Решение по дело №672/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 83
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 21 септември 2020 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20195230100672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /18.06.2020 г.,

 

гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съдП., в проведеното на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 672/2019 г. по описа на съда

Районен съд – П. е сезиран с жалба подадена от С.М.К. ***, с която се иска да се обявят за нищожни Решение № 389 БА от*****г. и Решение  № 01ПБА от 15.06.1998 г.  и Решение № 09ПБАН от 1.09.2000 г. на ПК гр. П..

Жалбоподателят основава претенция на следните фактически твърдения изложени в жалба от 12.09.2019 г. и молба- уточнение от 01.10.2020 г. Излага се, че оспорените решения на Поземлена комисия гр. П. са нищожни, тъй като в заявлението за възстановяване, с което е поискано възстановяването на земите е посочена чия земя  принадлежи на И Я , като е следвало поземлена комисия да възстанови собствеността поотделно на С  и М Я и отделно на наследниците на Д П . Освен това се сочи, че при издаване на решението от 1993 г. не са спазени действащите нормативни изисквания, тъй като съставът на комисията издала решението е четен, липсва подпис на секретаря на комисията, както и данни, че са били спазени специфичните качества на членовете, като неспазването на тези императивни правила води до нищожност на постановеното решение. Твърди се, че правният интерес за ищеца произтича от факта, че същата е наследник на С Я Б , като с второто и третото решение е възстановено правото на собственост на наследниците на С и М Я и Д П . Сочи се, че ищецът е запознат с процесните три решения на поземлена комисия в периода, в който са издадени. Моли се за постановяване на решение, с което да се обявят за нищожни процесните три решения на Поземлена комисия гр. П. и преписката да се върна на ОСЗ гр. П. за произнасяне по нея.

В срока е постъпило становище от административния орган -ОСЗ гр. П. отговор от ответника, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като един административен акт е нищожен тогава когато е издаден от некомпетентен орган или при неспазване на предвидената от закона форма, каквито пороци не са налице в случая. Моли се да се отхвърли подадената жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд – П. е сезиран за обявяване на нищожни на решение Решение № 389 БА от*****г. и Решение  № 01ПБА от 15.06.1998 г.  и Решение № 09ПБАН от 1.09.2000 г. на ПК гр. П..

От представено по делото и прието като доказателство удостоверение за наследници изх. № 215 от 21.05.2019 г. от Община П. се установява, че жалбоподателя С.К. е наследник на Д Г П.

От представено по делото Решение № 09ПБАН от 1.09.2000 г. на ПК гр. П. се установява, че на наследниците на С и М Я и Д П  е възстановено правото на собственост на 8 недвижими имота, като е извършен въвод във владение във възстановените имоти, видно от протокол за въвод във владение. Решението е постановено от комисия състояща се от трима членове- Р Г , М Ц , С А , председател – Г Б и секретар – Ц М- същото е подписано от цялата комисия.

От представено по е делото Решение  № 01ПБА от 15.06.1998 г.  на ПК на гр. П. се установява, че наследниците на С и М Я и Д П  е възстановено правото на собственост на 8 недвижими имоти, като е извършен въвод във възстановените имоти видно от Протокол № 549 БА. Решението е постановено от комисия състояща се от трима членове- Т М , М Ц , С А , председател – Г Би секретар – Д В. Решението е подписано от цялата комисия.

От представено по делото Решение  № 389 БА от*****г г.  на ПК на гр. П. се установява, че на наследниците на С и М Я и Д П  е възстановено правото на собственост на 5 недвижими имоти, като е извършен въвод във възстановените имоти видно от Протокол № 385 БА. Решението е постановено от комисия състояща се от трима членове- Ц В, В П, С С, председател – Н Б и секретар – Г Б. Решението е подписано от цялата комисия.

По делото са представени и приети като доказателства заявления за възстановяване на право на собственост, ведно с декларация за притежавани непокрити земеделски имоти и възражения и жалби.

По делото е приложено и прието като писмено доказателство Решение от 07.03.2000 г. постановено по кас. адм. Д. № 166/2000 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменен отказа на ПК гр. П. да признае и възстанови правото на собственост на наследници на М П Я върху овощна градина, който отказ е обективиран в Решение № 389 БА от*****г.  на ПК на гр. П., като в останалата част решението на ПК гр. П. от 1993 г. е в оставено в сила.

От писмо от Министерство на З.то, храните и горите се установява, че в състава на ПК на гр. П. към 1993 г. председателят Н Би секретарят – Г Б са агрономи, както и един от членовете на комисията – Ц В , като втория член на комисията - В П е специалист, ком. обработка, а третият член –  С С -специалист, земер-текних.

