№ 2934
гр. Варна , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
срещу Решение № 261752 от 26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Н. Л. СТ. с ЕГН ********** сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име в обществото, обремененост, тревожност, загуба на работно
място, душевни страдания, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена
връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което е водено ДП № 2893/2003г. по
описа на ОД на МВР – Варна и НОХД № 1181/2011г. по описа на ВРС, за които обвинения е
оправдан с Присъда № 306 от 23.11.2018г., влязла в сила на 03.10.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2018г. до окончателното плащане на
задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето му съдът не е съобразил, че
твърдяните неимуществени вреди не са доказани по категоричен начин по делото – факта на
хонасянето им, както и пряката причинно следствена връзка между вредите и наказателното
производство, водено срещу ищеца. Показанията на свидетеля Василев в тази насока са
несигурни и неконкретни, поради което не следва да се кредитират в нито една тяхна част.
1
Съдът не е съобразил също критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отправила искане
поради изложеното за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за определяне на друг
намален размер на обезщетението.
В отговор на жалбата, Н. Л. СТ. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което моли да се
потвърди.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Н. Л. СТ. срещу Решение № 261752 от
26.05.2021г. по гр.д. № 15828/2020г. по описа на ВРС, XII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България иск за
осъждане на последната да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди за
разликата над присъдените 8000 лева до пълния предявен размер на същото от 12 950
лева.
Насрещната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на решението в тази част и постановяване при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Поддържаните доводи, че неправилно ВРС за начален момент на
привличане на въззивника към отговорност е приел повдигането на обвинение на
18.10.2010г. Съдът не е съобразил, че ДП е образувано при действието на НК /отм./.
Първоначално производството е било полицейско по Глава ХХ, Раздел III, чл. 408а и сл. от
НПК /отм./. В това производство, към момента на извършване на следствените действия не е
имало формално „привличане“, а разясняване на „уличения“ в какво е уличен, предвидената
наказателна отговорност и др. Именно този е най-късният момент, от който въззивникът
започнал да живее със страх, притеснения и неудобства, че е наказателно преследван. Това
се е случило на 06.07.2004г., когато е определена МНО „Парична гаранция“ в размер на
1000 лв., значителна за времето си сума. Следователно началото на увреждането е поне 6
години и 3 месеца по-рано от приетото от ВРС, като наказателното преследване е
продължило не 8 години, както неправилно е възприел районният съд, а почти 14 години и
половина. Още повече може да се приеме за начален момент и обявяването на ищеца за
ОДИ, което се е случило година по-рано. Не е отчетено на следващо място, че принос за
понесените неимуществени вреди от ищеца е имало и обстоятелството, че евентуалното му
осъждане би довело и до конфискуване на имуществото му, като кумулативно наказание
предвидено в чл. 196, ал. 2 от НК. Не може също да се сподели изводът на ВРС за липса на
индиции за отрицателно повлияване здравето на въззивника. По време на процеса, без
наличие на други основателни причини, здравето на ищеца се е влошило, а отговорността в
гражданското право се предполага и презумпцията в случая не е оборена от другата страна.
Описаните неимуществени вреди са доказани с показанията на единствения допуснат
свидетел. Отправил в тази връзка искане предявеният иск да се уважи в пълен предявен
2
размер, в която насока да се ревизира обжалваното решение.
Отговор на насрещната жалба не е постъпил от другата страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и насрещна жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни
по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2
вр. ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261
от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.10.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3