Решение по дело №11/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Същото е образувано по касационна жалба на М. Т. М. от [населено място] чрез адв. Ч. от ВТАК против Решение №448/14.11.2024 г. по АНД №351/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление №22-1275-000590 от 15.06.2022 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, относно административно нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и относно административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, като е постановено отнемането на общо 14 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР.

Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Поддържа, че съдебният акт е бланкетен и не са обсъдени заявените възражения, като преповтаря аргументите, адресирани срещу НП в жалбата до районния съд. По тези съображения от съда се иска да отмени решението в оспорената част и да постанови ново, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – началник Сектор Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Излага доводи, че фактическата обстановка е правилно изяснена след анализ на доказателствата и обсъждане на направените възражения. Счита, че законът е правилно приложен и предлага решението в оспорената част да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Великотърновски районен съд и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 03.05.2022 г. в 09:40 часа в [населено място] на [улица] посока към бул. „България“ М. М. е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 159“ с рег. №[рег. номер], като не е пропуснал пешеходците, пресичащи на пешеходна пътека, обозначена с вертикална пътна сигнализация пътен знак „Д-17“ с хоризонтална пътна маркировка тип „М8.1“ /зебра/. Водачът е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Представил е АУАН с изтекъл на 05.07.2021 г. едномесечен срок на валидност. За горното е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №646657 от 03.05.2022 г. за нарушения на чл. 119, ал. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Същият е връчен без възражения, като лицето е отказало да го подпише и да получи препис, което е удостоверено с подпис на свидетел. Не са постъпили писмени възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП, с което на М. са наложени три наказания: на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева. Постановено е и отнемането на 14 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и с нужното съдържание. Не са намерени нарушения на процесуалния закон при съставянето им. Посочено е, че няма правно значение кога е връчено НП, като дисциплиниращ ефект за наказващия орган има срокът за давностно преследване. По същество е извършена преценка, че наказанията по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП са наложени законосъобразно, като размерът на наказанията е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализация. Изложени са мотиви, че правилно е постановено отнемането контролни точки, като е уточнено, че в тази част НП няма характер на административно наказание и е достатъчно да е правилно определен размерът на отнеманите точки. Допълнено е, че непосочването на конкретна разпоредба от Наредба №Із-2539 на МВР не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на НП. НП е отменено в частта за административното нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и наложеното на основание чл. 185 от ЗДвП наказание поради несъставомерност на деянието предвид влязъл в сила по-благоприятен закон, който не предвижда такова задължение за водачите на МПС. ОД на МВР – Велико Търново е осъдена на разноски в размер на 47,06 лева.

Предмет на касационен контрол е решението в потвърдителната му част, което е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

С касационната жалба се твърди единствено, че възраженията не са обсъдени от районния съд, което не се оправдава от простия прочит на съдебния акт. Въпреки бланкетния характер на възраженията, същите са обсъдени и по отношение на тях са изложени правилни мотиви, макар и лаконични. Не е възпрепятстван инстанционният контрол, в това число извършването на проверка какви обстоятелства са приети за установени от състава на съда и въз основа на кои доказателства, събрани и проверени при съдебното дирене; проверка на обосноваността и законосъобразността на решението, както и справедливостта на потвърдените с него глоби. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, приложима на основание чл. 63в ЗАНН, според която липсата на мотиви към решението е винаги съществено нарушение на процесуалните правила и представлява абсолютно основание за отмяната му. В случая не е допусната необоснованост на съдебния акт. Изводът на съда за доказаност на нарушенията и авторството е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства, които са критично ценени от решаващия състав. Това, че касаторът не споделя установените факти и изведените от тях правни изводи не е повод за отмяна на съдебния акт, а израз на защитна теза.

За пълнота следва повторно да се подчертае, че настоящият състав споделя изцяло мотивите на районния съд относно това, че АУАН и НП са издържани откъм реквизити съобразно законовите изисквания за това. Валидността на АУАН и НП е обоснована от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като няма законово изискване същата да се прилага към НП при връчването му, доколкото тя е част от административнонаказателната преписка при оспорването, което опровергава и останалите съображения относно липсата на доказателства за компетентността на съответните органи. Както вече се каза, фактическите изводи на районния съд са обосновани, като не следва да се пренебрегва обстоятелството, че контролните органи лично и непосредствено са възприели съставомерните деяния и са спрели нарушителя за проверка. Не намират основание нито в закона, нито в доказателствата по делото твърденията, че вида и размера на наказанията са неясни и не отговарят на закона. Безпочвени са оплакванията, касаещи НП в частта, отменена с процесното решение. Накрая, връчването на НП не е елемент от законосъобразността му, в какъвто смисъл е и произнасянето на РС – Велико Търново.

Като е стигнал до този резултат районният съд е постановил правилен съдебен акт. Неоснователно с касационната жалба се поддържа наличието на отменителни основания по чл. 348, ал. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Съдът е приложил правилно закона, който е трябвало да бъде приложен, и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №448/14.11.2024 г. по АНД №351/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление №22-1275-000590 от 15.06.2022 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, относно административно нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и относно административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, като е постановено отнемането на общо 14 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.