№ 2121
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 26-001343/21.09.2021,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Хасково, с
което на „Поделение за товарни превози"- гр. Пловдив“ към БДЖ-
Товарни превози" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни пороци при
издаване на НП и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи се, че:
-извършването на нарушението не е доказано;
-съдържанието на АУАН и НП не отговаря на изискванията на чл. 42 и
57 ЗАНН;
- АУАН е предварително изготвен, с което е накърнено правото на
защита на наказаното лице.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложената по делото разписка, процесното НП е връчено на дата
23.09.2021г. Жалбата е входирана на 29.09.2021г., тоест преклузивния срок по
чл. 59 ЗАНН се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
„Поделение за товарни превози" гр.Пловдив към БДЖ-Товарни
превози"ЕООД, БУЛСТАТ:1754038560069 в качеството си на
работодател не е изпълнил принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство
(задължително предписание), дадена в т. 3 от Протокол за извършена
проверка № ПР 2037185/18.01.2021г., а именно:
„…на основание чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, издадена на основание чл. 139, ал. 5 КТ, да утвърди
за работещите на длъжност машинист, локомотивен и помощник-
машинист, локомотивен в Локомотивен филиал Димитровград към
Локомотивно депо Стара Загора, поименен график за работа за периода,
за който е установил сумирано изчисляване на работното време, които да
съхранява най-малко 3 години след края на периода. Преди започване на
работа, работодателят да запознава работниците и служителите с утвърдените
графици….".
Предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 31.01.2021г.
Описаното нарушение е извършено към дата 02.02.2021г. и е
установено при проверка по документи, извършена на 18.06.2021г. в
Дирекция „Инспекция по труда", гр. Хасково.
При поискване с Призовка изх. № 21046003/08.06.2021г., от страна на
работодателя не са били представени писмени доказателства за изпълнение на
2
това предписание.
При проверката по документи са били представени:
-Заповед № 12-01-537/29.12.2020г. на Директора на ПТП Пловдив, с
която е установено сумирано изчисляване на работното време за периода от
01.01.2021г. до 30.04.2021г.;
-Заповед № 01-01-285/18.12.2020г. на Управителя на „БДЖ-Товарни
превози" ЕООД, София с приложен списък на длъжностите и групите
работници и служители, за които, се установява сумирано изчисляване на
работното време, съгласно чл. 142, ал.2 КТ;
-Заповед № 12-01- 37/27.01.2021г. на Директора на ПТП Пловдив,
-но не е бил представен поименен график за работа по смисъла на чл.
9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, по
отношение на работещите на длъжност машинист, локомотивен и
помощник- машинист, локомотивен в Локомотивен филиал Димитровград
за периода на сумирано изчисляване на работното време от 01.01.2021г. до
30.04.2021г. включително.
Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на
реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.
416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното.
В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се
опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.
На първо място, отразеното в АУАН изцяло съответства на
показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание
категорично потвърди фактическите положения от АУАН.
Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото
писмени доказателства.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се съобрази, че
от значение за установяване на признаците от обективна и субективна страна
на административния състав, всъщност са само два констативни протокола,
които са надлежно представени по делото.
На първо място това е Констативен протокол от 18.01.2021г. С точка
3
три от същия на жалбоподателя е дадено задължително предписание и срок за
неговото изпълнение до 31.01.2021г. Посоченото предписание
представлява ПАМ по смисъла на чл. 404 КТ, която по силата на чл. 405 КТ
подлежи на обжалване по реда на АПК. Предвид липсата на доказателства за
нейното обжалване, следва да се приеме, че ПАМ е влязла в сила и не
подлежи на инцидентен контрол за законосъобразност от настоящия
състав.
Протокола е надлежно връчен на представител на жалбоподателя, а
съгласно изричната разпоредба на чл. 405 КТ, цитираната ПАМ има
незабавно изпълнение. От гореизложеното следва, че за наказания субект е
възникнало безусловно задължение да изпълни даденото предписание в срок
до 31.01.2021г. Доколкото тази дата е неприсъствен ден (неделя) следва да се
счита, че срокът е изтекъл на 01.02.2021г.
Предвид гореизложеното, изцяло законосъобразно е прието, че като не
е предприел действията, предписани в ПАМ, жалбоподателят е допуснал
вмененото нарушение, като датата на извършването му е именно
02.02.2021г.
