Решение по дело №768/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр.чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба вх. № 4364 от 26.09.2024 г. по описа на съда и молба-уточнение към нея вх. № 5345 от 26.11.2024 г. по описа на съда (л. 77 от делото) на Р. Н. Д. от гр. Русе, чрез процесуален представител адв.-пълномощник [населено място] от АК Русе.

С исковата молба и уточнението към нея е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен размер на 10 000 лева, предявен от общ размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебните решения за отмяната на незаконосъобразните административни актове, вследствие на които се твърди, че са настъпили вредите, до окончателното изплащане на претендираната сума.

Твърди се, че претърпените неимуществени вреди са причинени от незаконосъобразно издадени актове, отменени по съответния ред, както следва:

- заповед № 318 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП - Варна, с ранг III-ти младши на основание чл. 107, ал. 1, т. З от ЗДСл и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 3-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г., отменени с влязло в сила решение № 40 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело № 404/2021 г. по описа на АдмС - Русе, оставено в сила с решение № 3002 от 31.03.2022 г., постановено по к. адм. дело № 12355/2021 г. по описа на ВАС и

- заповед № 1430 от 08.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1, с ранг III-ти младши на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, отменена с влязло в сила решение № 41 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 255/2022 г. по описа на АдмС - Русе, оставено в сила с решение № 4117 от 19.04.2023 г., постановено по к. адм. дело № 11195/2022 г. по описа на ВАС.

Ищецът твърди, че претърпените неимуществени вреди се изразявали в причинени неудобства, злепоставяне пред колеги, уронване на престижа и доброто професионално име, злепоставяне пред семейството и близки, преживян стрес, притеснения, депресия, унилост, потиснатост от факта на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение и т.н.

Периодите, за които твърди, че се търпят вредите, уточнено и в проведеното на 05.12.2024 г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца (л. л. 79 – 81 от делото), са както следва:

от заповед № 318 и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 3-ЦУ-1945: от датата на издаване на заповедите – 26.05.2021 г. до деня, преди второто прекратяване на служебното правоотношение на ищеца – 07.06.2022 г. и

от заповед № 1430: от датата на издаването й – 08.06.2022 г. до настоящия момент.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частичен размер на 10 000 лева, предявен от общ размер от 20 000 лева за двата незаконосъобразни акта, ведно със законната лихва oт датата на влизане в сила на решенията за отмяната на съответния акт до окончателното изплащане на сумата, като сумата е разпределена, както следва:

- 5 000 лева (частично от 10 000 лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.05.2021 г. до 07.06.2022 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 318 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. Н. Д. за длъжност „инспектор но приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП – Варна, с ранг ІІІ-ти младши на основание чл. 107, ал. 1, т. З от ЗДСл и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г., отменени по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и

- 5 000 лева (частично от 10 000 лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода oт 08.06.2022 г. до настоящия момент в резултат на незаконосъобразен административен акт – заповед № 1430 от 08.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. Н. Д. за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1, с ранг III-ти младши на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, отменена по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът в производството – Национална агенция за приходите – гр.София, в депозиран писмен отговор на искова молба вх. № 5122 от 14.11.2024 г. по описа на съда (л. л. 65 – 66 от делото), в хода на устните състезания по делото и в представено писмено становище вх. № 1587 от 02.04.2025 г. по описа на съда, чрез процесуален представител излага подробни съображения за недоказаност и неоснователност на предявената искова претенция като я оспорва както по основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлена изцяло. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че предявената искова претенция се явява доказана както по основание, така и по размер.

След обсъждане на заявените от ищеца фактически твърдения и анализ на събраните доказателства АдмС – Русе приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед № 318 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е

прекратено служебното правоотношение на ищеца Р. Н. Д. за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП - Варна, с ранг III-ти младши на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 3-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. И двете заповеди са били оспорени от ищеца пред АдмС - Русе като с решение № 40 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело № 404/2021 г. по описа на съда, оставено в сила с решение № 3002 от 31.03.2022 г., постановено по к. адм. дело № 12355/2021 г. по описа на ВАС, същите са отменени като незаконосъобразни, ведно с произтичащите от това законни последици. (л. л. 8 – 22 от делото).

Нарушенията, за които ищецът е бил уволнен, са били за неупражнен фискален контрол при влизане на транспортни средства в Р България на ГКПП Дунав мост и документиран „фиктивен транзит“ като при административната проверка били установени редица косвени доказателства, въз основа на които можело да се направи обоснован извод по отношение ангажираността му в „схемата“. Ищецът твърди, че въпреки че в съдебното производство било установено, че липсват доказателства той да е извършил вмененото му нарушение и заповедите са били отменени, обвиненията срещу него му повлияли силно негативно на психичното и емоционалното му състояние, тъй като накърнили честта и достойнството му. Почувствал се е като „престъпник“, който участва в „корупционни схеми“, което за него било недопустимо и обидно.

