РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря МАРИНА Д. Д.
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500486 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД с
ЕИК *, представлявано от изпълнителния директор Б. Г. М., със седалище и
адрес на управление гр.Б., ул.„С. С.“ №*, със съдебен адрес гр. С., ул.„Б. К.“
№ *, вх. *, ет.*, ап.* - адвокат В.К., срещу решение № 271/26.07.2021 год. по
гр.д.№ 89/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите с които
е осъдена „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС“ АД с ЕИК *, представлявано от
изпълнителния директор Б. Г. М., със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.„С. С.“ №., със съдебен адрес гр.С., ул.„Б. К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.* -
адвокат В.К., да заплати:
- на Е. К. Д. с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.“М.“, бл.*, ет.*, ап.*, със
съдебен адрес гр.Б., ул.„П.“ № *, партер, офис * - адвокат С.К., следните
обезщетения за вреди от смъртта на съпругата му П. И. Д., настъпила на
03.02.2008 год. в „МБАЛ-Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от
1
лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности: 10
000 лв.-за неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания
и 500 лв. - за имуществени вреди, състоящи се в разходи за погребение,
ведно със законните лихви върху тези суми за периода от 14.01.2010 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 321,70 лв. за направените по
делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
-на Е. Е. Д. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен
представител Е. К. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Б., ж.к.“М.“, бл.*,
ет.*, ап.*; със съдебен адрес гр.Б., ул.„П.“ № *, партер, офис * - адвокат С.К.,
сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в
болки и страдания, от смъртта на майка и П. И. Д., настъпила на 03.02.2008г.
в „МБАЛ - Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от лекари в болницата
при немарливо изпълнение на медицински дейности, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 14.01.2010 г. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 1562,50 лв. за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважените искове.
-на И. Н. И. с ЕГН ********** и И. Г. И. с ЕГН **********, двамата
от гр.Б., ж.к.„Б.и“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр.Б., ул.„П.“ № *,
партер, офис * - адвокат С.К., следните обезщетения за вреди от смъртта на
дъщеря им П. И. Д., настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ-Бургас“ АД,
причинена по непредпазливост от лекари в болницата при немарливо
изпълнение на медицински дейности: по 50 000 лв. за всеки от тях - за
неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания, и по 500
лв. за всеки от тях - за имуществени вреди, състоящи се в разходи за
погребение, ведно със законните лихви върху тези суми за периода от
14.01.2010 г. до окончателното им изплащане, както и по 1547,18 лв. на всеки
от тях за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените
искове.
Решението е постановено при участието на следните трети лица-
помагачи на ответника: „УМБАЛ-Бургас“ АД: А. Г. М. с ЕГН **********,
адрес гр. Б., кв.С., ул.„Ч.“ № *, със съдебен адрес гр.Б., ул.“Г. С. Р.“ № * -
адвокат С.К., С. П. П.-Д. с ЕГН **********, адрес гр.Б., ул.„М.“ № *, със
съдебен адрес гр.С., ул.„Б.“ № *, ет.*, офис * - адвокат В.Т., Н. С. Д. с ЕГН
**********, адрес гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.*, ет.*, ап.* и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *, със
2
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.„В.“, ул.„С.“ №*, ет.*,
представлявано заедно от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д..
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно като незаконосъобразно-постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните норми. Оспорена е активната материална
легитимация на ищците за получаване на обезщетение. Твърди се, че
окръжният съд не е обсъдил всички възражения направени от ответника,
поради което решението е необосновано. Посочено е, че преди да постанови
въззивното решение втората инстанция следва да отстрани пропуските на
първата инстанция като анализира всички доказателства по делото и обсъди
всички възражения на ответника. Твърди се, че не са обсъдени възраженията
на ответника за приложимите разпоредби на международното право в
светлината на задължителната практика на СЕС-Л., обективирана в решенията
на СЕС по конкретно сочените дела. Твърди се, че насочването на
имуществени претенции спрямо невиновното юридическо лице, каквото е
въззивника по делото, при доказано виновно поведение на физически лица
санкционирани с наказателна отговорност, е явна злоупотреба с право с цел
получаване на лесна морална облага за сметка на виновните, а това е
непропорционално и недопустимо засягане на правната сфера на невиновния
субект. Твърди се, че съдът е игнорирал приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза и сочените от експертите причини за смъртта
на П. Д.. Оспорени са твърденията на ищците за извършени действия от
лекари в болницата в разрез с добрата медицинска практика, направени са
заключения въз основа на експертизата, като се твърди, че до
неблагоприятния резултат би се стигнало независимо от действията или
бездействията на лекарите. Твърди се, че е налице значително съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на П. Д., тъй като настъпването на
вредоносния резултат се дължи на противоправното виновно поведение на
пациентката, което е затруднило своевременното установяване на инфекцията
предизвикала смъртта. Твърди се, че исковете са недоказани и по размер.
Оспорени са изводите на окръжния съд за липсата на съпричиняване от
страна на П. Д., като се сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява отказа на Д. от гинекологичен преглед и вземане на
микробиологично изследване на влагалищен секрет по време на следеното на
бременността, и неизпълнение на задължението за предоставяне на личния
3
лекар на епикризата след раждането, за изпълнение на препоръките за
амбулаторно проследяване състоянието на пациентката и при нужда -
консултация със съответен специалист. Твърди се, че показанията на
свидетелите С. и И. са кредитирани формално и без анализ от окръжния съд.