Следващият протокол от значение за установяване на нарушението е
този от 16.08.2021г. В него надлежно е удостоверено, че по повод издадените
ПАМ от жалбоподателя с покана от 8.06.2021г. са изискани доказателства за
изпълнението им, като сред представените от жалбоподателя документи
липсват доказателства за изпълнение на предписанието по т.3 от
протокола от 18.01.2021г. В същия смисъл са и показанията на
актосъставителя.
Същевременно от текста на поканата е видно, че в нея изрично се сочи,
че най-късно до 18.06.2021г. следва да се представят доказателства за
изпълнение на предписанията, дадени с протокол от 18.01.2021г.
При положение, че между страните не е спорно, че в резултат от
изпратената покана от 08.06.2021г. /получена на същата дата, видно от
поставения датен печат/, от жалбоподателя реално са представени
документи, но сред тях липсват посочените поименни графици, то
нарушението се явява доказано, като всякакви странични обстоятелства, на
които се позовава представителя на нарушителя досежно съставянето на
протоколи по делото, присъствали на тях лица и връчване на призовки се
явяват изцяло ирелевантни към предмета на доказване.
4
Категорично свидетелство за доказаност на нарушението е и
писмото изходящо от директора на жалбоподателя, входирано в ДИТ-
Хасково в последния ден за изпълнение на дадените предписания. В точка 3
от него е видно, че със заповед от 29.12.2020г. е наредено изготвянето и
утвърждаването на поименните графици упоменати в процесната ПАМ.
Издаването на заповед за тяхното изготвяне и утвърждаване обаче по
никакъв начин е равносилно на тяхното реално изготвяне и
утвърждаване, поради което дори в това изходящо от самия представител на
нарушителя писмо се съдържа признание за извършеното нарушение към
датата, вменена в НП.
Всъщност твърденията на жалбоподателя за недоказаност на
нарушението вероятно се дължат на объркване досежно същината на
предписаната ПАМ, която се състои не в задължение да се представят пред
ДИТ въпросните графици, а в това те да бъдат изготвени и това да е
станало най-късно до 01.02.2021г. Поради изложеното всякакви покани,
протоколи и други документи съставяни след периода 02.02.2021г. се явяват
неотносими към извършеното нарушение, респективно искането за тяхното
приобщаване бе оставено без уважение.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН.
При правилно установени факти, законосъобразен е изводът на
наказващия орган за допуснато нарушение на чл. 415, ал.1 КТ, вр. чл. 404 КТ,
като наложената санкция е в минимален размер.
Неоснователни се явяват и поддържаните от жалбоподателя възражения
във връзка с момента на изготвяне на АУАН. Актосъставителят по
категоричен начин установи, че текста му е изписан в присъствието на
упълномощения представител на жалбоподателя.
Дори да се кредитират изцяло възраженията на жалбоподателя обаче,
това не би довело до незаконосъобразност на АУАН на посоченото
основание, доколкото съдебната практика е категорична, че не съществува
пречка съдържанието на АУАН да е предварително подготвено, щом
неговото довършване чрез полагане на подписите на всички лица под
5
него е извършено в присъствие на актополучателя.
Така Решение № 2181 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1758 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 669 от
22.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 3699 / 2017 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2297 от 20.11.2015 г. по н. д. №
2209 / 2015 г. на Административен съд - Пловдив,Решение № 2194 от
12.11.2015 г. по н. д. № 2037/2015 г. на Административен съд -
Пловдив,Решение № 2183 от 11.11.2015 г. по н. д. № 1951/2015 г. на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2030 от 27.10.2015 г. по н. д. №
1832/2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 2005 от
27.10.2015 г. по н. д. № 1952/2015 г. на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1606 от 03.08.2015 г. по н. д. № 1481 / 2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Противно на възраженията в жалбата, при изписване на съдържанието
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните
обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
Въпреки гореизложеното, при извършен служебен контрол настоящият
състав констатира две неотчетени от страните самостоятелни основания за
отмяна на НП, а именно допуснати нарушения на чл. 34 ЗАНН и на чл. 37
ЗАНН.
ПО ЛИПСАТА НА ТЕРИТОРИАЛНА КОМПЕТЕНТОСТ НА
АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ.
По делото е налице произнасяне от Върховен касационен съд с
Определение № 60101/08.11.2021г. по ЧНД 942/2021г., в което не само, че е
посочено че компетентен да разгледа делото е Пловдивски районен съд, но и
изрично е посочено, че мястото на извършване на нарушението е в
гр.Пловдив.
6
Изложени са мотиви, че процесното нарушение се състои в бездействие
от страна на работодателя да изпълни наложена ПАМ. Посочено е, че при
бездействия мястото на извършване на нарушението е там, където се е
дължало правно предписаното действие, в случая по седалището на
работодателя, а то е в гр.Пловдив.
Посоченото разрешение на ВКС е задължително за изпълнение,
както от съда, така и от страните и не подлежи на коментар.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че това
становище на ВКС, всъщност се споделя и от настоящия състав.
Действително, както е посочено и в разпореждането за повдигане на
препирня за подсъдност пред ВКС, по силата на изрично въведената в т.1 от
ДР на КТ законодателна фикция- работодател може да бъде и
неперсонифицирано образование, каквото се явява териториално и
функционално обособеното поделение на ЮЛ. Тези неперсонифицирани
образования разполагат със специална материална и процесуална
правосубектност в трудовото право, като могат да участват
самостоятелно в дела по трудови спорове, както и по силата на изричната
разпоредба на чл. 412а КТ да бъдат субекти на административно
наказателна отговорност и да бъдат участници в административно
наказателния процес по ЗАНН.
Точно такова териториално и функционално поделение се явява
Локомотивен филиал –Димитровград, към локомотивно дело Стара Загора.
В този смисъл филиалът, отговаря на легалната дефиниция за
работодател, дадена в т.1 от ДР на КТ и е било изцяло възможно да бъде
третиран като такъв от въззиваемата страна, ако самостоятелно е наемал
работници.
В този смисъл ПАМ от 18.01.2021г., под формата на задължителни
предписания е могло да бъдат адресирани именно към филиал Димитровград
в качеството му на работодател, ако той сам е наемал работници. В този
именно случай:
- правното действие (изпълнение на ПАМ под формата на изготвяне на
предписаните графици) би се дължало по седалището на работодателя- гр.
Димитровград и
-мястото на извършване на нарушението би се явило гр.
7
Димитровград.
Контролният орган обаче процедирал по различен начин, като в хода
на цялото административно производство е третирал като надлежен
работодател не обособеното поделение (филиал Димитровград), а лицето,
част от което е обособеното поделение, а именно жалбоподателя „ Поделение
за товарни превози"- гр.Пловдив към БДЖ-Товарни превози"ЕООД .
Именно спрямо жалбоподателя, а не спрямо филиал Димитровград е
адресирана процесната ПАМ, отправена с протокола от 18.01.2021г.
Именно жалбоподателят е посочен като работодател в АУАН, НП и
приложените по делото констативни протоколи. На жалбоподателя в
качеството му на работодател е наложена и имуществената санкция.
След като цитираната ПАМ е била адресирана не към филиал
Димитровград, а към жалбоподателя, който е с регистрирано седалище в
гр. Пловдив, то се налага извод, че мястото на извършване на
нарушението се явява действително град Пловдив, както е
законосъобразно посочено в определението на ВКС.
От гореизложеното е видно, че пред контролния орган са били налице
две алтернативни възможности:
-да третира като работодател филиал Димитровград (ако същият
самостоятелно е наемал работници), в който случай нарушението би се явило
извършено на територията на гр. Димитровград.
- да третира като работодател жалбоподателя (ако трудовите договори
са сключени именно с него). В този случай, обаче мястото на извършване
на нарушението се явява град Пловдив, доколкото правното действие би се
дължало по седалището му, което е в гр. Пловдив.
В случая от контролния орган е предпочетена втората алтернатива.
Този подход не се оспорва от настоящия състав . Проблемът обаче е, че
видно от постъпилото писмо от въззиваемата страна- актосъставителят не
разполага с териториална компетентност да издава актове за нарушения,
извършени на територията на град Пловдив.
При липса на териториална компетентност на актосъставителя
водения административно-наказателен процес се явява изначално
опорочен, поради което НП подлежи на отмяна.
Така изрично Решение № 628 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 402 /
8
2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1986
от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 3313 от 16.5.2017 г. по адм.д. №
2979/2017 г. на Административен съд - София, Решение от 16.11.2016 г. по н.
д. № 282 / 2016 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора.
ПО НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН.
Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата
губи възможността да реализира правомощията си по административно-
наказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за
извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен
случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни
за извършване на нарушение и за самоличността на нарушителя, тоест когато
са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна
на нарушението, представляват действия по извършване на преценка
относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за
реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия
следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част
от дейността по установяването на нарушения и налагането на
административните санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване
на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“,
като именно с първата от посочените активности е свързано течението на
9
давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е
последваща дейност, относима към реализирането на административно-
наказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от
25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г.
по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от
03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на
нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се
преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно
конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав
и че именно наказаното лице е правонарушителя.
В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на
конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в
зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна
норма и фактическия състав на нарушението, наказващия орган разполага с
всички необходими данни още от един много по-ранен момент ,
предшестващ извършването на формална проверка.
Така например в случаи като процесния, когато нарушението се състои
в неизпълнение в указания срок на дадени задължителни предписания
(например по чл. 415 КТ) най-актуалната практика на административен
съд- Пловдив приема, че тримесечният срок започва да тече не от
10
извършване на проверката, а от самото изтичане на срока за изпълнение
на предписанията, доколкото естеството на нарушението е такова, че
самоличността на нарушителя изначално е известна (открита)- лицето, на
което са издадени предписанията. В тези случаи при добросъвестно
изпълнение на служебните задължения администрацията разполага с
възможността в рамките на тримесечния срок да извърши проверка и да
издаде АУАН. Бездействието на контролните органи да извършват
проверка, в рамките на която да установят дали предписанието е изпълнено,
при изначално известен нарушител, не може да служи като основание за
удължаване на законоустановения давностен срок.
Така изрично Решение № 1441 от 04.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1262 /
2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2020 от
21.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1682 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1313 от 22.07.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1334 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив
Във всички случаи, за да се счита за открит нарушителя е напълно
достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за
извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е
обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото
оформяне и подписване на актове, които финализират проверката.
Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно
данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез
неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави
съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна
употреба и са непротивопоставими на трети лица), напрактика да
продължава в нарушение на закона установените давностни срокове.
Така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на
Административен съд – Пловдив.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два
срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг
11
(едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия
срок, обаче е, когато следва да се извършват действия по установяване
самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна.
Така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от
05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд
– Пловдив.
Пренесени на плоскостта на конкретните данни по делото
гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че АУАН
е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя.
В случая самоличността на нарушителя е била изначално известна
още към момента на издаване на ПАМ с протокола от 18.01.2021г., поради
което въпросът за извършване на действия по неговото откриване не се
поставя. В АУАН и НП е посочено, а и се установява, че срокът за
изпълнение на задължителните предписания е изтекъл на 01.02.2021г.
(работен ден), като нарушението се явява довършено на 02.02.2021г. Още
към тази дата самоличността на нарушителя е била известна, като при проява
на надлежна и добросъвестна активност наказващия орган е могъл в
рамките на три месечния срок по ЗАНН да извърши проверка изпълнени
ли са предписанията или не и да състави АУАН.
Вместо да процедира по посочения начин наказващият орган е
предпочел да бездейства не три, а повече от 4 месеца, като поканата до
наказания субект да представи доказателства за изпълнение на
наложената му ПАМ изхожда едва от 08.06.2021г.
Възприемането от настоящия състав на становището на въззиваемата
страна, че тримесечният срок (при изначално известен нарушител) тече
едва от извършената проверка 5 месеца по-късно, на практика би означавало:
- началото на тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН да се постави изцяло в
зависимост от усмотрението на контролния орган, който да разполага с
неограничен период от време на бездействие, в който да не предприеме
действия по установяване на нарушението и ангажиране отговорността
на изначално известния нарушител;
- недопустимо да се продължава или новира ( а в процесния случай
12
дори се възстановява, доколкото тримесечния срок реално вече е бил
изтекъл към момента на отправяне на поканата от 08.06.2021г) по-краткия
срок за реализиране отговорността на дееца по чл. 34 ЗАНН, при
положение че самоличността му е изначално известна, като действителния
резултат, до който се достига е елиминиране на по-краткия тримесечен
срок и съобразяване само на по-дългия едногодишен срок.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според
трайната практика на Административен съд-Пловдив при нарушения,
изразяващи се в бездействие да се изпълни правно пзадължение, което обаче
не е обвързано с конкретен срок за изпълнение /продължени нарушения/
се създава едно трайно противоправно състояние, като давността започва да
тече едва от преустановянето на противоправното бездействие.
