РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1229
гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева к.а.н.д № 958 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.А.Г., ЕГН
********** ***, представляван от Л. Т. К., против решение №360/25.02.2023г.,
XXI нак. състав, постановено по НАХД № 5313/2022 по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление №
22-0432-001086 от 15.08.2022 г., издадено от началник сектор Първо РУ при ОД на
МВР – Пловдив, с което на касатора на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за недопустимост и
неправилност на атакуваното решение. Намира, че при издаването на АУАН и НП е допуснато
съществено процесуално нарушение чрез лишаването му от възможност да сключи
споразумение с наказващия орган. Твърди, че с наказателното постановление му е
наложено и допълнително наказание по отнемане на 6 контролни точки, като
посочва, че дейност представлява незаконосъобразно наложено наказание. Моли
наказателното постановление да бъде отменено и в тази част. Твърди, че
извършеното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение,
а в НП не са изложени мотиви за това, което било съществено процесуално
нарушение. Според касатора районният съд в мотивите си се опитвал да санира
липсата на тези мотиви по чл.28 ЗАНН, което било изначално недопустимо и за
съществено нарушение, като счита това за трайна съдебна практика. Счита, че по
делото пред районния съд липсват годни доказателства от наказващия орган за
извършване на вмененото нарушение, в това число и от свидетелските показания на
св. Кавръмов за удостоверяване извършителството на вмененото на лицето
нарушение. Според касатора регистрирането на административни нарушения от
свидетели, в качеството им на служебни лица по пътен контрол, без съответно
потвърждение с техническо средство (камери) често превръща доказването пред съда в спор:
дума срещу дума, като тежестта на гласните изявления на страните се преценят от
съда, но според касатора била известна и трайна съдебна практика кои се
кредитират за логични правдиви и без противоречия. По тези и подробно изложени
в жалбата съображения моли решението на районния съд да бъде отменено, както и
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от адв. К.. Не поддържа искането за присъждане на разноски.
Ответникът – началник сектор в ОД на МВР –
Пловдив, Първо РУ в писмено становище намира жалбата за неоснователна, а
решението на районния съд за правилно законосъобразно. Счита фактическата
обстановка за изяснена. Не споделя твърденията на касатора за допуснати
съществени нарушения. Счита, че в административната преписка се съдържат
достатъчно доказателства, които доказват вината на лицето и обуславят административнонаказателната
му отговорност. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
намира жалбата за неоснователна.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване, а по същество - за неоснователна.
За да потвърди издаденото наказателно
постановление, състав на Районен съд –Пловдив приема за установено по делото,
въз основа на фактическите констатации на въззивния съд и приетите по делото
доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР-
Пловдив на 07.08.2022 г. в 08:30 часа в гр. Пловдив, на ул. „Скопие“ срещу № 23
в посока на движение от запад към изток касаторът Г. управлявал лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № *** от категория М1, като по време на движение не бил
поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. За
установеното нарушение на водача бил съставен АУАН, а по-късно било издадено и
наказателно постановление.
Съдът е дал вяра и на показанията на разпитания
по делото свидетел Д.К., който на посочения пътен участък свидетелят изпълнявал
служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение,
както и на събраните по делото доказателства, представляващи административната
преписка.
Районният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи
основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание, актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално
компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни
изводи в АУАН и в НП. Приел е за неоснователно възражението за материалната некомпетентност
на административнонаказващия орган.
Съдът е приел за неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради неотправянето на предложение от наказващия орган до жалбоподателя за сключване на споразумение по реда на чл. 58г от ЗАНН. Приел е, че в случая АНО е процедирал така на основание чл. 58г, ал. 17 от ЗАНН във връзка с чл. 189з от ЗДвП. Като се е позовал на цитираните разпоредби, съдът е приел, че за нарушения по ЗДвП не се прилагат правилата за приключване на административнонаказателното производство със споразумение. Приел е, че сам по себе си фактът на неотправянето от наказващия орган до нарушителя на предложение за сключването на споразумение не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като сключването на споразумение е само факултативен, а не задължителен етап от административнонаказателното производство.
Относно възраженията за по-благоприятно
третиране и понасянето на отговорност в по-нисък размер чрез сключването на споразумение,
съдът е посочил, че този ред на
процедиране на наказващия орган почива на действащата нормативна уредба, поради
което не е дискриминационен или ограничаващ правото на защита на жалбоподателя.
Посочил е също, че с връчването на наказателното постановление лицето е било уведомено
за възможността да заплати имущественото наказание глоба в намален размер на
основание чл. 79б от ЗАНН, от което не се е възползвало.
Съдът е приел, че нарушението е формално и от
обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното
деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
Относно искането съдът да се произнесе по
отнетите контролни точки, последният се е позовал на основание Наредба №
Iз-2539/17.12.2012 г., където е посочено кога се отнемат контролни точки - чл.
6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за неизпълнение на задължението
за използване на предпазен колан по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП се
отнемат 6 контролни точки. Съдът се е позовал и на действащите норми на ЗАНН,
сред които не попада дейността на администрацията по отнемането на контролни точки.
Посочил е, че контролните точки представляват средство за отчитане на
установени нарушения, без отнемането им да представлява самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на
контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки,
нито сред наказанията по ЗДвП. Отнемането на контролни точки не е санкция, нито
принудителна административна мярка, а пряка и автоматична законна последица и следва
факта на налагане на наказание за извършено нарушение с влязло в сила НП.
Относно възраженията за маловажност с решението
е извършена такава преценка и е прието, че деянието не съставлява такова с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива. Съдът е обсъдил
възраженията на жалбоподателя относно пътната настилка, ниската скорост, с
която се е движил, както и липсата на доказателства относно такива
обстоятелства, които да правят извинително неизползването на обезопасителния
колан от страна на жалбоподателя в конкретния случай.
В пределите на касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на районния съд за липса на
формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При
реализирането на административнонаказателната отговорност на К.Г. не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това
срокове и от надлежни органи. Спазена е процедурата по съставяне и връчване на
акта.
Процесните АУАН и НП съдържат реквизитите
съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства,
относими към деянието, както и към съставомерните елементи на процесното
нарушение, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за управление
на посоченото МПС от съответната категория без обезопасителен колан.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите
на районния съд относно безспорната установеност на процесното нарушение от
обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни,
за да обосноват извод, че Г. в качеството му на водач на МПС е извършил
вмененото му нарушение. Районният съд изключително подробно, последователно и
обосновано е извършил цялостна проверка на проведеното
административнонаказателно производство и по наведените доводи от
жалбоподателя, а дори и по неповдигнати такива.
Не се споделят възраженията за липсата на
доказаност на извършеното нарушение. На първо място в тази връзка непосочването
от страна на актосъставителя, че не си спомня конкретния случай, но потвърждава
издадения и подписан от него АУАН, не е основание да се приеме тезата на
жалбоподателя. Нормално е, след като това е основната дейност на
актосъставителя в качеството си на младши автоконтрольор, същият да не си
спомня конкретните подробности, предвид множеството сходни нарушения от този
вид. На следващо място правилно съдът е взел под внимание изложените в жалбата
съображения, като е приел, че самото наказано лице не оспорва факта на
нарушението, но изтъква други доводи за отмяна на наказателното постановление.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че нито при съставянето на АУАН,
нито по-късно касаторът е заявил някакви претенции по съставянето на акта.
Напротив, в АУАН, който касаторът е подписал собственоръчно, е посочено, че
няма възражения.
Не на последно място следва да се има предвид и
обвързващата доказателствена сила на АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Обстоятелствата по извършеното нарушение, описано в АУАН не са оборени с
никакви доказателства, поради което съдът правилно е достигнал до извод за
осъществен състав на соченото нарушение.
Настоящата касационна инстанция намира
изложените от районния съд съображения във връзка с направените възражения за
липса на приложение на института на споразумението за правилни. Съдът се е
съобразил със законовата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, който
се явява специален по отношение на ЗАНН. Прави впечатление, че измененията на
ЗДвП със сочената разпоредба е приета по едно и също време с нормите на ЗАНН,
предвиждащи института на споразумението. С други думи за нарушенията по ЗДвП не
се прилага институтът на споразумението по ЗАНН. Последното се отнася и за
чл.28 ЗАНН, уреждащ маловажност на деянието, поради което и наведените с
жалбата пропуски в административнонаказателното производство и в съдебното
такова за липсата на произнасяне и допълване на мотивите на органа от съда,
настоящият състав намира за напълно неоснователни.
Съдът изцяло споделя и препраща на основание
чл. 221, ал.2 от АПК към подробните съображения на въззивната инстанция относно
отнемането на контролните точки. По този въпрос съдебната практика е единна и
непротиворечива, поради което е излишно нейното преповтаряне.
Въз основа на изложеното, съдът намира
постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще следва да
бъде оставено в сила.
Ето защо, на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№360/25.02.2023г., XXI нак. състав, постановено по НАХД № 5313/2022 по описа на
Районен съд – Пловдив
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.