Решение по дело №21108/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10458
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20221110121108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10458
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110121108 по описа за 2022 година
Производството се движи се по реда на глава ХХV ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване
на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.
2 и т.3 от КТ.
Ищцата Е. Л. Х. – Т твърди, че е била в трудовоправни отношения с ответника по
силата на трудов договор № ЧР-Н-080/20.10.2017 г., като считано от 23.10.2017 г. е заемала
длъжността „главен експерт, обществени поръчки“. С допълнително споразумение № 1 към
трудовия й договор, ищцата била преназначена на длъжност началник на отдел
„Обществени поръчки и инженерно осигуряване“, която длъжност заемала до прекратяване
на трудовото си правоотношение на 07.04.2022 г. със заповед № НКИЗ-0135/7.04.2022 г. на
основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключването на договор за управление на
предприятието. Твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради следното:
заеманата от ищеца длъжност не попадала в кръга от длъжности, определени като
ръководство на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ, като
правоотношението на ищцата било прекратено на основание, което не може да бъде
приложено спрямо нея; никъде в заповедта не бил посочен трудовият договор, който се
прекратява; не било посочено и номер на договора за управление, датата на която е
сключен, лицето, на което е възложено управлението на предприятието; не ставало ясно
дали уволнението е извършено в законоустановения 9-месечен срок; не било посочено
името на лицето, подписало заповедта, поради което не е ясно дали уволнението е
извършено от компетентно лице; не бил поставен и фирмения печат на предприятието,
който бил задължителен с оглед удостоверяване издателя на заповедта. Излага, че
последният пълен отработен месец при работодателя е бил м. март 2022 г., като полученото
брутно трудово възнаграждение за този месец било в размер на 3 276 лв. С оглед на
изложеното се иска съда да отмени уволнението, да възстанови ищцата на заеманата до
1
уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без
работа в размер на 19 656 лева за периода 08.04.2022 г. – 08.10.2022 г., заедно със законната
лихва от предявяване на иска до погасяването. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове,
като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „началник на отдел
„Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ към датата на процесното уволнение,
както и че същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ . Твърди, че заеманата
от ищцата длъжност попадала в хипотезите на пар. 1, т. 3 ДР на КТ и по-конкретно в
категорията „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“,
доколкото ищцата е изпълнявала ръководни, организационни и контролни функции в
предприятието, като същата е била подчинена единствено на Изпълнителния директор.
Твърди, че между страните е бил налице само един трудов договор, поради което било ясно
кое точно трудово правоотношение се прекратява. Излага, че обстоятелството кой е
изпълнителен директор към момента на подписване на заповедта била публично достъпна
за всяко лице, доколкото същата се съдържала в Търговския регистър. Твърди, че
изписването на името на изпълнителния директор и полагането на фирмен печат не били
необходими, предвид обстоятелството, че имало положен подпис на лицето, подписало се в
качеството си на изпълнителен директор, а именно г-н П Н. Твърди, че полагането на
фирмен печат нямало юридическо действие, а само символично такова. Моли се за
отхвърляне на исковете, като се претендират и деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С разпореждане от 01.01.8.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че същите са били в безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „началник на отдел
„Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ въз основа на трудов договор № ЧР-Н-
080/20.10.2017 г. и допълнително споразумение № 1 към трудовия й договор от 20.12.2018
г.; че уволнението е извършено със заповед № НКИЗ-0135/7.04.2022 г. на основание чл. 328,
ал. 2 КТ - поради сключването на договор за управление на предприятието; че последният
пълен отработен месец на ищцата е м. март 2022 г., като полученото брутно трудово
възнаграждение за този месец е в размер на 3 276 лв.
С оглед изявленията на страните в открито съдебно заседание от 13.09.2022 г. за
безспорно е отделено обстоятелството, че считано от 31.03.2022 г. е заличен предходния
изпълнителен директор на ответника и е налице вписване на друго лице като изпълнителен
директор, а именно П Н.
Съгласно представената по делото длъжностната характеристика за длъжността
Началник на отдел „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“, екземпляр от която е
връчен на ищцата Х. – Т на 15.03.2018 г., част от преките й задължения, характеризиращи
съдържанието на длъжността са свързани със следното:
- организира, ръководи и контролира дейността на отдела, съобразно законовата и
подзаконовата нормативна уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството;
- осъществява методическо и административно ръководство, координация и контрол
на изпълнението на поставените на отдела или отделни служители задачи;
- ръководи и съгласува изготвянето на становища по постъпили искания, въпроси и
други касаещи процедури за възлагане на обществени поръчки и въпроси свързани с
дейността на отдела;
- отговаря за законосъобразното разходване на средства по реда на ЗОП.