Така изрично Решение № 275 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3732 /
2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2022
от 23.11.2017 г. по н. д. № 2399 / 2017 г. на XXIV състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 2739 от 12.12.2014 г. по н. д. № 2667 / 2014 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1695 от
21.09.2016 г. по н. д. № 1601 / 2016 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив.
Както се посочи обаче, визираното правило е приложимо, само ако
законът не е обвързал изпълнението на правно дължимото действие с
конкретно определен срок. В случай, че в закона или подзаконов акт е
предвиден конкретен срок за изпълнение на дадено задължение ( да се
подаде данъчна декларация, справка декларация или отчетни регистри
например или както е в процесния случай да се изпълни предписание по
ПАМ ) нарушението се счита довършено с изтичането на нормативно
определения срок и именно от изтичането на срока започват да текат
сроковете по чл. 34 ЗАНН, а не от предприемане на правнодължимото
действие.
Така изрично Решение № 2337 от 18.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2699 /
2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2384
от 06.11.2014 г. по н. д. № 2546 / 2014 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив.
13
В този смисъл е и трайната практика на Върховен касационен съд
по наказателни дела, приемаща, че когато законът възвежда в престъпление
неизпълнението на определено задължение, като изпълнението не е
обвързано със срок, се създава едно трайно престъпно състояние
(пример чл. 172.2 НК), при което по аргумент от чл. 80, ал.3 НК давността
започва да тече от прекратяването му.
Така Решение № 438 от 30.11.1999 г. по н.д. № 412/99 г., I н.о на ВС,
Решение № 62 от 23.IX.1987 г. по н. д. № 61/87 г., II н. о. на ВС, Решение №
139 от 31.03.2010 г. по н.д. № 66/2010 г. на Върховен касационен съд,
Когато обаче законът въвежда задължение, което да се изпълни в
точно определен срок и с изтичане на срока деянието се счита за престъпно,
то престъплението се явява довършено с изтичане на срока и не се
създава трайно престъпно състояние, което да трае непрекъснато (пример
чл. 293а НК). В тези случаи релевантен като отправна точка за преценка на
давностните срокове е момента на изтичане на срока за извършване на правно
дължимото действие, а не момента на неговото реално предприемане.
Така изрично Решение № 265 от 27.05.2009 г. по н.д. № 239/2009 г. на
Върховен касационен съд имащо основополагащ характер.
Тази практика следва да намери приложение и в настоящия случай на
основание чл. 84 ЗАНН.
В процесния казус, доколкото с предписанието е даден конкретен
срок на жалбоподателя за изготвяне на графиците, с неговото изтичане
нарушението се явява довършено и именно към този момент може да се
преценява открит ли е нарушителя и да започнат да текат сроковете по чл. 34
ЗАНН.
В конкретния случай, вече се каза, че срокът е изтекъл на 01.02.2021г.,
като нарушението се явява довършено на следващия работен ден -
02.02.2021г. (както е и отбелязано в АУАН и НП) и именно от тази дата по
изложените вече съображения нарушителят се счита открит и тече
тримесечния срок за съставяне на АУАН.
Срокът по чл. 34 ЗАНН е изтекъл на 02.05.2021г. АУАН е съставен
три месеца по-късно, което налага извод, че към момента на издаването
му отговорността на нарушителя вече е била погасена.
14
В цитираното вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се
прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение
намират и правилата за спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.
81 НК.
Съгласно чл. 81, ал.1 НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 81, ал.2
НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
Въз основа на гореизложените нормативни разпоредби доктрината и
съдебната практика са утвърдили разбирането, че за да бъде едно действие от
естество да прекъсне давността, то следва да отговаря кумулативно на
следните критерии:
-да бъде процесуално, тоест да е изрично предвидено и уредено в
съответния процесуален закон (НПК, ЗАНН);
-да е част от правомощията на съответния ръководно-решаващ
орган на дадения етап от наказателния и административно-наказателния
процес;
-да е насочено към преследване на дееца, тоест да представлява етап
от динамичния фактически състав по реализиране на наказателната,
респ. административно-наказателната отговорност на дееца. В
наказателния процес такива действия прекъсващи давността са:
образуването на досъдебното производство срещу конкретно лице;
привличането на дееца като обвиняем и разпита му в това качество;
внасянето на обвинителен акт и предаване на дееца на съд;
насрочването и провеждане на съдебно заседание по реализиране
наказателната отговорност на дееца;
постановяване на първоинстанционната присъда, постановяване на
актовете на въззивната и касационната инстанция.
Така изрично Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС,
Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК на ВС,
Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС, Решение № 233 от
22.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, Решение № 305 от
15
17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС, Решение № 510 от
03.11.2008 г. по н.д. № 479/2008 г., I н.о. на ВКС, като особено показателно е
Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС, в което сред действията
прекъсващи давността изрично са посочени: насрочването и провеждането
на съдебно заседание, като етап от динамичния фактически състав по
ангажиране отговорността на дееца, както и Решение № 233 от 22.04.2002 г.
на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, в което изрично е изяснено, че
постановяването на невлязъл в сила съдебен акт прекъсва давността.
Извършените действия по разследване за установяване на обективната
истина, които обаче не представляват процесуално действие по преследване
на дееца, както и действията от административно технически характер
не са от естество да прекъснат течащата давност.
Така изрично Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по н. д. №
19/59 г., ОСНК на ВС, Решение № 46 от 1.IV.1985 г. по н. д. № 16/85 г., I н. о.
на ВС, Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС.
Пренесени на плоскостта на административно-наказателния процес на
основание чл. 84 ЗАНН, гореизложените принципни постановки налагат
следните изводи:
Обикновената преследвателна давност се прекъсва от:
-издаването на АУАН;
-издаването на НП;
-образуването на делото пред районен съд и насрочването му за
открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата (доколкото това са
действия по предаване на жалбоподателя на съд);
-разглеждане на делото в открито съдебно заседание;
-постановяване на актовете на районен съд и на касационната
инстанция;
Давността НЕ СЕ прекъсва:
- от извършени действия от контролния орган по събиране на
доказателства за установяване на факти, относими към преценка за
съставомерност на деянието;
- от извършените действия по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН;
-действия по призоваване на привлеченото към отговорност лице;
16
-действия по връчване на относимите в съответното производство
книжа- АУАН, НП, актове на съда (присъди, решения, определения),
доколкото същите имат технически характер и не се извършват от лице,
натоварено с ръководно решаващи функции на съответния етап от
производството.
Правилата за спирането на давността на плоскостта на административно
наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика на стария
Върховен съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за
прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не
текат, докато наказателното производство е висящо. Така изрично
Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.
В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и
специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не
тече (тоест е спряна), а именно надлежно спиране на административно-
наказателното производство.
Тоест основанията за спиране на давностните срокове по ЗАНН са две:
-наличие на образувано наказателно производство за същото деяние;
-или надлежно извършено спиране на административно –наказателното
производство.
По делото не са изложени твърдения, не са и представени доказателства
спрямо нарушителя да са предприемани действия, които да са от естество да
прекъснат или спрат течението на тримесечния давностен срок за издаване на
АУАН, поради това и следва да се счете, че същия е изтекъл.
Както вече се изясни действията по разследване (каквито са тези по
предприемане на проверка и нейното финализиране с констативен протокол)
не са от естество да прекъснат течението на давностните срокове за
издаване на АУАН . Още повече, че могат да бъдат спирани и прекъсвани
само срокове, които още не са изтекли, а предвид приетата дата на
откриване на нарушителя, следва да се приеме, че към датата на извършване
на първото действие по предприетата проверка с изпращане на поканата от
08.06.2201г., тримесечният срок вече е бил изтекъл.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н.
д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на
17
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което и при констатация, че в
процесния случай отговорността на дееца е погасена по давност НП следва да
се отмени.
едписани в ПАМ, жалбоподателят е д Предвид гореизложеното и
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора жалбоподателят на основание чл. 63 ЗАНН, вр.
чл. 63, ал.5 ЗАНН има право на разноски, доколкото е бил защитаван от
юрисконсулт.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание с разпит на свидетел;
-фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от
типичната за подобен вид нарушения;
- интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на
1500 лева,
поради което намира, че на основание чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП
следва да се присъдят 80 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна ДИТ-Хасково не е самостоятелно юридическо лице, което означава,
че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващия орган. Това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по
Труда", която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява
юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
18
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-001343/21.09.2021,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Хасково, с
което на „Поделение за товарни превози"- гр. Пловдив“ към БДЖ-
Товарни превози" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда" да
заплати на „Поделение за товарни превози"- гр. Пловдив“ към БДЖ-
Товарни превози" ЕООД сумата от 80 лева, представляваща разноски за
представителство от юрисконсулт пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
19