След влизане в сила на решението за отмяна на заповедта, с която служебното му правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение, ищецът се явил на работа на 14.04.2022 г. При явяването си на работа, му била връчена длъжностна характеристика и заповед № 1338 от 11.04.2022 г., в която са били посочени длъжността „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП и мобилни групи-Варна 1, мястото на работа и работното място. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение секторът, в който е работил ищецът е бил ГКПП. Към момента на възстановяването му на служба, вероятно била настъпила структурна промяна, тъй като секторът вече бил ГКПП и мобилни групи и е била посочена конкретна мобилна група Варна-1. (л. л. 23 и 24 от делото).

Ищецът твърди, че след възстановяването му на служба не е бил допуснат до работното място, на което да изпълнява функциите си по длъжностна характеристика; не му е бил предоставен компютър, достъп до електронните системи и всички други технически и организационни условия, чрез които да изпълнява служебните си функции; било му посочено, че следва да стои в една стая в администрацията, в която имало само бюро и стол и не му била възлагана служебна работа; предоставен му бил месечен график за работа, в който било посочено името му и работното време, който график не бил за сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1, а за сектор ГКПП и мобилни групи-Варна 2. Така, според него, на практика не му била предоставена възможност да упражнява служебните си функции, след като е бил възстановен на служба с влязлото в сила решение по адм. дело № 404/2021 г. по описа на АдмС - Русе. Във връзка с това ищецът подал уведомление до работодателя си с вх. № 94-Р-227 от 06.06.2022 г., с което е поискал да му бъде предоставена организационна и техническа възможност да изпълнява служебните си задължения (л. 25 от делото).

Вместо това, на 08.06.2022 г. на Д. е била връчена нова заповед № 1430 на изпълнителния директор на НАП, с която отново било прекратено служебното му правоотношение за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1, с ранг III-и младши на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (л. 26 от делото). Като причина за прекратяване на служебното правоотношение било посочено, че е било утвърдено ново щатно разписание, в сила от 18.05.2022 г., с което били съкратени две щатни бройки от длъжността „старши инспектор“ и „инспектор по приходите“ от сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1. Ищецът оспорил пред АдмС - Русе и тази заповед като с решение № 41 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 255/2022 г. по описа на съда, оставено в сила с решение № 4117 от 19.04.2023 г., постановено по к. адм. дело № 11195/2022 г. по описа на ВАС, същата е била отменена като незаконосъобразна. (л. л. 28 – 31 от делото).

След влизане в сила на решението за отмяна на заповедта, с която служебното му правоотношение било прекратено, Д. се е явил на работа на 03.05.2023 г. При явяването му на работа, му била връчена длъжностна характеристика, подписал е декларации за статута му на държавен служител и му била връчена заповед № 298 от 03.05.2023 г., в която били посочени длъжността „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1, мястото на работа и работното място. (л. л. 32 – 34 от делото).

След възстановяването му на служба, ищецът твърди, че отново не бил получил от работодателя си необходимите условия за изпълнение на държавната му служба: не бил получил достъп до информационната система на фискален контрол, не бил запознат с актуалните указания и правила за работа на работното място, на което бил възстановен, не му е бил указан редът и начинът на работа, след като бил отсъствал ефективно повече от две години, предвид незаконните му уволнения, не бил получил служебен печат, формуляри на документи за работа, както и униформено облекло; връчен му бил сменен график, като се явявал на работа на ГКПП - Дунав мост, без възможност да изпълнява служебните си задължения. Според него, всичко изложено обективно го поставяло в ситуация, при която не можел да изпълнява по никакъв начин описаните в длъжностната му характеристика служебни задължения. Твърди, че бездействието му по 12 часа на смяна било тежко и обидно за него и в същото време било дразнещо и натоварващо за останалите му колеги. Във връзка с изложеното ищецът отново изпратил уведомление до работодателя си на 13.05.2023 г., в което е поискал да му бъдат осигурени условия за изпълнение на държавната му служба, но, както твърди, без резултат. (л. 35 от делото).

Всичко това, както твърди, го е принудило да подаде заявление за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие, като в заявлението си отново бил описал ситуацията, в която бил поставен и обидата си от нея, с което били накърнени честта и достойнството му (л. 36 от делото).

