ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
гр. Благоевград, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500391 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
ДГС Петрич обжалва решение № 92 от 05.03.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1840 от 2024 г. на Районен съд Петрич. В жалбата се
твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно, необосновано и
нарушаващо материалния закон. РС превратно, едностранно и избирателно
обсъдил събраните доказателства. Той се позовал на практика на ВКС, която
била неотносима към предмета на делото. Стигнало се до ограничаване на
правата на ответника и нарушаване на чл. 9 от ГПК от страна на съда. ДГС
Петрич било териториално поделение на ДП по смисъла на чл. 163 от ЗГ.
ЮЗДП било създадено на основание чл. 163 от ЗГ и се състояло от ЦУ и 37
ТП, едно от които било ДГС Петрич. Анализът на текста на разпоредбите на
чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 5 от ЗПП, чл. 12, ал. 1 и 3, чл. 36, ал. 3 и чл. 38, ал. 1, т.
6 и ал. 2, т. 3 от ЗА, чл. 163, 164, 168 и 173 от ЗГ, налагал извода, че ДГС
Петрич, като ТП на ДП, е държавна администрация. Служителите на ТП, като
лица, изпълняващи длъжностите по смисъла на ЗГ, били служители в
държавна администрация, макар и назначени по трудов договор. За тях, както
и за работодателя, се вменявали в изпълнение задълженията, регламентирани
за служителите в държавна администрация, макар и назначени по трудов
договор, а не със заповед от орган по назначаване. КРБ и законодателството
регламентирали хипотезите на колизия между конкуриращите интереси и
възможните правни последици при констатирането им. Тази задача се
постигала чрез въвеждането на правните институти на несъвместимост и на
конфликт на интереси. В областта на конституционното право, единствено
несъвместимостта била уредена на конституционно ниво, и то не с
1
универсални разпоредби, а конкретно - само за най-висшите публични
длъжности в държавата. За останалите постове в държавния
апарат/държавната администрация, правната регламентация била в
законодателството /чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ/. В тази насока, ограниченията в
съвместимостта, предвидени в законодателството, касаели качествата и
позициите на индивида в частното право, от една страна, и качествата и
позициите му в публичното право, свързани с длъжността, която заема.
Следователно, несъвместимостта била уредена с диференцирана степен на
строгост за отделните държавни администрации, предвид интересите, които
длъжностните лица следвало да съблюдават в дейността си, предвид взетите
от тях решения. Изискванията за несъвместимост, предвидени в
законодателството, можели да почиват на две основания: логиката и
изискванията на доброто управление, пречупени през призмата на
историческия опит, морала, традицията и конюнктурните съображения на
конкретния исторически момент, в който са въведени изискванията. С
въвеждането на разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ, целта на правната
регламентация била насочена към контролиране на конфликтите на интереси,
за да се осигури приоритетът на обществения интерес пред частния, като се
задължат публичните органи и държавните служители да уреждат частните си
дела така, че да се предотврати или ограничи появата на такава конкуренция
на интереси, а в случай, че конфликт все пак възникне, да бъде решен в
обществен интерес. Конфликтът на интереси бил „ситуация, при която
личната заинтересованост на държавния служител пречи на обективното
изпълнение на длъжностните му задължения и противоречи на интересите на
държавата“. При несъвместимост с изпълняваната длъжност била налице
реална пречка за изпълнението на служебните задължения на длъжностните
лица, заради етичните норми на поведение, свързани със защитата на общото
благо и държавния интерес. Законодателството свързвало санкционни
последици /прекратяване на трудовите правоотношения/ предвид
потенциалната заплаха за интереса на държавата, обусловена от особеното
качество или позиция на лицето /поставящи под съмнение неговата
обективност и безпристрастност/. В този смисъл, законът стоял на границата
между правото и морала, доколкото поставял някои нравствено-етични рамки
на упражняването на длъжността. ******** Моли се за отмяна на
обжалваното решение на РС и отхвърляне на предявените искове.
Подаден е отговор на жалбата. В него адвокатът на ищцата застъпва
позицията, че наведените от жалбоподателя доводи са неоснователни.
Оспореното от въззивника съдебно решение било валидно, допустимо и
справедливо. То било постановено в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата, освен това, като краен резултат, същото било
правилно и законосъобразно, а изнесените във въззивната жалба твърдения за
неговата неправилност били несъстоятелни и не кореспондирали с безспорно
установените по делото факти и доказателства. Достигнатите от съда изводи
били изцяло в синхрон с приложимата нормативна уредба и константната
2
съдебна практика по дела с такъв предмет. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение на РС.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Страните не са направили
процедурни и доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на
доказателствен материал. Следва да се насрочи и проведе открито заседание
на въззивната съдебна инстанция.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен
съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
08.05.2025 г. и да започне в 09:00 ч.
На страните, чрез пълномощниците им, по посочените от същите в жалбата и
отговора електронни пощи - ***и *** ДА СЕ ВРЪЧАТ призовки и копия на
настоящия съдебен акт, а на въззивника - и копие на отговора на въззивната
жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3