№ 503
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500300 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е по реда на
чл. 279 вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК и чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „ГАЛАКТИК СИЙ“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. Перла , сграда „Виго бийч“,
представляван от управителя Димитър Тодоров Грудов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Гурко“№ 38 – адвокатски офис Марияна Гочева и с ел. адрес за връчване съгласно чл.
38 от ГПК- marianagocheva@yahoo.com против разпореждане № 30 от 04.01.2023г. по гр.д.
№ 97/2022г. по описа на РС- Несебър, с което е върната като нередовна исковата му молба с
вх. № 8971 от 13.10.2022г. поради неотстраняване на нередовностите й в указания срок
и производството по делото е прекратено.
Недоволство от обжалваното постановеното разпореждане е изразил частният
жалбоподател- ищец. Сочи, че тъй като на адреса му на управление, обявен в ТР не е имало
възможност за получаване на книжа, затова е посочил съдебен адрес, на който има пощенска
кутия с отбелязан надпис, където е следвало да му бъдат връчени съобщенията от съда.
Счита, че не е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, тъй като липсва предпоставката на
ал. 1 от чл. 41 от ГПК. Излага доводи, че в случая не следва да се прилага и нормата на чл.
50, ал. 2 от ГПК, поради изрично посочения съдебен адрес, различен от адреса на
управление. Представя доказателства за изпълнение на указанията на съда за внасяне на
дължимата държавна такса. По изложените в частната жалба съображения моли за отмяна на
обжалваното разпореждане.
След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в
срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
1
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
В исковата молба ищецът- търговско дружество, който е с адрес на управление в гр.
Несебър, е посочил следният съдебен адрес по чл. 39 от ГПК, находящ се в друг съдебен
район: гр. Бургас, ул. „Гурко“№ 38.
С разпореждане от 2764/13.10.2022г. районният съд е оставил без движение исковата
молба с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства
за внасяне по сметка на РС-Несебър на дължимата по делото държавна такса в размер на 80
лв., с предупреждение за последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК при неизпълнение в срока.
Разпореждането от 13.10.2021г. е изпратено на съдебния адрес, посочен от ищеца в
исковата му молба гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 38, като същото е върнато с отбелязване от
връчителя от 08.11.2022г., че „на посочения адрес няма такава фирма и няма такова
лице“.
С последващо разпореждане №3174 от 16.11.2022г., районният съд е разпоредил
прилагане на върнато съобщение по делото като редовно връчени на 08.11.2022г. основание
чл. 41, ал. 2, предл. трето от ГПК, като независимо от това е разпоредил ново връчване на
съобщението на ищеца на адреса му на управление в гр. Несебър.
Изпратеното до адреса на управление съобщение до ищеца за отстраняване на
нередовностите на исковата молба е върнато отново в цялост с отбелязване от връчителя от
21.11.2022г., че след посещение на 20.11.2022г. в 14 часа не е открило офис на дружеството,
нито надпис или значи, означаващи наличието на офис, като не е намерило и лице, от което
да получи сведение.
С разпореждане № 3242 от 24.11.2022г. съдът е счел за редовно уведомяването на
ищеца на адрес му на управление на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, като същевременно е
разпоредил ново връчване на разпореждането от 2764/13.10.2022г. на посочения в исковата
молба съдебен адрес на дружеството.
Повторно изпратеното съобщение до ищеца е върнато отново в цялост със същото
като първото отбелязване от връчителя от 22.12.2022г., че „на посочения адрес няма
такава фирма и няма такова лице“.
С обжалваното разпореждане № 30 от 04.01.2023г. първоинстанционният съд, като е
приел, че ищецът, редовно уведомен на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 50, ал. 2 от ГПК
не е изпълнил в срока, изтекъл на 30.12.2022г. дадените му указания, на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по
делото.
С молба от 04.01.2023г. ищецът е представил разписка за платена на същата дата
държавна такса по сметка на НРС в размер на 80 лв.
Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно и постановено
в съответствие с процесуалните правила на ГПК, по следните съображения:
2
Нормата на чл. 38 от ГПК сочи, че съобщението се връчва на адреса, който е посочен
по делото. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК когато страната е посочила лице /съдебен адресат/
или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на
пълномощника, което означава, че съдът не следва да изпраща призовка на страната, освен
ако пълномощията са оттеглени или пълномощникът е направил отказ от
упълномощаването.
В случая ищецът, който е търговско дружество не е посочил конкретно лице-
съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ГПК, който да получава съобщенията по
делото, а друг адрес, различен от адреса му на управление, вписан в ТР. Този адрес е
съдебен адрес в производството по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ГПК и всички съобщения и
връчвания на книжа на ищеца следва да се извършват на него. Това означава, че тъй като се
касае за посочен съдебен адрес по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ГПК, а не за съдебен адресат
съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК, в случая връчителят не е бил длъжен да търси на съдебния
адрес друго лице, различно от ищцовото дружество, на което да връчи съобщенията по
делото. /в т.см. определение № 232 от 31.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 685/2022 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова/. Затова независимо от твърдението в жалбата, че
на адреса е имало обозначена пощенска кутия на адвокатска кантора, при положение, че не
се твърди, а и няма данни адвокатската кантора или адвокат от нея да е посочен като
съдебен адресат на ищеца в първата инстанция, следва, че връчителят не е имал задължение
нито да търси друго лице, различно от ищеца /управителя или негови служители/, нито да
залепи уведомление, респ. да пуска съобщението в нея по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Такова задължение би било налице по аргумент на чл. 50, ал. 4 от ГПК само ако на адреса
има данни, че дружеството има офис, респ. място за получаване на съобщения, но
връчителят не намери негов служител, който да получи съобщението.
По гореизложените съображения правилно районният съд е счел, че щом на съдебния
адрес няма данни да е налице офис и/или служители, чрез които ищеца да получи
съобщението, дружеството се счита за редовно уведомено по смисъла на фикцията на чл. 50,
ал. 2 от ГПК. Действително основателно се явява оплакването, че в случая е неприложима
хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, но това не води до промяна на крайния извод, че поради
правилото, установено в нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, на която районният съд също се е
позовал, дружеството-ищец е било редовно уведомено на съдебния си адрес още при
първото посещение на връчителя на 08.11.2022г. Именно от този ден е започнал да тече
срокът за изпълнение на указанията и тъй като те не са изпълнени в рамките на
предоставения едноседмичен срок, правилно първоинстанционният съд е върнал исковата
молба като нередовна на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, за чиито последици ищецът се
счита също редовно уведомен с първото съобщение.
По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане за
връщане на исковата молба като нередовна е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ищеца „ГАЛАКТИК СИЙ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. Перла , сграда „Виго
бийч“, представляван от управителя Димитър Тодоров Грудов, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Гурко“№ 38 – адвокатски офис Марияна Гочева и с ел. адрес за връчване съгласно
чл. 38 от ГПК- marianagocheva@yahoo.com против разпореждане № 30 от 04.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 97/2022г. по описа на РС- Несебър, с което е върната като
нередовна исковата му молба с вх. № 8971 от 13.10.2022г. поради неотстраняване на
нередовностите й в указания срок и производството по делото е прекратено.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4