Решение по КНАХД №1830/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 68/24.07.2025г., постановено по АНД № 370/2025г. по описа на РС - [населено място], с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № К-ЗНССПЕЕН112-2/18.07.2024г., издадено от Началник на РУ Карлово, с което на В. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.

Жалбоподателят В. М., чрез адв. Г., моли да се отмени решението като незаконосъобразно и неправилно. Навежда касационни основания, свързани с неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Претендира разноски само за първа инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ Карлово при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление /НП/ № К-ЗНССПЕЕН112-2/18.07.2024г., издадено от Началник на РУ Карлово, с което на В. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.

От фактическа страна в хода на въззивното производство е установено, че на 01.06.2024г., в 00:40ч. в [населено място], жалбоподателят М. е подал сигнал на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 за това, че в съседния имот – хотел „Алмонд“, находящ се в [населено място], [улица], се извършва продажба на гласове. Повикването е с продължителност на аудиозаписа 2,34 минути и при подаването му М. се е представил с името „Николай Новаков“.

Образувана е преписка № 281р – 6656/2024г. по описа на РУ – Карлово, в хода на която е установено, че подаденият сигнал не отговаря на истината и М. е използвал Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 за подаване на невярно и заблуждаващо съобщение. За тези констатации, на основание постановление № 6800/2024г. по описа на РП – Пловдив, ТО – Карлово, е съставен АУАН бл. № 0666106/28.06.2024г., в който е посочено, че М. е осъществил състава на чл. 28, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Въз основа на него и обжалваното НП, с което на лицето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000лв. на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

За да го потвърди, районният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че вмененото нарушение е извършено и доказано, а приложената санкция съответства на предвидената в закона. Мотивирано е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Решението е правилно.

Не се констатират допуснати от районния съд процесуални нарушения. Събрани са необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на същите, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000лв. до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Касационната инстанция намира, че в случая забраната по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 действително е била нарушена от касационния жалбоподател, тъй като на посочените в АУАН и НП дата и място е предал неверни и заблуждаващи съобщения на ЕЕН 112 за извършвана продажба на гласове, като е установено, че обстоятелствата са били съвсем различни, свързани с провеждано тържество, силна музика и нарушаване на нощната тишина.

Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно установена фактическа обстановка. Последната става ясна от писмените доказателства по делото и от показанията на свидетелите пред РС, които описват детайлно реалното фактическо положение по време на извършената от тях проверка, както и от изложеното в прокурорското постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

Установено е,че подаденият сигнал не отговаря на реалното положение на място, като разминаването с реално осъществилите се факти съзнателно е било възприемано от извършителя на нарушението при извършеното от него обаждане на ЕЕН 112.

Затова и съдът приема, че по безспорен начин се формира извода за автора на подадените неверни и заблуждаващи съобщения и съотвено за осъществяване състава на вмененото нарушение.

С оглед установеното от фактическа страна, правилно нарушението е квалифицирано като токова по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 и предвид характера на изпълнителното деяние е приложена санкционният състав на чл. 38, ал. 1 от същия закон. Разпоредбата на нарушеното правило за поведение съдържа няколко форми на изпълнително деяние, като АНО е направил точно описание на конкретното нарушение, за което е била ангажирана отговорността от лицето, което е подало невярно и заблуждаващо съобщение. Така направеното в АУАН и в НП описание на деянието е достатъчно за адресата на санкционния акт и за съда да разберат за нарушението на коя от изброените хипотези в разпоредбата е наказано лицето. От самото описание може да се направи извод и за наличие на другата хипотеза, а именно използването на ЕЕН 112 не по предназначение, предвид възраженията в касационната жалба за липса на подаден сигнал за помощ и за неточният израз „продажба на гласове“. Посочването на която и да е от двете хипотези, при яснота на установените от АНО факти, не променя нито правната квалификация на нарушението, нито неговия фактическия състав. Ето защо настоящият касационен състав приема, че съществува съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Възраженията във връзка с използването на лаически израз „продажба на гласове“ биха били от значение за квалификация на евентуално извършване на престъпление, което в случая е извън предмета на обжалваното наказателно постановление.

Правилни са изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е извършил обаждане на ЕЕН 112 и съобщил за извършването на продажба на гласове, каквото не е извършвано, поради което и съобщението е квалифицирано като невярно и заблуждаващо.

При анализа на доказателствата по делото се налага извода, че извършеното от касатора административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна, съответно възраженията в противоположна насока са неоснователни.

От районния съд не са допуснати твърдените процесуални нарушения свързани с неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателствени средства.

Не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление Районен съд – Карлово правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/24.07.2025г., постановено по АНД № 370/2025г. по описа на РС - [населено място].

Решението е окончателно.