Със заповед № 1221 от 31.10.2023 г. на изпълнителния директор на НАП било прекратено служебното му правоотношение по взаимно съгласие, считано от 02.11.2023 г. (л. 37 от делото).

Според ищеца, за периода от издаване на незаконосъобразните заповеди за прекратяване на служебното правоотношение от 26.05.2021 г. до прекратяване на същото по взаимно съгласие на 02.11.2023 г., в продължение на близо три години, той търпял неимуществени вреди, които се изразявали в причинените неудобства, злепоставяне пред колеги, уронване на престижа и доброто му професионално име, злепоставянето му пред семейството и близки, преживян стрес, притеснения, депресия, унилост, потиснатост от факта на незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение и тенденциозното отношение на работодателя му /доказват се от събраните по делото доказателства, както от свидетелските показания, така и от останалия доказателствен материал, включително заключението по назначената СПЕ/.

Ищецът твърди още, че след прекратяване на служебното правоотношение е страдал от депресивен синдром, ползвал е продължителен болничен отпуск във връзка с тази диагноза, изпитвал е страдания от накърненото му достойнство.

Ищецът счита, че като е бил изолиран от работата, не са му възлагани задачи, адекватни на длъжността и на професионалните му умения при възстановяването му на работа след отмяната на незаконосъобразните заповеди за прекратяване на СПО, е бил явно дискредитиран пред колектива. Твърди, че голяма част от колегите му са се дистанцирали от него, изпаднал е в изолация, така също и от близки и приятели извън службата. Станал по-затворен и не контактувал с никого. Незаконосъобразните заповеди и тенденциозното отношение на работодателя му сериозно са накърнили професионалния и моралния му имидж, което обстоятелство и към настоящия момент не било забравено. Това именно го принудило да прекрати служебното си правоотношение през ноември 2023 г.

Твърди, че тази промяна се е отразила изключително негативно и в личен план върху семейството му и семейния му бюджет. Вследствие на дисциплинарното уволнение бил останал без постоянни доходи, като е получавал обезщетение за безработица за минимален срок от 4 месеца. След отмяната на незаконното му уволнение и възстановяването му на работа е получил писмо от НОИ да възстанови изплатеното му обезщетение. След съкращението - второто прекратяване на служебното му правоотношение, му е било отказано обезщетение за безработица от НОИ, тъй като не бил осигуряван за Фонд „Безработица“ в продължение на 12 месеца от последните 18 месеца. Налагало му се сам да заплаща здравните си осигуровки. (л. л. 54 и 55 от делото).

Ищецът посочва още, че в периода след уволнението дъщеря му е завършвала средното си образование, като са предстояли сериозни разходи за завършване, абитуриентски бал, подготовка за държавни зрелостни изпити и кандидат-студентски изпити, кандидатстване за следване във висше учебно заведение /доказва се от свидетелските показания/. Впоследствие, след като бъдела приета във висше учебно заведение щели да бъдат необходими сериозни средства за издръжката й в друг град и заплащане на семестриалните такси.

Положението, в което бил изпаднал, изключително затруднявало изплащането и на месечните погасителни вноски по банков кредит, който е бил теглен преди време за семейни нужди /за което не са ангажирани доказателства по делото/.

Това му причинило неудобства и притеснения, довело до напрежение в семейството му, между него и жената, с която е живял във фактическо съжителство.

Твърди, че ситуацията, в която е бил близо три години, се отразила негативно върху емоционалното и психичното му здраве, както и върху здравословното му състояние в общ план.

Станал напрегнат и раздразнителен, трудно се комуникирало с него и в крайна сметка това довело до трайно влошаване на взаимоотношенията с партньорката му и раздялата им /доказва се от показанията на св. А./.

Останал сам в тази трудна за него ситуация, което допълнително утежнило емоционалното му и финансово състояние /от показанията на св. Ш. – негов близък приятел, а и от интервюто, взето от вещото лице за изготвяне на заключението по назначената СПЕ, се установява, че ищецът е получавал подкрепа от страна на св. Ш. както финансова, помогнал му и като му осигурил работа при него, така и му оказвал морална и емоционална подкрепа/.

Твърди, че стресът и тревогите, свързани с дисциплинарното му уволнение влошили като цяло общото му здравословно състояние.

Ищецът посочва, че оплакванията му започват след като било инициирано вътрешното разследване за установени пропуски при изпълнение на служебни задължения и неосъществен фискален контрол от служители в сектор ГКПП.

