Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 290 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.
124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 145
и сл. от АПК.
Постъпила
е жалба от Л.П.С. *** против Заповед № 3360 от 27.05.2020 г. на Директора на
Агенция "Митници" (АМ), с коятo на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено, считано от 14.05.2020
г. служебното му правоотношение на длъжност "началник отдел в Агенция
Митници", Длъжностно ниво – 5, Ръководно ниво – 5Б, в Териториална
дирекция Дунавска, с ранг: III старши. В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния
закон. Оспорващият претендира да се постанови решение, с което да се отмени заповедта.
Претендира и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно
представен списък /л.40 от делото/.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Агенция "Митници" – гр.София,
представляван от главен юрисконсулт В.Александрова, в представен по делото писмен отговор на
жалбата /л.31-л.37 от делото/, оспорва основателността й. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Русе, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че с Решение № 50 от 23.10.2019 г. на Административен съд
– Русе по адм. дело № 377/2019 г. /л.8-л.15 от преписката/, оставено в сила с
Решение № 5127 от 29.04.2020 г. по адм. дело № 81/2020 г. по описа на ВАС /л.4-л.7 от преписката/ е отменена Заповед № 7091
от 17.05.2019 г. на Директора на Агенция "Митници" – гр.София, с
която служебното правоотношение на жалбоподателя е било прекратено на основание
чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Решението на административния съд е влязло в сила
от 29.04.2020 г.
С
Молба рег. № 32-148236 от 27.05.2020 г. до Директора на Агенция
"Митници" – гр.София, на основание влязлото в сила съдебно решение,
Л. С. е поискал да бъде възстановен на работа като началник отдел в ТД Дунавска,
считано от 04.12.2017 г., посочвайки, че се явявя за да заеме длъжността. В
молбата е посочил, че счита за спазен срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл с оглед
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (ЗМДВИП) като алтернативно се е позовал на нормите
на чл. 3, т. 2 и на чл. 4, т. 1 от този закон (л. 2 от преписката).
На
същата дата – 27.05.2020 г. е издадена оспорената в настоящото производство
Заповед № 3360/27.05.2020 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл директорът на Агенция
"Митници"-София е прекратил, считано от 14.05.2020 г. служебното
правоотношение на жалбоподателя, поради неявяването му за заемане на предишната
длъжност в срока по чл.
122, ал. 1 от ЗДСл (л. 1 от преписката). Заповедта е връчена незабавно още
в същия ден на служителя, който на 28.05.2020 г. е депозирал по пощата жалба
срещу заповедта (видно от пощенско клеймо на приложения по делото плик – л. 14,
погрешно отпечатана като „28.15.20“). Жалбата е заведена в деловодството на
органа по назначаването на 01.06.2020 г.
По
установените от съда и изложени до тук факти не е налице спор между страните.
Въз основа на тях съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
против Заповед № 3360 от 27.05.2020 г. на Директора на Агенция
"Митници" – гр.София е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е
предвидена възможност за съдебно обжалване. Същата се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган –
съобразно правомощията на Директора на Агенция "Митници" – София по
чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници".
Заповедта е издадена в установената писмена форма по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
122, ал. 1 от ЗДСл и чл.
59, ал. 2 от АПК. При постановяване й не се установява да са допуснати
съществени поцесуални нарушения, а такива не се и твърдят от жалбоподателя. Съдебният
контрол за материалната законосъобразност на заповедта изисква съдът да провери
дали при постановяването й са налице посочените в нея фактически основания и
изпълват ли те хипотезата на приложената правна норма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл,
на която се е позовал органът по назначаването в оспорения административен акт,
служебното правоотношение се прекратява, когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда
и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл.
122, ал. 1 от ЗДСл. Последната цитирана норма регламентира, че при отменяне на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по
назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната
длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от
влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Разпоредбата
е императивна и неспазването й има за последица прекратяване на служебното
правоотношение по реда на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
При
това положение фактическият състав, който следва да е изпълен за прекратяване
на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл включва два
кумулативно изискуеми факта. Първият е положителен и това е наличето на
отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение с държавния
служител. Вторият факт е отрицателен и това е неявяването му да заеме отново
длъжността в двуседмичен срок от влизане в сила на акта (административен или
съдебен), с който заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е
отменена.
В
настоящия случай не се спори, че първият елемент е налице придвид влязлото в
сила на 29.04.2020 г. решение по адм.д. № 377/2019 г. на АдмС – Русе. Спорен е
единствено въпросът за наличието на втората предпоставка за прекатяване на
служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно –
жалбоподателят да не се е явил на работа в двуседмичен срок от влизане в сила
на съдъбното решение.
В
конкретния случай преценката за това обстоятелство следва да бъде направена при
съобразяване с разпоредите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците /Oбн., ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, доколкото датата 29.04.2020 г., от
която започва да тече двуседмичният срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, е в периода
на обявеното в страната извънредно положение.
