Решение по дело №487/2024 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. Р. П., [ЕГН], с адрес: с. Ивайло, [улица], със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Петко Машев“ № 9 – адв. Л. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-5313-00002 от 27.03.2024 год., издадена от К. П. О., на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 22 от ЗАНН и 171, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС „Нисан Примера“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 6 месеца, считано от 27.05.2024 год. и са отнети: СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели № [рег. номер].

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли се за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Р. П., чрез адв. Л. М., поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли за нейната отмяна присъждане на сторените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – К. П. О., младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, не се явява и не изразява становище по спора.

Административен съд - Пазарджик, VІІ – и състав, като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната ЗППАМ № 24-5313-00002 от 27.03.2024 год., издадена от К. П. О., на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, на осн. чл. 22 от ЗАНН и 171, ал. 1 от ЗДвП на Н. Р. П. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС „Нисан Примера“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за срок от 6 месеца, считано от 27.05.2024 год. и са отнети: СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели № [рег. номер]. Мярката е приложена, затова че на 27.03.2024 год., около 08:25 часа, в гр. Пазарджик, [улица]Н. Р. П. е управлявал МПС „Нисан Примера“, с рег. № [рег. номер], лична собственост, без да е правоспособен водач, а именно не е изпълнил задължението си като български гражданин, управляващ МПС с чуждестранно национално СУМПС от Великобритания с номер: POIBR9121112NR9BJ 02, без да е подменено след пребиваване в РБългария, престоял повече от 3 (три) месеца, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, с което е нарушена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. ЗППАМ е издадена след съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1252611 от 27.03.2024 год., в който са описани същите обстоятелства и е посочено, че е извършена проверка чрез ОДЧ км РУ – Пазарджик в системата на Граничен контрол, където е отразено влизане в РБългария на 27.08.2022 год.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.03.2024 год., лично, срещу подпис.

По делото са приложени: справка за собствеността на МПС „Нисан Примера“, с рег. № [рег. номер], с дата на придобиване от П. на 31.07.2021 год. и справка за нарушителя/водача.

Във връзка с компетентността на административния орган по делото е приложена Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, в която с т. 1.7. е оправомощил служители, заемащи длъжността „Младши автоконтрольор I – II степен“ в сектор Пътна полиция – Пазарджик и Районните управления при Областна дирекция на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, 5 б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

От жалбоподателя по делото е представено СУМПС, в превод на български от английски език.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обуславя следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

По своята същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни последици за жалбоподателя, респективно има правен интерес от предявеното оспорване. Издадена е от компетентен орган по силата на Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР-Пазарджик. Обжалваната заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В нея освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, установяващи хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който с оглед нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящото съдебно-административно производство. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във връзка с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40-чл. 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние могат да се правят в производството пред районния съд при обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, не и пред настоящата съдебна инстанция. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение - по арг. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното, от фактическа страна, в мотивите му. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на личния лек автомобил, без лицето да е правоспособен водач, като не е изпълнил задължението си като български гражданин, управляващ МПС с чуждестранно национално СУМПС № POIBR9121112NR9BJ 02, издадено от Великобритания, без да е подменено след пребиваването му РБългария, престоял повече от 3 (три) месеца, което съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В тази връзка процесният административен акт е издаден в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването й. С оглед изложеното съдът преценява като неоснователно възражението на оспорващия за наличие на порок във формата на акта, изразяващ се в липса на мотиви и доказателства, въз основа на които е наложена ПАМ.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, поради което е налице спазване на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или по реда на чл. 69а от същия, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината. Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП дори не изисква собственикът на моторното превозно средство да е предоставил доброволно автомобила си на друго лице, което го управлява и това е видно от анализа на цитираната норма. От текста на последната се установява, че при прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от НПК. Чрез тази принудителна административна мярка се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, респективно с притежаваното от него МПС да бъдат извършени следващи нарушения, като тази мярка не съставлява административно наказание, по арг. на чл. 13 от ЗАНН и чл. 13 от същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

При извършена проверка от органите на ОД на МВР-Пазарджик Н. П. е представил образец на свидетелство на управление на моторно превозно средство, издадено във Великобритания, с посочен номер и издадено на 22.02.2017 год. до 10.12.2062 год. В случая Великобритания (Обединено Кралство Великобритания) от 31.12.2020 год. е трета страна за Европейския съюз, Европейското икономическо пространство е създадено като споразумение за асоцииране, на основание чл. 217 от ДФЕС, по което договарящи се страни са: Европейския съюз и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия. Следователно Великобритания не е самостоятелна договаряща страна и след „Брекзит“ е трета страна спрямо Европейското икономическо пространство и следва да се съобрази разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Според нея българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 (три) месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на посочения срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на РБългария. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУ за МПС по смисъла на законодателството на РБългария. Ето защо, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУ за МПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната е равносилно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

В обстоятелствената част на АУАН серия GA № 1252611 от 27.03.2024 год. контролният орган е посочено, че след извършена проверка в ОДЧ към РУ – Пазарджик, в системата на Граничен контрол, е отразено влизане на П. на 27.08.2022 год. Видно от съдържанието на оспорената ЗППАМ, както и от АУАН, нарушението е установено на 27.03.2024 год., т.е. посоченият в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП тримесечен срок е изтекъл още преди да бъде наложена процесната ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на собственика на пътното превозно средство Н. Р. П.. Тези факти са безспорни установени по делото и не са оспорени от жалбоподателя, поради което обоснован е изводът на административния орган, че към момента на проверката П. не притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство за територията на Република България към датата и часа на извършената проверка. С оглед разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи, а в чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи е предвидено, че СУ за МПС удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство.

В разглеждания случай, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на Н. Р. П. на територията на РБългария, издаденото му СУ за МПС от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспобност за управление на МПС на територията на РБългария. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като правилно е посочил фактите, приложими към относимата правна норма, въз основа на която е наложил ПАМ на Н. Р. П., в качеството му на собственик на моторното превозно средство.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

При издаване на процесната заповед административният орган е спазил целта на закона, с оглед необходимостта от ограничаване управлението на МПС на територията на страната. Приложил е мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за срок от шест месеца, което е минимално предвидения в закона срок, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Обжалваният административен акт е съобразен и с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл. 171, всички от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при наличието на материално правните предпоставки за издаването и при спазване целта на закона, поради което е законосъобразна, а жалбата на Н. Р. П. следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода от спора не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като такива не са заявени от ответната страна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик, VII – състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Р. П. подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-5313-00002 от 27.03.2024 год., издадена от К. П. О., на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик.

Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.