Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
08.09. 2023 година,
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито
заседание проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Весела Станчева,
като разгледа докладваното от
съдията т. дело №215 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
694, ал. 2. т. 1 от ТЗ от Г.Г.С. срещу синдика на И. АД /в несъстоятелност/ Т.Д.И.
и дружеството И. АД /в несъстоятелност/ ЕИК *******.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на
длъжника М.Г.С..
ИЩЕЦЪТ твърди, че с решение № 2095 от 22.11.2019г. по търговско дело № 681/2019
г. по описа на Софийски градски съд, VI-21 състав, е открито производство по
несъстоятелност, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на „И.“ АД с ЕЖ *******.
Със същото решение „И.“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността на предприятието на „И.“ АД, постановена е обща
възбрана и запор на имуществото на „И.“ АД и е спряно производството. С решение
№ 145 от 21.01.2020г. по търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, VI-21 състав, обявено в Търговския регистър на 21.01.2020 г. с
вписване № 20200121173655, производството по несъстоятелност срещу „И.“ АД с
ЕИК ******* е възобновено. Твърди, че на 15.02.2018 г. длъжникът „И.-**“ АД,
издавайки запис на заповед, се задължил неотменяемо и безусловно, без протест и
разноски, да му заплати сумата от 625 807,40 лева с падеж - 15.02.2020 година.
Твърди, че издаденият запис на заповед обезпечава изплащането на наследствения
му дял от общия размер на предоставени под формата на заеми на
дружеството-длъжник парични средства от наследодателя Г.А.С., ЕГН **********,
починал на 04.04.2015 година, които не са върнати от длъжника и към настоящия
момент. Твърди, че е един от наследниците на Г.А.С., ЕГН **********. Поддържа,
че представеният по делото запис на заповед е редовен менителничен ефект,
същият е редовен от външна страна и съдържание, доброволно подписан от издателя
и съдържа реквизитите, изчерпателно изброени в чл. 535 от ТЗ. Твърди, че от
датата на учредяването на „И.“ АД дружеството се е управлявало и представлявало
от Г.А.С., в качеството му на изпълнителен директор, а също така и акционер.
Твърди, че Г.А.С. е предоставял лични парични средства под формата на заеми с
оглед на временна необходимост от осигуряването на парични средства на
дружеството. Всички първични счетоводни документи, удостоверяващи получаването
на под формата на заеми от Г.А.С., се съхраняват в архива на И.“ АД, а
движенията на предоставените от Г.А.С. парични средства са отразени в
счетоводните регистри на дружеството-длъжник.
Твърди, че с молба от 22.06.2020 г., изпратена на 19.06.2020 г. с пратка
в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ е предявил вземания си от И. АД /в зет/ в размер
на 625 807,40 лева, ведно със законна лихва върху периода от датата на
депозиране на молбата в съда до окончателно изплащане на вземането, на основание
запис на заповед, издаден на 15.02.2018 г. от И. АД, който обезпечава
изплащането на наследствения му дял от общия размер на предоставени под формата
на заеми на дружеството длъжник парични средства от наследодателя Г.А.С., които
не са върнати от длъжника и към настоящия момент. Твърди, че за 2014 година
заемодателят е декларирал непогасени остатъци по предоставени парични заеми на И.-**
АД в размер на 1 953 712 лева. Поддържа, че дружеството е оповестявало редовно
непогасените си задължения по получените заеми от Г.А.С. в годишните си
финансови отчети и независими одиторски доклади за всяка една календарна
година, които са публикувани в ТР по партидата на дружеството. Сочи, че към
31.12.2017 г., дружеството-длъжник е оповестило заеми, дължими на наследниците
на Г.С.в размер на 1 823 хил. лева, при годишен лихвен процент от 5%. Твърди,
че на 17.08.2020 г. в ТР по партидата на И. АД /н/ са обявени допълнителен
списък №1 на приетите предявени вземания на кредиторите на „И.“ АД, предявени в
срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, и Допълнителен списък №1 на неприетите предявени
вземания на кредиторите на „И.“ АД, предявени
в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Счита, че неоснователно синдикът на
дружеството е приел, че не може да бъде направен категоричен извод за
основателността на претенцията. Поддържа, че представеният към молбата за
предявяване запис на заповед е редовен менителничен ефект, същият е редовен от
външна страна и съдържание, доброволно подписан от издателя и съдържа
реквизитите, изчерпателно изброени в чл. 535 от ТЗ. Записа на заповед съдържа
всички изискуеми от закона елементи, което го прави действителен и годен от
формална гледна точка да породи целения правен ефект. Сочи, че синдикът не може
да упражнява личното право на длъжника, касаещо въвеждането на възражения за
произхода и съществуването на вземането по записа на заповед. Сочи, че с
възражение от 26.08.2020 г. в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ е възразил срещу
включването на предявеното вземане в допълнителен списък №1 на неприетите
предявени вземания на кредиторите на „И.“ АД. С определение № 260437 от
22.01.2021 г., обявено в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на 22.01.2021
г. с вписване № 20210122120319, съдът по несъстоятелността е оставил
възражението без уважение.
