№ 1659
гр. Варна, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900367 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. А.-Ф. срещу „Ф.
Енерджи“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът
намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че следва да се премине към
разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявения
иск за процесуално допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
02.12.2022 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
1
им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и копие от
отговора на допълнителната искова молба.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявени от А. А.-Ф. ЛНЧ
**********, р. на 08.07.1957г., гражданин на Казастан с адрес в България –
с.Г. Ч., общ, Д. Ч., ул.“Л.“*, постоянно пребиваваща в Република България,
срещу „Ф. Енерджи“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Г. Ч., общ, Д. Ч., ул.“Л.“*, представлявано от управителя Е. Х.
Ф., иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100
000лв., представляваща главница по договор за заем от 08.06.2016г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба ищцата излага, че тя и съпругът й – Е. Х. Ф., са
съдружници в ответното дружество. Последният е негов управител, а в
периода 31.08.2015 г. – 02.08.2019 г. тя била назначена за заместник-
управител с месечно възнаграждение от 11 734,98 лв. Трудовият й договор е
прекратен на 02.08.2019г. поради съкращаване на щата. На 07.07.2015 г.
дружеството закупило два недвижими имота в с. Горен Чифлик, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, като в единия от тях била изградена жилищна сграда,
при строежа на която дружеството започнало да изпитва финансови
затруднения. На 08.06.2016 г., след разговор с нейния съпруг, двамата решили
ищцата да предостави на дружеството безлихвен заем от 100 000 лв., като
било уговорено, че сумата ще й бъде върната след няколко години, но
конкретна дата не била определена. На същия ден, чрез банков превод от
сметката си в „Уникредит Булбанк“ АД, където постъпвала заплатата й,
ищцата превела по сметката на дружеството посочената сума. Последната
била отразена в ГФО и счетоводните книги на ответника, което
свидетелствало, че е запознат със заемния договор и не се е противопоставил
на сключването му. Тъй като сумата не й е върната, на 01.06.2022 г. ищцата
изпратила до ответника покана за изплащането й в 3-дневен срок, връчена на
управителя чрез куриер на 03.06.2022 г. Доколкото плащане не последвало,
ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати дадената по устен
договор за безлихвен заем сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска.
В депозирания отговор на исковата молба, ответното дружество
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че
договор за заем между страните не е сключван нито в устна, нито в писмена
форма. Твърдените средства не са собственост на ищцата и не са били
придобити чрез трудова дейност. Те не са нейн доход, а приход на ответното
дружество от производството и продажбата на ел. енергия, генерирана от
ветрогенератор, собственост на управителя на „Ф. Енерджи” ООД,
разположен в поземлен имот, находящ се в Германия, който също е
собственост на управителя. Средствата, които постъпват по сметките на
ищцата, принадлежат на дружеството, тъй като то е ползвател на
ветрогенератора. Ответницата няма съоръжение, от което да генерира дохода,
който постъпва по банковите й сметки. Учреденият в нейна полза мандат е
само за събиране на прихода, който представлява ежемесечно плащане за
произведената от ветрогенератора ел.енергия. Ищцата дължи на дружеството
всички постъпили по сметките й средства, тъй като тя е имала мандат само да
2
събира вземанията. Отчетна сделка обаче липсвала и средствата не би
предоставени на ответника. Така ищцата заплатила задължението на
дружеството с негови собствени средства, намиращи се в нейната банкова
сметка.
В допълнителната искова молба ищцата подчертава, че не е излагала
твърдения, че предоставената в заем сума е била използвана за строежа на
зданието в дружествения имот. За финансовата част от организацията на
дружествените работи се грижел нейният съпруг. Процесната сумата се
състояла от нейни работни заплати, като оспорва възражението на ответника,
че средствата били негова собственост. Сочи, че не ставало ясно каква е
връзката между имота, находящ се в Германия и дружеството. Не били
представени доказателства за получаване на твърдените от ответника
плащания по сметка на ищцата. Признава, че е получавала средства от
ветрогенератор, експлоатиран в Германия, но той не бил свързан по никакъв
начин с ответното дружество.
В отговора на допълнителната искова молба се посочва, че е
ирелевантна целта, за която са били използвани процесните средства.
Поддържат се възраженията за произхода и собствеността им, като се
допълва, че трудовият договор на ищцата бил привиден и е бил съставен
единствено с цел да бъде улеснено получаването й на разрешение за
постоянно пребиваване в България. Твърди се, че е налице пряка връзка
между ответника и дохода от ветрогенератора, тъй като именно ответникът е
бил посочван като негов ползвател в кореспонденцията му с дружеството-
купувач на ел. енергия „Митнец“, поради което единствено той бил
легитимиран да получава плащанията.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно:
- сключването на валиден договор за предоставянето на безлихвен заем и
реалното предоставяне на сумата по него;
- отправянето и получаването от ответното дружество на покана за
връщане на сумата по договора и настъпване на изискуемостта на
задължението.
В тежест на ответника е да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, включително:
- факта, че между страните е налице твърдяното мандатно
правоотношение;
- факта, че преводут на процесната сума представлява отчет по договора
за поръчка.
3
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за подлежащите на
доказване на него факти.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от
страните писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от
уведомяването да завери по реда на чл. 183 ГПК представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства, находящи се на л. 30-54 от делото,
като при неизпълнение същите ще бъдат изключени от доказателствения
материал.
УКАЗВА на ответника, че по делото не е представено писменото
доказателство, описано под т.1 Раздел IV от отговора на исковата молба.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице
по която след запознаване с материалите по делото, извършване на справка в
счетоводството на ответното дружество и с движението по сметките му, а при
необходимост проверка на ГФО и ГДД за 2016г., да даде отговор на следните
въпроси:
1. Има ли извършен на 08.06.2016 г. превод от банкова сметка на ищцата по
сметка на ответното дружество на сума в размер на 100 000 лева и какво
е посоченото от наредителя основание за транзакцията?
2. Преведената от банковата сметка на ищцата сума в размер на 100000
лева осчетоводена ли от ответника и по какъв начин - по коя счетоводна
сметка, с какво основание, отразена ли е по партидата на трето лице
контрагент?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300
лв., платим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с представяне на доказателства за внасянето на сумата в същия
срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. Т., която да се уведоми за поставената
задача.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
съдебното заседание с преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
задължаване на ответното дружество да представи на осн. чл. 190, ал. 1 ГПК
оригинала на своя ГФО за 2016 г., доколкото същият е достъпен по партидата
на дружеството в ТРРЮЛНЦ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
задължаване на ответното дружество да представи на осн. чл. 190, ал. 1 ГПК
оригинала на подадената от него годишна данъчна декларация по ЗКПО за
2016 г., доколкото същият се съхранява в НАП и т.к. не са посочени фактите,
чието установяване се цели с доказателственото искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираните в отговора искания на
4
ответната страна за задължаване на ищеца да представи извлечения от
банковите си сметки и за събиране на тези доказателства чрез съдебно
удостоверение, евентуално чрез съдебна поръчка, доколкото не са посочени
фактите, чието установяване се цели с доказателственото искане, както и
поради липсата на спор, че по сметките на ищцата са постъпвали суми от
продажба на ел.енергия от ветрогенератори.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за издаване на
съдебно удостоверение, което да й послужи за снабдяване с извлечение от
собствената й банкова сметка в „УниКредит Булбанк” АД за периода
01.08.2015 г. – 08.06.2016 г., доколкото за същата като титуляр е налице
възможност за снабдяване с него и без съдебна намеса.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на
допълнителната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5