№ 20823
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110107721 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „П К Б“
ЕООД, ЕИК ......, чрез юрк. К.. срещу Н. И. С., ЕГН **********, по реда на
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положително установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.
86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата от
421,31 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 40006824630/29.11.2021 г. и сумата в размер на 75 лева,
представляваща неплатена лихва за забава за период от 01.03.2022 г. до
01.11.2022 г., за които е издадена Заповед да изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 13065/10.05.2023 г. по ч. гр. д. №
16621/2023 г. по описа на СРС, 69 с-в.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 117,76 лева, неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Ф“, дължимо до 01.11.2022 г. и сумата в размер на
286,36 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Ф“, дължимо до 01.11.2022 г., представляващи неизплатено задължение
1
по Договор за потребителски кредит № 40006824630 от 29.11.2021 г.
В исковата молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права
при твърденията, че на 29.11.2021 г. е сключил Договор за потребителски
кредит № 40006824630 („ДПК/Договорът“) с Н. И. С., като длъжник, при
следните параметри: сума на кредита: 500 лева; срок на кредита 11 месеца;
размер на месечната вноска по кредита: 55,15 лева; дата на погасяване на
вноска по време на изплащането на заема: 1-во число на месеца; Годишен
процент на разходите („ГПР“): 48,55 %; Годишен лихвен процент („ГЛП“):
40,90 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; Общо дължима сума по кредита:
606,61 лева.
В исковата си претенция твърди, че били поискани и закупени
допълнителни услуги, с възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф“
в размер на 150 лева и за закупена допълнителна услуга „Ф“ в размер на 350
лева, при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 45,46 лева,
като общото задължение по кредита и по пакета от допълните услуги възлиза
в размер на 1106,61 лева, с общ размер на месечната вноска по договора –
100,61 лева, платима на 1-ви ден от месеца.
Ищецът поддържа, че в изпълнение на задълженията си по ДПК
кредитодателят „П К Б“ ЕООД точно по време и срок е превел на 29.11.2021 г.
чрез паричен превод към Е на Н. И. С. сумата в размер на 500 лева.
На следващо място твърди, че длъжницата не изпълнява поетите
договорни задължения – да погасява предоставения заем с равни месечни
вноски, в размер и срокове, според Погасителния план, предоставен на
29.11.2021 г., който също така е и неразделна част от ДПК. Твърди, че
ответницата е преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала
е в забава, след като е направила само три плащания по заема в общ размер от
350 лева /150 лева на 08.04.2022 г.; 100 лева на 12.09.2022 г. и 100 лева на
10.11.2022 г./. Със сумата от 350 лева била погасена сума в размер на 206,18
лева, съгласно задължението по погасителния план (две пълни вноски), както
и частично плащане от 4,96 лева по третата вноска. В общата сума на
получените плащания са включили и плащанията по начислените лихви за
забава при просрочване на разпределените погасителни вноски по
Погасителния план – 113,29 лева, които считат, че са изплатени изцяло към
12.02.2024 г. Отделно в направените плащания се включва заплащането на
2
30,00 лева, начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното в чл. 17.4. от
Общите условия към ДПК, а именно: „КЛ/СД заплаща такси за извършените
от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на
обезщетение за всички разноски, свързани с дейността на извънсъдебното или
съдебното събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само
разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочените задължения, посещения на място, SMS-и и друго съгласно
действащата Тарифа…“, както и сумата в размер на 0,53 лева, законна лихва,
започнала да се начислява върху вземането и дължима от 01.11.2022 г. /датата
на изтичане на погасителния план до изплащане на вземането/.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения, видно от Извлечение по сметка към ДПК и
направения Погасителен план, е изпаднал в забава към дата 01.02.2022 г.,
която е следвало да бъде втора вноска по ДПК, а в действителност той все още
не е направил нито една престация по предвиденото в него. С оглед на
гореизложеното кредиторът е обявил целият погасителен план по процесния
договор за изтекъл и вземането за изискуемо в пълния дължим размер.