Извършено е позоваване на доказателства събрани в наказателното
производство. Твърди се, че размерът на присъдените обезщетения е твърде
завишен и не отговаря на принципите на справедливостта. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно отхвърляне
на предявените искове, евентуално се иска намаляване на размерите на
присъдените обезщетения. Заявена е претенция за присъждане на съдебните
разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от Е. К. Д., Е. Е. Д., И. Н. И. и И. Г.
И., чрез процесуален представител адв.С.К., в който се твърди, че жалбата е
неоснователна и е плод на превратно тълкуване на фактите по делото от
ответника. Изложени са подробни съображения относно противоправно
поведение на лекарите от болницата, в резултат на което се е стигнало да
фаталния за пациента край. Сочи се, че съгласно практиката на ВКС размерът
на присъдените обезщетения не е прекомерен, а твърденията на противната
страна за наличие на съпричиняване от страна на П. Д. и нейните близки е
несъстоятелно, като в този смисъл мотивите на БОС са правилни и
обосновани. Посочено е, че заключението на комплексната съдебно-
медицинска експертиза не следва да се зачита безрезервно от съда. Сочи се,
че поради необективността на експертизата пред първата инстанция ищците
са поискали повторна експертиза, но тя не е била допусната от съда. Тъй като
са оспорени обстоятелства по приетата експертиза на база на които във
въззивната жалба се твърди съпричиняване, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК е
направено искане да се допусне повторна съдебно-медицинска експертиза по
същите въпроси.
Третите лица-помагачи на ответника по делото, А. Г. М. чрез
процесуален представител адв.С.К. и С. П. П., чрез процесуален представител
адв.В.Т. са депозирали писмени отговори, в които са изложили становища
за основателност на въззивната жалба подадена от подпомаганата от тях
страна. Заявено е споделяне на доводите и исканията по въззивната жалба,
като някои от тези доводи са преповторени. В становището на С.П. се сочат и
допълнителни съображения за неправилност на решението в обжалваната
4
част, по които настоящият съд не е обвързан за произнасяне, тъй като
въззивна жалба от това трето лице не е подадена /чл.269 от ГПК/. Направено е
искане за уважаване на въззивната жалба с произтичащите от това последици.
Третото лице М. е поискало присъждане на съдебни разноски.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано от ищците по
предявените искове и е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без
уважение искането на въззиваемите за събиране на нови доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд, въззивникът и третото
лице – помагач П.-Д., чрез процесуалните си представители поддържат
изразените становища, правят искане за уважаване на въззивната жалба
депозирана от ответника по иска.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението в обжалваните осъдителни части е постановено по
предявените искове от Е. К. Д., ЕГН **********, действащ лично и като
законен представител на малолетната Е. Е. Д., ЕГН **********, И. Н. И., ЕГН
********** и И. Г. И., ЕГН **********, против „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД с ЕИК * гр.Б., за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците обезщетения за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на П. И. Д.–
съпруга на първия ищец, майка на втората ищца и дъщеря на последните
двама ищци, починала на 03.02.2008 год., която твърдят, че е причинена
виновно от лекари в ответната болница, в следните заявени с исковата молба
размери: на Е. Е. Д. - 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на
всеки от ищците Е. К. Д., И. Н. И. и на И. Г. И. – сумата от по 50 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и от по 1000 лв. - за имуществени
вреди, представляващи обичайни разходи за погребение и изграждане на
паметник,ведно със законната лихва върху всяка от претенциите, считано от
14.01.2010 год. до окончателното изплащане /съгласно изменение на
претенцията за лихва в о.з. на 10.09.2020г./. Тъй като въззивна жалба е
подадена само от ответника по иска, въззивният съд е сезиран за
5
произнасяне до размерите на исковите претенции, до които те са уважени
с решението в обжалваните части.
Ищците твърдят, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, тъй като в пряка причинно-
следствена връзка с подробно описани в исковата молба незаконосъобразни
действия и бездействия на медицински специалисти-лекари, на които
ответникът е възложил изпълнение на медицински дейности, е причинена
смъртта на тяхната родственица П. И. Д. поч. на 03.02.2008 год. Твърдят, че в
резултат на нейната смърт са претърпели и продължават да търпят
значителни психически и емоционални вреди изразяващи се в стрес, душевна
мъка и страдания, неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на
любим човек, от лишаването от нейната опора и помощ в живота. Твърдят и
претърпени имуществени вреди, представляващи направените обичайни
разходи за погребение и изграждане на паметник. Поддържат предявените
искове, ангажират доказателства, правят искане за присъждане на съдебните
разноски.
Ответникът е оспорил предявените искове. От наведените пред
първоинстанционния съд възражения, пред настоящия съд се поддържат
възраженията за недоказаност на иска поради неустановена
материалноправна легитимация на ищците, твърденията, че смъртта на
родственицата на ищците е настъпила поради низ от неблагополучия с
активното съдействие на пациента и на неговите близки, а не в резултат на
оперативните действия на лекарите на 02.08.2008 год. Сочи се, че към
момента на оперативната интервенция на 02.08.2008 год. сепсисът е бил вече
с разгърната максимално клинична и морфологична картина и смъртта
закономерно е цяла да настъпи, независимо от действията или бездействията
на лекарите. Поддържа се възражението за значително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на П. Д. поради отказ от гинекологичен
преглед, несподеляне на значима информация с лекарите, лечение и при други
лекари, което е затруднило своевременното установяване на инфекцията.
