РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 937 от 22.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание
на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при секретаря Н.Петкова и с участието на прокурор
М.Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 746 / 2023г., взе предвид следното :
Касационно
производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
ТД на
НАП – Пловдив с процесуален представител юрисконсулт С.А. обжалва Решение № 175
от 30.01.2023г., постановено по АНД № 7170/2022г. на РС – Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 637660-F639931/25.05.2022г. на
Директор на дирекция Обслужване при ТД на НАП - Пловдив, за наложена
имуществена санкция на СИМ ТРАНС 2001 ЕООД, ЕИК ********* – в размер на 500лв.
за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл.179 ал.1 ЗДДС.
Касаторът
счита решението за незаконосъобразно с искане за отмяната му и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. – по 150лв. за всяка инстанция.
Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
ответната страна в случай на претендирането му. Оспорен е извода на ПРС за
това, че неподаването на справка декларация и отчетни регистри за един и същи
данъчен период представляват едно нарушение. Твърди се, че от значение за спора
е факта на изброени няколко форми на изпълнително деяние в диспозицията на
чл.179 ал.1 ЗДДС : не подаде справка-декларация по чл.125 ал.1, декларацията по
чл.125 ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените
срокове. Тоест, формите на изпълнителното деяние са дадени в алтернативност и
могат да бъдат осъществени самостоятелно, като следва да се има предвид
действителната воля на законодателя, вложена в текста на чл.179 ал.1 ЗДДС. В
тази вр. се счита, че са налице самостоятелни нарушения, изброени са отделни
форми на изпълнителното деяние по чл.179 ал.1 ЗДДС и поради тази причина следва
да намери приложение чл.18 ЗАНН. Подаването на всеки от документите по чл.125
ал.1, чл.125 ал.2 и чл.124 ЗДДС представлява отделно задължение, за
неизпълнението на което ЗДДС предвижда да се налага отделно административно
наказание.
Ответникът СИМ ТРАНС 2001 ЕООД,
гр.Добрич не изразява становище по касационната жалба /адресът на управление
към дата на издаване на НП е – гр.Пловдив, ул.Победа № 62 вх.Е ап.6/.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Касационната
жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и
интерес от оспорване. По същество е неоснователна.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.2,
б.“в“ е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № *****/11.01.2022г.
е съставен от ст.инспектор по приходите в НАП. Според обстоятелствената част на
НП, идентично описваща фактическата установеност с АУАН : При служебна проверка
в ТД на НАП – Пловдив на 15.10.2022г. се установило, че СИМ ТРАНС 2001 ЕООД,
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване
на справка-декларация по см. на чл.125 ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен
период 01.09.2021г. – 30.09.2021г. до 14.10.2022г. включително.
Справка-декларация по чл.125 ЗДДС не е подадена към момента на съставяне на
АУАН, а е подадена с вх.номер от 31.03.2022г.
Установеният
факт е квалифициран от правна страна за административно нарушение на чл.125
ал.5 вр. с чл.125 ал.1 ЗДДС : „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри
по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.; За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96,
97,
97а,
99
и чл. 100, ал.
1 и 2
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.”.
Наложена е санкция в размер на 500лв. на основание чл.179 ал.1 ЗДДС : ал.3
„Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал.
2, отчетните регистри по чл. 124
или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв..”.
В жалбата до ПРС е посочено, че
нарушението е извършено за първи път, като причините за това са изтъкнати във
възражение към АУАН. Твърдяно е, че от години дружеството не извършва стопанска
дейност, което е видно от регистрите на фирмата и би могло да бъде проверено.
Подържано е, че за данъчен период 01.09.2021г.-30.09.2021г. – справката - декларация
е нулева.
В НП е посочено, че нарушението е
извършено за първи път. Вписано е, че административно-наказващият орган е взел
предвид събраните по преписката доказателства и е счел, че възражението е
неоснователно. В АУАН, връчен на 31.03.2022г. е вписано възражение в насока, че
декларациите вече са подадени и са нулеви, поради което бюджета не е ощетен.
За приложени към административно-наказателната
преписка доказателства е посочен единствено АУАН. Ведно с това в НП е отразено,
че СД за периода е нулева, което е квалифицирано на смекчаващо обстоятелство и
е отчетено подаването й със значително закъснение, възприето за отегчаващо
обстоятелство. Предвид тези данни, следва, че административно-наказващият орган
е изпълнил задължението, произтичащо от нормата на чл.52 ал.4 ЗАНН. Не е
приложена подадената справка декларация за м.09.2021г., но е съобразено, че
същата е нулева, както е вписано във възражението против АУАН.
2. РС -
Пловдив отменил НП поради неправилно приложение на закона, тъй като е приел, че
задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и
същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото
са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно
отчитане пред приходната администрация на данните от значение за
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен
период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Посочено е, че задълженията
за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно
законодателната воля се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин
– по електронен
път при условията и реда на ДОПК, като частично изпълнение е технически
невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която
се изпълнява задължението по чл. 125 ал. 7 ЗДДС, не допуска отделно
подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни
регистри без справка-декларация. Предвид това е достигнат извод, че подаването
на справка-декларация без регистри или на регистри без
справка-декларация в законоустановения срок представлява едно противоправно
бездействие, в нарушение на една материално правна норма - чл. 125 ал. 5 ЗДДС и
води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък, по
реда и в срока установен от закона.
3. Решението е правилно като резултат.
При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 1 ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект – търговец, следва извод за това, че както неподаването на
справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл. 179 ал. 1 ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация
/по чл. 125 ал. 1 ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС
/по чл. 125 ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към декларирането и
съответно към отчитането му. Касационният съд не възприема съображението на ПРС
относно това, че след като законът в разпоредбата на чл. 125 ал. 3
от ЗДДС предвижда подаване на справката - декларация заедно с отчетните
регистри по чл. 124 ЗДДС,
то наказанието за неподаването на който и да било от двата документа би
следвало да е само едно, тъй като е налице само едно нарушение. В случая следва
да се изхожда от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДДС,
която отграничава две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на
справка -декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС,
съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено
в нормата на чл. 125 ал. 3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа
на които именно, съгласно чл. 125 ал. 1 ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Поради това са предвидени
и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата
документа, респективно неподаването им в срок. В тази вр. и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН.
Както бе отбелязано, в НП е посочено, че нарушението е
извършено за първи път и СД за конкретния период е нулева. Тези обстоятелства
имат значение за преценката за маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН вр. с
§1 т.4 ДР ЗАНН, както и за спазване
принципа за пропорционалност, осъществяващ се чрез преценката по чл. 28 ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим и към формалните нарушения,
извършени чрез действие или бездействие. В ЗАНН не е предвиден критерий за
маловажен случай на административно нарушение, при което следва да се преценява
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед
липсата или незначителните вредни последици, или с оглед на други
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид -
формални или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г.,
ОСНК понятието "вредни последици" е по-широко от понятието
"вреди" и дори формалното нарушение да не изисква настъпване на
вредни последици, липсата на такива е възприето да сочи на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, както е в конкретния случай. Вярно е, че
фактът на първо нарушение е съобразен при определяне размера на санкцията, но
от друга страна този факт е основание за извод – отсъстват данни за трайно
неправомерно поведение. В тази вр. може да бъде прието, че санкцията е
несъразмерна спрямо действителната обществена опасност на деянието и дееца.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 175 от
30.01.2023г., постановено по АНД № 7170/2022г. на РС – Пловдив.
Предупреждава нарушителя СИМ ТРАНС
2001 ЕООД, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането
в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението не подлежи
на обжалване.
Председател :
Членове :