След обявяването на предсрочната изискуемост е започнало
начислението на обезщетение за забава, което възлиза в размер на 38,45 лева,
представляващо мораторна лихва за период от 01.11.2022 г. до 29.03.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 30.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение. Но в
исковата си претенция ищецът прави предсрочен отказ от субективно право на
получаване на мораторната лихва, която неправилно я е квалифицирал като
„законна лихва“, което е принципно допустимо и се потвърждава от
разпоредбата на чл. 108 от ЗЗД, т.е. опрощаване.
Същевременно твърди, че с договора за кредит, по силата на т. 15.1 от
Общите условия към ДПК ответницата доброволно е закупила пакет от
допълнителни услуги: „Ф“ – за приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит и „Ф“ – за отлагане заплащането на
определен брой погасителни вноски, срещу предоставянето на които се е
задължила да заплати определена цена. Поддържа, че неплатеното
възнаграждение за закупената и използваната услуга „Ф“ е в размер на 117,76
лева, а за услугата „Ф“ – в размер на 286,36 лева.
3
Предвид изложеното моли съда да установи със сила на присъдено нещо
съществуване на вземането в негова полза, а именно да уважи предявените
искова, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 421,31 лева главница по ДПК, договорно възнаграждение в размер на 75
лева и законна лихва за забава върху тях от датата на подаване на Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение в съда на 30.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед да изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13065/10.05.2023 г.
Обосновава правния си интерес с подаденото в срока по чл. 414 ГПК от
длъжника възражение.
На следващо място, тъй като съдът е отхвърлил Заявлението в частта, с
която се претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
и законната лихва върху това възнаграждение, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК ищецът предявява осъдителни искове за сумата от 117,76 лева,
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф“ и за сумата от 286,36
лева, възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва от
23.03.2023 г. до окончателното заплащане. Претендира деловодни разноски,
както в заповедното, така и в исковото производство.
След дадените указания на съда с Разпореждане № 36916 от 11.03.2024 г.
ищецът е отстранил нередовностите по подадената искова молба, а именно
невнесена в пълен размер по предявените искове спрямо длъжника държавна
такса по сметката на съда. След извършената проверка по реда на чл. 140, ал.
1 от ГПК съдът е установил в последствие с Определение № 38592 от
25.09.2024 г., че исковата молба е редовна и предявените в нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131 ответницата Н. И. С. не е подала отговор на исковата
молба, с която да оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С доклада по делото за безспорни се обявени следните обстоятелства:
твърденият за сключен от заявителя и ищец и съществуващ за страните
Договор за потребителски кредит № 40006824630 от 29.11.2021 г. и Общите
условия към него, представени по делото. По силата на сключения договор Н.
4
И. С., като кредитополучател, е получила от „П К Б“ ЕООД, като
кредитодател, потребителски кредит в размер на 500 лв. Кредитополучателят
се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 55,15
лева за период от 11 месеца. В ДПК е уговорен ГПР в размер на 48,55 %,
лихвен процент на ден 40,90 % и общо задължение по кредита – 606,61 лева.
От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги с възнаграждение:
„Ф“ в размер на 150 лева и „Ф“ в размер на 350 лева, при размер на вноската
по закупените допълнителни услуги – 45,46 лева. Така общото задължение по
кредита и по пакета от допълните услуги възлиза в размер на 1106,61 лева, с
общ размер на месечната вноска по договора – 100,61 лева, платима на 1-ви
ден от месеца.
В ДПК е отбелязано /б. „Б.“ от Раздел „Декларации“/, че е подписан при
Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б.
„А.“ от Раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени:
безвъзмездно на хартиен или друг траен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език – информация във формата на Стандартен европейски
формуляр; разяснения по ДПК с оглед преценката от клиента, доколко
предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му
състояние; разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, в т.ч. последиците в случай на
просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуга и пр.
Декларирано е от кредитополучателя /б. „Г.“, че е уведомен, че изборът и
закупуването на пакета от допълнителни услуги не е условие за сключване на
ДПК. Ответникът е декларирал, че при подписване на ДПК е получил
екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.
