№ 25640
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110154920 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А.И.“ ЕООД срещу
„Т.Г.“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявен от А.И.“ ЕООД срещу „Т.Г.“ ЕООД
установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 13 266,00 лева (тринадесет хиляди двеста шестдесет и
шест лева), представляваща платен аванс в размер на 30 % по договор за
монтаж на мебели от 27.05.2024 г., подлежащ на възстановяване, поради
неизпълнение, ведно със законна лихва за период от 21.06.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38049/2024 г. по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че на 27.05.2024 г. между него и ответника е сключен
Договор за монтаж на мебели. Съгласно уговореното между страните ищецът
възложил на ответника да извърши монтаж на обзавеждане на обект Куимпер,
Франция (съгласно чл. 1 от Договора – Quimper, France). Твърди, че съгласно
уговореното в чл. 2 от Договора монтажът на обзавеждането следвало да се
извърши в срок от 30.05.2024 г. до 10.06.2024 г. Договорната стойност на
услугата предоставяна от изпълнителя била на стойност 36 855,00 /тридесет и
шест хиляди осемстотин петдесет и пет/ лева без ДДС, като между страните е
било уговорено, че заплащането ще се извърши, както следва: едно авансово
плащане в размер на 30% от общата стойност на договорен със сума за монтаж
в размер на 11 055.00 /единадесет хиляди петдесет и пет/ лева без ДДС;
окончателно плащане в размер на 70 % от стойността на договорената сума, а
именно от 25 800,00 /двадесет и пет хиляди и осемстотин/ лева без ДДС при
приключване на монтажа на обзавеждането, в срок до 3 /три/ работни дени от
издаване на фактура от страна на изпълнителя по договора – „Т.Г.“ ЕООД.
Твърди, че е заплатил сумата в размер на 13 266 лв. платежно нареждане от
1
28.05.2024 г. с изрично основание – плащане по „Проформа фактура *** Аванс
30 % по Договор за монтаж“. След плащането му е била предоставена Фактура
№ **** Посочва, че въпреки че е изпълнил всички свои задължения по
договора, ответникът не е изпълнил своите като не е извършил уговорената
работа. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е
бил сключен Договор за монтаж на мебели от 27.05.2024г. Сочи, че страните
са провели предварителни договори по вайбър, а на 24.05.2024г., ищецът се е
свързал с ответника за нов обект във Франция, след като вече помежду им
имало един приключен обект в Румъния. Твърди, че ищецът не е предоставил
информация, че работата следва да бъде вършена нощем. Посочва, че на
28.05.2024 г. е бил проведен разговор с представители на ищеца, като отново
не било споменато, че работата следвало да се извършва нощем, а единствено,
че тя следвало да започне на 31.05.2024 г. Твърди, че организирал свои
служители и запазил хотел във Франция, като за първи път на 30.05.2024 г.
ищецът е споменал, че работата следва да се върши през нощта. Посочва, че
след като служителите пристигнали на мястото управителят на ищеца настоял
работата да започне на 30.05.2024 г. Твърди, че по време на монтажните
работи, възложителят е заявил устно на изпълнителя, че клаузата относно
окончателното плащане на останалите 70% от договора нямало да се спазва,
като окончателното плащане щяло да бъде извършено със закъснение от
месец- месец и половина. Твърди, че поради многократните нарушения на
клаузите на договора и неговото неизпълнение от страна на възложителя,
изпълнителят е отказал да изпълнява работа, за която не се е договорил.
Твърди, че се съгласил да работи една допълнителна нощ, при условия, че
сумата по аванса ще покрие разходите за още една нощ, както и, че след
прекратяване на правоотношението страните няма да имат никакви
финансови претенции една към друга. Посочва, че за тази нощ са били
изградени общо 3 броя гондоди-стелажи. Твърди, че на следващия ден
01.06.2024г., управителят на ищеца е инициирал подписване на споразумение
за прекратяване на договора по взаимно съгласие, за да може след това да
подпише нов договор за монтаж с друга фирма за същия обект и да продължи
работа. В него било посочено, че отношенията между ищеца и ответника за
напълно уредени и нямат финансови претенции една към друга. Твърди, че
споразумението не било подписано между страните. Оспорва между страните
да е налице разваляне на договора. Твърди, че е изпълнил част от възложената
работа и е направил значителни разходи по изпълнението. Твърди, че
извършил монтаж общо на 6 броя гондоли-стелажи са били приети и
предадени на възложителя, с оглед на което ищецът дължал възнаграждение за
извършването им. В допълнение на това твърди, че сторил следните разходи:
714 евро за път от България до Франция, 625, 90 евро за път от Франция до
България, 700 евро за хотел във Франция, 430 евро работни часове, 120
2
осигуровки за 4 дни, 1557 евро разходи по граждански договори, 480 евро
командировъчни по трудови договори, както и 500 евро разходи за път.
Общият размер на разходите бил 5112, 90 евро или 10 027 лв., а платеното от
ответника авансово възнаграждение е било в размер на 11 055 лв. С оглед на
това прави възражение за прихващане със сумата в размер на 10 027 лв. Моли
за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по
делото разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
От твърденията на ищеца не е напълно ясно на какво основание
претендира платени суми, като е възможно същите да се претендират като
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, както и е възможно
да се претендират на издъндоговорно-отпаднало основание. С оглед на това
ответникът следва да конкретизира на какво основание ги претендира.
С оглед на това е възможно предявеният иск с да е с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 пр. 2 ЗЗД или чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим доколкото е предявен от лице с правен
интерес пред родово и местно компетентен съд.
Доказателствена тежест:
В случай, че е предявен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за
монтаж на мебели от 27.05.2024 г., по който той е изрядна страна, че е налице
неизпълнение от страна на ответника, както и че същият дължи обезщетение
за извършеното неизпълнение в размер на 13266,00 лева.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора,
както и да докаже стойността на извършеното по договора до датата на
исковата молба (стойността на извършените 6 броя гондоли-стелажи), както и
направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане, а
именно, че има вземане в размер на 10027 лв. дължимо от ищеца.
В случай, че е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за
монтаж на мебели от 27.05.2024 г., че същият договор е развален, както и че е
отпаднало основанието за получаването от ответника на сумата в размер на
13266,00 лева.
В тежест на ответника е да докаже, че сумата в размер на 13266,00 лева е
получена на годно правно основание и са налице основания за задържането й,
както и направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане,
а именно, че има вземане в размер на 10027 лв. дължимо от ищеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил
сключен Договор за монтаж на мебели от 27.05.2024 г., както и че ищецът е
заплатил авансово по него сумата в размер на 13266,00 лева.
3
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за разпит като свидетел на управителя на ищцовото
дружество е неоснователно, доколкото същото е недопустимо. На основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК законните представители на юридическите лица (в това
число управителите на търговски дружества) могат да дават само обяснения
като страна по делото.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на свидетели при режим на довеждане е основателно, доколкото същото е
относимо, допустимо и необходимо за изясняване на релевантни за делото
факти, но доколкото ответникът сочи повече свидетели за установяване на
едни и същи факти следва да му се допусне само един свидетел.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде оставено без уважаване, доколкото ответникът не оспорва
получаването на сумата в размер на 13 266,00 лева.
Искането на ответника за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертиза следва да бъде отложено за първото по делото открито
съдебно заседание, с оглед становището на ищеца дали оспорва фактите, по
отношение на които се иска назначаването им.
Следва да се приложи ЧГД № 38049/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148
гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на препис от
настоящето определение да посочи дали претендира заплащането на сумата в
размер на 13 266,00 лева като обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника или претендира сумата на отпаднало
основание, като в последния случай да уточни същото, като изложи конкретни
фактически твърдения в тази връзка. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените
указания в срок исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито заседание да посочи дали
оспорва сторените от ответника разходи в размер на 10 027 лв., както и дали
оспорва приложената към отговора на исковата молба онлайн
кореспонденция, като му УКАЗВА, че ако не вземе становище в този срок ще
приеме, че тези факти не се оспорват.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
15.07.2025 от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
4
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил
сключен Договор за монтаж на мебели от 27.05.2024г., както и че ищецът е
заплатил авансово по него сумата в размер на 13 266,00 лева.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разпит като свидетел
на управителя на ищцовото дружество.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на страната на
ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на
исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на
другите двама свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за назначаване на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза за първото открито
съдебно заседание.
ПРИЛАГА по делото ЧГД № 38049/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148
гр. с.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
5
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6