Решение по дело №1685/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 11

 

Гр. Пловдив, 06.01.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                     СЪДИЯ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р. ,

 като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1685 по описа за 2021 год.  и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

 

Образувано  е по жалба на Х.К.К.,  ЕГН ********** *** против Заповед № 510/11.05.2021г. на Кмета на Община Родопи, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Постройка от допълващо застрояване - гараж", находящ се в УПИ П-265, в кв.9, по плана на с.Скобелево, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес - с.Скобелево, ул."Родопи"№24, а по КККР на с.Скобелево, притежаващ идентификатор 66809.501.265.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон ,както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Поддържа се,че липсват фактически  и правни основания за издаване на заповедта,още повече че органът не е изследвал въпросът с търпимостта на строежа.

По подробно изложени в жалбата съображения,както и в депозирана писмена защита,процесуалният представител на жалбоподателя,иска отмяната на атакуваната заповед. Претендират се разноски по делото

         Ответникът по жалбата -  кмет на община „Родопи“, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание , оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.   Представя писмена защита и претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК /от известие за доставяне е видно,че процесната заповед е съобщена на жалбоподателя на 21.05.2021г.,а жалбата е подадена в община „Родопи“ на 04.06.2021г./; от лице има­що правен интерес от зая­веното оспорване –адресат на заповедта и против подлежащ на съде­бен контрол индивидуален административен акт, поради което се явява допусти­ма.

От фактическа страна се установява, че на 18.11.2020 г е извършена проверка на място в УПИ П-265, кв.9,по регулационния план на с.Скобелево,община „Родопи“,Пловдивска област,от работна група от служители в администрацията на община „Родопи“

Установено е наличието на строеж „Постройка на допълващо застрояване-гараж" , находящ  се в североизточната част на посоченото УПИ. Строежът представлява: изградена постройка-гараж в североизточната част на имота, долепена до съществуваща постройка от запад и на вътрешната граница с УПИ Ш-266, кв.9. Изградена е върху бетонова основа, стъпила върху каменна ограда със съседния УПИ Ш-266, която към улицата е със средна височина около 15см, а от вътрешната страна, в имота е с височина около 1,50м и дължина 6,00м.

Гаражът представлява метална конструкция с термо панели, метална врата и покрив от рифелова ламарина, с приблизителни размери 3,60м на 6,()0м и височина 2,60м.

Установено е още,че имотът е собственост на Х. и С. Казакови съгласно НА №п 129,нот.дело № 480/2004г. на *** И.Г./л.44 от делото/.

Прието е,че строежът е собственост на Х.К..

Представена е нотариално заверена декларация с №1338/23.09.2020 г. за годината на извършване на „навес" и името на извършителя.

За изпълне­ние­то на стро­ежа не са представени каквито и да би­ло стро­ителни книжа, в това число одобрен проект и разрешение за стоеж,без съгласие на собственика на имота и без съгласие на собственика на съседния УПИ III-266,кв.9,с.Скобелево..

За ус­та­но­веното в рамки­те на проверката е съставен Констативен акт с № 22 от 18.11.2020г. /л.27 и сл./, част от който е и окомерна скица на разположението на строежа в имота. Със същия КА длъжностните лица квалифицират установено­то като на­ру­шение на чл.137,ал.3,чл147 и чл.148,ал.1 от ЗУТ.

. Установеното е да­ло основа­ние да се приеме, че констатив­ният акт е основание за започване на администра­тивно производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премах­ва­не на строежа по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ.

Констативния акт е съставен в отсъствието на собственика и възложителя на строежа.

Препис от констативния акт е връчен лично на нарушителя, видно и от собственоръчното отразяване на получаването от извършителя на строежа. Налично е и уведомително писмо с изх.№94Х-164-1/26.11.2020г. от община Родопи, с което видно от щемпел, положен върху обратна разписка, същият е връчен на 01.12.2020г. на член от домакинството на лицето Х.К.К., съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ.

Срещу КА № 22/48.11.2020 г., в законоустановения срок, е постъпило възражение с Вх.№ 94Х-164-1# 9/10.12.2020 г. от Х.К., в което не се сочат нови доказателства и не са представени документи, удостоверяващи законността на строежа.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № 510/11.05.2021г. на Кмета на Община Родопи, с която на основание чл.225а,ал.1 от ЗУТ във вр. чл.225,ал.2, т.2 от ЗУТ,във вр. с вр. с чл.137,ал.3,във връзка с чл.147 и чл.148 от ЗУТ ,е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Постройка от допълващо застрояване - гараж", находящ се в УПИ П-265, в кв.9, по плана на с.Скобелево, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес в с.Скобелево, ул."Родопи"№24, а по КККР на с.Скобелево, притежаващ идентификатор 66809.501.265

От фактическа страна, обжалваният административен акт се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 22/18.11.2020г.. наличие на изпълнен незаконен строеж, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137,ал.3, чл.147 и чл.148 от ЗУТ.