Поддържат се възраженията за прекомерност на претенциите за
неимуществени вреди и за недоказаност на претенциите за имуществени
вреди. Ответникът е ангажирал доказателства, направил е искане за
присъждане на съдебните разноски.
Пред въззивния съд възраженията си за неоснователност на иска и за
6
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат поддържат третите лица-
помагачи на ответника М. и П.-Д.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му
част.
При преценката на правилността на решението въззивният съд е
обвързан от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в
съответната форма при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо.
Несъстоятелно и в противоречие с принципите на международното,
европейското и вътрешното право за адекватно осигуряване на право на
защита на лицата пострадали от деликт е изразеното във въззивната жалба
становище, че насочването на претенциите на ищците срещу болницата –
юридическо лице, а не срещу доказано виновните лица – в случая лекари –
физически лица, на които болницата е възложила извършването на работата
при която се твърди, че е причинен деликта, е злоупотреба с право. Не е
изключение в правото, на лицата да бъдат предоставени няколко различни
средства за защита. Когато тази възможност е законово предвидена, лицето,
което твърди че има право на защита може да избере без ограничение по кой
ред да я реализира. Това, че лицето е избрало един пред друг от множество
законово регламентирани способи за защита не представлява злоупотреба с
право, а напротив-това е законосъобразно упражняване на гарантирани от
закона права, които целят допустим от закона правен резултат. Ангажираната
отговорност по единия от законово предвидените способи, изключва
възможността тя да се реализира и по друг ред, но настоящият случай не е
такъв.
Както отговорността за лични действия /бездействия на физическо лице
по чл.45 от ЗЗД, така и отговорността по чл.49 от ЗЗД на лице – било то
физическо или юридическо, което е възложило на друго лице извършване на
някаква работа и от последната са причинени вреди, са законови
регламентирани, поради което лицата, които твърдят, че са увредени могат да
изберат начина на защита си според собствения си интерес, без да
съобразяват интереса на отговорните лица. В този смисъл в т.1 от
7
Тълкувателно решение № 59 от 3.VI.1974 г., ОСГК изрично е посочено, че
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа - чл.49 ЗЗД.
Увреденият може да иска заплащането на обезщетение както от прекия
причинител, така и от отговорното за действията му лице. Прекият
причинител и възложителят на работата носят солидарна отговорност
спрямо увредения. Разпоредбата на чл.53 от ЗЗД изрично сочи, че ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, което
означава, че претенциите на увредените лица могат да бъдат насочени както
едновременно срещу всички солидарно отговорни материално легитимирани
лица, така и срещу всяко едно от тях за цялото вземане, а при вътрешни
спорове между отговорните лица отношенията се уреждат чрез регресни
искове. Последното не е от значение за делото, тъй като в настоящия процес
не са предявени регресни искове.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че
предоставената от закона възможност за защита по чл.49 от ЗЗД – срещу
лицето, което е възложило на друго лице някаква работа и от него при или по
повод на изпълнението на тази работа са причинени вреди, нарушава
човешките права и принципите на правото на ЕС за пропорционалност,
еквивалентност и ефективност. Както правото на ЕС, така международното и
европейско право за човешките права /КЗПЧОС , Харта на УЕС за основните
свободи/ не отричат възможностите за търсенето при наличието на
определени предпоставки на обезпечително-гаранционната, обективна,
безвиновна отговорност от юридически лица в случаи на деликт. В този
смисъл, при проучване на цитираната от въззивника-ответник съдебна
практика на съдилищата в Л. /Съд на Европейския съюз/ и С. /Европейски съд
по правата на човека/ настоящият съд установи, че тя е неотносима към спора
и не води до различни от изводите за допустимост на предявените искове,
поради което не следва да бъде обсъждана. Противно на възражението на
въззивника, необсъждането от окръжния съд на неотносима към спора
съдебна практика, не е нарушение на процесуалните правила и не сочи
необоснованост на обжалваното решение.
В случая не е налице противоречие между обстоятелствата част на
исковата молба и петитума на същата. В петитума претенцията е насочена
спрямо възложителя на работата - болнично заведение, а в обстоятелствата
8
част изрично е посочено, че лекарите от чиито неправомерни действия се
твърди, че е настъпил вредоносния резултат са действали в качеството на
медицински специалисти при изпълнение на възложените от ответната
болница задачи, свързани с оказване на дължимото поведение по НОПДМП,
ЗЗО, ПУДВ на МБАЛ “Бургас“, в обхвата на основния пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, което спрямо ищците ангажира
деликтната отговорност на работодателя им – ответника по делото.
Предвид горното съдът не споделя и възраженията изложени във
въззивната жалба, целящи да обосноват липсата на правен интерес у ищците
за водене на исковете по чл.49 от ЗЗД срещу ответната болница.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Установено е по делото, че ищецът Е.Д. е съпруг на П. Д. поч. на
03.02.2008 год., ищцата Е.Д. е дъщеря на починалото лице от брака и с ищеца
Д., а ищците И.И. и И.И. са родители на починалото лице.
Видно от приложеното НОХД № 127/2011 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, с влязла в сила присъда № 9 /18.12.2017 год. по НОХД №
211/2017 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, А. Г. М. е признат
за виновен в това, че на 01.02.2008 г. в гр.Б., в приемно отделение на МБАЛ-
Бургас, като дежурен хирург, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при упражняване на медицинска професия - лекар на длъжност „хирург” в
Хирургично отделение с детски съдов сектор при МБАЛ - Бургас АД по
силата на трудов договор № 73/27. 04. 2007 г. и като специализант по
хирургия в МБАЛ-Бургас, като не отчел тежкото общо състояние на
пациентката П. Д., ЕГН: **********, не й назначил необходимия обем от
спешни биохимични и инструментални изследвания и не е могъл да прецени
характера и тежестта на заболяването, и не я насочил за хоспитализация в
Хирургично отделение за уточняване на диагноза в нарушение на т.4.1.3.3 от
Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г., според която разпоредба при
постъпване на спешно болен хирургът в приемния кабинет е задължен да
назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални
изследвания, като при продължаващи диференциално-диагностични търсения
пациентът се хоспитализира в хирургично отделение за динамично
9
наблюдение и на т.6, като не е осигурил качество на здравното обслужване на
пациентката, изискващо срочност, адекватност и ефективност на
медицинската помощ и на чл.26, ал.1, т.3 от Правилника за устройството,
дейността и вътрешния ред на МБАЛ-Бургас АД, според която разпоредба
приемът на пациента се осъществява чрез спешно отделение и
специализирани консултативни кабинети, където се извършат необходимите
диагностично-лечебни дейности, вкл. при спешни състояния, както и
изследвания и диагностично-лечебни дейности, които не могат да бъдат
извършени в условията на доболничната помощ, във връзка с чл. 99, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за здравето, според които разпоредби спешно
състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека,
която изисква незабавна медицинска помощ, като медицинската помощ при
спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт и на тежки или
необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими
органи и системи и с чл.4, т.6 от Наредба № 25/04.11.99 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, според която разпоредба обект на спешната
медицинска помощ са болни, при които не може да се прецени характерът и
тежестта на заболяването, чрез бездействие, по непредпазливост е
причинил смъртта и, настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за
интензивно лечение при МБАЛ – Бургас.
Видно от приложеното НОХД № 127/2011 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, с влязла в сила присъда № 143 /20.09.2018 год. по НД №
244/2018 год. по описа на ВКС, 3-то н.о. подсъдимата С. П. П.- Д., е
призната за виновна в това, че поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при упражняване на медицинска професия - лекар на длъжност „акушер-
гинеколог“ в Родилно отделение при МБАЛ- Бургас АД, по силата на
трудов договор № 654/03.07.1987 г., в условията на независимо
съпричиняване с д-р А.М., по непредпазливост и в нарушение на чл.5 от
Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, т.1 от
Диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека № 181: оперативно
лечение на остър перитонит /приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-
127 в сила от 01.01.2008 г. на НЗОК - трета част, издадена от УС на НЗОК/,
т.4.3. Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със
Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г.,
10
причинила смъртта на П. Д., настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за
интензивно лечение при МБАЛ- Бургас АД.
От свидетелските показания на разпитаните пред окръжния съд
свидетели С. С. – леля на П. Д. и Н. И. – брат на П. Д. става ясно, че по П. е
била много отговорна към бременността си – хранела се здравословно, не
пиела и не пушела, редовно ходела на консултации, като полагала
максимални грижи да запази собственото си здраве и това на детето, което
носела. Въпреки роднинската си връзка с ищците по делото съдът няма
основание да не кредитира свидетелските показания на тези свидетели, тъй
като те сочат лични впечатления, като са неопровергани и са подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката Стефанова, която поддържала постоянна връзка с П. и
нейните родители, се чула с нея след раждането и изписването от болницата.
След изписването П. постоянно поддържала температура. Както П., така и
родителите и искали да разберат на какво се дължи това, правили опити чрез
познати за прегледи при различни лекари, ходили до първа поликлиника
/ответната УМБАЛ/ до спешен кабинет, откъдето я върнали, а след това
съпругът на свидетелката съдействал за да я приемат в болницата. Роднините
на П. правели всичко възможно и най-доброто за да може тя да се възстанови
и да се грижи за бебето. Положението на П. не се подобрявало, затова се
наложило чрез познати съпругът на свидетелката да съдейства за приема и в
болницата. Към момента свидетелката сочи, че поддържа постоянни контакти
с майката и бащата на П., като взема участие в отглеждането на нейната
дъщеря - Е..
Свидетелят И. сочи, че в периода на бременността си П. била много
щастлива, подготвяла бъдещия си дом за новия живот, който и предстои, а
свидетелят и помагал. Сестра му била изключително внимателна към
бременността си, никога не проявявала нехайство или безотговорност. След
смъртта на П. родителите им загубили желание за живот, единствено това, че
започнали да полагат грижи за детето Е. им дало мотивация да продължат
напред. И към момента бабата и дядото по майчина линия полагат грижи да
детето. Бащата Е. създал друго семейство и живее с новото си семейство на
друго място. Свидетелят сочи, че се усеща липсата на майка в живота на
детето. Към момента Е. е тийнейджър и трудно общува с баба си дядо си,
които са от друго поколение.
11
Свидетелката А. Ш. сочи, че до 2010 год. е работила като акушерка в
МБАЛ-Бургас. Спомня си случая с П., според думите и, не би го забравила
цял живот. Била на съботно дежурство когато докарали П. с количка от
спешния център за да бъде прегледана от гинеколог. На смяна била доктор Д..
П. не искала да я прегледа гинеколог, роптаела като казвала, че вече много
гинеколози са я преглеждали и иска да я прегледа хирург. Двете с доктор Д.
трудно я убедили, но прегледът бил осъществен въпреки всичко. Освен
гинекологичния преглед я гледали и на видеозон. Към момента на прегледа не
се установил гинекологичен проблем след раждането. Според свидетелката П.
била с „остър, плосък корем“, състоянието и било „много септично“- била
изпита със сиво лице и нямала здравословен вид, проблемът бил хирургичен,
тъй като болките били отгоре на пъпа. Свалили П. в хирургия, където
започнали операция, при която извикали и гинекологичен екип, в който била
и свидетелката. Тя и „направила антибиотици“ и свалила „ифлуран“.
Пред окръжният съд е разпитана и свидетелката М. М. – акушер-
гинеколог, която не си спомня за пациент на име П. Д.. Не изключва
възможността проследяването на бременността и да е било при нея, но няма
спомен. Сочи, че след като не си спомня, е нямало проблем с бременността,
защото в противен случай е щяла да помни.
Окръжният съд е приел комплекса съдебно-медицинска експертиза
извършена от вещи лица Р. - доцент в Институт по микробиология „Стефан
Ангелов” - Българска академия на науките и Д. - началник Диагностично-
консултативен блок на СБАЛАГ „Майчин дом”-С. На базата на приложените
медицински документи в заключението се сочи, че двадесет и три годишната
родилка П. И. Д. е била с нормално протекла първа бременност /следена в
ЖК/. Постъпила за раждане в УМБАЛ-Бургас /ИБР 137 от 08 ч. на
14.01.2008г./ и родила на обяд същият ден, като не са били налице
предразполагащи фактори за развитие на пуерперален ендометрит. От
анамнезата се установяват липса на съпътстващи заболявалия или фамилна
обремененост. Извършени са съответните прегледи и инструментални
изследвания /мензурация, физикален и генитален преглед, ехография,
мониторен запис на плода, изисквани по КП /клинична пътека/. Неясно защо
не е взета /или не е приложена/ при постъпването кръвна картина /изрично
изискване по КП/. Първото такова изследване е документирано в ИБР на
следващият ден 15.01. и стойността на левкоцитите, 16,3 е по-висока от горна
12
граница на нормата за родилка. Правилно раждането е пуснато в ход и
завършвано по естествен механизъм. Без промени в състоянието на майката и
плода, раждането завършва в 13ч.и 50 мин. в същият ден по естествен
механизъм на нормотрофичен плод от женски пол с Апгар 9. Плацентарен
период нормален. Кръвозагуба 250 мл. Направената епизиотомия и
възстановяването и не е отбелязано в описанието на раждането, а само
изведено на първа страница в графа „Операции” на ИБР и в епикризата при
изписването. Въпреки че стойността е маркирана /подчертана, неизвестно
защо до изписването не е взето отношение-повторно контрола и евентуално
включване антибиотик, но при установяване на причина и необходимост за
това. В декурзусите на ИБР до момента на изписване не е установено
отклонение от нормален пуерпериум /фебрилитет, болки, недобра инволуция
на матката, променени лохии, напрегнатост в гърдите, проблем с
оперативната рана/. Предвид описания нормален статус в декурзусите,
родилката се изписва със съвети за гърдите/вероятно като при първораждаща
със съвети за кърмене/. Съгласно данните в ИБР изписаната е афебрилна, без
оплаквания, включително от оперативната рана. Същото касае и състоянието
но новороденото. Следват домашни „частни” прегледи по желание на
близките /няма никаква медицинска документация за тях, освен дадените
сведения по време на съдебните заседания/ и осъществени от медицински
специалисти, имащи отношение към раждането /направено вкл. и ехография/.
Решават, че няма отклонение в нормалния пуеирпериум, а фебрилитета и
оплакванията са на базата на задръжка на кърма. Не е предписано лечение.
След една седмица /21.01.2008г./ е извършен преглед от специалист АГ и
предписано лечение с антибиотик, температурата спаднала за няколко дни, но
също няма медицинска документация за това. След пет дни отново има
повишена температура /до 40 градуса/. Прегледана вкъщи /отново няма
медицинска документация/ от близък на семейството интернист. Решено е че
се касае за вирусна инфекция и назначено симптоматично лечение. На
другият ден се появяват и диарични изпражнения. Тогава, на 01.02.2008г. /по
предложение на същият интернист е препоръчана консултация с хирург /не е
пояснено поради какви симптоми/. От тук вече следват регистрирани в ЛЗ
медицински прегледи, диагностика, хоспитализация и оперативно лечение по
спешност. При амбулаторния преглед от хирург се установяват данни за
паралитичен илеус и издава направление за хоспитализация. Следва преглед
13
в Спешно отделение на УМБАЛ-Бургас, дежурният лекар /третото лице-
помагач на ответника М./ отхвърля диагнозата и нуждата от спешна
хоспитализация и назначава домашно лечение. На следващата сутрин -
02.02.2008г., поради влошено състояние следват нови прегледи в болницата и
накрая при специалист-хирург е приета по спешност с диагноза дифузен
перитонит и оперирана веднага. При отваряне на корема се потвърждава
приемната диагноза. Огнището на инфекция са матка и аднекси /яйчници
и мат. тръби/. Операцията е извършена от екип коремни хирурзи и
гинеколози /третите лица- помагачи П.- Д. и Д./. В хода на операцията,
гинекологичният екип решава и прави инструментална ревизия на
матката/кюретаж/ и преценява отстраняването само на дясна маточна
тръба с парциална резекция на ляв яйчник. Операцията е довършена от
хирургичният екип с отстраняване на апендикса, измиване на коремната
кухина и дрениране. Интраоперативно е приложен метронидазол и
антибиотик. Въпреки проведените интензивни реанимационни мерки, жената
почива на следващият ден – 03.02.2008 год. Вещите лица сочат, че патолого-
анатомичната диагноза за причина на смъртта е дифузен перитонит, сепсис и
септични промени във вътрешните органи, включително и макроскопски
видимите абцеси в матката.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за вреди, причинени виновно от
лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се
изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В
някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането. За възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа. За да е налице
отговорност по чл.49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от виновно
противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността
на ответника./ППВС № 9/1966 год./
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо, съдът по настоящото
14
дело следва да приеме за абсолютно доказано, при невъзможност да бъде
оборвано, че двамата лекари по отношение на които са налице влезли в сила
присъди- д-р М. и д-р П.-Д., на които ответникът по трудово правоотношение
е възложил извършването на медицинска дейност, са имали неправомерно,
противоправно поведение изразяващо се в допуснатите нарушения на
т.4.1.3.3 и на т.6 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед
на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г. и на чл. 26, ал.
1, т. 3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ-
Бургас АД, вр. с чл.99, ал.2 и ал.3, т.1 и 2 от Закона за здравето, и с чл.4, т.6 от
Наредба № 25/04.11.99 г. за оказване на спешна медицинска помощ от страна
на доктор М., и на на чл.5 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на
Клинична пътека № 181: оперативно лечение на остър перитонит /
приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на
НЗОК - трета част, издадена от УС на НЗОК/, т.4.3. Операции: 4.3.5 от
Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г. от страна на доктор П.-Д., като
в пряка причинно-следствена връзка с това поведение е причинена смъртта на
П.Д., настъпила на 03.02.2008 год. Тези изводи следват от влезлите в сила
присъди, поради което въпросите за извършването на деянията от
физическите лица, на които ответникът е възложил изпълнение на
медицинска дейност, тяхната противоправност и резултатът от тях, не могат
да бъдат преразглеждани в настоящия процес, нито обстоятелствата по тях
могат да бъдат опровергавани. Обобщаващият извод е, че в резултат на
установени с присъдите виновни, противоправни действия и бездействия
на лицата М. и П.-Д., на които ответната болница е възложила
изпълнение на определени медицински дейности, е причинена смъртта на
П. Д. настъпила на 03.02.2008 год., което сочи, че са доказани
изискуемите кумулативни предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника спрямо ищците по делото, на осн. чл.49 от
ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД.
По изложените по-горе съображения за задължителния характер на
присъдите по релевантните въпроси, съдът не споделя възраженията на
въззивника, че съвкупният анализ на събраните доказателства сочи, че
причините за смъртта на П. Д. не са виновни действия и бездействия на
15
лекарите от ответната болница, а са други. При наличието на влезлите в сила
присъди и установеното възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД, няма хипотеза
по делото, при която отговорността на възложителя за причинените от
смъртта на П. Д. вреди, да бъде отречена. Заключението на приетата от
окръжния съд комплексна съдебно- медицинска експертиза, на осн. чл.202 от
ГПК, следва да бъде кредитирано дотолкова от съда, доколкото не
противоречи на приетото за релевантните обстоятелства по присъдите.
Заключението на вещите лица не би могло да има по-голяма процесуална
доказателствена тежест от присъдите, а още по-малко да е в приоритет пред
тях. Ето защо като е дал доказателствен превес на присъдите пред
противоречащи им изводи на вещите лица за релевантните обстоятелства,
окръжният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон.
Пред настоящият съд въззивникът поддържа възражението си, че
претенциите на ищците са неоснователни като недоказани и поради това, че
от ангажираните от тях доказателства не е установен вида и характера на
претърпени от всеки вреди. Съдът не споделя това възражение на въззивника.
С Постановление № 4/61 на Пленума на ВС е прието, че правото на съпруга,
децата и родителите на починало лице да получат обезщетение за
причинените им имуществени и неимуществени вреди в резултат на тази
смърт е предпоставено от най-близката им степен на родството с
починалото лице – т.е. кръгът на тези лица е определен с оглед родството им
с пострадалия, което при нормално и типично протекли отношения приживе с
починалия предполага, че при смъртта му тези лица неминуемо изпитват
душевни болки и страдания, за които им се следва справедливо обезщетение.
Цитираната в обжалваното решение актуална съдебна практика - решение №
316/ 14.10.201 Зг. по гр.д.№ 121/ 2013г., определение № 96/ 07.02.2018г. по гр.
д. № 3153/ 2017г., решение № 3/ 29.01.2014г. по гр.д.№ 2477/ 2013г., решение
№ 388/ 02.12.2013г. по гр.д.№ 1030/ 2012г. на IV г. о. на ВКС, арг. от решение
на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото на Й. срещу България, по жалба №
41211/1998г. също приема, че не е в тежест на пострадалия да докаже
отделните си негативни преживявания, ако същите са в рамките на
обичайните такива, което възприема и настоящия съд.
Наследници от най-близкия родствен кръг могат да бъдат изключени от
лицата, на които се следва обезщетение само ако в процеса с насрещно
доказване е установено, че обичайните отношения произтичащи от родството
16
са били драстично накърнени и прекъснати по начин, който категорично сочи,
че не са понесли болки и страдания от загубата на техния роднина. В
настоящия случай такива изключващи обстоятелства не се твърдят и не се
доказват от ответника, поради което съдът приема за установено по делото,
че след смъртта на П. Д. ищците търпят нормално съпътстващите
трагичното събитие душевни болки и страдания – стрес, душевна мъка и
страдания, неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на любим
човек, от лишаването от неговата опора и помощ в живота.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Както е посочено в ППВС № 4 /
23.12.1968 год., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Както е посочено и в
обобщаващото съдебната практика на ВКС Определение № 53 от 4.02.2020 г.
на ВКС по т.д.№ 862/2019 г., II т. о., ТК, във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване
на указаните в постановлението общи критерии-момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
В случая е причинена смъртта на млад човек П. Д. – на 23 години, в
началото на самостоятелния и житейски път, спрямо която съпругът и
родителите са имали планове с очаквания за добро бъдеще. Смъртта на П. е
внезапна и непредвидена, настъпила след случило се дни преди това радостно
за семейството събитие – раждане на дете. До раждането на детето Е., П. е
била здрава и активна млада жена, отговорна към себе си и останалите,
изпълнена с оптимизъм за предстоящия и семеен живот със съпруга й и
тяхното бъдещо дете.
В случая за ищеца Е.Д.-съпруг на починалото лице, не се спори, че
първоначалната тъга и мъка от загубата до голяма степен са били преодолени,
17
че същият е намерил сили да продължи живота си, тъй като известно време
след смъртта на съпругата си той е успял да възстанови нормалния си живот
като е създал друго семейство и друго дете /род.2011 год./, с които
понастоящем живее. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид при
определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди, но не изключва материалната легитимация на съпруга за получаване на
обезщетение, тъй като към момента на смъртта на П. Д. няма данни брачната
връзка между тях да е била формална, изчерпана или нарушена.
Що се отнася до ищцата Е.Д. - дете на починалата, загубило своята
майка само няколко дни след раждането си, въпреки, че то първоначално не е
осъзнавало факта на нейната смърт, неимуществените вреди за него
възникват в бъдеще и се изразяват в прогресиращи негативни субективни
усещания в процеса на порастване, които детето е изпитвало и ще изпитва от
липсата на единия родител. От разпита на свидетеля И. се установи, че тези
негативни субективни усещания при детето се задълбочават с навлизането му
в пубертета, когато то има изключителна нужда от майчина любов, грижа и
подкрепа, което неминуемо предизвиква и тепърва ще предизвика тежки
негативни емоционални преживявания. Детето Е. към момента е на 13
години, на възраст в която вече болезнено е осъзнало отсъствието на
майчината фигура в живота си. За детето неимуществените вреди са най-
значителни, тъй като се явяват под формата необратим дефицит на
родителско присъствие и грижа от майката, който по никакъв начин не би
могъл да бъде преодолян.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се
установи, че приживе отношенията между починалото лице и нейните
родители – ищците И.и са били обичайните на любов, разбирателство и
взаимопомощ. След смъртта на дъщеря си те са били в шоково състояние и са
загубили желание за живот. Излезли са от това състояние заради
новороденото дете Е., за което те двамата са започнали да се грижат, като
полагат грижи и към момента.
Ето защо всеки от ищците следва да бъде справедливо обезщетен за
болките и страдания преживени в резултат на смъртта на П. Д. настъпила на
03.02.2008 год.
При отчитане на всички правно релевантни обстоятелства, включително
икономическата конюнктура към 2008 год. сочеща средна годишна работна
18
заплата от 6288 лв., съдът намира, че справедливи размери на обезщетенията
за неимуществени вреди се явяват тези, определени от окръжния съд с
решението в обжалваната част, а именно: 150 000 лв. за детето Емилия, по
50 000 лв. за двамата родители и 10 000 лв. за съпруга.
На осн. чл.272 от ГПК настоящият съд споделя и препраща към
мотивите на окръжния съд относно претърпените от ищците Д. и И.и
имуществени вреди и техния размер. Окръжният съд е приел, че ищците Д. и
И.и следва да бъдат обезщетени за обичайните разходи извършени от тях за
погребението на починалата и за изграждането на паметник. На осн. чл.162 от
ГПК при отчитане на момента на извършване на разходите, е определено, че
тези разходи са в размер от общо 1500 лв., разпределен поравно между
тримата – т.е по 500 лв., за която сума са уважени исковете за присъждане на
имуществени вреди. Ответникът не е оспорил твърдението на ищците, че са
извършили разходи за погребението на П. Д. и за изграждането на паметник.
Тези разходи са в пряка причинно- следствена връзка със смъртта, поради
което също подлежат на обезвреда, а когато искът е установен в своето
основание, при липсата на достатъчно данни, съдът има правомощие да
определи размера по своя преценка. Настоящият съд споделя преценката на
окръжния съд за размера на разходите за погребение и паметник, което сочи
основателност на исковете за имуществени вреди за размерите от по 500 лв.
за всеки от тези трима ищци.
Пред настоящия съд страните спорят по твърденията на ответника и
третите лица - помагачи за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата. Разпоредбата на чл.51, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите сочи, че ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно т.7 от
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Съдебната практика последователно приема, че не всяко
нарушение на установените правила е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. За да е налице принос на увредения
към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
19
да нарушават предписаните правила за поведение, но и нарушенията да
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е тяхно следствие. В този смисъл са изискванията на ППВС
17/1963 год., ППВС 4/1975 год., както и Решение № 206 от 12.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС
по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
650/2016 г., I т. о., ТК и др.
Наличието на съпричиняване на вредоносния резултат се твърди от
ответника и от третите лица-негови помагачи, поради което тяхна е тежестта
на доказване по това твърдение, което им е било указано от окръжния съд. От
изложеното по-горе става ясно, че за да се приеме наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, преди всичко
следва да се установи негово неправомерно поведение. Само това обаче не е
достатъчно, а следва да се установи и, че в пряка причинно-следствена връзка
с неправомерното поведение на пострадалия са настъпили вредоносните
последици. Ето защо дори в случай, че се вземат предвид твърденията на
въззивника /някой от тях недоказани по делото/, че от водената карта за
профилактика на бременността се установява, че П. Д. е отказала
профилактичен гинекологичен преглед, че не се е възползвала от полагащите
и се два гинекологични прегледа след раждане, че не е споделила с лекуващия
лекар, че на 19.01.2008 год. е получила обилно генитално кървене /което не е
надлежно установено по делото/, че след раждането е извършвала
консултации с други медици извън болничното заведение, които са поставили
грешни диагнози /поставяне на грешни диагнози от други лекари също не е
доказано по делото/, че не е съдействала на лекарите от ответната болница
при гинекологичните прегледи /по делото е установено, че въпреки
изказаното пред свидетелката Ш. нежелание на Д. да и бъде извършен
гинекологичен преглед, тя се е подложила на него и такъв е бил извършен,
включително е прегледана на видеозон/, от една страна- това не сочи
неправомерно, противоправно поведение на пациента /липсва
неизпълнение на задължение на пациента по Закона за здравето или по други
нормативни актове/, а от друга страна - по никакъв начин не са установени по
делото, неправомерни действия или бездействия на П. Д., които в пряка
причинно-следствена връзка да са довели до нейната смърт, настъпила в
20
деня следващ операцията извършена на 02.02.2008 год. в МБАЛ“Бургас“.
Като дадено по правен въпрос от компетентността на съда и в
противоречие с правнозначимите критерии по които съдът преценява
наличието или не на съпричиняване, както и поради необосноваване на
изискуемата причинно-следствена връзка, не следва да се възприема
становището на вещите лица по комплексната експертиза, че вината за
смъртта на П. Д. е комплексна – както на лечебното заведение, така и на
пациента и неговите близки, тъй като те не са използвали дадените
възможности за следхоспитализационна диагностика. В смисъла по-горе са и
изложените по-подробни съображения на окръжния съд по обжалваното
решение, към които за пълнота на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд
препраща. Възраженията на въззивника направени на базата на доказателства
събрани в наказателното производство, които самостоятелно са негодни
доказателствени средства в настоящия процес, не се вземат предвид и не се
обсъждат от въззивния съд. Съдът в настоящия процес би могъл да отчете
съпричиняване на вредоносния резултат само от страна на пострадалото или
увредено лице. Без значение за изхода на делото е обстоятелството дали
други трети лица са допринесли за този резултат. Както вече беше посочено,
хипотетично /тъй като е извън предмета на спора/ ако други трети лица са
допринесли за резултата, при доказване на тяхното участие и вина, те биха
отговаряли солидарно с ищеца по делото /чл.53 от ЗЗД/, но това не би могло
да доведе както до изключване, така и до намаляване на отговорността на
ищеца в настоящото производство.
Предвид горното претенциите на ищците са основателни до
размерите посочени в решението в обжалваната част, като следва да бъдат
уважени за сумите посочени по-горе, върху които е дължима и следва да се
присъди законна лихва, считано от момента от който е поискана -
14.01.2010 год., до окончателното им изплащане.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение в обжалваната част, което следва да
бъде потвърдено от настоящия съд в тази част, включително в частта за
присъдените, направени пред първоинстанционния съд разноски съобразно
уважените части от исковете.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА в
полза на адв.С.К. в качеството му на процесуален представител на
21
въззиваемите-ищци следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
защита пред настоящия съд изчислено върху обжалваемия интерес от общо
261 500 лв., в минималния размер на 6760 лв., определен по Наредба № 1 за
МРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/26.07.2021 год. по гр.д.№ 89/2013
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС“ АД с ЕИК *, представлявано от
изпълнителния директор Б. Г. М., със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул. „С. С.“ № *, със съдебен адрес гр.С., ул.„Б. К.“ № * вх. *, ет.*, ап.*-
адвокат В.К., да заплати на адвокат С.К.-АК-Б., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивния съд на Е. Е. Д., Е. К.
Д., И. Н. И. и на И. Г. И. в общ размер от 6760 лв. /шест хиляди седемстотин и
шестдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22