Съгласно приложения към ДПК Погасителен план, падежът на
последната погасителна вноски е на 01.11.2022 г., като се налага извод, че
изискуемостта за целия кредит е настъпила преди депозиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а именно на
30.03.2023. Представени са Общите условия на „П К Б“ ЕООД към ДПК,
подписани на всяка страница от кредитора и ответника. Приет по делото и е
Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.
5
По делото не е представено и копие на преводно нареждане нито по
заповедното, нито по исковото, в рамките на които да стане видно, че
кредиторът е превел заемната сума от 500 лева по банковата сметка на
кредитополучателя. Единственото, което длъжникът оспорва е, че „не дължи
вземането по горепосоченото гражданско дело“, което представлява
бланкетно възражение по заповедното производство. Длъжникът не депозира
отговор на искова молба в исковото производство, както и не се явява на
съдебното заседание на 15.10.2024 г. С оглед изградената фактическа
обстановка съдът презюмира, че кредиторът е наредил по банковата сметка на
длъжника процесната сума – главница по ДПК от 500 лева.
Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за
потребителски кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са
отчетени погасявания по кредита за главница, лихви, вноска по закупени
пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа, съгласно т. 17.4. от Общите
условия към ДПК, в периода 08.04.2022 г. – 01.11.2022 г., в който период е
заплатена общо сумата от 350 лева.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
От правна страна съдът съобрази следното:
Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания: за главница в размер
на 421,31 лева и договорна лихва за забава в размер на 75 лева, произтичащи
от ДПК № 40006824630/29.11.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 13065/10.05.2023 г. по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 16621/2023 г. по описа на СРС, 69 с-в.
Също така по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени осъдително искове, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира и заплащане на
цена на закупен пакет от допълнителни услуги по ДПК – „Ф“ и „Ф“ в размер
на 404,12 лева общо, заедно със законна лихва от датата на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на паричното задължение (30.03.2023 г.) до
окончателното плащане.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
6
себе си последици, а именно: че между „П К Б“ ЕООД и ответницата е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало
задължение за връщане на заетата сума, за заплащане договорно
възнаграждение в посочените размери и закупения пакет от допълнителни
услуги „Ф“ и „Ф“, както и момента, от който главният дълг е станал изискуем.
Договорът е сключен през 2021 г., т.е. при действието на ЗПК, като
ответница има качеството на потребител, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК, а
кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност.
Договорът за потребителски кредит („ДПК“) е сключен в изискуемата
писмена форма, на хартиен носител, при шрифт не по-малък от 12 пункта. В
него са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му,
условията за прилагането му, размера на вноската по кредита, Годишния
процент на разходите по кредитите („ГПР“) – 48,55 %, Годишния лихвен
процент („ГЛП“) – 40,90 %, допълнителните услуги /дали изборно при
разписан ГПР са поискани и закупени от ответницата или тя е задължена с цел
отпускане на заема/ „Ф“ и „Ф“, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително Погасителен план, лихвения процент, който се
прилага при просрочени плащания – 0,11% на ден, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит.
Не е спорно по делото, че ответницата е усвоила размера на кредита от
500 лева. Общо по кредита ответникът е издължил сумата от 350 лева в
периода 08.04.2022 г. – 01.11.2022 г., като ищецът е отчел като погасени
вноската за такса по Тарифа, съгласно т.17.4 от Общите условия по ДПК,
закупения пакет от допълнителни услуги, главница и възнаградителна лихва.
Съдът намира, че, клаузите на нарочно споразумение за пакет от
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия съдът намира, че са
неравноправни. Претендира се възнаграждение за услуги, свързани с
разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на
вноски, промяна на размера и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита (ал. 2) и не може да
7
събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие (ал.
3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за
управлението му, какъвто характер имат претендираните вземания, заявени с
осъдителни претенции в исковотопроизводство.
Поради това при сключването на договора за длъжника не съществува
възможност да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни
услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния
план и от общите условия на дружеството. След като това е така, във всички
случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на
кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГЛП, тъй като
представляват сигурна печалба за кредитора.
