№ 54
гр. Габрово , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500119 по описа за 2021 година
С решение №438/ 11.01.2021г. по гр.д.№1266/2020г. PC- Габрово е отхвърлил
предявеният от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД- София, ЕИК: *********, против Р.
Й. Х., ЕГН:**********, от гр. Габрово, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл.124, ал.1
ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че по договор
за потребителски кредит № 30034871695 от 05.02.2019г. ответницата дължи на ищеца
сумата 1454,46 лв. главница, ведно със законната лихва от 25.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №6736/09.12.2019г. по ч.гр.д. №2320/2019г. на PC Габрово, КАТО
НЕДОПУСТИМ. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, против Р. Й. Х., искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК и чл.79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено, че по
договор за потребителски кредит № 30034871695 от 05.02.2019г. ответницата дължи на
ищеца сумата 205,50 лв. договорно възнаграждение за периода от 10.04.2019г. до
31.07.2019г. и сумата 1779,05 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2662/16.06.2020г. по ч.гр.д. № 2320/2019г. на PC Габрово, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
Присъдени са и разноски в полза на Р.Х..
1
В законният срок решението е обжалвано от "Профи Кредит България" ЕООД, чрез
юристконсулт И., само в частта досежно неизплатено договорно възнаграждение в размер
на 205,50 лева.
В жалбата се излагат следните основни възражения:
Неправилно било заключението на съда, че длъжникът не дължи претендираното от
дружеството договорно възнаграждение в размер на 205,50 лв., тъй като в уговореното
между страните ГПР не е включено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
Разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представлявали част от
общите разходи по кредита, съответно не следвало да се отчитат при изчисляването на ГПР-
дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължало от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит и не следвало да се
включва при изчисляването на ГПР, което не било в протворечие на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл.26 ЗЗД нищожността на отделни части не водела до нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В процесния
договор ясно била посочена методиката на формирания годишен процент на разходите.
Лихвите при небанковите институции били по- високи с оглед риска, който поемат да
отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от
банките. Спазена била разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Страните уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен
процент- 38.30 % и в договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният
размер на дължимите суми от длъжника. Уговорения годишен лихвен процент в размер на
38.30% отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави.
Претендирано е да се отмени решението на районният съд в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника, относно претендираното договорно
възнаграждение по процесния договор в размер на 205,50 лева, за периода 10.04.2019г.-
31.07.2019г.
Съдът, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред PC- Габрово са предявени са положителни обективно и субективно съединени
установителни искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК за съществуването на парични вземания, за
които на ищеца са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 6736/09.12.2019г. и № 2662/16.06.2020г., двете по ч.гр.д. № 2320/2019г. по описа на PC
Габрово.
2
Предмет на настоящото въззнвно производство е решението на първата инстанция
само в частта, в която искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен досежно претенцията да се
признае за установено съществуването на вземане на сумата 205,50 лева
представляваща договорно възнаграждение по договор за кредит, за периода
10.04.2019г.-31.07.2019г. В останалата част решението на първата инстанция не е
обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли тази претенция първата инстанция е изложила следните съображения:
Възнаграждението за описаните допълнителни услуги надхвърля главницата по кредита и
при включването му в изчисляването на ГПР ще се получи резултат, който многократно
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Следователно е налице и
предпоставката по чл. 19 ал. 5 от ЗПК за нищожност на клаузите, касаещи ГПР по кредита.
Наред с това посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв и посоченият
процент заблуждава кредитополучателя. Предвид изложеното и неспазването на
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. В този случай, на оси. чл. 23 от
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по същия.
Подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Неоснователно е направеното от жалбоподателя оплакване, че с оглед спецификата и
логиката на отношенията между страните и предвид големият риск за кредитора, по-
високият размер на възнаградителната лихва е оправдан. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация. Т. е. законодателят е предвидил, че добросъвестното
договаряне предполага кредиторът да прецени риска от непогасяване на вземането му по
кредита преди сключването на договора, особено ако това вземане е необезпечено.
Уговарянето на висок лихвен процент не се оправдава от характера на правоотношенията
при небанковите финансови институции.
Недоказано е възражението във въззивната жалба, че била спазена разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Посочените в договора годишен процент на разходите от 44,99 % и общата сума
за плащане от заемополучателя- 4021,79 лв., не съответстват на действителните такива.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, а в т. 2 от същата разпоредба
е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
3
общите разходи по кредита за потребителя. В случая е предвидено още при сключването на
договора закупуване и предварително заплащане на пакет от допълнителни услуги, с
предмет разглеждане и изплащане на потребителския кредит, отлагане на вноски и т.н., като
заплащането на премиите по него е заедно с всяка вноска по кредита- към вноската се
добавя сума от 77,35 лева. Общата стойност на този пакет допълнителни услуги е 1 856,40
лева /надхвърляща сумата по кредита, която е 1 500 лева/, без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде или е реално предоставена. Кумулирането на възнаграждението по пакета
допълнителни услуги към погасителните вноски на практика води до скрито оскъпяване на
кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, то се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. В процесния
договор за кредит се сочи, че задължението е 2165,39 лева, но без да се включват общите
разходи за потребителя, в това число и възнаграждението за пакета допълнителни услуги,
което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита, независимо, че кредитополучателя
може и да не ползва такава. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния
процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, aл. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
не е включил възнаграждението за пакета допълнителни услуги - на стойност по- голяма от
тази на отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и
годишния процент на разходите, са нищожни, т.е. не съществуват по договора. И тъй като
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, като се прилага разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Тези
разпоредби от една страна са насочени към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. А в случая освен гореизложеното, следва да се отбележи, че е налице и
неяснота как е изчислена договорната лихва в претендираният размер- защото видно от
погасителният план, за процесният период този размер е много по- нисък.
С оглед изложеното решението на районният съд в обжалваната част следва да се
потвърди.
На жалбоподателят не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото, а
другата страна не е направила и поискала такива.
4
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №438/ 11.01.2021г. по гр.д.№1266/2020г. на PC- Габрово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5