№ 4716
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110206461 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Й. И. И., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-004982 от 28.03.2023 г.,
издадено от „Началник сектор“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което са
му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен след изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди
се, че заснемането на нарушението от системата за видеоконтрол не е било
извършено по законоустановения ред, като се позовава на липса на съставен
протокол за използване на АТСС и се оспорва годността и изправността на
използваното техническо средство. Излагат се съображения,за допуснати
нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1. т. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в наказателното постановление не било дадено ясно, точно и пълно
описание на мястото на извършване на нарушението. На последно място се
сочи, че било налице несъответствие между посочените като нарушени
правни норми в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, доколкото в акта за установяване на
административно нарушение като нарушена била посочена разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и чл. 188 от ЗДвП, докато
в наказателното постановление била посочена единствено и само
1
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Това несъответствие, според
жалбоподателя, представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила. По изложените съображения жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не е взела отношение по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 21.11.2022 г., в 15:25 часа, в гр. София, по бул. „Проф. Цветан
Лазаров“, до № 48, с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул.
„Х.фор Колумб“, с АТСС тип "CORDON M2” с идент. № MD1193, било
заснето движение на лек автомобил марка и модел „БМВ 520 И“ с
регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя Й. И. И., като
автомобилът се движел със скорост от 107 км/ч, след приспаднат толеранс от
- 3%, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място. На
01.03.2023 г. жалбоподателят И. подал декларация по чл. 188 от ЗДвП, в
която посочил, че той лично е управлявал автомобила към момента на
нарушението.
Въз основа на така установеното Венцислав Х.в Атанасов на длъжност
„младши автоконтрольор“ в ОПП при СДВР съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия АД № 129357/01.03.2023 г., в който
посочил, че с описаното поведение жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не подал
писмени възражения против съставения му акта за установяване на
административно нарушение, макар да е вписал в акта за установяване на
административно нарушение, че възразява срещу акта.
Въз основа на АУАН серия АД № 129357/01.03.2023г. било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и
петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството писмени доказателства - административнонаказателната
преписка, съдържаща: АУАН серия АД № 129357/01.03.2023 г.,; Снимков
материал; Решение за одобрение и справка за вписан тип средство за
измерване; Протокол от проверка 06-СГ-ИСИС/15.03.2022г.; Протокол за
използване на АТСС и снимка; Справка-картон на водача; Ежедневна форма
на отчет; Писмо от Столична община изх. № СОА23-ДИ11-3084-
[1]/26.06.2023 г.; декларация по чл. 188 от ЗДвП; Заповед № 513з-
5069/21.07.2015 г. на директора на СДВР; Заповед № 8121К-13318/28.10.2019
г. и Заповед № 8121з-1632/2.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
По делото са представени Решение за одобрение и справка за вписан
тип средство за измерване за използваното АТСС, както и Протокол от
проверка №06-СГ-ИСИС/15.03.2022г., от които се установява, че
използваното техническо средство е от одобрен тип средство за измерване и
същото е преминало успешно последваща метрологична проверка със срок на
валидност, обхващащ и процесната дата 21.11.2022 г.
2
От Писмо от Столична община изх. № СОА23-ДИ11-3084-
[1]/26.06.2023 г. се установява, че в пътния участък по бул. „Проф. Цветан
Лазаров“, в района на административен номер 48, няма поставени пътни
знаци за контролиране на скоростта от вида В26.
Видно от представения снимков материал, процесният автомобил е бил
заснет с АТСС тип "CORDON M2” с идент. № MD1193 в 15:25 часа на
21.11.2022г. с измерена скорост на движение от 111 км.ч. Регистрационният
му номер е ясно четлив, като заснетият автомобил заема централната част на
кадъра, поради което не е налице съмнение относно скоростта и
идентификацията на заснетия автомобил.
Съставеният протокол за използване на АТСС от 21.11.2022г.
удостоверява извършените измервания, разположението на АТСС и
обстоятелствата по контролната сесия, тъй като съдържа изискуемите
реквизити.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Доколкото в случая за нарушението, установено и заснето с АТСС се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, приложим е
общият ред по ЗАНН за установяване на административното нарушение с
АУАН и за налагане на административното наказание с наказателно
постановление, а не облекчената процедура по издаване на електронен фиш.
Видно от приложените заповеди, цитирани по-горе, актосъставителят
Венцислав Атанасов, на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП при
СДВР е оправомощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, а Даниела Дескова на длъжност „Началник сектор“ в
ОПП при СДВР, е длъжностно лице, оправомощено да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП, поради което АУАН и НП се явяват
издадени от длъжностни лица, действали в кръга на своите компетенции.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението –
нарушението е извършено на 21.11.2022 г., а нарушителят се счита за открит
на 01.03.2023 г., когато е попълнена декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП от
3
собственика на автомобила, в която е посочил, че той лично е управлявал
своя автомобил на процесната дата, като актът за установяване на
административно нарушение е съставен на същата дата – 01.03.2023 г. Поради
това се явява неоснователно оплакването на жалбоподателя за неспазване на
давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е издадено на 28.03.2023 г., т.е. в
законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо съдът намира, че са спазени
всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Процесният акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН),
при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на
извършването му. Обстоятелствата, които очертават извършването на
нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в
какво се изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му
описание и правната квалификация. В тази връзка съдът не споделя доводите
на жалбоподателя, че е било налице разминаване между правната
квалификация, посочена в АУАН и в НП. Действително в АУАН са посочени
и разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и чл. 188 от ЗДвП, които
уреждат съответно компетентността за съставяне на АУАН за нарушения на
правилата за движение по пътищата, установени с използване на технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и
отговорността на собственика или лицето, на което е предоставено МПС, с
което е извършено административно нарушение. Не може да се приеме обаче,
че е налице различна правна квалификация в двата процесуални акта,
доколкото от тях недвусмислено е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а цитираните разпоредби на 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и чл.
188 от ЗДвП не съдържат състави на административни нарушения. Поради
това посочването им в АУАН по никакъв начин не е ограничило правото на
жалбоподателя да разбере в какво се изразява вмененото му във вина
административно нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН допуска издаване на НП и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Неоснователни са и възраженията за липса на ясно посочване на
мястото на извършеното нарушение. Според настоящия съдебен състав,
мястото на извършване на нарушението е достатъчно индивидуализирано,
чрез посочването, че МПС се е движело в гр. София, по бул. „Проф. Цветан
Лазаров“, до № 48, с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул.
4
„Х.фор Колумб“. Посочването на административния адрес е достатъчно, за да
бъде дадена адекватна възможност за упражняване на правото на защита.
Съдът намира още, че в случая датата и мястото на нарушението се
установяват с категоричност от снимковия материал-веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес по арг. от
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, включително и чрез посочване на GPS координати.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не са били спазени
нормативните изисквания за използването на АТТС, че не бил съставен
протокол за използването му и че същото не било технически изправно към
датата на констатиране на нарушението. Напротив - по делото е наличен
протокол за използване на АТСС, ведно със снимка на разположението на
уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., в който, са посочени участъкът от пътя с описание на
мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. От цитираните
по-горе писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че системата
е преминала периодична проверка и се е намирала в техническа изправност
към датата на извършване на нарушението.
Съдът констатира и че в случая правилно е бил приспаднат толеранс за
допустима грешка при работата на техническото средство от минус 3 %
съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, вр. с
чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Съдът намира, че от доказателствата по делото е установено по
несъмнен начин, че на 21.11.2022 г., в 15:25 часа, в гр. София, по бул. „Проф.
Цветан Лазаров“ до № 48, с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към
бул. „Х.фор Колумб“ е управляван лек автомобил марка и модел „БМВ 520
И“, собственост на жалбоподателя Й. И. И. с регистрационен номер ***,
който се е движел със скорост от 107 км/ч, след приспаднат толеранс от -3%,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, според
5
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и при липса на пътни знаци,
сигнализиращи различна от тази максимално допустима скорост.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът отговаря
за извършеното с превозното средство нарушение. След като жалбоподателят
И. не е посочил лице, на което да е предоставил ползването на автомобила, то
правилно е ангажирана в негово лице административнонаказателната
отговорност.
Съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид (§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН).
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се
касае за превишение на скоростта с 57 км/ч, което не може да бъде
определено като незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е
над 50 км/ч, се наказва с глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая
жалбоподателят се е движел със скорост от 57 км/ч над разрешената такава,
поради което размерът на наказанието „глоба“ правилно е определен на 750
лева. Правилно е наложено и кумулатилно предвиденото наказание лишаване
от право на управление на МПС за срок от три месеца в предвидения в
санкционната норма по абсолютен начин размер.
Доколкото наказанията глоба и лишаване от право да се управлява
МПС са в абсолютно определени размери, то излагането на съображения
досежно тяхната индивидуализация се явява безпредметно.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на цитираните по-горе разпоредби, поради което процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, доколкото не са
налице основания за неговата отмяна или изменение по смисъла на чл. 63, ал.
9 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-004982 от
28.03.2023 г., издадено от „Началник сектор“ в Отдел Пътна полиция при
СДВР, с което на Й. И. И. са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7