№ 90
гр. Луковит, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20214320100222 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538, ал. 1, вр. 535 от ТЗ за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът Ц. П. М. дължи на ищцата
Й.Й.А.. сумата от 16300 лева по издаден от ответника на 04.06.2017 г. запис на заповед и
падеж - 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК - 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д.
№ 748/2020 г. по описа на РС - Троян е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК.
В исковата молба ищцата Й.Й.А.. твърди, че е единствен наследник на Й.Й.М., ЕГН
**********, починал на 03.07.2020 г. в гр. Тетевен. Твърди, че въз основа на запис на
заповед от 04.06.2017 г. ответникът е получил от наследодателя на ищцата Й.Й.М. сумата от
16300 лева, като получената сума е обезпечена с издаването на този запис на заповед, с
който ответникът е поел задължението безусловно, неотменимо и без възражения и
допълнителни условия да изплати същата сума на наследодателя на ищцата в определен
срок - на 04.06.2018 г. в гр. Тетевен, ул. Т.М.**. Твърди се, че наследодателят на ищцата,
който е поемател по записа на заповед, е починал на 03.07.2020 г., като вземането по записа
на заповед е наследено от ищцата като единствен негов наследник. Изложени са твърдения,
че по ч.гр.д №748/2020 г. на РС Троян срещу ответника по заявление, подадено от ищцата, е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от
16300 лева, ведно със законната лихва от 21.08.2020 г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20208800400884 по описа на ЧСИ
Р.Д. с район на действие Окръжен съд - Ловеч, като длъжникът в законоустановения срок е
подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, с което обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК. Моли да да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата по издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноските в настоящето и в заповедното производство.
В първото с.з. ищцата уточнява, че сумата от 16300 лева е предоставена на ответника
от нейния наследодател на заем, т. е. твърди наличие на каузално правоотношение по
договор за заем, като процесният запис на заповед е издаден от ответника за обезпечаване
задължението му за връщане на сумата по договора за заем.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Не
1
оспорва твърдението, че е издал процесния запис на заповед. Оспорва фактическото
твърдение на ищцата, че е получил от наследодателя на ищцата сумата от 16300 лв. Твърди,
че процесният запис на заповед е издал по повод и преди получаване на сумата от 16300
лева от наследодателя на ищцата, но сумата фактически не му била предадена и в тази
връзка отрича възникването и съществуването на твърдяното от ищцовата страна каузално
правоотношение. С отговора е направено и възражение за нищожност на записа на заповед
поради липса на форма с оглед непълнота и неяснота на съдържанието и конкретно относно
реквизита място за плащане. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 748/2020 г. по описа на РС – Троян съдът е издал в
полза на заявителя Й.Й.А.. – настоящ ищец, в качеството й на единствен наследник на
Й.Й.М., б.ж. на гр. Тетевен, Ловешка област, ЕГН **********, починал на 03.07.2020 г.
Заповед № 260032 от 06.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, против длъжника – настоящ ответник Ц. П. М., за сумата 16300
лева, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 04.06.2017 г. в гр.
Тетевен, Ловешка област, с падеж 04.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски за държавна
такса в размер на 326.00 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. На заявителя са дадени указания по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като настоящият иск е предявен в едномесечния срок по
цитирания законов текст, поради което се явява допустим.
От документ, представен в оригинал, наименован „запис на заповед“, се установява,
че същият е издаден на 04.06.2017 г. в гр. Тетевен, и със записа на заповед /това
наименование е изписано и в текста на документа/, и с посочен издател Ц. П. М., последният
се задължил безусловно и неотменимо да заплати на Й.Й.М. сумата от 16300 лева на падежа
– 04.06.2018 г. и място на плащане – местожителството на издателя: гр. Тетевен, ул. „Трети
март“ № 46.
Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници Изх. №
АПИО-03-5-294 изд. на 06.07.2020 г. от Община Тетевен, че поемателят по записа на
заповед Й.Й.М. е починал на 03.07.2020 г. и е оставил за свой единствен наследник ищцата
Й.Й.А...
Предвид така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
ищецът–кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
При липса на релативно възражение, към която се приравнява и общото възражение на
ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба
обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът – поемател не е длъжен да доказва
възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, като по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на
вземането по записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.
422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на
заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната
функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането
си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се
2
прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат
различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на
заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между
записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя от страните е
въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими
към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
Ето защо и в приложение на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
цитираното тълкувателно решение, се налага извода, че ищецът носи тежестта да установи
само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от
установяване на каузална причина за издаване на записа на заповед, ищецът би имал само с
цел преодоляване на защитата на ответника, в случай, че същият би твърдял и доказвал
различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За
посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с
отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на
длъжника / В този смисъл напр. Решение № 248 от 23.01.2015 г. на ВКС по т. дело №
3437/2013 г., І т. о., ТК, Решение № 24/20.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2328/2013 г., І т. о.,
ТК, Решение № 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 17
от 19.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3385/2013 г., І т. о., ТК, Решение № 87 от 11.07.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1093/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 112 от 23.06.2016 г. на ВКС по т. д. №
1556/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 69 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1185/2015 г., II т. о.,
ТК, Решение № 66 от 28.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 378/2014 г., II т. о., ТК/.
Дори в случай, че се установи липса на каузално правоотношение, обезпечено с
издадения запис на заповед, то в случай, че последният е редовен от външна страна, то
искът за установяване на вземането по него следва да се уважи. Недоказването и от двете
страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката
им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по
менителничния ефект. (В този смисъл е и Решение № 14 от 19.03.2018 г. по т. д. №
1249/2015 по описа на ВКС, Определение 136 от 20.03.2018 г. по. д. № 2312 по описа за 2018
г. по описа на ВКС).
В настоящия случай с оглед твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът
е издал процесния запис на заповед по повод получаване от наследодателя на ищцата на
сумата от 16300 лева, която сума не му била предадена, съдът първоначално прие, че
твърденията на ответника навеждат на наличие на предварителен договор за заем с
наследодателя на ищцата или т.нар. обещание за заем, във връзка с който е издал процесния
запис на заповед, но окончателен договор за заем не е сключен, тъй като на ответника не е
предадена обещаната сума.
С оглед на приетото съдът разпредели и доказателствената тежест, като указа, че в
тежест на ищеца е да установи наличието на редовен от външна страна запис на заповед,
действителен и подлежащ на изпълнение, а ответникът следва да докаже постигане на
съгласие с наследодателя на ищцата за предоставяне в заем на въпросната сума /обещание за
заем/ и връзката между обещанието за заем и процесния запис на заповед. При доказване на
последното от ответника, ищцата следва да докаже, че сумата е предадена на ответника.
В с.з. процесуалният представител на ответника категорично възрази, че процесният
запис на заповед е издаден във връзка с обещание за заем, като не сочи никакви конкретни
факти относно причината за издаване на менителничния ефект. Процесуалната позиция на
ответника се свежда единствено до отричане на твърдяното от ищеца каузално
правоотношение, без да сочи конкретни факти относно причината, поради която е издал
менителничния ефект. При това положение съдът намира, че направеното от ответника
оспорване на иска, основаващ се на менителничния ефект, доколкото не разкрива каузата,
поради която той е издал записа на заповед, представлява общо оспорване за безпаричност
на менителничния ефект.
3
Съгласно константната практика на ВКС, формирана след приемане на цитираното
тълкувателно решение, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: №
15/16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015 г. на ВКС, І ТО, № 87/11.07.2016 г. по т. д. № 1093/2015
г. на ВКС, II ТО, № 66/30.06.2016 г. по т. д. № 3803/2014 г. на ВКС, II ТО, № 69/09.05.2016 г.
по т. д. № 1185/2015 г. на ВКС, II ТО, № 18/18.12.2015 г. по т. д. № 535/2014 г. на ВКС, I ТО,
№ 17/16.02.2015 г. по т. д. № 116/2014 г. на ВКС, II ТО, № 179/04.03.2015 г. по т. д. №
3747/2013 г. на ВКС, II ТО, № 27/07.07.2015 г. по т. д. № 1384/2013 г. на ВКС, I ТО, №
26/15.04.2015 г. по т. д. № 2205/2013 г. на ВКС, II ТО, № 24/29.05.2015 г. по т. д. №
2328/2013 г. на ВКС, I ТО, № 12/30.01.2015 г. по т. д. № 2714/2013 г. на ВКС, I ТО, №
213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, II ТО и мн. др., общо оспорване от
ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината
за издаване на записа на заповед. Прието е, че проява на общо оспорване, при което липсва
относително възражение, са примерно твърдения за: липса на каквото и да е каузално
отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че записът на заповед
е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил
насрещна престация от ищеца; че не съществува посоченото в исковата молба от ищеца
каузално правоотношение, без ответникът да сочи такова и други. В настоящия случай
направеното от ответника оспорване изцяло попада в обхвата на понятието „общо
оспорване“, с оглед на което за ищцата като универсален правоприемник на поемателя по
процесния запис на заповед не се поражда задължение да доказва възникване и
съществуване на вземане по каузално правоотношение между поемателя и издателя на
ценната книга, по повод или във връзка с която е издадена същата.
На следващо място, съдът приема, че представеният по делото запис на заповед
съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити,
представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. В него се
съдържа наименованието "запис на заповед", както в заглавието, така и в съдържанието му.
Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 16300 лева.;
падежът е уговорен на определен ден – 04.06.2018 г., каквото е изискването, визирано в
нормата на чл. 537 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. В записа на заповед като място на издаване е
посочено гр. Тетевен, а мястото на плащане е индивидуализирано освен с населено място и с
конкретен адрес, като е отразено, че същото е и местожителството на издателя. Като
кредитор е посочен наследодателят на ищцата. Вписана е датата на издаване на записа на
заповед и върху него е положен подписа на издателя /ответника/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
ценната книга поради неяснота и непълнота относно реквизита място на плащане. Както се
посочи мястото на плащане е индивидуализирано освен с населено място и с конкретен
адрес, като е отразено, че същото е и местожителството на издателя. Ответникът възразява,
че местожителството му е различно от посоченото в реквизита място на плащане - в същото
населено място /гр. Тетевен/, но друг административен адрес, което водело до неяснота
относно мястото на плащане. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някой
от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в
ал. 2, 3 и ал. 4 на същата разпоредба. Съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорено друго,
мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.
Законодателят не е дал определение за "място на плащане" и "място на издаване", но
приравняването на мястото на издаването и мястото на плащането с местожителството на
издателя на записа на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид населеното
място, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в
рамките на съответното селище /в този см. Решение № 21/4.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1348/2013 г., I т. о., ТК, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, така и особеното мнение
към решение № 225/28.03.2014 г. по т. д. № 948/2012 г. на ВКС, II т. о., което настоящият
състав споделя/. Доколкото в случая е посочено място на издаване – населено място – гр.
Тетевен, а мястото на плащане е индивидуализирано не само с посочване на населеното
място, но и адрес, записът не страда от твърдения порок. В Решение № 225/28.03.2014
година на ВКС по т. д. 948/ 2012 г. се приема, че мястото на издаване и/или мястото на
4
плащане следва да бъдат индивидуализирани чрез отразен адрес. Прието е, че
индивидуализирането на адреса на издаване е необходимо с оглед прилагане на
презумпцията по чл. 536, ал. 3 ТЗ при липса на отразено местожителство на издателя.
Изрично е посочено, че записът на заповед не е нищожен поради липса на реквизит "място
на плащане" и/или "място на издаване", ако с оглед определения от издателя способ на
плащане адресът няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение. В
случая с оглед факта, че е посочен адрес на изпълнение на менителничното задължение, то
липсата на адрес на издаване не обуславя нищожност на записа на заповед.
Следователно записът на заповед е породил валидно менителнично задължение.
Ответникът не доказа да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в
закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж
на записа на заповед, че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.
Изложеното обуславя извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, които ищцата е направила в настоящето исково производство в
размер на 326.00 лева за държавна такса. Следва да се присъдят и разноските, направени в
заповедното производство /по арг. от т.12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК/ в
размер на 326.00 лева за държавна такса или разноски в общ размер на 652.00 лева.
Искането на ищцата за присъждане на разноски в изпълнителното производство е
недопустимо и не подлежи на разглеждане в това производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ц.
П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, жк П.*** ДЪЛЖИ на ищцата
Й.Й.А.., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, П.*** – в качеството й на
единствен наследник на Й.Й.М., б.ж. на гр. Тетевен, обл. Ловеч, починал на 03.07.2020 г.,
сумата от 16 300 /шестнадесет хиляди и триста /лева по запис на заповед издаден на
04.06.2017 г. в гр. Тетевен, обл. Ловеч и падеж - 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 21.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 748/2020 г. по описа на РС - Троян е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, жк П.*** ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Й.Й.А.., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, обл. Ловеч, П.***
сумата от 652.00 /шестстотин петдесет и два/ лева, представляваща направените от нея
съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5