В жалбата, на основание която е образувано настоящото производство е посочено, че решението на ПК от 1993 г. е нищожно, тъй като не са спазени нормативните изисквания на ППЗСПЗЗ за състава на комисията, която е постановила решението за възстановяване.  По отношение на решенията от 1998 г. и от 2000 г. се сочи, че същите са нищожни, тъй като са взети от комисия с нечетен брой членове, а не както е нормативно установено от четен брой членове, както и председател, заместник-председател, секретар, като не е налице необходимия кворум.

При така установеното от фактическа страна от правна настоящият съдебен състав намира следното:

Несъмнено атакуваните решения от ПК гр. П. представлява индивидуален административен акт, такъв е и решението от 1993 г., като се иска то да бъде прогласена неговата нищожност именно по реда на чл. 149, ал. 5 АПК (така и в Определение № 1757 от 16.12.2019 г. по к.ч.а.д. №1220/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик). В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. постановено по т.д. № 1/2012 г. по описа на ОСК, ВАС се приема, че не съществува правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът вече се е произнесъл относно неговата законосъобразност, защото с оглед служебното начало той е длъжен при осъществяването на контрола за законосъобразност да следи и за нищожност и ако установи такава – да я прогласи – чл. 168, ал. 2 АПК. Влезлият в сила съдебен акт преклудира и правото по чл. 149, ал. 5 АПК да се иска обявяването на нищожност без ограничение във времето. Това е гаранцията за стабилитета на административния акт – недопустимо е позоваване на нищожност, след като административният акт е преминал през съдебен контрол за законосъобразност. Нормата на чл. 177, ал. 3 АПК не противоречи на чл. 149, ал. 5 АПК. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните и техните правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Република България. Силата на пресъдено нещо изхожда от защитната функция на процеса спрямо материалното право относно определеност и безспорност, регулиращо и правоустановяващо действие. Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт като незаконосъобразен, е пречка за оспорването на този акт като нищожен.

В конкретния случай, както бе посочено по-горе  по делото е приложено и прието като писмено доказателство Решение от 07.03.2000 г. постановено по кас. адм. д. № 166/2000 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено частично отказа на ПК гр. П., който отказ е обективиран в Решение № 389 БА от*****г.  на ПК на гр. П., като в останалата част решението е оставено в сила. Ето защо следва да се приеме, че доколкото по отношение на Решение № 389 БА от*****г.  на ПК на гр. П. е осъществен съдебен контрол с влязло в сила решение от 2000 г. на Окръжен съд - Пазарджик, то за жалбоподателя в настоящото производство липсва правен интерес от оспорване на посочения акт като нищожен, поради което производството в тази част се явява недопустимо и следва да се прекрати.

По отношение на искането за обявяване на нищожността на решенията от 1998 г. и от 2000 г. настоящият съдебен състав намира следното:

С константната съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС (Решения № 820 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год.; № 750 от 04.11.2010 год. по гр.дело № 1794/2009 год.; № 912 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 1753/2009 год.; № 759 от 01.11.2010 год. по гр.дело № 1859/2009 год. на І г.о. и др) са преодоляни колебанията в практиката на съдилищата относно последиците на решенията на поземлените комисии, подписани от състав, различен от предвидения в чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ. В тях последователно се приема, че когато е формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията. Несъответствието на състава на комисията, както е отразен в заглавната част на решението, с разпоредбата на чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ относно изискването за нечетен брой членове, не води до липса на валидно формирана воля, предвид посочената задължителна практика по чл.290 ГПК. Ето защо съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нищожност Решение № 09ПБАН от 1.09.2000 г. на ПК гр. П.. Още повече, че към 15.06.1998 г. разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ (изм. и доп. ДВ. бр.122 от 19 декември 1997г.) предвижда, че  Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове, в какъвто състав е постановено решението от 1998 г.

Освен това следва да се посочи, че не е налице твърдения от жалбоподателя порок по отношение на решението от 1998 г. –  да не е налице кворум при взимане на решението. Видно от приетото като доказателство по делото Решение  № 01ПБА от 15.06.1998 г.  на ПК гр. П., същото е постановено при пълен кворум - решението е подписано от всички членове на ПК участвали при взимането му, както и секретаря и председателя.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от С.М.К. ЕГН: ********** с адрес: *** с искане Решение  № 01ПБА от 15.06.1998 г. и Решение № 09ПБАН от 1.09.2000 г. на ПК гр. П. да се обявят за нищожни.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради липса на правен интерес, жалбата подадена от С.М.К. ЕГН: ********** с адрес: *** с искане да се обяви за нищожно Решение № 389 БА от*****г. на ПК на гр. П., като прекратява производството в тази част.

Решението, в частта, в която производството по делото е прекратено може да се обжалва в седмодневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Пазарджик, в останалата част решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: