РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 6071/2019 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 56535 от 03.03.2019 г., постановено по гр. дело № 61197/2018 г. по описа
на СРС, 29-ти състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.В.Д.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ, за заплащане на сумата 720,17 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за периода 01.08.2015 г. - 30.04.2016 г.за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София,ж.к.“*******, както и такса дялово разпределение в
размер на 14,51 лв. за периода 01.08.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите,
като предявените искове за разликата над сумата от 720,17 лв. до пълния
предявен размер и период, за цена на услугата дялово разпределение за разликата
над 14,51 лв. до пълния предявен размер и период, както и
за сумата в размер на 530,52 лв. лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2015 Г.-20.07.2018 г. и 4,62 лв. лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015
Г.-20.07.2018 г. са били отхвърлени.
Със същото решение М.М.Д. е осъден да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 680,21
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот- находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, както и такса дялово разпределение в размер на 5,91
лв. за периода 01.06.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като така предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД са били отхвърлени за разликата над сумата от 680,21 лв. главница
за топлинна енергия до пълния предявен размер, както и за сумата
в размер на 530,52 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 16.09.2015 г. -20.07.2018 г. и 4,62 лв. лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015
г.-20.07.2018 г.
Със същото решение М.М.Д. и М.В.Д. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК, сумата от 362,27 лева разноски в производството.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която осъдителните искове са били частично
уважени по отношение на ответника М.В.Д. над сумата от 240,06 лв. за главница и
над сумата от 4,84 лв. за дялово разпределение, е постъпила въззивна жалба,
чрез назначения й особен представител - адв. М.З., в която са изложени
оплаквания за неправилност на същото поради допусното от първоинстанционния съд
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че по делото не е
установено, че имотът, до който ищецът е доставял топлинна енергия, е придобит
по време на барака й с М.Д., поради което и неправилно СРС е приел, че квотата
от наследството на възлиза на ¾,
а не на 1/2 , до който размер следвало да отговаря. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част.
Въззиваемият
ищец - „Т.С.” ЕАД, както и третото
лице-помагач на страната на ищеца - „ПМУ инженеринг” ЕООД, в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК не са подали отговор на въззивната жалба и не са взели
становище по същата.
С
молба от 14.04.2021 г. въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си
представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
срещу ответника М.В.Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените размери до пълните
им предявени размери, както и в частта, с която частично са уважени и отхвърлени
предявените срещу М.М.Д. обективно съединени осъдителни искове, не е
обжалвано от ищеца и от този ответник, поради което е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особеният представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Според
разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не направи провоизключващо
възражение, каквото по естеството си представлява оплакването във въззивната
жалба, че по делото не е установен режима на придобиване на процесния недвижим
имот /дали е придобит в СИО/, той губи възможността да направи това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В
конкретния случай, в подадения от особения представител на ответника М.В.Д. –
адв. З. писмен отговор, не е направено възражение, че процесният недвижим имот
не е придобит в режим на СИО, същото е въведено едва с подадената въззивна
жалба, поради което и по отношение на това възражение е налице процесуална
преклузия по смисъла на чл. 133 ГПК и същото не може да бъде предмет на
изследване от въззивната инстанция.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК
въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението и същото следва да
се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56535 от 03.03.2019 г., постановено по
гр. дело № 61197/2018 г. по описа на СРС, 29-ти състав, в обжалваната част, с
която са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.В.Д. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
33Д, вр. чл. 150 ЗЕ, за заплащане на сумата 720,17 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.08.2015 г. - 30.04.2016 г.за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София,ж.к.“*******, както и такса дялово разпределение в размер на
14,51 лв. за периода 01.08.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „ПМУ и.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: