Решение по дело №3084/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ - Варна) против Решение № 1230 от 24.10.2024 г. по АНД № 2767/2024 г. на Районен съд-Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2400152 от 12.06.2024 г. на Директора на ДИТ - Варна.

С жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се несъгласие с направения в обжалваното решение извод за допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до грубо нарушаване на правото на защита. Изтъква се, че отговорността на санкционираното дружество е ангажирана в качеството му на работодател и на строител, което изрично е посочено в НП, а и от жалбата срещу НП е ясно, че дружеството разбира за какво нарушение е санкционирано. Пояснява се, че проверката е започната по сигнал за пострадал работник от падане от височина, като е установено, че пострадалият и починал Г. В. имал сключен договор с „Ливекс Строй“ ООД и не е служител на санкционираното „Елит Хоум“ ЕООД. Настоява се, че посочването в НП на настъпилия инцидент, които е възникнал от неизпълнение на задълженията на „Елит Хоум“ ЕООД и съществуваща опасност за работниците на други работодатели е, за да се посочи високата степен на обществена опасност и риск за здравето и живота на работещите в обекта. „Елит Хоум“ ЕООД има качеството на строител за строителен обект „Варна Вю“ и на работодател по отношение на А. Я., който е полагал труд на същия обект към датата на инцидента и за когото също е възникнала и неотстранена опасността от падане от височина. Изтъква се, че обектът не е въведен в експлоатация, като според Акт обр. 15 от 15.01.2024 г. е определен срок за изпълнение на недовършени, неизвършени и недобре извършени работи до 30.01.2024 г., а инцидентът е станал на 19.04.2024 г. Сочи се, че в АУАН не са описани конкретни извършвани СМР в обекта, тъй като проверката е извършена след приключване на работния ден и неизвършване на СМР и поради извършване на действия на органите на полицията за установяване на причините и начина на настъпване на смърт на лицето. Изтъква се, че в НП е описано мястото на нарушението и дължимото конкретно поведение на дружеството. Според касатора височината между мястото, където е поставено съоръжението за пълнене на вода и терена, където свършва стълбището се установява от Акт обр. 15/15.01.2024 г. и е известна на санкционираното дружество, а при установяване на височината служителите на ДИТ са съобразили собствения си ръст, надвишаващ 1,50 м., наличието на цял сутеренен етаж между началото и края на стълбището, включително и на врата на сутеренния етаж, чиято височина сама по себе си надвишава 1,50 м. На следващо място се възразява, че нормата не е указателна и се поддържа, че в НП по ясен и недвусмислен начин са описани конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП. Претендира се присъждане в полза на касатора на юрисконсултско възнаграждение. В хода на делото юриск. Н. Т. - процесуален представител на касатора, поддържа жалбата и направените с нея искания, представя писмени бележки и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът – „Елит Хоум“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. И. И., с писмен отговор по жалбата поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се подробни доводи за наличие на пороци на НП и АУАН по отношение на изискуемото им съдържание – липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на дата и място на извършване на нарушението. Настоява се, че липсва конкретизация на нарушената законова норма, а е налице разлика в описанието на нарушението в АУАН и НП относно субекта на същото, а и не са посочени фактите, въз основа на които е прието, че наказаното лице е работодател и строител, което е довело до неяснота в какво качество е санкционирано лицето. Изтъква се, че административнонаказващият орган не е извършил необходимата и задълбочена проверка на фактите, както и анализ на събраните писмени доказателства. Според ответника по касация в случая е следвало нормата на чл. 61 от Наредбата да бъде посочена във връзка с друга норма, регламентираща поведение на конкретен адресат. Сочи се, че е сключен договор за извършване на СМР от 06.03.2024 г. с „Ливекс Строй“ ООД и споразумение за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда при едновременна работа на строежа от 06.03.2024 г. с визирани задължения по опазване на ЗБУТ. Настоява се, че Наредбата не вменява задължения на работодател, а и е установено, че работниците са в трудовоправни отношения с друг субект, доказателства, за което са били приложени по преписката, но не са взети предвид. На следващо място се сочи, че в АУАН и в НП не е посочено извършвани ли са СМР на мястото на инцидента и какви, както и не е посочено кои изисквания точно не са спазени. Няма информация и няма измервания за височината на мястото на инцидента. Искането е да се остави в сила обжалваното решение. В хода на устните състезания по делото се поддържат изложените доводи и направените искания с писмения отговор.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че решението на РС - Варна е правилно, съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Пледира се за оставяне в сила на решението на РС - Варна.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Елит Хоум“ ЕООД срещу НП № 03-2400152 от 12.06.2024 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 22.03.2004 г.), на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че на 19.04.2024 г. „Елит Хоум“ ЕООД в качеството на работодател и строител, не е обезопасил срещу риск падане от височина в опасната зона по цялото протежение на работна площадка с поставено открито съоръжение, използвано за пълнене на вода при работа в обекта, находящо се непосредствено до външно открито стълбище на сграда № 8, в строителен обект – „Варна Вю“, находящ се в УПИ І-2915, кв. 5, по плана на местност „Свети Никола“, бул. „Осми приморски полк“ № 284, водещо от кота нула към подземен склад в същата сграда, чрез приспособления, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило да ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Посочено е в НП, че при използване на съоръжението за вода на 19.04.2024 г. Г. Ц. В. на длъжност „общ работник, строителство сгради“ в „Ливекс Строй“ ООД, губи равновесие и пада на намиращото се непосредствено до мястото открито стълбище, вследствие на което получава удар, довел до летален за него изход. Нарушението е посочено, че е извършено на 19.04.2024 г., в процесния строителен обект, към който момент е следвало работната площадка да бъде обезопасена срещу риск падане от височина.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, е прието, че липсват факти, които в достатъчна степен да описват нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството, както и липсва конкретизация на нарушената законова норма, а и се констатира разлика в описанието на нарушението в АУАН и НП относно субекта на същото.