Твърди, че е имал оплаквания от замъглено виждане и главоболие, поради което му е бил извършен преглед в Очна клиника Света Петка - Варна, където било установено вътреочно налягане и капилярни кръвоизливи, което било вследствие на хипертония - повишено кръвно налягане. Насочен бил за преглед при специалист кардиолог. Посетил д-р Г. Г. във ВМА - Варна. От извършения преглед бил издаден амбулаторен лист от 30.10.2020 г. с анамнеза болен с артериална хипертония с установени атеросклеротични плаки по съдовете и проведено лечение с незадоволителен ефект. Поставена му била диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Назначена му била терапия лечение. Извършен му бил контролен преглед на 08.04.2021 г., като твърди, че нямало промяна в състоянието му и лечението му продължавало. (л. л. 38 – 40 от делото).

Твърди още, че повишеното кръвно налягане е довело и до проблеми с бъбреците, тъй като при изследване на урината е установен белтък и завишен серумен креатинин. По този повод е посетил специалист нефролог проф. В. И., за което му бил издаден амбулаторен лис № 000275 от 20.07.2021 г. и амбулаторен лист № 000331 от 26.08.2021 г. и му била поставена диагноза хипертоничен бъбрек без бъбречна недостатъчност (л. л. 41 и 42 от делото).

Твърди, че в резултат на преживените негативни емоции, стрес и напрежение в работата, преживял и психотравма, изразяваща се в тревожност и безпокойство, изпотяване без видима причина, безсъние, нервно напрежение. Чувствал се зле, изтощен физически и психически. Поради тази причина посетил личния си лекар д-р П. А., за което бил издаден амбулаторен лист 004744 от 31.05.2022 г. с диагноза „депресивен епизод“, неуточнен и е бил насочен за преглед към специалист психиатър. (л. 43 от делото)

Направил и преглед и консултация при специалист психиатър д-р П. Н.. При прегледа в амбулаторния лист от 09.06.2022 г. била вписана анамнеза: след поредица от психотравмени събития тревожен, напрегнат, с безсъние, стресови събития, свързани с работното място и му е поставена основна диагноза „посттравматично стресово разстройство“, като му е назначена терапия с Золофт. (л. 44 от делото)

Според ищеца, след второто възстановяване на работа през май 2023 г. симптомите му се засилват, като започнал да се оплаква и от замаяност, трудно пазене на равновесие и главоболие, безсъние и повишено кръвно налягане, въпреки назначената терапия. По тази причина посетил д-р Л. В., за което бил издаден амбулаторен лист 231360042ЕЕ8 от 16.05.2023 г. с поставена диагноза други нарушения на вестибуларната функция, с придружаващи заболявания хипертонично сърце и посттравматично стресово разстройство. Назначена му е терапия и му е издаден болничен лист Е20211363745 от 17.05.2023 г. за 10 дни. (л. 45 и л. 46 от делото)

Д. твърди, че въпреки назначената терапия симптомите му не отзвучават. Поради тази причина постъпил на лечение в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД, отделение „Дневен стационар“ по повод персистираща тревожно-хипохондрична симптоматика за диагностично и терапевтично уточняване. Издадени са му болнични листи за периода от 27.05.2023 г. до 25.08.2023 г. за болничния престой са издадени и епикризи, като му е поставена диагноза „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията, постравматично стресово разстройство“, като след изписване му е назначена терапия с Ксанакс. (л. л. 47 – 53 от делото).

Твърди, че всички негативни емоции, тревоги и притеснения в работата му в крайна сметка се отразяват негативно върху общото му здравословно състояние. Наред с емоционалното и психично страдание, изпитвал и страдания от физическото му състояние, от лесна уморяемост, чувствал се нетрудоспособен, трудно се организирал в ежедневните си дейности. Твърди, че това негово състояние не му позволявало да върши обичайните си дейности, свързани с работата и задълженията в дома му. До преди това се чувствал уверен в разцвета на силите си, човек, който за всичко разчитал на себе си и се грижел за семейството си. Твърди, че проблемите в работата му се отразяват негативно и в ежедневието, преустановил голяма част социалните си контакти с близки и приятели, станал затворен в себе си, спрял да спортува, станал апатичен, чувствал се непълноценен, бил потиснат, чувствал се неполезен за себе си, за семейството си, за работа.

С цел да докаже твърдяните от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от издадените незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, по искане на ищеца в хода на съдебното дирене са разпитани и свидетелите С. М. А., с която до февруари 2023 г. ищецът е живеел във фактическо съжителство и с която имат обща дъщеря и И. Й. Ш. – близък приятел на ищеца (л. л. 83 – 86 от делото).

