение да посочи способ за
изпълнение и за който способ не е имало каквото и да било основание да бъде
променян, изменян или повтарян, доколкото той е насочен най-пряко към
постигане на целта на принудителното събиране на вземането. От страна на
взискателя е оказано пълно съдействие на ЧСИ по отношение на заплащането
на дължими такси, по снабдяването със скици и схеми на имотите на
длъжника и други, когато това е поискано от съдебния изпълнител. В този
смисъл, няма настъпила каквато и да било перемция доколкото, както се
посочи, взискателят е посочил конкретен способ за принудително
изпълнение, липсват данни изрично или мълчаливо да се е отказал от него
предвид и на факта, че всички последващи действия на взискателя са
5
насочени към поддържане висящността на изпълнителния процес и
съдействие на ЧСИ да извърши поисканите от него изпълнителни действия.
По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение
,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №4434/22.06.2022 г. по описа на
ЧСИ Георги Михалев , подадена от С.Д.А. ,ЕГН **********,с постоянене
адрес – гр.*** общ.*** бул.*** ** вх.* ет.*, а ** ,чрез адв. Емил Тумбев с
адрес за връчване : гр. София , бул. „Тодор Александров ” № 28,ет.7, против
постановление от 01.06.2022г. на ЧСИ Г.Михалев ,рег. № 703,с което е
постановен отказ за прекратяване на изп.дело о № 20177030400080 по описа
на ЧСИ Г.Михалев , поради настъпила перемция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6