РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Добрич, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230100907 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2924/2020 г. Добричкият районен
съд със заповед № ***** г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ П. М. Г. с ЕГН
********** от гр. Д., ж.к. „**** ет. * ап. * да заплати в полза на „***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, сграда А, Бизнес център
„**”, представлявано от управителя И. М. Ш., сумите от: 694,49 лв. /
шестстотин деветдесет и четири лева лв. 49 ст. / - главница по Договор за
кредит № ****г., сключен между П. М. Г. и К. ЕАД и Договор за
поръчителство от 06.06.2019г. , сключен между П. М. Г. и А. Т. ЕООД заедно
със законната лихва от датата на заявлението 28.10.2020г. до окончателното
плащане; 119,51 лв. / сто и деветнадесет лева 51 ст. / - възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода 21.08.2019г. -20.07.2020г.; 28,11 лв.
/двадесет и осем лева 11 ст./ - законна лихва по договора за кредит за
периода 21.09.2019г. -09.10.2020г. ; 36,43 лв. /тридесет и шест лева 43 ст./ -
административни разноски; 103,90 лв. /сто и три лева 90 ст./ -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 25 лв. /
двадесет и пет лева/ - платена държавна такса; 100 лв. /сто лева/ -
1
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника с вх.№ *** от
20.11.2020г.
С Определение № 260753 от 26.11.2020г. в полза на заявителя срещу
длъжника е присъдена и сумата от 21,89 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода
21.09.2019г. -09.10.2020г
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 12.02.2021 г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в
едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната
такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 2924/202 г./. В
изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет
на настоящото дело/ срещу длъжника искове за установяване съществуване
на вземането му относно посочените по-горе суми.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 06.06.2019 г. между „К.“ ЕАД и П. М. Г. е сключен Договор за
кредит № ***, по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 800
лв. Същата е следвало да бъде върната на 13 вноски от по 74 лв. в срок до
20.07.2020 г. Страните са уговорили фиксиран лихвен процент от 41,24%,
както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Кредитополучателят
дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. В раздел VI, чл.7 от ОУ било уговорено
правомощие на „К.“ ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене
на кореспонденция с длъжника чрез изпращане на съобщения, писма,
стикери.
Длъжникът П. М. Г. е сключил на 06.06.2019 г. Договор за предоставяне
на поръчителство с дружеството- заявител „А. Т.“ ЕООД. По силата на този
2
Договор дружеството се е задължило да сключи договор с трето лице - „К.“
ЕАД и да отговаря пред него солидарно с длъжника П. М. Г. за всички
задължения на длъжника по Договора за кредит с „К.“ така, както те са
установени по Договора. Съгласно чл. 3 по Договор за предоставяне на
поръчителство, дружеството-заявител се е задължило да плати всички
изескуеми задължения при поискване от „К.“.
На 06.06.2019 г. между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са сключили Договор
за предоставяне на поръчителство по силата, на който дружеството-заявител
се е задължило спрямо „К.“ ЕАД за всички задължения на на длъжника по
Договора за кредит. Така „А. Т.“ ЕООД е изпълнило задълженията си към П.
М. Г. по Договора за предоставяне на поръчителство.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по Договора за кредит. „К.“
ЕАД поканило „А. Т.“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на П.
М. Г. по Договора за кредит на 13.10.2020 г. за това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на
поръчителство, дружеството-заявител изпрати уведомление до длъжника на
14.10.2020 г., в което посочи всички дължими суми и предстоящо плащане от
„А. Т.“ ЕООД.
На 19.10.2020 г. дружеството-заявител е погасило дължимите от П. М. Г. на
„К.“ ЕАД суми, както следва:
1. 694,49 лв. - главница по Договор за кредит № .от 06.06.2019 г., сключен
между П. М. Г. и „К.“ ЕАД и Договор за поръчителство от 06.06.2019 г.,
сключен между П. М. Г. и „А.Т.“ ЕООД
2. заедно със законната лихва от датата на заявлението 28.10.2020 г. до
окончателното плащане;
2) 119,51 лв. - възнаградителна лихва по договора за кредит за периода
21.08.2019 г. - 20.07.2020 г.;
3) 28,11 лв. - законна лихва по договора за кредит за периода 21.09.2019
г. - 09.10.2020 г. ;
4) 36,43 лв. административни разноски;
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза вещото лице, по която С.И. дава следното заключение,
което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
3
кредитирано от съда, а именно: счетоводството на ищеца е водено редовно,
тъй като е налице хронологично начисляване и отразяване на задължението и
плащането.
Според в.л. счетоводството на „К.“ ЕАД са отразени получените
плащания от ответника по процесния договор в общ размер от 263,66 лв., от
която: 131,66 лв. на 15.07.2019 г. и 132 лв. на 23.08.2019 г.
Установено е от експерта, че на 19.10.2020 г. „А. Т.“ ЕООД е погасил
към „К.“ ЕАД задължението, предмет на Договор за кредит № **** г. в
размер на 878,54 лв., от която:
694,49 лв. – главница;
119,51 лв. – Договорна лихва;
28,11 лв. – лихва за забава;
36,43 лв. – административни разноски за извънсъдебно събиране на
вземането.
Вещото лице докладва, че към настоящия момент ответникът дължи на
ищеца сумата от 1 038,61 лв., от която:
694,49 лв. – главница;
119,51 лв. – Договорна лихва;
43,28 лв. – лихва за забава, начислена за периода: 21.09.2019 г. –
09.10.2020 г.;
36,43 лв. – административни разноски за извънсъдебно събиране на
вземането.
103,90 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство;
41 лв. – законна лихва по Договора за поръчителство, начислена за
периода: 21.09.2019 г. – 09.10.2020 г.
В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния
документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги), в съответствие с които
съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за
подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или
последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за
потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, а
4
неразделна част от същия са Общите условия/ОУ/ и Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/.
С попълване на заявлението и изпращането му на „К.“ АД, след получаване
по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за
предоставяне на информация за потребителските кредити, ответникът е
направил електронно изявление, че приема условията на договора,
включително поръчителстването от страна на настоящия ищец.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. В
случая, ищецът „А. Т. ЕООД представя удостоверение за погасени
задължения, издадено на 19.10.2020 г. от „К.“ ЕАД, в което се посочва, че
изплатил изцяло задължението на длъжника.
Претенцията на ищеца се основава на сключен между дружеството и
ответника Договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е
поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ и да отговоря
пред него солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му. По
делото са налице доказателства „А. т. ЕООД, че е изпълнило задължението си
към „К.“ АД по сключения помежду им договор – в тази насока е и
заключението на вещото лице. Като взе предвид гореизложеното, съдът
приема, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан.
Ищецът, в качеството си на поръчител, е изпълнил задължението на
ответника по процесния договор за кредит.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е извършил
плащане на исковите суми, като са допустими само писмени доказателства с
оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в
това отношение по делото не са представени.
След като ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване съществуването на елементите от фактическия състав на
твърдяното от него накърнено субективно материално право, искът като
основателен следва да бъде уважен за сумите от: 694,49 лв. / шестстотин
деветдесет и четири лева лв. 49 ст. / - главница по Договор за кредит № ***
от 06.06.2019г., сключен между П. М. Г. и К. ЕАД и Договор за
поръчителство от 06.06.2019г. , сключен между П. М. Г. и А. Т. ЕООД заедно
5
със законната лихва от датата на заявлението 28.10.2020г. до окончателното
плащане; 119,51 лв. / сто и деветнадесет лева 51 ст. / - възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода 21.08.2019г. -20.07.2020г.; 28,11 лв.
/двадесет и осем лева 11 ст./ - законна лихва по договора за кредит за
периода 21.09.2019г. -09.10.2020г.; 36,43 лв. /тридесет и шест лева 43 ст./ -
административни разноски; 103,90 лв. /сто и три лева 90 ст./ -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
В този смисъл предявеният иск за признаване за установено по
отношение на ответника, в качеството му на кредитополучател по процесния
договор, и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело №
659/2020 г., че дължи в полза на ищеца посочените по-горе суми.
По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски
в заповедното и настоящото производства, същото се основава на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в
заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в
настоящото производство възлизат на сумата от 285 лв. /двеста осемдесет и
пет лева/.
Касателно разноските по ч. гр. дело № 2924/2020 г. по описа на
Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на заявителя
по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 415 от ГПК, че длъжникът П. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.
„Д****** ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед №
260269 от 28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 2924/2020 г. в полза на кредитора „А. Т.” ЕООД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № ., сграда .*, Бизнес
6
център „Б.”, представлявано от управителя И. М. Ш., сумите от: 694,49 лв.
/шестстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща главница по Договор за кредит № **** г., сключен между П.
М. Г. и „К.“ ЕАД и Договор за поръчителство от 06.06.2019 г., сключен
между П. М. Г. и „А. Т.“ ЕООД, заедно със законната лихва от датата на
заявлението 28.10.2020 г. до окончателното плащане; 119,51 лв. /сто и
деветнадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва по Договора за кредит за периода 21.08.2019 г. до
20.07.2020 г.; 28,11 лв. /двадесет и осем лева и единадесет стотинки/,
представляваща законна лихва по Договора за кредит за периода 21.09.2019 г.
до 09.10.2020г.; 36,43 лв. /тридесет и шест лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща административни разноски по Договора за
кредит; 103,90 лв. /сто и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА П. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Д. ж.к. „***“ № * вх.* ет. *
ап. * ДА ЗАПЛАТИ на „А. Т.т” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „**” № **, сграда * Бизнес център „***”,
представлявано от управителя И. М. Ш., сумите от: 285 лв. /двеста осемдесет
и пет лева/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски;
125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело №
2924/2020 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7