Св. А. посочва, че с ищеца почти 20 години имали съвместно съжителство, имат обща дъщеря като живеели заедно до февруари 2023 г. Свидетелства за това, че периодът 2021 – 2023 г. бил най-трудният в тяхното съжителство, изключително мъчителен за тяхното семейство. Заявява, че всичко започнало, когато срещу ищеца започнали някакви проверки, разследвания на работното му място, в резултат на които го обвинили в някакви корупционни схеми и измами и го уволнили. Свидетелства за това, че Д. не могъл да приеме всички тези обвинения, затова и оспорил заповедите за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на СПО. Сочи, че до преди 2021 г. той бил спокоен човек, с чувство за хумор, работлив, грижовен към семейството и близките си. След тези събития станал агресивен, сприхав, изнервен, затворил се в себе си, сринал се емоционално, не общувал и с дъщеря им. Чувствал се обиден, мислел само как да защити честта си, тъй като считал, че не бил извършил това, в което го обвинявали. В резултат на уволнението му имали и финансови затруднения, през този период дъщеря им завършвала средното си образование, а финансовите им средства били недостатъчно. Свидетелката сочи, че когато първия път бил възстановен на работа, тя самата мислела, че този тежък за семейството им период бил приключил, но от ищеца разбрала, че на работното му място не му позволявали да върши нищо, споделял й, че колегите му се държали с него неприятелски, недоверчиво. Според нея това положение на работното му място го изнервило още повече, станал още по-неспокоен, по-неуравновесен, по-раздразнителен и така у дома започнали да се карат за най-дребното нещо. Свидетелката има преки впечатления от това, че след второто уволнение ищецът започнал да не може да спи, да не съумява да контролира емоциите си и отношението си към нея и детето им, отказвал да излиза и да разговаря, тя се опитвала да го подкрепя, посъветвала го да отиде на психолог. Знае, че приемал някакви лекарства за постравматичния стрес, но според нея това не довело до подобрява на състоянието му, сринал се както физически /свидетелства за здравословните му проблеми, свързани с очите, сърцето, бъбреците, високо кръвно налягане и др./, така и психически и емоционално – не можел да се концентрира, треперел, избухвал за най-малкото нещо, изключително изнервен и раздразнителен, започнал да получава паник атаки. Самата тя вече не знаела по какъв начин да му помогне, а и на цялото семейство в тази ситуация. Тогава свидетелката взела решение да се разделят, тъй като всичко това се отразявало негативно и на детето им. Счита, че вероятно тяхната раздяла също е допринесла за това, допълнително да се влоши състоянието му като знае, че след раздялата им, ищецът дори е бил в психодиспансера на лечение. Твърди, че към настоящия момент общуват като се виждат понякога с детето, при срещите им ищецът й споделял, че все още не можел да спи, да се концентрира, все още понякога имал паник атаки.

Св. Ш. познавал ищеца от първи клас, като впоследствие през годините се отдалечили, но по негови спомени през 2002 г. отново се срещнали и оттогава били много близки приятели. Знае, че ищецът през 2021 – 2023 г. работел в НАП, на Дунав мост. Тогава ищецът започнал да му споделя за проблеми на работното място, че бил обвинен в нещо. Личните и преки впечатления на свидетеля са, че през този период Д. се променил, въпреки че вярвал в правотата си, започнал да става неуверен, станал раздразнителен, необщителен, притеснявал се много, като според свидетеля, това се проявявало външно в треперене на ръцете му, което свидетелят забелязвал. Знае, че проблемите на работното му място довели и до отчуждение в семейството му. Знае, че имал редица здравословни проблеми – с кръвно, очите и др., че е ходил на психолог, психиатър. Знае, че имал и финансови проблеми като свидетелят се опитал да му помогне, когато Д. останал без работа. Знае, че след като Д. напуснал НАП по взаимно съгласие ищецът опитал да работи на друго място, но не се получило като Д. му споделял, че не се чувствал сигурен да работи с клиенти, споделял му и че е получавал паник атаки.

По искане на ищеца и с цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по-конкретно тези, свързани с психо-емоционалното състояние на ищеца в резултат от незаконосъобразно издадените заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, съдът е назначил съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), заключението, по която е прието по делото като неоспорено от страните и изготвено пълно, подробно, от незаинтересовано лице, компетентно в съответната област (л. л. 90 – 112 от делото).

От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е страдал от посттравматично стресово разстройство. То било диагностицирано през м. май - юни 2022 г. Към настоящия момент все още персистирали признаци, характерни за това разстройство. То не било отзвучало.

Експертът установява, че появата на посттравматично стресово разстройство, от което страдал ищецът, се свързва със събитията, свързани с прекратяване на служебните правоотношения (СПО), визирани в исковата молба. В проведеното на 27.03.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице конкретизира, че причината била съвкупност, поредица от събития, които са довели до появата на такава симптоматика, а именно: прекратяването на СПО, възстановяването на работа, неефективният начин на работа след това, изразяващ се в непредоставяне на възможност да изпълнява служебните си задължения, последвалото второ прекратяване на СПО, отново възстановяване на работа при същите условия и т.н.

Експертът установява, че преживените събития са оказали влияние на психиката на Д.. Наблюдавани са травматични последици като: нарушения в съня, тревожност, висока степен на безпокойство, емоционална реактивност - раздразнителност, невъздържаност, депресивни нагласи, чувства на безнадеждност.

Според вещото лице, прогнозата на състоянието е индивидуална и зависи от характерологичните особености на личността, нейната податливост към нервно-психически сривове.

Експертът сочи, че човешката личност е единно цяло от физически и психични процеси.

Претърпеният стрес, безпокойство и психично напрежение в периода от края на 2020 г. /тъй като, както сочи експертът в проведеното открито съдебно заседание на 27.03.2025 г., тогава – от края на 2020 г. е започнала дисциплинарната проверка/разследване срещу ищеца/ до настоящия момент са оказали влияние върху цялостното здравословно състояние на ищеца, настъпила е промяна в цялостното му функциониране /социално, семейно, трудово/.

Експертът посочва, че хроничният стрес води до физиологични проблеми.

Според вещото лице, посочените в медицинската документация заболявания /хипертонично сърце, хипертоничен бъбрек/ биха могли да се утежнят и усложнят вследствие постоянно стресово въздействие. При осв. в документацията на ОПЛ е описано, че от години е с хипертонична болест, за която редовно приема медикаменти. Стресът и безпокойството могат да провокират различни зрителни симптоми като сухота в очите, замъгляване, чувствителност към светлина или загуба на зрителна острота, психогенна слепота, а хроничният стрес би могъл да ускори развитието на очни заболявания като макулна дегенерация или глаукома.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че исковата молба е частично основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът НАП са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът е физическо лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни актове на административен орган. Следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация.

От друга страна ответник е НАП, който съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно:

1/. причинена вреда – имуществена или неимуществена;

2/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;

3/. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред.

В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че с решение № 40 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело № 404/2021 г. по описа на АдмС - Русе, оставено в сила с решение № 3002 от 31.03.2022 г., постановено по к. адм. дело № 12355/2021 г. по описа на ВАС, са отменени заповед № 318 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 3-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, а с решение № 41 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 255/2022 г. по описа на АдмС - Русе, оставено в сила с решение № 4117 от 19.04.2023 г., постановено по к. адм. дело № 11195/2022 г. по описа на ВАС, е отменена заповед № 1430 от 08.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Следователно, дължима е преценка, установяват ли се от събраните доказателства, претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменените административни актове.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменените по съответния ред административни актове.

Следва да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен, предвид използването му в редица нормативни актове. Съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя.

Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава.

Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.

Във връзка с претендираните в настоящия процес неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства и психичните му преживявания.

Самият факт на незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на ищеца - първият път в резултат на незаконосъобразно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а вторият - поради незаконосъобразно съкращаване на длъжността, житейски би могло да доведе до определени психологически страдания или заболявания, както и стресови ситуации, които биха могли да задълбочат, влошат други заболявания, от които страда лицето и съответно до претърпени неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По въпроса има постановено и Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело № 2 от 2021 г. по описа на ВАС, което е задължително за всички съдилища и държавни институции. В цитираното решение се приема, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения, както и че нормите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, чл. 237 от ЗМВР, чл. 119 от ЗДАНС и чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ не регламентират изрично право да се търси обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от незаконосъобразното уволнение, но и не изключват изрично това право. Застъпено е още и становището, че не е обосновано, да се приеме, че служителите, получили обезщетение в размер на шест месечни брутни заплати за оставането си без работа, имплицитно се обезщетяват и за претърпени морални вреди, във връзка със същото уволнение /или незаконосъобразно прекратяване на СПО на друго основание/.

Прекратяването на служебното/трудово правоотношение като източник на доходи за живот безспорно е изключително травматично преживяване за всеки човек. Още по-силен е интензитетът на въздействието, когато това се случи поради наложено най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“. Освен че това обстоятелство е житейски логично и общоизвестно, в настоящия процес то се установява и посредством заключение на съдебно-психиатрична експертиза.

Следва да се съобрази, обаче, така както сочи и вещото лице по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, а и видно от изложеното от самия ищец в исковата му молба, уточнение към нея и депозирана писмена защита, че всички страдания, които е преживял, а и както той твърди продължава да има, са резултат от поредица от негативни събития, които са довели до появата на такава симптоматика, а именно прекратяването на СПО, в резултат на проведеното срещу ищеца дисциплинарно производство, датиращо още от 2020 г., възстановяването на работа, неефективният начин на работа след това, изразяващ се в непредоставяне на възможност да изпълнява служебните си задължения, последвалото второ прекратяване на СПО, отново възстановяване на работа при същите условия и т.н.

В този смисъл не би могло да се приеме, че претърпените неимуществени вреди са били в резултат единствено и само от действието на отменените като незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт.

Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него.

За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства.

От събраните писмени и гласни доказателства, включително и от заключението по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установиха твърдените от ищеца факти и обстоятелства за претърпени от него неимуществени вреди.

Доказаните неимуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред.

Причинените вреди са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат, но са и част от поредица от негативни събития, които като краен резултат са довели до претърпените от него страдания – физически и психо-емоционални.

От свидетелските показания, както и от събраните по делото писмени доказателства, а и от заключението по съдебно-психиатричната експертиза, са установени твърдяните неимуществени вреди – психологически, емоционални и физически болки и страдания.

Интензитетът на индивидуалната реакция на ищеца на настъпилите негативни събития се установява от свидетелските показания по делото, от ангажираните писмени доказателства, както и от заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза.

Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост.

Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.

Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.

Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт се е отразил на увреденото лице.

Вредите, които са причинени на ищеца са по повод и във връзка със заповедите, с които е било прекратено служебното му правоотношение, но, както вече беше посочено, не и единствено и само в резултат на тях.

Самият ищец в исковата молба не разграничава вредите, които е претърпял от проведеното срещу него дисциплинарно производство, започнало още през 2020 г. и приключило с издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ (видно от доказателствата по делото, че симптоматиката и влошаването на здравословното му състояние са започнали още през този период) и последващата я заповед за прекратяване на СПО на 26.05.2021 г., от тези, които е претърпял през периода на действие на заповедите – от 26.05.2021 г. до 31.03.2022 г. (отмяната им с влязло в сила съдебно решение), от тези, които е претърпял при възстановяването му на работа до повторното прекратяване на служебното му правоотношение и съответно действието на тази заповед – от 08.06.2022 г. до 19.04.2023 г., когато и тази втора заповед е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение на съда, впоследствие от тези, които търпи при последващото му възстановяване на работа.

Страданията, които ищецът описва като претърпени неимуществени вреди при възстановяванията му работа след отмяната като незаконосъобразни на заповедите за прекратяване на служебното му правоотношение обаче не се явяват пряка и непосредствена последица от действието на тези заповеди.

Така например ищецът сочи в исковата молба, че „…бездействието му по 12 часа на смяна е тежко и обидно за него и в същото време дразнещо и натоварващо за останалите колеги. … “; сочи още, че „…след второто възстановяване на работа през м. май 2023 г. симптомите му се засилват, …“. Всъщност същата ситуация ищецът е описал и пред вещото лице в хода на проведеното интервю за изготвяне на заключението по назначената СПЕ (л. 15 от заключението), заявявайки, че „… аз направих и втора грешка да се върна втори път на работа там. …“. От показанията на св. А. също се установява, че психо-емоционалното му състояние се влошило още повече след като го възстановили на работа, но, по негови думи, не му позволявали да върши нищо.

Тук е мястото да се посочи, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ представлява завършващ акт на развило се във времето дисциплинарно производство, поради което е логично твърдението на ищеца, че макар да не претендира вреди за период преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и следващата я заповед за прекратяване на СПО поради наложеното дисциплинарно наказание, то твърдените от него отрицателни емоционални преживявания във връзка с това производство са от период преди заповедта за уволнение.

Неимуществените вреди, освен ако не са свързани с изцяло неочаквано събитие, каквото продължаващото във времето дисциплинарно производство не е, рядко имат конкретна точна начална дата, а възникват и се развиват постепенно и с различна интензивност във времето.

Ето защо, в случай че ищецът не може да конкретизира точния начален момент, от който търпи неимуществените вреди, то това не означава, че такива не са обосновани и доказани.

Също така от особено и решаващо в случая значение при определяне размера на обезщетението е и обстоятелството, че установените по делото действително претърпени от ищеца неимуществени вреди не са резултат единствено и само от действието на двете незаконосъобразни заповеди, а датират още преди това, когато срещу ищеца е било образувано дисциплинарно производство, приключило с издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и впоследствие с издаването на първата заповед за прекратяване на СПО като несъмнено вредите от отменените като незаконосъобразни заповеди се засилват от, както го нарича и самият ищец, „тенденциозното отношение“ на работодателя му при възстановяването му на работа като не му е била осигурена възможност да изпълнява служебните си задължения, впоследствие е било прекратено повторно, но на друго основание СПО и след повторното му възстановяване на длъжност – отново не му е била дадена възможност да изпълнява служебните си задължения.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че действието на заповедите за прекратяване на СПО е било около 10 месеца всяка /от датата на постановяването й до датата на отмяната й с влязъл в сила съдебен акт/.

Претендираните вреди от действието на отменените като незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца са имали своя най-силен интензитет за периода именно от издаването на заповедите до момента на тяхната отмяна с влезли в сила съдебни актове.

По изложените съображения съдът на основание чл. 52 от ЗЗД намира, че следва да се осъди Национална агенция за приходите да изплати в полза на ищеца Р. Н. Д.:

- сумата от 4 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.05.2021 г. до 07.06.2022 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 318 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжност „инспектор но приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП – Варна, с ранг ІІІ-ти младши на основание чл. 107, ал. 1, т. З от ЗДСл и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г., отменени по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, съобразно задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.

Предявеният иск над тази сума до претендираната сума от 5 000 лева /частично от 10 000 лева/ и лихва върху тази сума от 31.03.2022 г. до окончателното й изплащане, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

- сумата от 4 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода oт 08.06.2022 г. до настоящия момент в резултат на незаконосъобразен административен акт – заповед № 1430 от 08.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. Н. Д. за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1, с ранг III-ти младши на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, отменена по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, съобразно задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.

Предявеният иск над тази сума до претендираната сума от 5 000 лева /частично от 10 000 лева/ и лихва върху тази сума от 19.04.2023 г. до окончателното й изплащане, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Действително е трудно да се разграничат причинените неимуществени вреди във връзка с отменените като незаконосъобразни заповеди за прекратяване служебното правоотношение на ищеца от предшестващото първата заповед водено срещу Д. дисциплинарно производство, а впоследствие и от поведението на работодателя му при възстановяването му на работа.

Както установява и съдебно-психиатричната експертиза става въпрос за поредица от събития, довели до симптоматиката, наблюдавана при ищеца. В случая, всички събития, в тяхната съвкупност, натрупването на множеството негативни преживявания са довели до влошаването на психичното и физическото здраве на ищеца. Именно с оглед съобразяване на това решаващо и от особено значение в случая обстоятелство следва да бъде присъдена само част от претендирания размер на обезщетението.

По разноските

С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца са дължат направените разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 56 от делото), 565, 34 лева - депозит за вещо лице за изготвяне на заключение по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза (400 лева на л. 88 от делото + 165, 34 лева допълнително заплатени), които подлежат на възстановяване в пълен размер, а размерът на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение - 1 300 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 031480 от 24.09.2024 г. (л. 7 от делото), следва да бъде определен, съобразно уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 1 040 лева, или на ищеца се дължат общо разноски в размер на 1 615, 34 лева.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото се явява на минимума по чл. 8, ал. 1 вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора – съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено съобразно отхвърлената част от исковата молба възлиза на 20 лева.

По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 1 595, 34 лева разноски по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р. Н. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица]сумата от 4 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.05.2021 г. до 07.06.2022 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 318 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжност „инспектор но приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП – Варна, с ранг ІІІ-ти младши на основание чл. 107, ал. 1, т. З от ЗДСл и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, отменени по съответния ред с влязъл в сила на 31.03.2022 г. съдебен акт, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявения иск над тази сума, до претендираната сума от 5 000 лева /частично от 10 000 лева/ и лихва върху тази сума от 31.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р. Н. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица]сумата от 4 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.06.2022 г. до настоящия момент в резултат на незаконосъобразен административен акт – заповед № 1430 от 08.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ - Варна, сектор ГКПП и мобилни групи - Варна 1, с ранг III-ти младши на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, отменена по съответния ред с влязъл в сила на 19.04.2023 г. съдебен акт, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявения иск над тази сума, до претендираната сума от 5 000 лева /частично от 10 000 лева/ и лихва върху тази сума от 19.04.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р. Н. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица]сумата от 1 595, 34 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.