№ 34
гр. гр. Елена, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно
наказателно дело № 20214130200003 по описа за 2021 година
С Наказателно постановление № 2020-260-01-0007/14.12.2020 г., издадено от
Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, за извършено нарушение на
чл. 64, ал. 2 от ЗМВР на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на С. М. Ш. с
ЕГН ********** от гр. Елена, ул. „Т.Т.“ № *** е наложено административно наказание –
Глоба в размер на 100.00 лв. (сто лева).
Недоволна е останала С. М. Ш.. Същата е подала жалба против НП. Намира, че
последното е незаконосъобразно и необосновано, за което излага съображения.
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. Претендира разноски по делото.
Жалбоподателката С. М. Ш., редовно призован, се явява в съдебно заседание. Същата
поддържа подадената жалба и моли да се отмени наказателното постановление.
Ответник-жалба РУ – Елена, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание
и не взема становище.
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания,
взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалба е допустима. Същата е подадена в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН.
Жалбата, разгледана по същество, е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства, обясненията на жалбоподателката и
1
показанията на разпитаните свидетели, се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката С. М. Ш. живее в гр. Елена. Същата е разведена. Ш. има две деца,
които са пълнолетни. Жалбоподателката не работи. Същата притежава обект – магазин за
дрехи втора употреба, находящ се в гр. Елена, ул. „И.М.“ № **, със складирани в него дрехи
втора употреба, но в същия не осъществява търговска дейност, което обстоятелство е
ноторно известно.
На 11.03.2020 г. около 11.30 – 12.00 ч. С. М. Ш. се намирала в гр. Елена, ул. „И.М.“ №
**, в обекта си – магазин за дрехи втора употреба, за да го проветри, поради наличие на
влага в него.
Същият ден – на 11.03.2020 г., свидетелите Т. КР. Н. и ЗЛ. АНГ. В., двамата служители
на КЗП, РД – Русе, звено – Велико Търново, били в гр. Елена, където участвали в заседания
по дела в Районен съд – Елена. Същите около 12.00 ч. се намирали в гр. Елена на ул.
„И.М.“, решили да извършат проверка на обект – магазин за дрехи втора употреба,
собственост на С. М. Ш., и влезли в него. Служителите на КЗП, РД – Русе, звено – Велико
Търново видели, че на щанда имало надпис „Закупена стока не се връща или подменя“,
както и че дрехите били с етикети с посочена на тях цена. Свидетелят Н. се легитимирал със
служебна карта на жалбоподателката. Същият обяснил на последната, че посещението е във
връзка с извършване на проверка на обекта, за което ще бъде съставен протокол. Свидетелят
Н. поискал на С. М. Ш. да предостави лична карта, данни за фирмата и касов бон.
Последната отказала да предостави такива на проверяващите служители, казала им, че
магазинът не работи и няма касов апарат. След последвалия отказ на Ш. да представи на
проверяващите лична карта и данни за фирмата, свидетелят Н. се свързал по телефона с РУ –
Елена и поискал съдействие. След около 3 – 4 минути пристигнали полицейските
служителите ПЛ. ИВ. М. и Х.Х. Й.. Свидетелят Н. обяснил на последните двама повода, във
връзка с който поискал съдействие от РУ – Елена. Полицай П.М. няколко пъти поискал от С.
М. Ш. да представи личната си карта, но същата, въпреки че в дамската си чанта имала
лична карта и СУМПС, отказвала да предостави документ за самоличност и настоявала
служителите на полицията и служителите на КЗП да напуснат обекта. За пореден път
полицейският служител поискал на жалбоподателката да представил лична карта, като я
предупредил, че ако не представи такава, ще бъде задържана за 24 часа. С. М. Ш. не
представила личната си карта, поради което полицаите М. и Й. й поставили белезници и я
отвели с полицейска кола в РУ – Елена, където първата била задържана със заповед за
задържане на лице УРИ: 260зз-5/11.03.2020 г. В полицейското управление на
жалбоподателката били установени личните й данни и същата била освободена в 19.50 ч. на
11.03.2020 г.
Спрямо С. М. Ш. бил съставен АУАН № 2020-260-02-0061/12.03.2020 г. Въз основа на
последния било издадено НП № 2020-260-02-0061/20.03.2020 г. от Началника на РУ – Елена
към ОД на МВР – В. Търново срещу жалбоподателката за това, че на 11.03.2020 г. около
12.20 ч. в гр. Елена, ул. „И.М.“ № ** при извършена проверка не представила документ, с
който да удостовери своята самоличност – нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, като на осн. чл. 53,
2
ал. 1 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД й била наложена глоба в размер на 50.00 лв. НП било
връчено на Ш. на 13.01.2021 г.
Междувременно на 11.03.2020 г. започнало ДП № ЗМ-41/2020 г. по описа на РУ –
Елена за това, че: на 11.03.2020 г. около 12.05 ч. в гр. Елена, ул. „И.М.“ № **
противозаконно е пречено на орган на властта – служители при РУ – Елена – полицейски
инспектор ООР ПЛ. ИВ. М. и мл. автоконтрольор Х.Х. Й., да изпълнят задълженията си,
като не бил представен документ за самоличност и отказано извършване на полицейска
проверка – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК; по същото време и място са извършени
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото (блъскане, издаване на викове за помощ и изричане на обидни думи), като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – срещу служителите на РУ –
Елена – полицейски инспектор ООР ПЛ. ИВ. М. и автоконтрольор Х.Х. Й., изпълняващи
задълженията си по опазване на обществения ред – престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК. С постановление от 23.07.2020 г. на РП – В. Търново било прието, че С. М. Ш.
не е осъществила от обективна и субективна страна престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и
чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № ЗМ-41/2020 г. по описа на РУ – Елена
било прекратено; постановено било препис от постановлението ведно с материалите по ДП
да се изпрати на началника на РУ – Елена при ОД на МВР – В. Търново за преценка дали е
осъществено административно нарушение и реализиране на адм.-наказателна отговорност.
Посоченият прокурорски акт бил потвърден с постановление от 21.09.2020 г. на ОП – В.
Търново.
След получаване на постановление от 23.07.2020 г. на РП – В. Търново, постановление
от 21.09.2020 г. на ОП –В. Търново и ДП № ЗМ-41/2020 г. по описа на РУ – Елена в РУ –
Елена, на 02.12.2020 г. младши полицейски инспектор при РУ – Елена СТ. СТ. М. съставил
АУАН № 7/02.12.2020 г. против С. М. Ш., в присъствието на свидетелите Р. Т. К. и ПЛ. ИЛ.
Д.. За посоченото действие жалбоподателката не била призована, поради което същата не е
присъствала на него. В акта било посочено, че на 11.03.2020 г. около 12.00 ч. в гр. Елена, ул.
„И.М.“ № ** С. М. Ш. не изпълнила разпореждане на орган на МВР – мл. инспектор П.М.,
полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ – Елена, направено в изпълнение на
функциите му, да представи документ за самоличност – лична карта, при извършване на
проверка от служители на Комисия за защита на потребителите Т.Н. и З.В., в търговски
обект (магазин за дрехи втора употреба), находящ се в гр. Елена, ул. „И.М.“ № **, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред. В съставеният документ като нарушена били посочени
разпоредбите на чл. 64, ал. 2 във вр. с чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Актът бил подписан на
02.12.2020 г. от актосъставителя и свидетелите. На жалбоподателката С. М. Ш. актът бил
предявен на 02.12.2020 г. в гр. Елена. На същата дата последната се подписала в документа
и й бил връчен препис от него.
Въз основа на постановление от 23.07.2020 г. на РП – В. Търново и постановление от
3
21.09.2020 г. на ОП – В. Търново било издадено НП № 20-0260-01-0007/14.12.2020 г. от
началника на РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново срещу С. М. Ш.. В същото било
посочено, че на 11.03.2020 г. около 12.00 ч. в гр. Елена, ул. „И.М.“ № ** жалбоподателката
не изпълнила разпореждане на орган на МВР – мл. инспектор П.М., полицай в група
„Охранителна полиция“ при РУ – Елена, направено в изпълнение на функциите му, да
представи документ за самоличност – лична карта, при извършване на проверка от
служители на Комисия за защита на потребителите Т.Н. и З.В., в търговски обект (магазин
за дрехи втора употреба), находящ се в гр. Елена, ул. „И.М.“ № **, като деянието е
съпроводено със съпротива на орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред. В съставения документ като нарушена била вписана разпоредбата на чл.
64, ал. 2 от ЗМВР. На С. М. Ш. било наложено следното административно наказание, а
именно: Глоба в размер на 100.00 лв. (сто лева) на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от
ЗМВР за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. НП било връчено на
жалбоподателката на 07.01.2021 г.
Така описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от обясненията
на жалбоподателката, показанията на свидетелите и приложените по делото писмени
доказателства.
Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не са установява
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето защо не е
следвало да се издава НП срещу жалбоподателката. Описаната фактическа обстановка,
предвид доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е налице
осъществено деяние, а именно нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, наказуемо на осн. чл. 53
от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, което да е извършено от жалбоподателката. От събраните
по делото доказателства не се установява по безспорен начин твърдяното нарушение.
Нарушението не е установено по един безспорен и категоричен начин. Ето защо настоящата
инстанция не споделя фактическите и правните изводи на наказващия орган в НП като
неправилни, което е недопустимо при търсене и реализиране на адм.-наказателна
отговорност. Налице са нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при установяване на
нарушението с оглед на неизвършване на действия по събиране и проверка на
доказателства, в следствие на което са допуснати нарушения на материалния закон. С оглед
на изложеното съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и
необосновано.
Освен изложеното по-горе, при извършената служебна проверка, съдът констатира, че
НП страдат от пороци. Наказващият орган при издаване на НП е допуснал нарушения по чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Констатира се, че в последното е налице неяснота какво в
същност е самото нарушение. Наказващият орган е посочил, че жалбоподателката не
изпълнила разпореждане на орган на МВР – мл. инспектор П.М., полицай в група
„Охранителна полиция“ при РУ – Елена, направено в изпълнение на функциите му, да
представи документ за самоличност – лична карта, при извършване на проверка от
служители на Комисия за защита на потребителите Т.Н. и З.В., в търговски обект (магазин
4
за дрехи втора употреба), находящ се в гр. Елена, ул. „И.М.“ № **, като деянието е
съпроводено със съпротива на орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред. Така отразеното с думи деяние представлява компилация на елементи на
административно нарушение по ЗМВР и престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. На първо място, съдържанието
на същата не кореспондира на отразеното с думи нарушение. На второ място, чл. 64, ал. 2 от
ЗМВР не представлява предписание за спазване на определено поведение; не съдържа
правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи на санкциониране. При
това положение не е налице съответствие между описаното с думи деяние, разпоредбата
посочена като нарушена и разпоредбата, на база която е наложено административното
наказание. С оглед на посочените нарушения при издаването на НП жалбоподателката е
поставена в невъзможност да научи и разбере какво нарушение е извършила и за какво
нарушение следва да понесе наказание, поради което е възпрепятствана възможността й
пълноценно да реализира правото си на защита.
Настоящата инстанция намира, че осъщественото от жалбоподателката деяние не
представлява нарушение по ЗМВР и не подлежи на санкциониране по ЗМВР. Посоченият
закон е общ спрямо ЗБЛД, който е специален. Непредставянето от гражданин на документ за
самоличност за удостоверяване на самоличност при поискване от компетентно длъжностно
лице, а самото поискване винаги представлява разпореждане, съставлява нарушение по чл. 6
от ЗБЛД и се наказва по чл. 80/81 от ЗБДЛ. Жалбоподателката за осъщественото от нея
деяние на 11.03.2020 г. е наказана по ЗБЛД с НП № 2020-260-02-0061/20.03.2020 г., издадено
от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – В. Търново и същото й връчено на 13.01.2021
г.
Освен изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че с издаване на НП №
2020-260-01-0007/14.12.2020 г. от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико
Търново е налице двойно наказателно преследване спрямо жалбоподателката. На същата е
реализирана адм.-наказателната отговорност за деянието от 11.03.2020 г. още с НП № 2020-
260-02-0061/20.03.2020 г., издадено от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – В.
Търново. Срещу жалбоподателката е било налице образувано ДП № ЗМ-41/2020 г. по описа
на РУ – Елена за същото деяние от 11.03.2021 г. След прекратяване на наказателното
производство по същото в нарушение на чл. 36 от ЗАНН срещу Ш. е съставен АУАН №
7/02.12.2020 г. за нарушение по чл. 64, ал. 2 във вр. с чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, с който е
започнало адм.-наказателно производство. Така повдигнатото и предявено с акта обвинение
на жалбоподателката не е прекратено от наказвания орган и е висящо. Последният, въпреки
това е издал обжалваното НП въз основа на постановленията на РП – В. Търново и ОП – В.
Търново.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото следва да се отмени.
Жалбоподателката Ш. не е направила разноски по делото, поради което такива не й се
следват.
5
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-260-01-0007/14.12.2020 г., издадено от
Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 64,
ал. 2 от ЗМВР на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на С. М. Ш. с ЕГН
********** от гр. Елена, ул. „Т.Т.“ № *** е наложено административно наказание – Глоба в
размер на 100.00 лв. (сто лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок, считано от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
6