№ 1691
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
Г. К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508818 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №6542 от 11.04.2024г., постановено по гр.дело №67473/2023г. по
описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, е отхвърлен предявеният от Н. П. Н., с ЕГН
**********, срещу БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат *********,
иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено със
заповед №РД-10-482/06.10.2023г. дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", като неоснователен. С решението е осъден Н. П. Н., с ЕГН **********, да
заплати на БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат *********, на
основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата 450 лв., разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Н. П. Н., с ЕГН **********, чрез
пълномощници адв.Г. Ф. и адв.С.И., с надлежно учредена представителна власт, с
която се обжалва изцяло решение №6542 от 11.04.2024г., постановено по гр.дело
№67473/2023г. по описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, с което е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ, както и са възложени в
тежест на ищеца разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в
цялост всички събрани по делото доказателства, релевираните доводи и възражения от
ищеца, поради което е обосновал неправилен краен извод за законосъобразност на
оспорената заповед №РД-10-482/06.10.2023г., с която е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Поддържа се, че
1
работодателят само формално е поискал от ищеца писмени обяснения, без да посочва
във връзка с какво нарушение се изискват, поради което следва да се приеме, че
същият не е изпълнил задълженията си преди издаване на обжалваната заповед да
запознае служителя с отправените срещу него твърдения за допуснати нарушения на
трудовата дисциплина и по този начин да му гарантира възможност за защита в
образуваното срещу него дисциплинарно производство. В тази връзка се твърди, че
неправилно и в противоречие на доказателствата по делото първоинстанционния съд е
приел, че работодателят е спазил процедурата по чл.193 КТ преди налагане на
дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" с обжалваната заповед.
Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение не са посочени конкретните
доказателства, на основание на които съдът е приел, че ищецът по време на
изпълнение на служебните си задължения е направил опит, без конкретна причина, да
спъне случайно преминаващ гражданин, както и въз основа на кои доказателства е
прието, че поведението на ищеца е осъзнато и преднамерено, както и не е отразено
още в какво се изразява нелоялното поведение на ищеца спрямо работодателя му.
Оспорват се констатациите на вещото лице, което е изготвило приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, като се сочи, че изводите на съдебния експерт се
основават на допускания и предположения, поради което неправилно е кредитирана от
съда. Твърди се още, че при доказателствена тежест за работодателя не са ангажирани
убедителни доказателства, от които по несъмнен начин би могло да се обоснове
извода, че ищецът е извършил описаното в оспорената заповед №РД-10-
482/06.10.2023г. нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Поддържа се още, че
необоснован и неподкрепен от събраните по делото доказателства е изводът на
първоинстанционния съд за съответствие на наложеното наказание с тежестта на
извършеното нарушение. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявения иск с правно
основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за
сторените разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат
*********, чрез процесуален преставител юрисконсулт П.П., депозира писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено
при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че крайният извод на СРС за
законосъобразност на проведеното дисциплинарно производство, приключило с
издаване на оспорената заповед, напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства и на правилното тълкуване и прилагане на закона. Твърди се, че
работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.2 от КТ, както и че
заповедта, с която е наложена на ищеца дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", е мотивирана, съдържа изискуемите по закон реквизити. В тази връзка се
поддържа, че по делото е доказан факта, че правилно работодателят е упражнил
потестативното си право да наложи на ищеца дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение". Допълнителни аргументи в същия смисъл са
изложени и в молба от 03.02.2023г., която по същество представлява писмена защита.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
2
обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и
обосновано. Прави възражение за прекомерност относно претендираните от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Предявен е от Н. П. Н., с ЕГН **********, срещу БЪЛГАРСКА
НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат *********, иск с правно основание чл.357,
ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено със заповед №РД-10-
482/06.10.2023г. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
страните са обвързани от трудово правоотношение, на основание сключен между тях
трудов договор №252/09.10.2009г. и допълнително споразумение №ЧР-06-01-
693/30.07.2020г., по силата на които ищецът - Н. П. Н. към датата на издаване на
атакуваната в настоящото производство заповед е работил при ответника на длъжност
– "ТВ Оператор", Дирекция –"Новини и актуални предавания", Направление
"Реализация", Отдел "ТВ Оператори".
На следващо място не се спори между страните, а и от доказателствата се
установява, че със заповед №РД-10-482/06.10.2023г. на ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР на
БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, на основание чл.188, т.2 във връзка с
чл.187, ал.1, т.8 КТ е наложено на Н. П. Н., заемал длъжността – "ТВ Оператор",
Дирекция –"Новини и актуални предавания", Направление "Реализация", Отдел "ТВ
Оператори", дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Изложени са
мотиви, че на 20.09.2023г. в град София, пред сградата на Китайския културен център е
констатирано нарушаване на трудовата дисциплина от страна на работника при
изпълнение на служебните му задължения, който е проявил агресивно поведение към
случайни граждани, което е квалифицирано от работодателя като нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 от КТ – уронване на доброто име на
предприятието. Посочено е още в заповедта, че главният мениджър в направление
"Реализация" към Дирекция –"Новини и актуални предавания" – В. Н. получава по
вътрешния телефон на Сутрешния блок на БНТ "Денят започва" сигнал от разгневен
гражданин, който се е представил за Г. Панайотов, за осъществено нападение спрямо
него от страна на оператора, както и за безпричинно агресивно поведение на същия
оператор към друга възрастна жена. Посочено е още, че на служебния имейл на БНТ
подалият сигнал гражданин е изпратил снимки и линкове, съдържащи видеоматериали
от инцидента. Служителят получил сигнала - В. Н. незабавно е уведомил директора на
Дирекция –"Новини и актуални предавания", която лично е провела телефонен
разговор с лицето, което е подало сигнала - Г. Панайотов, който е конкретизирал, че
проявеното агресивно поведение на оператора спрямо него се изразява с това, че му е
подложил крак при преминаване покрай входа на сградата на Китайския културен
център, както и същият сочи, че при преглед на дадения му от охраната на центъра
видеозапис на случилото се е установил, че Н. П. Н. се е държал агресивно и с други
хора. Посочено е още в заповедта, че при установяване на всички обстоятелства във
връзка със случая се констатира, че данните от подадения сигнал са налице. Така
описаното поведение на служителя - Н. П. Н. е определено от работодателя като
неизпълнение на трудовото му задължение по чл.126, т.9 КТ – да пази доброто име на
предприятието, което е регламентирано като изискване за заемане на длъжността му в
3
Раздел VII, т.4 от длъжностната му характеристика - "да не уронва престижа на БНТ и
да пази доброто име на работодателя, да бъде лоялен към него". Поведението на
служителя е определено като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.187, ал.1, т.8 КТ /уронване на доброто име на предприятието/ и при отчитане
наличието на предходни дисциплинарни нарушения на служителя, работодателят е
наложил на служителя - Н. П. Н. дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение".
Останалите събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени и
преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и
обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени
доказателства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество
решението е неправилно, като обоснованият краен извод на първоинстанционния съд
за законосъобразност на оспорената заповед, с която основание чл.357, ал.1 във вр. с
чл.188, т.2 КТ е наложено на въззивника-ищец дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" е в противоречие на приетите по делото
доказателства. Макар и правилно да е била разпределена доказателствена тежест
между страните съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд неправилно е
тълкувал и приложил материалния закон и без да е извършен съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства е приел, че работодателят е спазил процедурата по
чл.193 от КТ, както и че при условията на пълно и главно доказване работодателят е
установил в процеса, че ищецът е извършил твърдените в уволнителната заповед
нарушения на трудовата дисциплина. Така изложените от първоинстанционния съд
мотиви не намират опора в закона и събраните по делото доказателства и като такива
са незаконосъобразни. Изложените доводи и правни аргументи във въззивната жалба
са основателни. Във връзка с доводите във въззивната жалба досежно материалната
незаконосъобразност на оспореното решение съдът намира следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или
приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното
нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
4
се налага.
В конкретния случай настоящият въззивен състав напълно споделя изложените
от въззивника-ищец доводи относно неспазването от страна на работодателя на
изискванията на чл.193 КТ. Съгласно чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно
производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за
даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина (решение №237 от
24.06.2010г. на ВКС, ІV Г.О. по гр.д. №826/2009г.). Съгласно задължителните
разяснения, дадени с решение №432/26.05.2010г. по гр.д. №1322/2009г. на ВКС, ІІІ
Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание
съществен елемент от дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да
изслушва или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да
бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването
на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява
служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска
предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за
допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени
отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените
обяснения, респ. изслушването, се явява единственото в рамките на дисциплинарната
процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя,
произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на
заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да
навлиза в разглеждането на спора по същество.
В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин факта, че работодателят в рамките
на образуваното срещу ищеца дисциплинарно производство не е спазил процедурата
по чл.193, ал.1 КТ. По делото е приложено искане на работодателя от 20.09.2020г.,
връчено на ищеца на същата дата, за обяснения във връзка с проявено от работника
агресивно поведение, насочено към преминаващи случайни граждани пред Китайски
културен център по време на изпълнение на служебните му задължения като ТВ
оператор от Дирекция –"Новини и актуални предавания". В така връченото искане
липсва каквато и да е индивидуализация на допуснатото от ищеца нарушение на
трудовата дисциплина по повод на което следва да даде обяснения, не е посочена
конкретна дата, на която се твърди, че ищецът е проявил агресивно поведение спрямо
преминаващи случайни граждани, както и не са посочени конкретни фактически
действия/бездействия, извършени от ищеца, които се квалифицират от работодателя
като проява на агресивно поведение, липсва посочване в какво се състои
неизпълнението/ нарушението на трудовите задължения, респективно няма
индивидуализация на недобросъвестно и виновно неизпълнение на задълженията му
като служител по индивидуалното му трудово правоотношение. По горните аргументи
се налага категоричен извод, че във връченото на ищеца искане за даване на писмени
обяснения от 20.09.2020г. липсва каквото и да е било описание на нарушенията на
трудовата дисциплина, извършени от ищеца, досежно които е образувано процесното
дисциплинарно производство, завършило с издаването на оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Отделно от
5
изложеното при доказателствена тежест за работодателя не се установява, че при
връчването на искането за писмени обяснения на ищеца е била дадена възможност на
същия да се запознае и с представения по делото запис от видеокамера, на който се
твърди, че е отразено проявеното агресивно поведение на ищеца, по повод на което е
наложено оспореното дисциплинарно наказание. Непредоставянето на процесния
видеозапис на ищеца реално го е лишила от възможността да даде обяснение във
връзка с твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, за което му
е било наложено процесното наказание, съответно това е довело до накърняване на
правото му на защита. Следователно в процесния случай при съвкупен анализ на
събраните доказателства се налага извода, че не е била спазена от работодателя
процедурата по искане на обяснения в рамките на образуваното дисциплинарно
производство, което е основание за отмяна на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" на формално основание,
без да се разглежда спора по същество по аргумент от чл.193, ал.2 от КТ.
Първостепенният съд е достигнал до обратния правен извод, а именно, че
работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ в рамките на образуваното
дисциплинарно производство, който извод не намира опора в закона и събраните по
делото доказателства и като такъв се явява незаконосъобазен. Оспорената заповед, с
която е наложено на служителя - Н. П. Н. дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение" е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Независимо от така обоснования извод за незаконосъобразност на оспорената
заповед на посоченото формално основание, въззивният съд счита, че в конкретния
случай от събраните по делото доказателства не би могло да се приеме, че е доказано в
хода на съдебното производство при доказателствена тежест за работодателя, че
описаното в оспорената заповед поведение на ищеца, изразяващо се в това, че същият
е "подложил крак при преминаване на случаен гражданин покрай входа на сградата на
Китайския културен център, както и е проявил агресивно държание спрямо други
хора", е реално извършено и същото представлява дисциплинарно нарушение,
осъществяващо фактическия състав на цитираната от работодателя правна норма
на чл.187, ал.1, т.8 КТ - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, поради което не са налице основанията в закона, обуславящи
ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност. В процесния случай – нито от
събраните по делото гласни доказателства, нито от приетата по делото съдебна
експертиза, се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът е извършил
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, които да са основание за
налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 КТ- "предупреждение за
уволнение". Настоящият състав счита, че приетата по делото съдебна експертиза
следва да се кредитира единствено в частта, в която съдебният експерт посочва
фактите, които е констатирал от видеозаписа, като не следва да се дава вяра на
посоченото от експерта, в частта, в която същият изразява своето субективно мнение,
възприятие и отношение спрямо поведението на ищеца, като го определя като
"осъзнато, преднамерено, извършено с цел провокация". Така изразеното мнение на
съдебния експерт е извън предметния обхват на поставената му задача, поради което в
тази част съдебната експертиза не следва да се кредитира от съда.
По изложените аргументи се налага извода, че ангажираните от работодателя-
ответник в хода на съдебното производство доказателства не са годни и достатъчни да
установят по несъмнен начин наличието на горепосочените дисциплинарни постъпки,
за които се твърди, че са били извършени от ищеца, поради което описаните в
6
оспорената заповед действия на ищеца не могат да бъдат определени като
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че
нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите
задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени конкретните
дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. В настоящия случай от страна на ответника по делото, чрез неговия
процесуален представител не са ангажирани и представени в първоинстанционното
производство доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на наложеното
на ищеца - Н. П. Н. дисциплинарно наказание и в частност- за извършеното от негова
страна на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Не е доказан
фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено
наказанието. Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал
налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното
наказание е наложено, без наказаният работник да е извършил вменената му от
работодателя дисциплинарна постъпка.
С оглед на горните съображения се налага извода, че наложеното на ищеца - Н.
П. Н. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се явява незаконно и
като такова следва да бъде отменено. Първостепенният съд като е достигнал до
обратния правен извод за законосъобразност на оспореното наказание е постановил
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде изцяло отменен, в
т.ч. и в частта за разноските, на основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което да се отменено като незаконосъобразно
наложеното на въззивника – ищец - Н. П. Н. със заповед №РД-10-482/06.10.2023г.
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на
въззивника-ищец следва да се присъдят сторените от него разноски пред двете
съдебни инстанции. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на сумата от 1000 лв., съгласно приложен списък по чл.80
от ГПК /стр.59 от първоинстанционното дело/, към който са представени и
доказателства за реално плащане, както и направените разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 1000 лв., съгласно приложен списък по чл.80 от
ГПК /стр.20 от делото на СГС/, към който са представени и доказателства за реално
плащане. Настоящият състав следва да се произнесе по направеното от въззиваемата
страна - ответник, чрез процесуален представител, както в производството пред СРС /в
хода на устните състезания/, така и пред настоящата инстанция /писмена молба от
03.02.2025г./ възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на
претендираните от въззивника – ищец разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС, така и за въззивното производство, което счита за
неоснователно. В случая въззивникът – ищец претендира разноски за платено
адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции в размер на сумата от
по 1000 лв., които настоящият състав счита, че не са завишени, съобразени са с
фактическа и правна сложност на спора, както и с извършените от пълномощника на
въззивника – ищец процесуални действия. Следователно въззиваемата страна -
ответник следва да бъде осъден да заплати на въззивника – ищец общо сумата от 2000
лв., представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6542 от 11.04.2024г., постановено по гр.дело
№67473/2023г. по описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №РД-10-482/06.10.2023г. на ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР на
БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с която на основание чл.357, ал.1 КТ във
вр. с чл.188, т.2 КТ е наложено на Н. П. Н., с ЕГН **********, дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение", като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, с Булстат *********, с
адрес: град София, ул."Сан Стефано" №29; да заплати на Н. П. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.”*******; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 2000.00 лв. /две хиляди лева/, представляваща направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8