Изрично се предвижда, че длъжността е пряко подчинена на изпълнителния директор
на „НКИЗ“ ЕАД.
2
От представената по делото заповед № НКИЗ-0135/07.04.2022 г. се установява, че
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, поради
сключване на договор за управление на предприятието. Заповедта е връчена на ищеца на
07.04.2022 г.
От представеното по делото копие на трудовата книжка на ищцата, както и от
направена в съдебно заседание констатация от съда в открито съдебно заседание от
13.09.2022 г. по оригинала на документа се установява, че след прекратяване на трудовото
провоотношение между страните на 07.04.2022 г. ищцата Х. – Т не е постъпила на работа
при друг работодател.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени
от страните.
По делото са събрани и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
1. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1,
т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за факти, които пораждат правото на
уволнение или надлежното му упражняване / решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. №
4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл.
290 ГПК/.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
съгласно която разпоредба служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат
уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ и поради сключването на договор за
управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
За законността на процесното уволнение /с оглед въведените в исковата молба
възражения/ в тежест на ответника е да докаже кумулативно наличие на следните
предпоставки: предприятието – работодател да е възложил управлението чрез сключване на
договор за възлагане на управлението; от започване изпълнението на договора до момента
на прекратяване на трудовото правоотношение да не са изтекли повече от девет месеца;
заеманата от служителя длъжност да има характер на ръководна.
При така разпредЕ. доказателствена тежест съдът намира иска за основателен по
следните съображения.
Възражението на ищеца за незаконност на уволнението поради непосочване на
конкретния трудов договор, който се прекратява е неоснователно, тъй като по делото няма
спор, че страните се намират в едно трудово правоотношение, възникнало по силата на само
на един договор № ЧР-Н-080/20.10.2017 г. Непосочването на номера и датата на сключване
на трудовия договор, който се прекратява, не е порок в заповедта, който да обоснове нейната
незаконосъобразност, тъй като в случая ищецът не твърди между страните да е съществувал
повече от един трудов договор. В този смисъл не съществува неяснота относно трудовото
правоотношение, което се прекратява.
3
Когато трудовото правоотношение се прекратява поради сключването на договор за
управление на предприятието, не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана,
тъй като приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ не изисква излагане на
мотиви в заповедта за уволнение или предизвестието, нито конкретизиране на законовите
предпоставки – договора за управление и поставената с него задача. От значение за
законността на уволнението е реалното наличие на тези предпоставки, а не посочването им в
заповедта или в предизвестието.
В случая трудовото правоотношение е прекратено от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на трудовото правоотношение – на 07.04.2022 г.
/съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/. Във връченото на ищеца предизвестие е посочено ясно
правното основание, на което се прекратява правоотношението, което е достатъчно за
неговата законосъобразност. На второ място следва да се посочи, че заповедта за уволнение
също не поражда съмнение относно основанието за прекратяване на договора, доколкото в
нея е посочена ясно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Доколкото в нея ясно е посочено
предвидено в КТ основание и законът не изисква излагане на мотиви, то тя не страда от
пороци, които да доведат до незаконност на уволнението. В тази насока неоснователни са
възраженията за посочване на името на лицето, подписало заповедта, както и за наличието
на фирмен печат, които да я опорочават. Посочено е, че лицето подписало заповедта е
изпълнителния директор на дружеството и доколкото това е публична информация, до която
всеки има достъп, а с оглед разпоредбата на чл.180 ГПК се презюмира, че лицето подписало
заповедта е изпълнителния директор на „НКИЗ“ ЕАД, заемал този пост към датата на
издаване на процесната уволнителна заповед 07.04.2022 г., а именно П Н. По отношение на
фирмения печат, същият няма самостоятелно правно значение и липсата му не води до
опорочаване на издадената заповед.
В настоящото производство обаче ответникът не успя да докаже съществуването на
договор за управление на предприятието, посочен като материалноправно основание за
издаване на процесната заповед. Съдът е указал на ответника, че в негова тежест е
доказването на сключване на договор за управление на предприятието и уволнение
извършено, не по-късно в срок от 9 месеца от началото на сключване на договора за
управление. Прекратяването на трудовото правоотношение не може да се приеме за
законосъобразно, тъй като липсва първата предпоставка за това – съществуването към този
момент на договор за управление, по силата на който лицето, на което е възложено
управлението на дружеството, да разполага с власт за това.
В отговора на искова молба не се съдържат твърдения на страната за същестуването
на такъв договор - времето, страните и съдържание на договора. Като приложение към
отговора на исковата молба е посочен договор за управление от 06.04.2022 г. на
изпълнителния директор на „НКИЗ“ ЕАД , но такъв по делото не е представен.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца оспорва
достоверността на датата на сключения договор за управление, като твърди, че към
06.04.2022 г. не е имало такъв сключен договор.
Съдът намира, че възражението не е преклудирано на основание чл.193 вр. чл.181 вр.
чл.312, ал. 2 ГПК, доколкото този документ не е бил представен от ответника с отговора на
исковата молба.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи мотиви, относно
оспорването на неговата достоверна дата. Налице е съдебна практика на ВКС, относно
съдържанието на понятието достоверна дата на частен документ и трети лице по смисъла на
чл.181, ал. ГПК, инкорпорирана в Решение № 273 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1067/2019 г., IV г. о., ГК. В него се приема, че частният документ не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако посочената в него дата бъде
оспорена от страната по делото, на която частният документ се противопоставя, тази дата
4
следва да бъде установена с други доказателствени средства – по общия ред, като
доказателствената тежест е за страната по делото, която претендира изгодни за себе си
правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ, т. е. –
ползва се по делото от документа. Настоящият съдебен състав споделя тази актуална
практика на ВКС, която е в съответствие с чл. 180 и чл. 181 от ГПК. "Достоверна дата" на
частен документ по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, не е датата, посочена в документа като
такава на съставянето му, и която е спорна по делото, а датата, на която е настъпило
обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Когато по делото се установи такова несъмнено обстоятелство (каквито
примерно са изброени в чл. 181, ал. 1 от ГПК), съдът е обвързан (задължен) да приеме, че
частният документ е съставен преди или най-късно на датата на настъпването на това
обстоятелство, а не че е достоверна датата, посочена в документа, която е оспорена по
делото. всяко друго лице, което не е автор на частния документ (не го е подписало), и на
което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство от
насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да отрече негови
права (независимо дали те произтичат пряко или не от документа), е лице, чиито интереси
биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за
него частен документ, т. е – е трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 от ГПК, и ако то оспори
датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от
документа, е да докаже – с всякакви други доказателствени средства – достоверна дата на
документа по чл.181 ГПК. В тежест на ответното дружество е да докаже, че към
релевантната за спора дата на процесното уволнение – 07.04.2022 г., е съществувал договор
за управление на ответното дружество.
Такова доказване не е проведено по делото, тъй като единственото посочено в тази
връзка доказателство – вписването на 31.03.2022 г. в търговския регистър на представителя
на дружеството П Н, само по себе си не доказва, че към 07.04.2022 г. е бил сключен
договорът за управление, доколкото по делото няма доказателства в тази насока,
включително – че вписването е извършено именно поради сключването на този договор. От
извършената служебна справка в Търговски регистър по партидата на ответното дружество
се установява, че в решението на едноличния собственик на капитала е указано да се сключи
договор за управление в срок, но той не фигурира сред документите представени към
заявлението. В закона няма императивно изискване в търговския регистър да се обявява
договорът за управление (в случая – такъв по чл. 244, ал. 7, изр. 1 от ТЗ), респ. – няма
изискване той да се представя при заявяване на вписването. Правните норми, уреждащи
правното действие на договора за управление, по силата на който принципалът е
предоставил на избрания от него органен представител управлението на търговското
дружество, не са от повелителен порядък, поради което страните по тези договори могат
свободно да уговарят правните задължения, при изпълнението на които ще се осигури
стопанската цел на търговското дружество – постигане на търговска печалба.
При липсата и на други ангажирани по делото доказателства, че процесният договор
за управление е съществувал и има достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК към
датата на процесното уволнение, съдът намира че уволнението е незаконосъобразно, тъй
като липсва първата предпоставка за това по чл. 328, ал. 2 от КТ – съществуването към този
момент на договор за управление.
Последният спорен между страните въпрос е дали заеманата от ищеца длъжност има
характер на ръководна. За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи,
че съгласно разпоредбата на § 1 т. 3 ДР на КТ „ръководство на предприятието“ е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и
колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет,
изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/. За преценката дали тази длъжност е
5
ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ е без значение дали йерархически над нея има друга
/или други/ „по-ръководна”. Достатъчно е на тази длъжност да е възложено ръководство на
трудовия процес в рамките на предприятието или отделно негово звено. Видно от
представената длъжностна характеристика, на ищеца са били възложени функции по
ръководство и контрол на отдела, който оглавява – организира, ръководи и контролира
дейността на отдела, осъществява методическо и административно ръководство на
изпълнението на поставените на отдела задачи или на отделни служители. Следователно
няма съмнение, че изпълняваните от ищеца трудови функции са пряко свързани с работата
на дружеството. Видно от предмета на дейност на дружеството обявен в Търговския
регистър: създаване, изграждане, управление (продажба и отдаване под наем на активи) и
развитие на индустриални, икономически и технологични зони и паркове, придобиване,
управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества,
придобиване, управление и продажба на облигации, финансиране на дружества, в които
участва, привличане на инвестиции, предоставяне на услуги по водоснабдяване и
канализация, доставяне и пречистване на вода за питейно-битови цели, както и услуги по
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително стопанисването, поддръжката и
експлоатация на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни мрежи и съоръжения,
строителство, реконструкция, ремонт, поддържане и опериране на всякакви елементи на
техническата инфраструктура, разположени върху собствени на дружеството имоти,
проектна, инженерингова и търговска дейност, както и всякаква друга производствена и
търговска дейност, незабранена от закона, от съществено значение за икономическите
резултати на дружеството са процедурите по възлагане на обществени поръчки, което е в
пряката длъжност на ищцата.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на уволнения работник на
предишната работа са две – признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. С оглед изхода
на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид липсата на твърдения
относно втората предпоставка, съдът намира, че искът за възстановяване на ищеца на
предишната работа се явява основателен и като такъв също следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът
е останал без работа поради уволнението, е необходимо установяването на следните
предпоставки: оставането без работа, неговата продължителност, причинната връзка с
уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получил преди уволнението.
Основателността на иска се обуславя от установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат
от уволнението за процесния период, както и размера на вземането. При незаконно
уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца. В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е
получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, което е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за оставането без
работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в трудовата
книжка няма отбелязване той да е започнал работа при друг работодател. В този смисъл са и
мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
6
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда
като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. В случая, от извършената констатация с оригинала
на трудовата книжка на ищцата се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, в рамките на процесния период тя не е постъпвала на работа
при друг работодател, различен от ответника, поради което съдът приема, че от негова
страна е доказано оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение през
релевантния период. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ размерът на
обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение се определя
съобразно брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за последния
пълен отработен месец. В случая, по делото е отделено за безспорно, че последният пълен
отработен месец на ищцата е м. март 2022 г., като полученото брутно трудово
възнаграждение за този месец е в размер на 3 276 лв., или общо за периода от 08.04.2022 г.
до 08.10.2022 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в размер на 19 656 лв., колкото е
и заявеният от ищеца такъв, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява доказан.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Посоченото обезщетение по естеството си замества
неполученото вследствие противоправното поведение на работодателя трудово
възнаграждение за съответния период. Ето защо съдебната практика последователно приема,
че обезщетението по чл. 225 КТ представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.
242, ал. 1 ГПК (вж. Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., ІІІ Г.О.,
ВКС, Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., ІІ Г.О., ВКС,
Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., ІV Г.О., ВКС).
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, с исковата молба.
По делото не са представени доказателства за реално извършване на разноски от ищцовата
страна, поради което и такива не и се следват.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна
такса за образуване на настоящото производство в размер на 946,24 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Е. Л. Х. – Т, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „...“, № 129, ет. 5, ап.
19, извършено със заповед № НКИЗ-0135/7.04.2022 г. на изпълнителния директор на „Н К
И“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...“ № 1, ет.4.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Е. Л. Х. – Т, ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „...“, № 129, ет. 5, ап. 19, на заеманата преди уволнението длъжност
началник на отдел „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ в Н К И“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...“ № 1, ет.4
ОСЪЖДА Н, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...“
№ 1, ет.4, да заплати на Е. Л. Х. – Т, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „...“, № 129, ет.
5, ап. 19, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ сумата 19 656 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от
7
08.04.2022 г. до 08.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Н, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „...“ № 1, ет.4, да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в
размер на 946,24 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от днес – 27.09.2022 г. по арг. от чл.315, ал.2 ГПК, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от днес – 27.09.2022 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8