№ 124
гр. гр.Несебър , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200338 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “********* ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ********, община Несебър, представлявано от управителя Т.С.И. против
Наказателно постановление № 534195-F565185 / 16.02.2021г., издадено от Д.Т.В. – Началник
Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбата касае единствено размера на наложената санкция, като жалбоподателят
намира този размер за несправедлив, несъобразен с чл.27, ал.2 от ЗАНН, нарушението не е
тежко, не се е отразило на фиска, поради което необосновано и наказнието е наложено в
максималния размер, тъй като не е отчетено, че то е и първо, както и другите смекчаващи
обстоятелства. Моли размерът на санкцията да бъде определен в минималния размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен
нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата. Счита наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, нарушението е безспорно установено от
1
събраните по делото доказателства и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 08.08.2020г. за времето от 11:50 часа до 13:15 часа В.П.В. – “старши инспектор по
приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, и Г. Й. П. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП,
ГД”ФК”, са извършили проверка на търговски обект – “автомивка”, находяща се в град
*****, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от “********* ЕООД,
ЕИК ******, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0086790/08.08.2020г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с
контролна покупка – измиване на автомобил на стойност 20 лева, която сума е заплатена в
брой от Веселин Василев и приета от управителя на дружеството Т.И., но за която не е
издаден фискален бон. След легитимация на проверяващите е била направена проверка на
касовата наличност, като за целта е бил попълнен опис на паричните средства в касата от
присъстващото в обекта лице, изведен е дневен финансов „Х“ отчет, разпечатан е и КЛЕН,
като освен това на видно място е поставено съобщенние, упоменаващо, че обектът подлежи
на запечатване за срок до 30 дни. Разпоредено е било на представляващия дружеството да се
яви лично или чрез упълномощено лице в сградата на ТД на НАП – Бургас на 17.08.2020г. в
10:00 часа за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН).
На 17.08.2020г. свид. Г. Й. П. – „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП е съставил
АУАН № F565185 за това, че при извършена проверка на 08.08.2020г. в 11:50 часа, на
търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС автомивка, находящ се в град *****,
улица *****ий № 1, стопанисван от „*****“ ЕООД, ЕИК ******, отразена в ПИП сер.АА №
0086790/08.08.2020г., се установило, че след като е била извършена контролна покупка в
11:50 часа на 08.08.2020г. на измиване на автомобил на стойност 20 лева, заплатена в брой
от В.П.В. – старши инспектор по приходите към ЦУ на НАП, не е издадена фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на
проверката фискално устройство модел DAISY expert SX – KL с ИН на ФУ: DY405492 и ФП
№ 36541264; плащането е прието от Т.С.И. – управител с ЕГН *******. След легитимация е
била отпечатана контролна лента от електронния носител на фискалното устройство, от
която е видно, че няма отразено копие на фискална касова бележка на стойността на
контролната покупка по време на извършването. Актосъставителят е квалифицирал
нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Актът е подписан от актосъставителя, от двама свидетели при съставянето на
акта и от управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта
срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при неговото съставяне и връчване,
2
нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации при проверката, описани в акта и протокола от проверката, като
уточнява, че след заплащане на сумата от контролната покупка, проверващите са изчакали
няколко минути и са се легитимирали след като през изминалото време не им е бил издаден
фискален бон. Наред с това на автомивката е имало и други автомобили, които също са се
измивали, но от разпечатания КЛЕН е видно, че не са били регистрирани никакви продажби,
а дневния финансов „Х“ отчет е бил с оборот от нула лева.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е
възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и е наложил
санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в
законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 19.03.2021г., а жалбата срещу него е
подадена на 26.03.2021г.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, са описани достатъчно пълно е ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е
накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда,
предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от
ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя така и
самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е
извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация Актът е
съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на
императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентен орган в кръга на
предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор
на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка
от регистрираното за обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото на
3
проверката в обекта.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от
посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги,
като за целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обекти” и “фискална
касова бележка/фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС,
съгласно чл.2, ал.1 от същата.
Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата,
ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия
член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От
анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне
задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена
продажба на стоки или доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен:
Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3
(какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаването на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки
или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118,
ал.1 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от Закона за нормативните
актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от
ЗДДС е дадено легално определение на термините „доставки на стоки“ и „доставки на
услуги“, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно
събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В чл.2 на този текст се съдържа основното правило
за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне датата на
възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 – датата на
фактическото предоставяне на стоката.
Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза
на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия
4
автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който
потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на
жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови
служители присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка
категорично и несъмнено установена.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, и е
решил да наложи санкцията на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно
наказващият орган необосновано е наложил на „********* ЕООД имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се
касае за първо нарушение.
Гореизложеното налага НП № 534195-F565185 / 16.02.2021г., издадено от Д.Т.В. –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, да бъде изменено, като
се намали размерът на наложеното наказание и същото да бъде определено в минималния
размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното
нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, размерът на наложената
имуществена санкция следва да се намали от 2 000 лева на 500 лева.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело
№ 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е
за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че
нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата
добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а
не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не
следва да се обсъжда обстоятелството, дали нарушението води или не води до неотразяване
на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на
стоката в размер на 20 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с
деянието не се засягат обществени отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на
документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не
е явно незначителна. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази
отговорност е обективна е безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
5
елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
Съгласно изхода на делото, а именно уважаването изцяло на искането в жалбата за
намаляване размера на наложената санкция до законоустановения минимум, на наказващия
орган не следва да се присъждат разноски, поради което искането му в този смисъл следва
да бъде оставено без уважение. Жалбоподателят не е извършвал разноски по делото, не
претендира заплащането на такива, поради което и съдът не следва да се произнася за
присъждане на такива разноски
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 534195-F565185 / 16.02.2021г., издадено от Д.Т.В. –
Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което
на “********* ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, община
Несебър, представлявано от управителя Т.С.И. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две
хиляди лева), за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – „Имуществена
санкция” от 2 000 лв. (две хиляди лева) на 500 лв. (петстотин лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за осъждането на “********* ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: ********, община Несебър, представлявано от
управителя Т.С.И. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националната агенция по приходите
юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6