В случая това не е сторено, което води до нарушаване на императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в договор на лихвения
процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 40,90 % не съответства на
реалния такъв. Наред с посоченото, е налице и нарушаване на императивното
правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определение в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразен като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 3, б. „ж)“ от Директива 2008/48 понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба
посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
8
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия“, транспониран в §1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Според чл. 3, б. „и)“ от Директива 2008/48 понятието „ГПР означава
общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент
от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в чл. 19, §2. – разходите за поддържане на сметка за
регистриране на погасяванията и усвояванията, разходите за използване на
разплащателни средства за погасяванията и усвояванията и другите
разходи, свързани с платежните операции, се включват в общите разходи по
кредита за потребителя, освен ако откриването на сметката не е по избор и
разходите по нея са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг
договор, сключен с потребителя.“, транспониран в чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19
ЗПК.
С оглед на тези съображения, СЕС в свое Решение по дело С-714/22 по
преюдициално запитване от страна на българския СРС въз основа на чл. 267
ДФЕС, приема, че чл. 3, б. „ж)“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по този кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 48,55 % , т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно,
че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Този размер обаче не отразява
9
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – разходите за допълнителните услуги „Ф“ и „Ф“, които се включват в
общите разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителят не включва
нотариални такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това
положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора.
С оглед чл. 22, § 4 от Директива 2008/48 държавите-членки трябва да
предприемат такива мерки, че потребителите да не бъдат лишени от защита и
съгласно чл. 23 трябва да установят система от санкции за нарушаване на
националните разпоредби. Още повече, чл. 10, §2 изисква в договора за кредит
да се съдържат данните за ГПР и дължимата от потребителя обща сума,
изчислена при сключването на договора и включваща всички разходи по
член 3, буква ж) от Директива 2008/48, по ясен и кратък начин, както и че
посочването на ГПР е от съществено значение, защото позволява на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, както и да се запознае
с правата си (изведено от обширната практика на СЕС).
В дело С-714/22 г. СЕС приема, както и в конкретния случай, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
10
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
ДПК, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в ДПК не е посочен ГПР, при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според чл. 4, §2 от Директива 93/13 се установява изключение от
механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, като може да
се тълкува стриктно при някои положения, а именно, че „преценката за
неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет
на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от
една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените
услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем
език“.
Отново в Решение по дело С-448/17 от 20.09.2018 г. по преюдициално
запитване от словашкия съд СЕС постановява, че, ако не е посочен ГПР в
ДПК, това е основание за частична недействителност, при която се дължи
само главницата. В подкрепа на довода Съдът тълкува чл. 4, §2. в смисъл, че
обстоятелството, че ДПК, от една страна, не посочва ГПР, а съдържа само
математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя
необходимите за това изчислителни данни, и от друга страна, не посочва
лихвения процент, е решаващ фактор в рамките на анализа за това дали
клаузата относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език.
От друга страна, в обхвата на понятието „основен предмет на делото“
Съдът в дело С-417/22 г. постановява, че трябва да се разбират клаузите, които
определят основните престации по договора и спрямо клаузите, които сами по
себе си го характеризират, но обратно, тези, които имат акцесорен характер
относно първите, не попадат в обхвата на това понятие. Това, че в общите
11
разходи по потребителски кредит са включени различни видове разходи, не е
определящ фактор, за да се установи, че тези разходи спадат към основните
престации по съответния договор за кредит.
С оглед на изложените съображения клаузите относно допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на
този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на
преценка за неравноправност.
Последицата, свързана с неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1т. 7-12 и 20 и ал. 2, както и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9, ДПК е недействителен. Нищожните клаузи не могат да
бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила
досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде
прието, че частично недействителна е единствено клаузата за уговорените
допълнителни услуги, представляващи по съществото си договорна лихва,
невключена в ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните
клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на
постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/12,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват
посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействително, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от национален съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавача и доставчици.
С оглед на изложените съображения СЕС в горепосоченото дело С-417/22
г. приема, че член 10, §2., буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да
се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
Директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
12
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В постоянната практика на СЕС с Определение по дело С-76/10 от
16.11.2010 г. по преюдициално запитване от словашкия съд СЕС постановява,
че Директива 87/102 за потребителски кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО
/сега Директива 2008/48/ЕО/ трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на
националния съд служебно да прилага разпоредбите, които транспонират
във вътрешното право чл. 4 от последната Директива и предвиждат, че
непосочването на ГПР в ДПК, предоставеният кредит се счита за освободен
от лихви и разноски.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на
кредита – в процесния случай в размер на 500 лева, като не дължи лихва или
други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
ДПК, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщане на
сумата.
Следва да се приеме, че с извършеното плащане от страна на ответницата
по договора за кредит в общ размер от 350 лева е погасена част от усвоената
главница от 500 лева.Или неизплатената главница възлиза на 150 лева , но
доколкото в настоящото проиводство се претендира неплатена главница в
размер на 421,31 лева, то за горницата над 150 лева до предявения размер от
421,30лева исковата претенция за главното вземане подлежи на отхвърляне.
Останалите претендирани от ищеца суми, представляващи договорна лихва –
мораторна възнаградителна лихва и лихва за забава – законна лихва, са е
недължими по аргумент от чл. 23 ЗПК, поради недействителност на ДПК,
като недължими са и вземанията за допълнителни услуги .
13
Възражението на ответницата в заповедното производство на основание
чл. 414 ГПК, че не дължи вземане по настоящето гражданско дело е
неоснователно.
Задължението е било с падеж 01.11.2022 г. – датата на изтичане на
погасителния план, като от тази дата е започнал да тече 5-годишния давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД, който към датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда /30.03.2023 г./, не е изтекъл. С ТР №
5/2019 г. от 21.01.2022 г. се отрече тезата, че давностният срок тече считано от
падежа на всяка вноска поотделно. Това е така, понеже при постигнатото
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски
с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост.
По изложените по-горе съображение, неоснователни се явяват и
предявените от ищеца, по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на закупен пакет от допълнителни услуги – „Ф“ – за
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит и
„Ф“ – за отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски по
време и размер, ведно с обезщетение за забава.
По разноските:
Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира деловодни разноски в заповедното и исковото
производство, като представя списък с разноските.
Съразмернона уважените искове , на ищеца по заповедното производство
се следват разноски в размер на 16,05лева , а в исковата производство –
съразмерно на уважените искове – в размер на 30 ,05лева , като
юрисконсултското възнаграждение е пресметнато от съда в минимален
размер, доколкото делото не се отличава с висока фактическа и правна
сложност, и разглеждането му е приключило в рамките на едно съдебно
заседание.
14
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива и не е ангажирала с
доказателства за извършването им, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П К Б“, ЕООД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: адрес, срещу Н. И. С., с ЕГН:
********** с адрес адрес, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен
установителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н. И. С., с ЕГН:
********** дължи на „П К Б“, ЕООД, ЕИК ...... сумата в размер на 150 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40006824630 от 29.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.03.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 13065/10.05.2023
г. по ч. гр. д. № 16621/2023 г. по описа на СРС, 69 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П К Б“, ЕООД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: адрес, срещу Н. И. С., с ЕГН: ********** с адрес адрес,
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 145, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422,ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 240, ал.
1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от над 150 лева до пълния предявен размер
на главницата от 421,31 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 40006824630 от 29.11.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 75 лева представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 01.03.22г. до 01.11.2022г. , за които е издадена
Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
13065/10.05.2023 г. по ч. гр. д. № 16621/2023 г. по описа на СРС, 69 с-в.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П К Б“, ЕООД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: адрес, срещу Н. И. С., с ЕГН: ********** с адрес адрес,
по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
15
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, за заплащане на сумата от 117,76 лева за
закупена и използвана услуга „Ф“, дължимо до 01.11.2022 г., и за сумата в
размер на 286,36 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Ф“, дължимо до 01.11.2022 г., представляващи неизплатени
задължения по Договор за потребителски кредит № 40006824630 от 29.11.2021
г., ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземанията, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. И. С., с ЕГН: ********** с адрес адрес ДА ЗАПЛАТИ на
„П К Б“, ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 30, 05 лева, представляващи разноски в
исковото производство, както и сумата от 16,05 лева, разноски в заповедното
производство , съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16