В Заповедта е посочено ,че извършеното строителство не попада в хипотезата на §16от ПР на ЗУТ и §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

Представена е нотариално заверена декларация с №1338/23.09.2020 г. за годината на извършване на „навес" и името на извършителя,като този „навес“ представлява процесната  постройка на допълващо застрояване-гараж   и е изграден от С. П. през 1981 г.

 

 

По делото от страна на ответния административен орган е представено становище от арх.А.Н.- гл.архитект на община „Родопи“/л.13 -14/,че процесният строеж не може да бъде квалифициран като търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

В съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза ,която съдът кредитира като компетентно,обективно изготвена и неоспорена от страните.От същата се установява,че така описаният строеж в оспорената заповед,по параметри отговаря на установеното от вещото лице на място.Има известни неточности,но те се дължат според експерта на силния наклон на терена. Експертизата приема, че описаните в заповедта параметри съответстват приблизително на заснетите на място. В заповедта неправилно е определено географското разположение на постройката,но тя е само една такава и местоположението е видно от окомерната скица в КА. Вписано е, че тя се намира в североизточната част на имота, а в действителност тя е в неговия югоизточен ъгъл. Неправилно е описано и покривното покритие като изпълнено от рифелова ламарина. Покритието е от трапецовидна ламарина от вида ЛТ 40.Вещото лице ,в съдебно заседание, посочва,че правилно е определена категорията на строежа-VI категория ,съгласно чл.12(Доп.ДВ., бр.23 от 2011 г., в сила от 23.04.2011 г.) от Наредба №1/30.07.2003г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

При направените проверки,експертът посочва,че действащ ПУП за територията на процесния строеж е ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №678/11.11.1993г. Извлечение от регулационния план по заповедта е приложено от ответника по делото на л.81, а извлечение от застроителния план - на л.78.

Съгласно предвижданията на регулационния план, процесният строеж попада в УПИ И - 265, кв.9 по плана на с.Скобелево. В кадастралната основа на плана в имота са отразени две сгради - едно и двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна паянтова стопанска сграда. Процесната постройка е изградена като долепена до едноетажната сграда и на имотната граница /странична регулационна линия/ с УПИ III-266, където е показана плътна ограда в кадастралната основа, но процесната постройка не е отразена.

Съгласно предвижданията на застроителният план в УПИ II - 265, кв.9 е предвидено запазване на съществуващата 1 и 2 етажна жилищна сграда като основно свободно застрояване. Допълващо застрояване в имота не е предвидено. На мястото на процесната постройка няма предвиждане за бъдещо застрояване.

Със Заповед №2137/27.05.1950г. е одобрен регулационен план на с.Скобелево. Сегашният УПИ И - 265, кв.9 е представлявал п.1 -122 от кв.8 по плана от 1950г. Жилищната сграда в имота, показана след това и в действащия регулационен план от 1993г. е отразена още в плана от 1950г. като двуетажна, с местоположението и размерите си както е показана и в кадастралната карта. Други съществуващи сгради в имота в плана от 1950г. няма отразени.

По делото е изслушан и свидетелят Г.П.,без родство с жалбоподателя,който установява,че познава имота и знае,че преди навеса,който Х. е направил с ламарини,е имало друг дървен навес,изграден от дядо С.,строен през 80-те години. На мястото на стария,който е паднал, жалбоподателят е направил друг навес  с ламарини ,който ползва като гараж и това е станало преди 5 години.Там си слага и фрезата, и селкостопански инвентар.Конструкцията е желязна с винкели ,затворен е отвсякъде и е сложена една плътна врата.Показанията на свидетеля следва да бъдат изцяло кредитирани като непосредствени,непротиворечиви и подкрепени от събраните по делото доказателства

             Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Заповед № 510/11.05.2021г.,с която е разпоредено премахване на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, определен като такъв от шеста категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Родопи, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

            Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения админи­ст­ративен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./ “Кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях”. 