От
значение за спора е това, че срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е преклузивен по
своя характер, доколкото с изтичането му държавният служител губи правото да
бъде възстановен на заемата длъжност. Както правилно са посочили и двете страни
по настоящото дело, по този въпрос съдебната практика на Върховния
административен съд е трайна и непротиворечива. С оглед на това относима за
случая се явява разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП, според която се
удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете,
определени в закон, извън тези по чл. 3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. По силата на
Решение на Народното събрание от 3.04.2020 г. за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение (Oбн., ДВ,
бр. 33 от 7.04.2020 г.) неговия срок е удължен до 13.05.2020 г., на която дата
изтича и двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в който жалбоподателят е
следвало да се яви в Агенция „Митници“-София за възстановяване на работа.
Според
съда за настоящия случай намира приложение цитираната норма на чл. 4, т. 1 от
ЗМДВИП и срокът следва да се счита удължен с един месец от отмяната на
извънредното положение, т.е. считано от 14.05.2020 г., при което изтича на
14.06.2020 г. При това положение оспорващият, явявайки се на 27.05.2020 г. в Агенция
„Митници“-София за възстановяване на работа, е спазил преклузивния двуседмичен
срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, респективно липсва втората изискуема
предпоставка по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното му
правоотношение.
Следва
изрично да се отбележи, че съдът не споделя тезата на ответника, развита в
писмения отговор, че нормата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП не намира приложение към
служебните правоотношения, които са от публичен характер и досежно срока по чл.
122, ал. 1 от ЗДСл, за който не било налице изискването „за определеност в
нормативен акт“.
В
обхвата на нормата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП попадат срокове, които освен че
изтичат в периода на извънредното положение, трябва да са определени в закон и
да са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. Съдът намира, че в случая са изпълнени тези изисквания, противно на твърденията на ответника за
обратното. Срокът, в който държавният служител, служебното правоотношение на
който е прекратено незаконосъобразно, следва да се яви за възстановяване на
длъжността е определен в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и е двуседмичен срок от
влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, с които е
отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Обстоятелството, че за всеки конкретен случай този срок започва да тече от
различна начална дата, респективно изтича на различна дата, не означава, че
този срок не е определен в закон. Нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл определя
срока, в който държавният служител, чието слежебно правоотношение е прекратено
незаконосъобразно, може да упражни правото си да се върне на заеманата преди
прекратяването длъжност, т.е. регламентирания в нормата срок е свързан с
упражняване на права.
Съдът
не споделя и тезата на ответника, че случаят на жалбоподателя не попада в
хипотезата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП поради факта, че държавният служител няма
качеството частноправен субект и по тази причина не е адресат на тази норма. Действително
сложебното правоотоношение по своята същност е административно такова, предвид
факта, че възниква между физическо лице (държавен служител) и орган на държавна
власт (органа по назначаване) съгласно чл. 6 от ЗДСл. Именно в тази връзка
държавната служба е предмет на регулиране на публичното право. Това обаче не
означава, че и двете страни в това правоотношение придобиват статут на публично
правни субекти. Правоотношенията, свързани с възникване, изменение и
прекратявнане на служебното правоотношение се развиват между държавния служител
като физическо лице и органа по назначаване, като в тези правоотношения
държавният служител не реализира публичноправни функции, не упражнява
властнически правомощия, такива са налице едва и единствено при изпълнението на
държавната му служба и се реализират по отношение на трети лица. С оглед на
това и предвид целите на ЗМДВИП, съдът намира, че ответникът неоснователно
тълкува стеснително понятието „частноправен субект“ единствено като субект на
частното право. В ЗМДВИП това понятие е използвано за да се обособи групата на
субектите, които не изпълняват властнически правомощия в конкретно правоотношение.
Диференцирането е на базата на това дали се касае за упражняване на права и
изпълнение на задължения, които касаят конкретния субект в лично качество,
какъвто именно е случаят на жалбоподателя, който изявявайки воля да бъде
възстановен на заеманата длъжност не реализира властнически правомощия, нито
пък функции на възложената му държавна служба спрямо трети лица. Правата и
задълженията на оспорващият по повод възникването и реализиране на служебното му
правоотношение нямат властнически характер и той има качеството на частноправен субект по смисъла на чл. 4, т. 1
от ЗМДВИП.
По
изложените до тук съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена
при липсата на кумулативните материални предпоставки за постановяването й по чл.
103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тя се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от жалбоподателя и като
съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав
намира претенцията на оспорващия за заплащане на разноски в размер на
заплатения адвокатски хонорар от 360 лева, доказан с представена по делото
фактура, заплатена в брой, за основателна.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.
2, предложение второ от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.П.С. ***.2020 г. на
Директора на Агенция "Митници"- София, с коятo на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено,
считано от 14.05.2020 г., служебното му правоотношение на длъжност
"началник отдел в Агенция Митници", Длъжностно ниво – 5, Ръководно
ниво – 5Б, в Териториална дирекция Дунавска, с ранг: III старши.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" – София да
заплати на Л.П.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 360,00 (триста и
шестдесет) лева - разноски за по делото.
Решението
може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия: