Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 842 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от синдика на В.Б.д.ЕООД/н./ срещу М.с. ЕООД искове по чл.620
ТВ, вр.чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата от 1926820 лв.,
представляваща главница по предоставен заем от Н.е.ф. ЕООД на М.с. ЕООД,
договорна възнаградителна лихва в размер
на 379496,75 лв. начислена за периода 07.02.2009 г. – 10.10.2011 г., комисионна
в размер на 13895,60 лв. по договор от
06.02.2009 г., сключен между Н.е.ф. ЕООД на М.с. ЕООД за периода 03.01.2011 г.
-10.10.2011 г, които вземания са придобити от В.Б.д.ЕООд / н./ с договор за
цесия от 11.10.2011 г., както и законна лихва в размер на 1167746,74 лв. за
периода 12.10.2011 г. – 13.05.2020 г.Претендира се законна лихва от датата на
исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди да е придобил по договор за цесия, сключен с Н.е.ф. ЕООД на
11.10.2011 г. вземанията на цедента от ответника по делото, произтичащи от
предоставен заем с договор за финансова помощ от 06.02.2009 г., с който договор
е уговорено заплащането на възнаградителна лихва и комисионна за управление,
като ответникът, въпреки че бил уведомен за цесията и поканен да изпълни
задълженията си, не е извършил плащания.
Ответникът не е депозирал отговор и не взема становище по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на договор
с твърдяното съдържание между Н.е.ф. ЕООД и ответника, предоставяне на заетата
сума, както и сключването на договора за цесия и надлежното й съобщаване на
длъжника от първоначалния кредитор.
От представените по делото договор от 06.02.2009 г., анекси към него от
03.01.2011 г. и 01.11.2010 г., сключени
от Н.е.ф. ЕООД и М.с. ЕООД се установява, че помежду им е възникнало
облигационно правоотношение с характеристиките да договор за заем, по силата на
което Н.е.ф. ЕООД се е задължило да предостави на М.с. ЕООД в заем сумата от
2000000 лв. на траншове, по споразумение между страните, като заемателят се
задължава да върне заетата сума в 30 дневен срок от поискването й и да заплаща
възнаградителна лихва в размер на 0,75 % месечно върху заетата сума. С анекса
от 03.01.2011 г. страните уговорили заплащането на комисионна да управление на
заема в размер на 1 % годишно, платима н тримесечие, а с анекса от 01.11.2010
г. възнаградителната лихва е уговорена на 0,875 % месечно.
От представените платежни нареждания и един брой разходен касов ордер от
17.01.2011 г., е установява, че Н.е.ф. ЕООД е превело по банковата сметка на М.с.ЕООД
сумата от 1938890 лв. чрез 29 банкови превода, извършени в периода 16.02.2009г.
-02.09.2011 г., като представения от третото лице Н.е.ф. ЕООД документ –
платежно нареждане от 25.05.2010 г. е абсолютно нечетлив в частта относно
сумата на извършения превод, поради което не доказва предоставяне на заем.
Сумата от 10000 лв. е предадена на заемателя в брой съгласно представения
разходен касов ордер от 17.01.2011 г. и следователно съдът приема по делото да
се доказва предоставяне на заем в общ размер на 1948890 лв.
Съответно от представените от третото лице Н.е.ф. ЕООД приходен касов ордер
от 04.06.2009 г. и квитанция към приходен касов ордер от 17.01.2011 г. се
установява, че М.с.ЕООД е върнало на заемателя суми в размер на 40000 лв. и
следователно невъзстановената главница е в размер на 1908890 лв.
С договор за цесия, сключен между ищеца В.Б.д.ЕООД и Н.е.ф. ЕООД от
11.10.2011 г., последно дружество, в качеството си на цедент е прехвърлило на
ищеца всичките си вземания срещу М.с.ЕООД по договора за финансова помощ от
06.02.2009 г., като с оглед представените доказателства уведомление за
извършената цесия да е връчено на ответника на 11.10.2011 г. съдът приема,
цесията да е породила действие и спрямо ответника, респективно титуляр на
вземанията по договора за финансова помощ да е именно ищецът, като с оглед
доказаните факти относно размера на предоставените и върнатите суми на и от М.с.ЕООД
съдът приема за доказано вземането за главница до размера от 1908890 лв., като
над тази сума иска за главница е
недоказан.
С оглед уговорките в договора задължението за връщане на заетите суми да
става изискуемо в тридесетдневен срок от поканата за връщане на сумите, съдът
намира, че тази изискуемост не е настъпила преди образуване на делото, тъй като
не се доказват твърденията на ищеца за връчване на покана за изпълнение –
представеното известие за доставяне на поканата на синдика не съдържа никакво
отбелязване за получаването й от ответника, нито относно извършени действия във
връзка с доставката й.Следователно ответникът не е изпаднал в забава на плащане
преди подаване на исковата молба по делото и не дължи претендираната законна
лихва в размер на 1167746,74 лв. за периода 12.10.2011 г. до датата на исковата
молба, като следва да се посочи, че връчването на уведомление за прехвърляне на
вземанията и сключването на договор за цесия на вземанията не представляват
покана за плащане до длъжника, нито от стария кредитор, който се е разпоредил с
вземанията, нито от новия кредитор, от когото уведомлението не изхожда.
За периода до датата на исковата молба ответникът дължи единствено възнаградителна
лихва в уговорения процент от 0,75 % месечно до 01.11.2010 г. и 0,875 % месечно след тази дата.В случая
възнаградитената лихва се претендира за периода 07.02.2009 г. – 10.10.2011 г.,
за който период, при съобразяване на уговорения процент, предоставените на
части заемни суми и извършените частични плащания от ответника съдът на
основание чл.162 ГПК изчислява размера на възнаградителната лихва на 381496,75
лв., която сума надвишава претендираната от ищеца, поради което и предявеният
иск за заплащане на възнаградителни лихви е изцяло основателен.
Ответникът дължи и уговорената комисионна за управление на заема в размер
на 1 % годишно за периода 03.01.2011 г. – 10.10.2011 г., която съдът на
основание чл.162 ГПК изчислява на сумата от 14316,67 лв., която надвишава
претендираната, поради което и искът следва да се уважи в предявения размер.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, като никоя
от тях не е представила доказателства за извършване на такива, поради което и
съдът не им присъжда разноски.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса в
зависимост от изхода от спора, като ищецът дължи държавна такса от 47427,07
лв., съобразно отхвърлената част от исковете, а ответникът – държавна такса от
92131,29 лв., съобразно уважената част.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА М.с. ЕООД, *** да заплати на В.Б.д.ЕООД,
/н./,ЕИК *******, гр. Бобов дол, ул.Георги Димитров на основание чл.620 ТВ,
вр.чл.240 ЗЗД и чл.79 ЗЗД за сумата от
1908890 лв., представляваща главница по предоставен заем от Н.е.ф. ЕООД на М.с.
ЕООД, договорна възнаградителна лихва в
размер на 379496,75 лв., начислена за периода 07.02.2009 г. – 10.10.2011
г., комисионна за управление в размер на 13895,60
лв. за периода 03.01.2011 г. -10.10.2011 г.
по договор от 06.02.2009 г., сключен между Н.е.ф. ЕООД на М.с. ЕООД,
които вземания са придобити от В.Б.д.ЕООД / н./ с договор за цесия от
11.10.2011 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.05.2020
г. до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 1908890 лв. до 1926820 лв., както и иска за законна лихва в размер на
1167746,74 лв. за периода 12.10.2011 г. – 13.05.2020 г.
ОСЪЖДА М.с. ЕООД, *** да заплати държавна такса в
размер на 92131,29 лв. по бюджетната сметка на Софийски градски съд,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Б.д.ЕООД, /н./,ЕИК *******, гр. Бобов дол, ул.Георги Димитров да заплати държавна
такса в размер на 47427,07 лв. по бюджетната сметка на Софийски градски съд,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: