Решение по дело №8440/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 27.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря И.Коцева, като разгледа гр.д. 8440 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е образувано по искова молба на А.А.Н. ЕГН ********** ***  срещу Б.А.И. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания/ от нанесена на 24.06.2013г. в гр.София, в двор на къща на бул.“*******тежка телесна повреда /постоянна слепота на дясното око/, ведно със законната лихва от 24.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 24.06.2013г. в гр.София, бул.“*******на двора пред къщата ответникът му нанесъл удар с тухла в областта на дясното слепоочие, в резултат на което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на дясното око. За това престъпление ответникът бил осъден с влязла в сила присъда на СРС на 02.11.2017г. Претендира разноски. Конкретизира, че е търпял значителни болки и страдания, изразяващи се в трайно ограничително зрително възприятие.

Ответникът Б.А.И. оспорва иска по основание и размер с подробна аргументация.

Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на настоящия иск като твърди, че тя е изтекла на 24.06.2018г., а искът е бил предявен на 25.06.2018г.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който бил отправил към него обидни думи, агресивно поведение и настъпателни движения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

От приложеното НОХД №17155/2014г. по описа на СРС се установява, че с присъда от 02.06.2017г. съдът е признал Б.А.И.  за виновен в извършено престъпление по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК. Присъдата е била потвърдена от СГС с Решение №1169/02.11.2017г. по ВНОХД №4690/2017г. и е влязла в законна сила на 02.11.2017г.

От допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.М. се установява, че ищецът е постъпил в очно отделение на I МБАЛ – София след удар на 24.06.2013г. с тухла в дясно око, установен белег от шев на рана по горния орбитен ръб на дясно око, оточни, кръвонаседнали клепачи, оточна конюнктива на очната ябълка на същото око, по-широка зеница, която не реагира на светлина, блед зрителен нерв, тесни съдове, исхемия/недостатъчен или прекъснат приток на кръв на ретината в задния полюс. Според вещото лице тези наранявания могат да се получат вследствие на силен, внезапен натиск върху очната ябълка. Описаните увреждания са трайни и необратими. При извършен личен преглед на 14.05.2019г. зрението на дясното око на ищеца е нула – няма усещане за светлина. Отоците, кръвонасяданията на клепачите, на конюнктивата, адаптираната рана на горния орбитен ръб са предизвикали болки и са отзвучели за 15-20дни. Промените в очното дъно са тежки, довели до постоянна слепота на дясно око. Липсва централно и периферно зрение на дясно око, не съществува двуочно зрение и окото е във функционална загуба на зрително възприятие.

За да се ангажира отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо да бъде установено кумулативно наличие на деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, противоправност на деянието, причинна връзка между вредите и това поведение, вина от страна на причинителя на вредите. В конкретният случай с оглед твърденията, изложени в исковата молба, които ищеца следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тези обстоятелства зависи изхода на спора, са следните факти - противоправно действие от страна на ответника, твърдяните неимуществени вреди, настъпили от описаното действие; ангажираността на ответника към това действие; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Тъй като съобразно нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в тежест на ответника е да докаже, че не е действал виновно.

Не се спори между страните, а и се подкрепя от приложеното по делото НОХД №17155/2014г., че ответника е бил осъден с влязла в сила присъда на 02.11.2017г. на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от пет години, за извършено престъпление по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съгласно член 300 от ГПК за гражданския съд е задължителна влязлата в сила присъда на наказателния съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това се явява доказано по безспорен начин, че ответникът И. е извършил твърдяното противоправно деяние, както и че е налице вина от негова страна. Доказана се явява и причинно – следствената връзка между деянието и настъпилите последици.

Предвид доказаността на претенцията за неимуществени вреди, следва да се приложи принципа на справедливостта по член 52 от ЗЗД и да се определи подходящо парично обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди е необходимо съдът да вземе предвид всички морални, психически и физически болки и страдания, които са били понесени.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем, болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от престъплението.

Съблюдавайки принципа на справедливостта, залегнал като законово правило при определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди, и като взе предвид интензивността на изпитаните от Н. болки и страдания и продължителността на търпенето им, продължителният период на психически и физически дискомфорт, който ищецът ще търпи до края на живота си поради напълно изгубеното си зрение с дясното око, ежедневните затруднения, които изпитва за осигуряването на нормалното си физическо и социално съществуване, то настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателна до размера на 40 000лв., като искът за разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД и двете обезщетения следва да бъдат присъдени ведно с лихвата за забава върху тях, считано от датата на непозволеното увреждане – 24.06.2013г. до окончателното им изплащане. С изискуемостта на задължението да поправи вредите, причинени чрез непозволено увреждане, длъжникът  изпада в забава, а тази изискуемост настъпва със самото увреждане. Искът по чл.86 ЗЗД е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск.

Относно възражението на ответника за погасяване на предявения иск по давност. Същото е неоснователно. Установява се, че 24.06.2018г., когато изтича петгодишния давностен срок за предявяване на исковата претенция е неработен ден – неделя, ето защо по арг.на чл.60 ал.6 от ГПК срокът изтича в края на първия работен ден – 25.06.2018г., когато ищецът е упражнил своето право, видно от печата на СГС, когато е входирана исковата молба.

Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Това възражения остана недоказано в процеса.

По разноските.

На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600лв. и 250лв. разноски от бюджета за вещо лице.

На ответника не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства, че същите са заплатени. В представеното по делото пълномощно на адв.С. е отбелязано, че възнаграждението е само договорено.

   Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

Р  Е  Ш И  :

ОСЪЖДА Б.А.И. ЕГН ********** ***, на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД да заплати на А.А.Н. ЕГН ********** ***, сумата от 40 000лева/четиридесет хиляди/ неимуществени вреди /болки и страдания/ от нанесена на 24.06.2013г. в гр.София, в двор на къща на бул.“*******тежка телесна повреда /постоянна слепота на дясното око/, ведно със законната лихва от 24.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 40 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Б.А.И. *** на осн. чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600лв. и 250лв. разноски от бюджета за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: