№ 5573
гр. София, 02.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110108614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от Т. К. В. чрез адв. Д. В. П., в която се прави искане за допълване
на определение № 42492 от 20.10.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта
за разноските. Моли съда да допълни определението си в частта за разноските като му
присъди платените суми съгласно приложения Договор за правна помощ и описаните в него
и извършени адвокатски услуги съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от „.............“ АД, в
който излага, че разноски в заповедното не се дължат, евентуално, че следва да се присъди
сума, чийто размер да бъде определен по преценка на съда съобразно действителната
фактическа и правна сложност на извършените действия. Не претендира разноски в
производството по чл. 248 от ГПК.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдията-докладчик намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
Процесуалният представител на длъжника е заявил претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, която на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, е
основателна. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е
само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно
и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. (Така Определение №
45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС). Процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на
основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, възнаграждението подлежи на
определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми от Наредба № 1/9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се базира на вида
на процесуалното действие. Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с
Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден образец. Към
заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на
длъжника, съдържаща указания за нейното попълване, включително при признаване на част
1
от вземането това обстоятелство да се посочи изрично. Ето защо по аналогия следва да се
приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 200 лева без която сума се дължи, когато е подадено възражение и
производството по делото не се е развило в исков процес. Ето защо на страната следва да се
присъдят платените в брой 200 лева, тъй като по делото не са представени доказателства, че
адвокатът е регистриран по ЗДДС.
По изложените съображения, искането за допълване на определението в частта за
разноските е основателно и като такова следва да се уважи за сумата от 200 лева.
Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, определение № 42492 от 20.10.2024 г.
на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „.............“ ЕАД, ЕИК ............, с адрес в ..............., да заплати на Т. К. В.,
ЕГН **********, сумата в размер на 200 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2