РС – Варна констатира, че в АУАН и в НП липсват каквито и да е факти, от които да се направи извод, че в обекта се извършват строително монтажни работи (СМР) по смисъла на §5, т. 40 от ДР на ЗУТ, от кого и по чие възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на строежа, като извършване на СМР изобщо не е посочено. Въззивният съд отбелязва, че няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните изисквания в цитираните правни норми от Наредба № 2/2004 г., за неспазването на които е ангажирана отговорността дружеството по чл. 61 от Наредбата, не са били съобразени.

Предвид ясно регламентираната и вменена на конкретни лица отговорност за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР, районният съд приема, че в АУАН и в НП е следвало да се посочат фактите, въз основа на които е прието, че наказаното лице е работодател и възложител, а и в НП не е посочено какво е отношението на въззивното дружество към посочения строеж.

На следващо място е прието, че нормата на чл. 61 от Наредбата не вменява задължение на конкретно лице, а е указателна - указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина, поради което тя винаги следва да е посочена във връзка с друга норма, регламентираща поведение на конкретен адресат- строител, възложител, бригадир и т.н. Направен е извод, че Наредбата не вменява задължения на работодателя, а и се установява, че работниците са в трудовоправни отношения с друг субект, като доколкото КТ предвижда санкция за работодател, то субектът трябва да притежава това качество, но наред с друго – строител, възложител и др. субекти, на които Наредбата вменява конкретни задължения.

Направен е извод, че посочените процесуални нарушения водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Посочва се, че липсата на факти в АУАН и НП, свързани с обективната съставомерност на нарушението за което е наложена санкция, води до пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото с материалния закон. Районният съд констатира и основателност на възраженията, че не е ясно в какво качество е санкционирано дружеството са основателни, още повече, че се установява, че дружеството не е в ТПО с работниците и че е възложило съответните отговорности на друго юридическо лице въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а именно на подизпълнител, работодател на лицата, престиращи работна сила.

Обжалваното решение е правилно.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите материалноправни норми, т.е. правилно е приложен материалният закон и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение, в каквато насока всъщност са твърденията на касатора.

Настоящият състав на съда напълно възприема мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

С Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки – чл. 1. Според посочения в чл. 2, ал. 1 обхват на приложение, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. се прилага при извършване на следните строителни и монтажни работи (СМР): 1. земни работи, вкл. екскавация; 2. изграждане; 3. монтаж и/или демонтаж; 4. преустройство и/или разширение; 5. реконструкция; 6. възстановяване; 7. ремонт; 8. събаряне, вкл. разрушаване; 9. техническо обслужване; 10. изолационни и довършителни работи; поддръжка; 11. отводнителни (дренажни) работи; 12. техническа ликвидация и/или консервация на обекти. Възложителят на строежа има задължение да определи координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строителството, като такъв може да бъде както консултантът, така и техническия ръководител, в зависимост от категорията на строежа- чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Възложителят на строежа е длъжен да възложи на проектанта или на координатора по безопасност и здраве за етапа на проектирането изготвянето на план по безопасност и здраве (ПБЗ) и да го предостави на строителя преди откриването на строителната площадка, когато СМР са свързани със специфични рискове за безопасността и здравето на работещите при извършване на работи, при които работещите са изложени на рискове от затрупване от свличащи се земни маси, от потъване във вода или от падане от височина; тези рискове се увеличават в зависимост от вида на дейностите, прилаганите технологии или заобикалящата среда на работното място, респ. на строителната площадка - чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „а„.

С Наредба № 2 от 22.03.2004 г. са регламентирани отделно задълженията на строителя, на техническия ръководител, на бригадира на производствено звено (бригада) и др. – чл. 16, чл. 17, чл. 26, чл. 27.

Отделно в Глава първа Общи положения са регламентирани Общи изисквания – Раздел ІІІ, Работа на височина – Раздел ІV, а в Глава трета – Подготовка за работа – Раздел І, и Стълби – Раздел ІV.

Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд подлежи на санкциониране.

Правилно районният съд приема, че обжалваното пред него НП не отговаря на стандартите за изискуемо съдържание по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, по отношение на фактическите признаци на нарушението и по-конкретно признаците на изпълнителното деяние. Следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията, доколкото именно срещу фактите нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В този смисъл при липса на надлежно изложение на съставомерните факти, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

Действително в процесното НП е посочено, че налагането на имуществена санкция на „Елит Хоум“ е в качеството му на работодател и строител, както и че става въпрос необезопасяване на строителна площадка срещу риск падане на височина на строителен обект – „Варна Вю“, с описано местонахождение. В случая обаче вмененото нарушение обуславя необходимост да се посочи какви СМР са извършвани, къде точно на строителния обект, за да се обоснове каква точно работа на височина е била извършвана, от кого се извършват конкретните СМР, по чие възлагане, кой е възложителят на строежа.

Неоснователни са изложените доводи от касатора основани на факта, че санкционираното дружество е работодател на А. Я.. НП не съдържа въобще данни какви са точно извършваните СМР работи на обекта и същите дали представляват извършване на „работа на височина“ на мястото на инцидента, предвид определението на понятието в § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Без значение е, че установеното при проверката лице А. Я. е в трудовоправни отношения със санкционираното дружество, доколкото с НП не е визирано извършване на конкретни СМР именно от това дружество, а се сочи, напълно необосновано, последното само като строител и работодател. Не е ясно каква връзка твърди касаторът на посоченото лице А. Я. с извършване на какви СМР по обекта, във връзка с които СМР е възникнал инцидентът. В този смисъл, твърдението на касатора, че безспорно е доказано, че ответното дружество е работодател и строител, съдът намира за не установено. Несъстоятелно касаторът се позовава на ръста на проверяващите инспектори от ДИТ, за да обоснове „работа на височина“. Следва само да се отбележи, че данните по казуса по-скоро сочат на необезопасяване на стълбище, а не за работа на височина. Освен това работниците, установени на строежа, не са в трудовоправни отношения със санкционираното дружество, а и по делото са представени Договор за строителство между „Елит Хоум“ ЕООД и „Ливекс Строй“ ООД за възлагане от първото дружество на второто изпълнението на СМР на „Сграда № 11“, състоящи се в труд и материали за фасадна топлоизолация, като е представено и Споразумение към посочения договор за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда, според което споразумение всеки изпълнител обезопасява работната площадка, на която ще работи. Тоест предвид непосочването в случая какви СМР точно са изпълнявани на въпросния обект е налице неяснота и недостатъчна обоснованост на вмененото на санкционираното дружество нарушение. Следователно незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на "Елит Хоум" ЕООД, без да е установено качеството на дружеството, респ. кое от нормативно установените задължения по закон същото не е изпълнило.

Касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд не страда от твърдените от касатора пороци. При правилно приложение на материалния закон и в съответствие с процесуалните правила районният съд е отменил обжалваното пред него НП. Като правилно и законосъобразно решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

Предвид неоснователността на касационната жалба, искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно. Ответникът не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1230 от 24.10.2024 г. по АНД № 2767/2024 г. на Районен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.