№ 1273
гр. Плевен, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430103137 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 2124,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.
А. И., ЕГН**********, гр.*** против Футлайф ООД, ЕИК***, гр.Плевен,
ул.***, в която се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов
договор№00000002 от 25.05. 2023г., като мияч превозни средства. Твърди, че
през 2025г. сключили с ответника и допълнително споразумение
№00000017/01.01.2025г. с месечно възнаграждение 1080лв. Твърди, че стажът
му на тази длъжност при ответника е една година, десет месеца и двадесет и
осем дни за годините 2023г.,2024г.и 2025г. Твърди, че през периода когато е
работил във фирмата са му изплащани възнагражденията, но при
прекратяване на трудовото правоотношение не получил полагащите му се по
чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ обезщетения в размер общо на 1900лв.,които въпреки
молбата му, не са му изплатени. Твърди, че последното му брутно трудово
възнаграждение за пълен работен месец преди прекратяване на трудовия
договор е 1080 лв. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение обезщетенията не са отразени, нито са заплатени. В
трудовата ми книжка не са отразени и и обезщетения по чл.224 КТ.
Моли ответника да бъде осъден, след допускане на изменение в размера
на предявения иск, да плати на ищеца сумата от 2124 лв., представляваща
обезщетения дължими, при прекратяване на трудовото правоотношение за
2023г.,2024г.и 2025г. за неизползван платен годишен отпуск. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
1
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от трудов договор № 2/25.05.2023 г. Г. А. И. е бил назначен при
ответното дружество на длъжност „мияч превозни средства“ при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 390 лв., на 4 часа, при
законоустановено работно време 8 часа и 20 дни платен годишен отпуск.
С допълнително споразумение от 01.01.2025г. е определено трудово
възнаграждение по гореописания договор в размер на 1080 лева и 8-часов
работен ден.
Установява се от Заповед № 1/21.04.2025г., че трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е било прекратено, считано от
22.04.2025г. по взаимно съгласие.
Съдът възприема заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза като компетентно, обективно, безпристрастно и
обосновано. От него се установява, че дължимото обезщетение по чл. 224, ал.1
от КТ за периода от 25.05.2023 г. до 22.04.2025 г. е както следва: за 2023 г. – 13
дни на стойност 702,00 лв. брутна сума, за 2024 г. – 20 дни на стойност 1
080,00 лв. брутна сума и за 2025 г. – 6 дни на стойност 324,00 лв брутна сума.
Общият размер на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ за периода от
25.05.2023 г. до 22.04.2025 г. е в размер на 2124,00лв., брутна сума за 39
работни дни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че са налице условията по чл. 224, ал. 1 КТ за пораждане
правото на ищцата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй
като трудовото й правоотношение е прекратено и към датата на уволнението
тя е имала неизползван платен годишен отпуск. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на ищеца не е било заплатено
обезщетение за 39 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от
25.05.2023г. до 22.04.2025г.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Последната
2
цитирана норма предвижда като основа за изчисляването полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска - в случая прекратяването на трудовото
правоотношение, през който са отработени най-малко 10 работни дни.
Съгласно §. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови
възнаграждения в брутното трудово възнаграждение по чл. 177 КТ и чл. 228
КТ се включват наред с основното трудово възнаграждение за отработеното
време и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, определени с
КТД и/или Вътрешните правила за работната заплата.
Видно е от приетата по делото експертиза, че дължимото обезщетение е в
размер на 2124 лева, поради което искът се явява основателен и доказан в
предявения си размер.
Съобразно изхода на делото и по направеното искане за присъждане на
разноски на ищеца по делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 84,96 лв., както и 150,00 лв. за вещо лице.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, Футлайф ООД, ЕИК***,
гр.Плевен, ул.***, да плати на Г. А. И., ЕГН**********, гр.***, сумата от
2124,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение за 39 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2023г., 2024г. и 2025г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.05.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Футлайф ООД, ЕИК***,
гр.Плевен, ул.***, да плати на Г. А. И., ЕГН**********, гр.*** направените
деловодни разноски в размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, Футлайф ООД, ЕИК***,
гр.Плевен, ул.*** да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна
такса върху цената на уважените искове в размер на 84,96 лв, както и 150,00
лв. за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъденото обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4