За преценката досежно валидността и законосъобразността на акта реле­ван­­т­на е и прав­на­та квалификация на изграденото на място, което според тази ин­­с­­тан­ция на съ­да безспорно съставлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗР на ЗУТ.

В тази смисъл и съдът приема за установено, че разпоредената за премахване “постройка на допълващо застрояване-гараж” представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ; същата е в резултат от извършени строителни и монтажни ра­бо­ти по сми­съ­ла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ.

В случая в КА и в заповедта на ответника е посочена категорията на стро­ежа – шеста категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата за видовете строежи на Министерството на регионалното развитие е благоустрой­ството /МРРБ/ и чл.137 от ЗУТи тази категория се потвърждава и от заключението на вещото лице..

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - изградена нова двуетажна сграда с таван , без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

Доколко описаните в заповедта и в обуславящия нейното издаване Констативен акт № 22/18.11.2020г. вид, местонахождение, характер и параметри на осъщественото строителство отговарят на действителните такива, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената  заповед.

За удоволетворяване на изискванията за форма е без значение какво наименование е използвано от административния орган за незаконния  строеж, след като е дадено подробно описание с технически параметри, което позволява еднозначното му идентифициране и изключва възможността да възникне грешка при премахването му.

Тези констатации са илюстрирани в графичен вид, посредством окомерна скица на разположението на строежа в имота.В настоящия случай,се установи,че неправилно е посочена географската посока на разпоредения за премахване строеж,но от окомерната скица е видно правилното разположение и правилната географска посока.Ето защо този недостатък на заповедта не е съществен и не влияя върху нейната законосъобразност.

Констативен акт № 22/18.11.2020г. е съставен от компетентни лица. Видно от длъжностите на подписалите го служители по контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл. 223, ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи.

         По делото не е спорно наличието на  строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ-както и липсата на строителни книжа и разрешение за строеж. Липсата на издадени строителни книжа принципно прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежащ на премахване, ако не е установена пречка за това.

         Що се касае до възраженията, че са нарушени нормите на  чл.35 от АПК и  чл.36 от АПК, то и тях съдът приема за неоснователни.

В случая се касае до административно производство във връзка с премах­ване на незаконен строеж, което се развива изцяло по правилата на ЗУТ, кой­то закон е специален спрямо АПК, като единствено за неуредените в него случаи се прилагат правилата на АПК, като общ акт кодифициращ материята по издава­нето на административните актове.

Административното произ­водство по пре­махването на незаконните строежи се счита за образувано със със­тавянето на Констативния акт съответно по чл.225 ал.3 от ЗУТ от длъжности лица на ДНСК /в редакцията на закона преди изменението в сила от 26.11.2012г./, респ. по чл.225 ал.3 от длъжностни лица на ДНСК за строежите от първа по трета кате­гория /вкл./ и по чл. 225а ал.2 от ЗУТ – от служителите по чл.223 ал.2 от същия за­кон, за стро­ежите от четвърта до шеста категория /вкл./ след влизане в сила на посоченото изменение на закона. Такъв КА е редовно съставен в конкретната хипотеза.

      Не може да се приеме, че са нарушени и изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК – в хода на производство са събрани служебно доказателства и са установе­ни всички релевантни за спора факти и обстоятелства, вкл. е изискано и станови­ще относно търпимостта на строежа. Правилността на изградените изводи е въп­рос по материалната законосъобразност на акта.

Разгледани в аспекта на достоверността на отразените в КА факти и об­стоятелства във връзка с констатирания незаконен строеж, т.е. при възможност да е на лице фактическа обстановка, различна от възприетата от административ­ния орган, тези възражения също са неоснователни, докол­кото, каза се по-горе в рамките на развилия се съдебен процес на страната, е га­рантирано правото да обори тези констатации, въз основа на които фактически установявания съдът да изгради и правните си изводи по съще­ството на спора.

         При така изложеното съдът в настоящия си състав констатира,че  не са налице нарушения на административнопроиз­водствените правила.

Спорът се концентрира основно върху приложението на материалния закон.

Както бе посочено вече, разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ предвижда пре­­махването на незаконни строежи или части от тях, а според чл.225, ал.2 /към която норма препраща тази на чл.225а ал.1 от ЗУТ/ от за­кона, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни проекти и/или без разреше­ние за строеж; при съществени отклонения от одоб­ре­ния инвестиционен проект по чл. 154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни про­дукти, несъответст­ващи на съществените изисквания към строежите, или в на­ру­шение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако то­ва се отразява на кон­структивната сигурност и безопасното ползване на строе­жа и е невъзможно при­веждането на строежа в съответствие с изискванията на то­зи закон; или без съг­ласуване с Националния институт за опазване на недви­жи­ми­те културни ценности при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона - за нед­вижими културни цен­ности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. 

Следователно, за да бъде един строеж незаконен по смисъла на закона, е дос­татъчно безспорното установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одоб­ре­ни инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се из­вър­шват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ). 

Безспорно процесният строеж е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж,като тези обстоятелства не са спорни между страните.Жалбоподателят поддържа,че се касае до текущ ремонт ,като такива доказателства липсват,но дори и да се приеме ,че е така, се изправяме пред хипотезата на текущ ремонт на незаконно построен обект.

Няма спор, че преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТи по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ .Такава проверка е направена и е описана в оспорената заповед,а по делото е налично и становище на гл.архитект на община „Родопи“.Относно търпимостта на строежа се установява следното.

В представената декларация е заявено, че „съществуващия в УПИ II-265, кв.9, по регулационния план на с.Скобелево е съществувал дървен навес на плевнята от южната й страна - 24 кв.м.." Декларира се същият да е изграден преди 1981 г. от С. Е.П./бивш собственик на имота/.

Към 1981 г. е действал Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), в сила до 02.01.2001 г., в който е указано, че строежи могат да се извършват само ,ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото прилагане-чл.55 от ЗТСУ (отменен).

В чл.119, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство(отменен) второстепенни постройки са летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и др.

Съгласно чл.121, ал.1 и ал.2 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство(отменена 26.07.1995 г.) второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия. Те трябва да се разполагат най-малко на Зм от регулационните линии на съседните парцели или най-малко 1,50м от южна, югоизточна или  югозападна регулационна линия.

Второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление или декларация, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид.

Съгласно чл.125, ал.1 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство(отменена 26.07.1995 г.), стопански постройки със селскостопанско предназначение се изграждат въз основа на застроителен и регулационен план, кварталнозастроителен и силуетен план или кварталнозастроителна разработка в обща група с такива в съседни парцели, съобразно изискванията на Наредба №6 на МНЗСГ за хигиенните изисквания за обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони и противопожарните норми.

За постройката на допълващо застрояване не е представена нотариално заверена декларация за годината на извършване на „текущ ремонт", както твърди жалбоподателя  Х.К.,затова се приема, че постройката е изградена по сега действащите разпоредби на ЗУТ.

По сега действащите правила и норми на Закона за устройство на територията, съгласно чл.147, ал.1 не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежи от допълващо застрояване, при спазване на чл.147, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.153, ал.1 от ЗУТ.

Съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ постройки на допълващо застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или ново предвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради, което в случая липсва.

Съгласно чл.183, ал.1 от ЗУТ в съсобствен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.

Съгласно т.43 от §5 на ДР на ЗУТ „текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите и постройките, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварването в тях.

От така изложеното е видно,че процесният разпореден за премахване строеж не е търпим нито към правилата и нормите,действали към момента на изграждането му,нито по сега действащата нормативна уредба.

Действително според чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Въпреки това, доколкото установяването на посочените обстоятелства /относно търпимостта на строежа/ползва жалбоподателя, несъмнено негово е задължението да установи наличието им (така Решение № 3460 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2008 г/

С оглед горното,съдът намира,че оспорената в настоящето производство заповед е издадена без противоречие с материалноправни разпоредби.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.

Ето защо, като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с  материалноправниразпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство индивидуален административен акт е законосъобразен, а жалбата против същия е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с Тъл­кува­телно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върхо­вния ад­министра­тивен съд, при своевременно на­правено искане за присъж­дане на раз­носки и осъ­ществено процесуално пред­ста­вителство за ответника, жалбоподателите след­ва да бъдат осъдени да заплатят на Община „Родопи“ раз­носки по делото, под фо­рмата на дължимото се юрисконсулско възнагражде­ние, определено по прави­лото на чл.24 от Наредбата за заплащане на прав­на помощ във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.

Съобразно обема на осъществената про­цесуална защита по конкретния ка­зус съдът приема че дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по цитираното правило, е в размер на 150 лева, които оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Община „Родопи“.

Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К.К.,  ЕГН ********** *** против Заповед № 510/11.05.2021г. на Кмета на Община Родопи.

ОСЪЖДА  Х.К.К.,  ЕГН ********** *** да за­плати на Община „Родопи“, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, юрискон­султско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

 

                                            СЪДИЯ: