Присъда по дело №33/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Соня Христова Каменова
Дело: 20225500200033
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Стара Загора, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
и прокурора М. Д. Игн.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Наказателно дело от общ
характер № 20225500200033 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. М. Т., ЕГН **********, роден на
29.10.1962 г. в град Казанлък, живущ в село ***, община Казанлък, български
гражданин, със *** образование, вдовец, общ работник, неосъждан за
ВИНОВЕН в това, че на 20.06.2021 година в село ***, община Казанлък,
ул.“***“ до № 17, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДП), а именно:
-чл. 40, ал. 1 от ЗДП, съгласно която разпоредба, преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като в случая при потегляне на заден
ход, не се убедил, че зад автомобила му няма друг участник в движението;
-чл. 40, ал. 2, предложение първо от ЗДП, съгласно която
разпоредба, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, като в случая, при движението
назад на управляваното от него моторно превозно средство, не е наблюдавал
1
пътя зад него,
в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на
съпругата си Л.В.Т., ЕГН **********, като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл.343а, ал.1, б.„б“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с
чл.342, ал.1 във връзка с чл.58а, ал.1 във връзка с чл.36, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наложеното на подсъдимия Р. М. Т. – с посочена по-горе самоличност –
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
ЛИШАВА на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, т.7 от НК
подсъдимия Р. М. Т. – с посочена по-горе самоличност – от право да
управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. М. Т. – с посочена по-горе самоличност
– за НЕВИНЕН в това да е нарушил и разпоредбата на чл. 40, ал. 2,
предложение второ от ЗДП, вменяваща в задължение на водача да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности, когато е невъзможно по време
на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, поради което го ОПРАВДАВА и чрез нарушаване на това правило
за движение да е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.
„б“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. М. Т. – с посочена по-горе самоличност –
на основание чл.189 от НПК да заплати в полза на ОД на МВР – Стара Загора
сумата от 947.94 лв. (деветстотин четиридесет и седем лева и 94 ст.) -
разноски по делото, направени в досъдебното производство.
Вещественото доказателство - лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № *** и контактен ключ за него, оставен на съхранение в РУ –
Казанлък с Предавателно-приемен протокол УРИ 284р-36573-30.11.2021 г. –
да се върне на подсъдимия Р. М. Т..
Присъдата подлежи на жалба и/или протест пред Апелативен съд –
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
2
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 4/25.02.2022 г., постановена по
НОХД № 33/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият Р.М.Т., ЕГН **********, е предаден на съд за
престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“ във
връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 20.06.2021 година, в с. ***, общ.
***, ул.“***“ до №17, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДП), а именно:
-чл. 40, ал. 1 от ЗДП, съгласно която разпоредба, преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като в случая при потегляне на заден
ход, не се убедил, че зад автомобила му няма друг участник в движението;
-чл. 40, ал. 2 от ЗДП, съгласно която разпоредба, по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности, като в случая, при движението
назад на управляваното от него моторно превозно средство, не е наблюдавал
пътя зад него и не е осигурил друго лице, което да му сигнализира за
наличието на пешеходец зад автомобила, в резултат на което, по
непредпазливост, причинил смъртта на съпругата си Л.В.Т., ЕГН **********.
Подсъдимият Р.М.Т. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С.Р.Т., ЕГН ********** (дъщеря на починалото лице) е
конституирана в производството като частен обвинител.
Качеството на С.Р.Т. на пострадало лице се установява от
Удостоверение за наследници на Л.В.Т. – изх.№ 60/29.06.2021 г. (л.79 ДП) и
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Л.В.Т. – изх.№
01/29.06.2021 (л.78 ДП), и двете издадени от кмета на с.***, община ***,
област Стара Загора.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия,
съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Р.М.Т., ЕГН ********** е роден на *** г. в град ***.
Подсъдимият не е осъждан. Освен настоящото дело спрямо него не
са налице други неприключили наказателни производства за престъпления от
общ характер.
Подсъдимият е вдовец. Пострадалата Л.В.Т. е негова съпруга. От
брака си има едно пълнолетно дете - С.Р.Т..
Към време на деянието, предмет на обвинението, подсъдимият
1
живеел със семейството си в село ***, община ***, ул.“***“ № 16, където
живее и понастоящем.
Подсъдимият Р.М.Т. е завършил средното си образование в СПТУ –
град ***, със специалност шлосер-монтьор. След като отбил военната си
служба заминал за Русия, в град Белгород, където работил около пет години.
Именно там се запознал със съпругата си Л.В.Т.. Двамата се върнали в
България, но тъй като нямали собствено жилище заминали на работа в
Германия, където подсъдимият работил като строител. С припечеленото там,
след като се завърнали в България, подсъдимият и съпругата му си купили
къща в с.***, родила се дъщеря им – частният обвинител С.Р.Т..
Понастоящем подсъдимият Р.М.Т. работи като шлосер-монтьор в
частен цех, в село ***. Работлив и спокоен, подсъдимият се ползва с
уважение сред съселяните си.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1983 г., категория
„В“ и „АМ“. Притежава лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег.№ ***.
В дългогодишната си кариера като водач на МПС е санкциониран веднъж за
нарушение на правилата за движение по пътищата - през 2018 г. за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДП (през деня моторните превозни средства се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини) му е
била наложена глоба в размер на 20 лв.
Горепосочените характеристични данни се установяват от
обясненията на подсъдимия Р.М.Т. в съдебно заседание, съпоставени с
обстоятелствата по декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние (л.88 ДП), характеристична справка (л.91 ДП), справка за съдимост
рег.№ 171/21.01.2022 г. (л.22 нохд), справка за нарушител/водач (л.60 ДП).
На 20.06.2021 г., неделя, подсъдимият Р.М.Т. и съпругата му Л.В.Т.
ходили да боядисват стая на своя позната и около 15.00 часа се прибрали.
Подсъдимият Р.М.Т. спрял управлявания от него лек автомобил „**“, модел
„***“ с рег. № *** пред къщата, намираща се на ул. „***“ № 17, село ***, за
да разтоварят и почистят автомобила със съпругата си, а след това той да го
прибере в гаража. Подсъдимият спрял лекия автомобил насочен в посока
север – юг, до западния тротоар на улицата. Улицата била стръмна, с наклон
по посоката, на която бил паркиран лекият автомобил. Той включил на задна
скорост и дръпнал лоста на ръчната спирачка. След като почистили
автомобила, подсъдимият казал на съпругата си да се прибира и да слага
масата, за да обядват, а той през това време щял да вкара колата в гаража.
Пострадалата Л.В.Т. не влязла в двора, а клекнала зад лекия автомобил, за да
скуби пораснала трева на пътя до бордюра.
За да вкара автомобила в гаража, подсъдимият Р.М.Т. следвало да
извърши движение назад и на изток към средата на улицата. Подсъдимият се
качил в лекия си автомобил около 15.30 часа, запалил го, освободил ръчната
спирачка и потеглил по-рязко назад и на изток, за да преодолее обратния
2
наклон на терена при движение назад. Мислейки, че няма никой зад
автомобила, подсъдимият, при потегляне на заден ход не се убедил в това
обстоятелство, нито пък наблюдавал пътя при движението назад на
управляваното от него моторно превозно средство.
Потеглилият назад автомобил на около 1.9 метра източно и
непосредствено срещу ориентира (северната колона на дворната врата на
имота) ударил намиращата се зад него 57-годишна Л.В.Т., която била
клекнала. Първоначалният контакт настъпил с лявата част на задната врата на
височина от около 0.52 м до 0.71 м от пътното покритие.
След първоначалния удар последвало падане на тялото на жената
на пътното платно, влачене с притискане на същото от левия праг на
автомобила, след което предната лява гума на автомобила преминала през
тялото на пострадалата в областта на таза, а предният долен ляв носач
притиснал гръдния й кош. От момента на потеглянето до крайното
установяване, масовият център на автомобила изминал около 5 метра.
Мястото на първоначалния контакт между пострадалата Л.В.Т. и
автомобила се намирало на около 1.9 м източно и непосредствено срещу
ориентира до бордюр на западния тротоар, намиращ се на улица „***" № 17.
След като чул писък и усетил съпротивлението на преминалото
колело на лекия автомобил през тялото на пострадалата, подсъдимият Р.М.Т.
спрял колата и слизайки от нея видял, че е прегазил собствената си съпруга.
Преодолявайки първоначалната паника, подсъдимият се качил
обратно в автомобила и го преместил още малко назад, така, че да освободи
тялото на пострадалата от притискащия го все още преден долен ляв носач.
После, изпълнявайки желанието на ранената си съпруга, й донесъл студена
вода, дал й да пие и напръскал лицето й с вода, стараейки се по някакъв
начин да облекчи болките на жена си.
Пострадалата Л.В.Т. била откарана в МБАЛ „Д-р Стоян Киркович“ –
град Стара Загора, но въпреки оказаната й своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ починала същия ден в 19.30 часа.
Горепосочените обстоятелства - на условия, място и механизъм
на осъществяване на пътнотранспортната злополука - се признават от
подсъдимия Р.М.Т., като на направеното от него самопризнание по чл.371,
т.2 от НПК съответстват доказателствата по делото, събрани в хода на
досъдебното производство, ценени по отделно и в съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по изготвените Протоколи за оглед на
местопроизшествие от 20.06.2021 г. (л.15 ДП и л.20 ДП) и приложените към
тях фотоалбуми, като първият протокол обективира оглед на л.а. марка „**“,
модел „***“ с рег.№ ***, а вторият - мястото на произшествието, като видно
от втория от посочените протоколи е, че на пътния участък, където е
настъпила злополуката – на ул.“***“ № 17, в село ***, община ***, е нямало
налична хоризонтална и вертикална пътна маркировка;
3
-данните и обстоятелствата по докладна записка (сигнал за
извършено престъпление) от 20.06.2021 г. – л.7 ДП и извлечение от паметта
на техническо средство (анализатор на алкохол в дъха) Дрегер Алкотест 7510
№ ARDN0020 (л.67 ДП), от които е видно, че при извършена проверка на
подсъдимия в 16.02.21 часа на 20.06.2021 г., не е установено същият да е
управлявал автомобила си след употреба на алкохол;
-показанията на свидетелите М.Я.Х. (л.24 ДП), А.Д.А. (л.25 ДП),
Ю.Ш.Н. (л.27 ДП) – всички, живеещи в съседство, които, привлечени от
виковете на пострадалата, станали очевидци на произшествието, като
последният от посочените свидетели съобщава, че непосредствено преди
злополуката е разговарял с подсъдимия и пострадалата, от които разбрал, че
са ходили да боядисват, за да изкарат някой лев и че после е чул думите на
подсъдимия, отправени към съпругата му – да се прибира и да слага масата,
за да обядват.
Признатата от подсъдимия като факт причинно-следствена връзка
между пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на Л.В.Т.
съответства на установеното чрез заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи – съдебномедицинска и
автотехническа.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство Съдебномедицинска експертиза на труп № 96/2021 г. (л.33 ДП),
изготвена от вещото лице д-р Т.Г.П., в безпристрастността и обективността
на което не съществуват основания за съмнение, се установява, че при огледа
и аутопсията на трупа на пострадалата Л.В.Т. са установени:
-гръдна травма - счупване на гръдната кост и серия ребра в двете
гръдни половини, разкъсвания и контузия на белите дробове, хемоторакс
(свободен излив на кръв в двете гръдни кухини), счупване на ключиците,
счупване на дясната лопатка, кръвонасядане и кръвопропиване на меките
тъкани около счупванията;
-гръбначномозъчна травма – счупване на ХІІ гръден прешлен и
напречните израстъци на прешлени на гръбначния стълб, разкъсвания на
предните връзки между телата на ІV и V поясни прешлени;
-счупвания в областта на таза;
-разчленяване на лява кръстнопоясна става и лонното съчленение;
-травматичен шок;
-счупване на дясната мишнична кост;
-охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош;
-охлузвания и разкъсно-контузни рани по лицето и двата горни
крайника;
-охлузване по дясното коляно.
4
Изложеното в заключението експертно становище е, че причина за
смъртта на пострадалата Л.В.Т. са тежки и множествени травматични
увреждания, довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
В заключението са изложени изводи, че установените травматични
увреждания са прижизнени; че са причинени от действието на твърди, тъпи
предмети и отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие
вследствие на прегазване и притискане от лек автомобил.
От заключението на изготвената от вещото лице инж. П.Н.Н.
автотехническа експертиза (л.42 ДП) – което е пълно, ясно и обосновано – се
установява горепосочения – при излагане на фактите по делото - механизъм
на осъществяване на пътнотранспортната злополука, допълнен с данни
относно скоростта на движение на лекия автомобил – 0 км/ч начална скорост,
тъй като автомобилът е бил в покой и 6.2 км/ч в момента на удара, когато
автомобилът е осъществявал движение на заден ход.
В заключението се съдържа експертен извод, че водачът е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на конкретното
пътнотранспортно произшествие, като е следвало за целта непосредствено
преди предприемането на маневрата движение на заден ход да се увери за
липсата на препятствия зад задната част на лекия автомобил. В
обстоятелствената част на заключението е посочено от вещото лице и, че в
конкретния случай (онагледен чрез схема на видимостта в огледалата за
обратно виждане), при движение на заден ход, водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка в
огледалата за обратно виждане.
Имайки предвид всичко гореизложено, съдът прие, че събраните в
хода на досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво
и в достатъчна степен направеното от подсъдимия Р.М.Т. самопризнание по
чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна.
Между доказателствата по делото липсват противоречия, които да налагат
обсъждане защо и кои от тях се кредитират с доверие.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прие
следното от ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка на пътно-
транспортното произшествие, съдът прие, че причина за настъпването му е
виновното поведение на подсъдимия Р.М.Т., който като водач на лек
автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, е нарушил:
-чл.40, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба, преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението;
-чл. 40, ал. 2, предложение първо от ЗДП, съгласно която
5
разпоредба, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство.
В случая, при потеглянето на заден ход, подсъдимият не се е убедил,
че зад автомобила му няма друг участник в движението, в следващия момент,
осъществявайки движение назад на управляваното от него моторно превозно
средство не е наблюдавал пътя зад него, при все, че е имал такава техническа
възможност.
Посочените нарушения на правилата за движение са в пряка
причинна връзка с настъпилото пътно-транспортното произшествие, в
резултат на което е настъпила смъртта на съпругата на подсъдимия – Л.В.Т..
От установените факти по делото се установява, че след пътно-
транспортната злополука подсъдимият е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалата.
Подсъдимият Р.М.Т. не е предвиждал настъпването на обществено-
опасните последици, резултат от поведението му при управлението на
семейния лек автомобил, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е.
същият е действал при условията на несъзнавана непредпазливост
(небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.
Съдът прие, че е неотносимо към настъпилото произшествие
инкриминираното нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предложение
второ от ЗДП, вменяваща в задължение на водача да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности, когато е невъзможно по време на движението
си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство.
Основание за този извод на съда е обстоятелството, че в случая, при
движението на заден ход на управлявания от него автомобил, подсъдимият е
имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка в
огледалата за обратно виждане, съответно – при наличие на тази възможност
– нищо не е налагало осигуряването на лице, което да му сигнализира за
опасности. В този смисъл не се констатира корелация между посоченото
законово правило и механизма на осъществяване на пътнотранспортната
злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на пострадалата.
Поради гореизложеното, съдът прие, че след като на 20.06.2021 г., в
село ***, община ***, ул.“***“ до № 17, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по
пътищата (ЗДП), а именно:
-чл. 40, ал. 1 от ЗДП, съгласно която разпоредба, преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като в случая при потегляне на заден
ход, не се убедил, че зад автомобила му няма друг участник в движението;
-чл. 40, ал. 2, предложение първо от ЗДП, съгласно която
6
разпоредба, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, като в случая, при движението
назад на управляваното от него моторно превозно средство, не е наблюдавал
пътя зад него,
в резултат на което, по непредпазливост, е причинил смъртта на
съпругата си Л.В.Т., ЕГН **********, като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, подсъдимият Р.М.Т.,
както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на
чл.343а, ал.1, б.”б” във връзка с чл.343, ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от
НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.
С оглед на гореизложеното по отношение на нарушението по чл. 40,
ал. 2, предложение второ от ЗДП, съдът призна подсъдимия Р.М.Т. за
невинен в това да е нарушил и разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предложение
второ от ЗДП, вменяваща в задължение на водача да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности, когато е невъзможно по време на движението
си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, поради
което го оправда и чрез нарушаване на това правило за движение да е
осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.„б“ във връзка с
чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимия Р.М.Т. престъпление, законът
предвижда наказание до четири години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия
Р.М.Т. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от
НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид
чистото му съдебно минало; ниска степен на обществена опасност на
подсъдимия като водач на МПС, който до извършване на
пътнотранспортното произшествие е бил участник в движението с изрядно
поведение; средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно
деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна с
оглед на грубото нарушаване на основни правила за движение по пътищата,
от друга страна с оглед на конкретните обстоятелства и условия на
осъществяване на пътнотранспортната злополука, позволяващи определянето
й в житейски смисъл като нелеп инцидент; изключително добрите
характеристични данни за личността на подсъдимия – със средно
образование, цял живот трудово ангажиран, ползващ се с уважение сред
близки и колеги, водещ уседнал начин на живот; обстоятелството, че още в
хода на досъдебното производство подсъдимият е оказал пълно съдействие за
установяване на обективната истина, а най-после и това, че самият той търпи
страдания в резултат на смъртта на съпругата си, при това, обременени от
съзнанието, че собственото му поведение е довело до настъпването й.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна
7
присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372,
ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК - каквото бе това, проведено по
настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.
Според чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при
условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета,
а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато едновременно са
налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55
НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
такива.
Предвид гореизложеното, съдът счете, че следва да определи на
подсъдимия Р.М.Т. наказание лишаване от свобода значително под средния
размер на предвиденото в закона, а именно шест месеца, което след
редуцирането му с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на
четири месеца лишаване от свобода, на каквото го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от
НК.
В начина на живот на подсъдимия и в навиците му няма данни,
сочещи, че за постигане на целения поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект на наказанието се налага социално изолиране
на дееца. Поради това съдът прие, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК, и то с определянето на изпитателен срок, съответстващ на
минималния – три години, считано от влизането на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК
наложи на подсъдимия Р.М.Т. и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като при определяне срока на това наказание
отчете изрядното поведение на подсъдимия като водач на МПС в
дългогодишната му кариера като такъв до настъпване на пътнотранспортната
злополука, както и конкретните обстоятелства на осъществяването й.
Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че срок от шест месеца на
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
считано от влизане на присъдата в сила, се явява достатъчен, за да се
постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.М.Т. да
заплати в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 947.94 лв.
(деветстотин четиридесет и седем лева и 94 ст.) - разноски по делото,
8
направени в досъдебното производство.
Относно вещественото доказателство - лек автомобил марка „**“,
модел „**“ с рег. № *** и контактен ключ за него, оставен на съхранение в
РУ – *** с Предавателно-приемен протокол УРИ 284р-36573-30.11.2021 г. –
съдът постанови да се върне на подсъдимия Р.М.Т., след влизане на
присъдата в сила.
Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9
Съобщи за изтекли лични данни