Моли да бъде постановено на основание чл. 694 от ТЗ решение, с което да
бъде установено в отношенията между ищеца, И. АД /в несъстоятелност/ и синдика
на И. АД /в несъстоятелност/, както и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на И. АД /в несъстоятелност/, че И. АД /в несъстоятелност/
дължи на Г.Г.С. сума в размер на 625 807.40 лева, което задължение произтича от
запис на заповед от 15.02.2018 г., с падеж- 15.02.2020 г., издаден от длъжника И.
АД /в несъстоятелност/. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ И. АД /н/, редовно уведомен, не изразява становище по иска.
СИНДИКЪТ на И. АД /н/, имащ качеството на страна по
делото, представя отговор на установителния иск. Не оспорва наличието на
счетоводни операции, които са осчетоводени като движение на суми между Г.С.и И.
АД, като крайното салдо към 31.12.2014 година показва наличието на неизплатено
задължение на дружеството към Г.А.С.. Сочи, че към момента на му е представена
цялото счетоводство на дружеството длъжник, поради което не може да се ангажира
с категорично становище относно основателността на предявения иск.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ оспорва иска, прави възражение, че
вземането е погасено по давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и
прецени събраните по делото доказателства, както и служебно установените
вписвания и обявявания по електронната партида на „И.“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С решение № 2095/22.11.2019
г. на СГС, по т. д. № 681/2019 г., е открито производство по несъстоятелност за
дружеството „И.“ АД, ЕИК *******, обявена е несъстоятелността на дружеството,
постановено е прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща
възбрана и запор на имуществото и производството е спряно, като решението е
обявено в търговския регистър на 27.11.2019 година. С решение №145 от
21.01.2020 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 21.01.2020 година производството срещу „И.“
АД е продължено.
В изпълнение на задълженията си синдикът на
дружеството е изготвил списък на неприети вземания на кредиторите на срещу „И.“
АД /н/, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, в които са включени и предявени
от ищеца с молба с вх. № 57322 от 22.06.2020 година вземания общо в размер на
625 807.40 лева.
С
определение № 260437 от 22.01.2021 година, по т. д. 681/2019 г., Съдът по
несъстоятелността е разгледал подадено в срока по чл. 692 ТЗ възражение вх.
№87201/26.08.2020 година, с което е оспорено включването на предявените от Г.С.
вземания по т. 6 от списъка с неприети от синдика вземания за сумата от
625 807.40 лева-главница, обявен в ТРРЮЛНЦ на 17.08.2020 година.
Съдът е
разгледал това възражение, като е приел, че същото е неоснователно.
Ищецът е
представил следните доказателства за установяване съществуването на предявените
в производството по несъстоятелност процесно вземане:
Представен е
запис на заповед за сумата от 625 807.40 лева, с място на издаване: гр.
София, ж. к. *******, партер, от дата 15.02.2018 година, с място на плащане: гр.
София, ж. к. *******, партер, с падеж 15.02.2020 година и издател: „И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. *******, партер,
представлявано от Изпълнителния директор и член на СД И.Г.С., ЕГН **********;
удостоверено е, че с издадения запис на заповед безусловно и неотменимо се
задължава да плати на падежа без протест
сумата от 625 807.40 лева на Г.Г.С., ЕГН **********; удостоверено е, че
издаденият запис на заповед е платим без протест и разноски; като издател е
отбелязан И.Г.С..
По делото е
представено удостоверение за наследници от 12.05.2020 година, с което се
удостоверява, че Г.А.С., ЕГН **********, починал на 04.04.2015 година, след
смъртта си е оставил 4-ма наследници по закон, един от който е ищецът Г.Г.С.,
ЕГН **********.
По делото е
представено удостоверение от 01.11.2019 година, издадено от И.С., в качеството
на Изпълнителен директор и член на СД на „И.“ АД и Г.С., в качеството на
управител на „Е.-Д.К.“ ЕООД, като член на СД на „И.“ АД. С удостоверението е
удостоверено, че същото се издава на наследниците на Г.С., ЕГН **********-
починал, в уверение на това, че на наследниците не са изплатени дължимите им се
суми по дадени заемни средства от Г.С.на „И.“ АД, като дължимата се сума на
наследниците е общо на 2 778 299.52 лева- главница към 31.10.2019
година.
По делото е
приета съдебно-счетоводна експертиза като при изготвянето на същата вещото лице
е съобразило ГФО на „И.“ АД за периода от 2009г. до 2014г.; оригиналите
на касови книги, отразяващи движението по счетоводна сметка 501 „Каса в лева“
на „И.“ АД, оригинали на първични счетоводни документи - ПКО, РКО, фактури за
продажби и покупки, банкови извлечения, вносни бележки, нареждания-разписки,
обосноваващи счетоводните записвания по сметка 501. Вещото лице е прегледало и касови
книги и първични счетоводни документи за следните периоди: м. януари, февруари
и март 2009г., м. май и юни 2009г., м. септември, октомври, ноември и декември
2009г., м. януари до м. декември 2011 г., м. януари, февруари и март 2011г., м.
май, юни, юли и август 2011г., м. октомври, ноември и декември 2011 година.
Според
вещото лице „И.“ АД е осчетоводило в счетоводните си регистри получените от Г.С.по
сч. сметка 1518 „Заемни средства“, като според вещото лице от 26.04.2004 г. има
данни за получени от дружеството заеми от Г.С., както и са отразени данни за
частично върнати суми на дружеството. Вещото лице сочи, че към 01.01.2009г.,
салдото - непогасен остатък по сч. сметка 1518 - задължение към Г.С.е в размер
на 807 070.22 лева. За период - от
01.01.2009г. до 31.12.2014г. Г.С.многократно е предоставял заемни средства на
дружеството, които последното частично е върнало, като общият размер на предоставените
заеми през процесния период от Г.С.на ответното дружество са 2 506 211,77 лева.
Според вещото лице върнатите от дружеството суми са в размер на 1 436 414,69
лева, а непогасеният остатък от получения от дружеството заем към 31.12.2014 г.
е в размер на 1 876 867,30 лева. Вещото лице не установява наличието на договор
за заем, като заемните суми са осчетоводени въз основа на приходни касови ордери.
Вещото лице приема, че е налице пълно съвпадение между записите в касовите
книги, първичните счетоводни документи и сч. записвания по сметка 1518, по
която е отразен получения/върнатия заем от Г.С., т. е. налице е документална
обоснованост на извършите записвания по сч. сметка 1518. Вещото лице сочи, че при
извършената проверка на първичните счетоводни документи и касовите книги за
посочените периоди, се установява текущо начисляване на съответното стопански
операции по време на тяхното възникване. Твърди пълно съвпадение между записите
в касовите книги, първичните счетоводни документи и сч. записвания по сметка
1518, по която е отразен получения/върнатия заем от Г.С.. Според вещото лице записите
по отношение на получените в дружеството от Г.С.суми - заем и върнатите от
дружеството на заемодателя суми, кореспондират с извършените сч. записвания в
приложената по делото Справка по хронология на сметка 1518. Вещото лице сочи,
че ответното дружеството е подало ГФО за следните години от процесния период -
от 2009 г. до 2012 г. включително и за 2014г., като отчетите са заверени от
одитор. Вещото лице приема, че за процесния период по отношение на
получения/върнат от „И.“ АД заем от Г.С., счетоводството на дружеството е водено
редовно.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:
Предявен е в срок иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на неприетото
в производството по несъстоятелност вземане в размер на 625 807, 40 лева,
произтичащо от запис на заповед с падеж 15.02.2020 г., което вземане не е
прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на дружеството „И.“
АД /н/, поради което иска е допустим .
В случая, субективното право на
ищеца се основава на формална и абстрактна правна сделка - запис на заповед,
която е извършена в предписаната от ТЗ форма и съдържа предписаните реквизити и
конститутивни елементи от формата му.
Настоящият състав на съда намира, че
безспорно за Г.С., като поемател, е възникнало право на вземане за сумата 625 807,
40 лева, изискуемостта на което е настъпила с настъпването на падежа на записа
на заповед, предвид, че определеният
ден за падеж- 15.02.2020 г., е настъпил, то и задължението по ценната книга се
явява изискуемо и се дължи плащане. В този случай, за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане, т. е. изискуемо вземане, е необходимо единствено
определеният като падеж ден да е настъпил, без да е необходимо записът на
заповед да е бил предявен за плащане. Сделката е формална и записът на запис не
страда от пороци, които да водят до недължимост на вземането.
В случая ищецът твърди, че
задължението по ценната книга обезпечава задължения на несъстоятелното
дружество по каузално правоотношение, а именно договори за заем, в рамките на
които наследодателят е предоставял суми за временно ползване на длъжника, за
което са издадени приходни касови ордери.
Настоящият състав счита, че не е
спорно, че издаденият запис на заповед обезпечава задължения на издателя към
ищцата, в качеството й на наследник по закон на заемодателя Г.С.. Безспорно се
установява наличие на връзка с конкретно каузално правоотношение. Задълженото по ценната книга лице не
релевира правоизключващи възражения относно каузалното правоотношение.
Предоставените заеми от наследодателя в полза на дружеството се установява, че
са счетоводно отразени, а документалната им обоснованост произтича от
издадените приходни касови ордери на длъжника. Експертизата установява, че
счетоводството на дружеството е водено редовно и е налице документална обоснованост на извършите
записвания. Представено е извънсъдебно признание за съществуване на каузалните
задължения. В този смисъл установява се съществуването на обезпеченото каузално
задължение, не са налице основания, от които да се направи извод, че не
съществува обезпечаващото го абстрактно задължение. С приетата по делото
експертиза се установи, че задължението на несъстоятелното дружество към
наследодателя на ищцата е в размер на 1 876 867.30 лв., която е сума
по-малко от твърдяната с исковата молба, но значително по-голяма спрямо сумата
дължима по записа на заповед, поради което съдът приема, че вземането на ищеца
съответства на дължимото към наследодателя като заемодател към несъстоятелното
дружество, тъй като попада в рамките на общото задължение.
Неоснователно е възражението на
третото лице помагач, че вземането на ищцата е погасено по давност. С издадения запис на заповед изходящ от
ответното дружество задължението е признато, съответно давност дори и да е
текла е прекъсната и от момента на издавена записа на заповед през 2018г. до
момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност,
съответно до предявяване на иска нямаме
изтекла нова петгодишна давност.
Предвид гореизложеното следва извод,
че в правната сфера на Г.С. съществува неудовлетворено право на вземане за
сумата от 625 807.40 лева, произтичащо от издадения запис на заповед
с падеж 15.02.2020 г., ето защо
предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноските в производството е за ищеца Г.С., а
именно разноски за вещо лице в размер на 800 лева.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ
разноските за държавна такса следва да бъдат за сметка на несъстоятелното
дружество, поради което същото следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на СГС държавна такса в размер на 6258, 07 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на И.**АД ЕИК ******* / н./по
предявения от Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „И.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. Люлин 8, ул. ******, иск с правна квалификация
чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че Г.Г.С., ЕГН **********
има вземане спрямо „И.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******* за сумата 625 807, 40 лева, произтичащо
от запис на заповед, издаден на 15.02.2018 г. от „И.“ АД (н), ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. Люлин 8, ул. ******, с падеж
15.02.2020 г. и с поемател Г.Г.С., ЕГН ********** „И.“ АД (в несъстоятелност),
ЕИК *******
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.“ АД (н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к.
Люлин 8, ул. ****** да заплати
на Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 800 (осемстотин) лева,
представляваща направени разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, „И.“
АД (н), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Люлин 8, ул.
******, да заплати в полза на бюджета
на Софийски градски съд, бул. Витоша № 2 сумата 6 258, 07 лева (шест хиляди двеста петдесет и осем лева и 07
стотинки), представляваща държавна такса върху цената на уважения иск, която да
се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице помагач М.Г.С.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
синдика Т.Д.И., с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :