Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 19,12,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№4414 по описа на съда
за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от
“Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, чрез юрк.В., против Р.Б.Т., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 444,33 лева, от които сумата от 402,81 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,10,2015 г. – 31,01,2018 г., и сумата от 41,52 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,12,2015 г. – 02,03,2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№1747/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите
за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от ***отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен
№22170. В с.з. процесуалният на ищеца моли съда да уважи предявените искове.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор – чрез назначен особен
представител И.Ц., в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен, поради
липса на облигационно правоотношение между страните. Сочи се, че в имота на
ответника топлоенергия не се доставя и не се използва, тъй като радиаторите са
демонтирани; не се подава и БГВ, няма монтирани индивидуални разпределителни
уреди. Сочи се, че таксата за сградна инсталация е непоискана услуги и не се дължи.
Твърди се, че въпреки липсата на измервателни уреди, явно са начислени
киловати, което противоречи на разпоредбите на Директива 32/2006 г. Сочи се, че
няма представени доказателства проведено ли е ОС на ЕС и взето ли е по надлежен
ред решение - за пускане на централното отопление от доставчика, за избор на
абонатчик и за начина на извършване на дялово разпределение. В с.з. особеният
представител на ответника заявява, че с оглед събраните доказателства – СИЕ, искът
се явява основателен и не следва да се натоварва ответника с допълнителни
разходи.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото
е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК с предмет признаване за установено, че по отношение на ответника
съществува вземане, претендирано от ищеца ***гр.***. В производството в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил
твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и
размер. От приложеното ч.гр.д. №1747/2018 г. по описа на
ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед
за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Установява се от представеното с ИМ
копие от Списък на живущите в ***е посочен ответника Р.Т..
От
заключението на ВЛ се установява, че размера на главницата, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01,10,2015 г. до 31,01,2018 г. е в размер на 402,81 лева, а лихвата върху
главницата от 402,81 лева от изискуемостта на отделните плащания за периода от
02,12,2015 г. до 02,03,2018 г. е в размер на 41,52 лева. ВЛ уточнява, че от
сумата за главница 58,79 лева е за отопление с ИРУ, 134,45 лева е сумата за
отопление без ИРУ /в банята – щранг-лира/, 171,77 лева е за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, 37,80 лева е начислена сума за услугата дялово
разпределение.
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предвид
безспорно установения, че ответника е собственик на процесния имот, за който
има открита партида при ищцовото дружество с аб.№22170, и който се намира
в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя.
По делото
са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007 г. на
Съвета на директорите на „***-***” ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007 г.
на ДКВЕР и същите не са оспорени от ответника по делото. Съгласно чл.1 от
същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия
между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл.3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца
и етажните собственици, в това число и ответникът. Безспорно е между страните,
а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №23 в
сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред
императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за
потребител. Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона
и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика на
жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените
му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището му, както се твърди в случая. Тъй като
сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща част, всеки етажен
собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната поддръжка и
експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на
цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от ползване на
топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на
чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като
собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната
инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация.
Съдът
приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответника е
потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и като такъв дължи
заплащане на потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си
на потребител на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 402,81 лева. При осъществяването на дейността си по централизирано
подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с
разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ /ДВ бр.107/09.12.2003г./, преповтаряща чл.106а
ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
потребител.Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо
да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се
определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
Искът с
правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия, следва
да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер
от 41,52 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в
размер на 75,00 лева за държавна такса, 120,00 лева депозит за ВЛ, 150,00 лева
за депозит за особен представител и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Следва на
особения представител на ответника да се изплати възнаграждение в размер на
внесения за това депозит.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Р.Б.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 444,33 лева, от които сумата
от 402,81 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2015
г. – 31,01,2018 г., и сумата от 41,52
лева, представляваща лихва за забава за периода 02,12,2015 г. – 02,03,2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, които
представляват вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1747/2018
г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р.Б.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство
в размер на 75,00 лева за държавна такса, 120,00 леда депозит за вещо лице, 150,00
лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р.Б.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсулстко възнаграждение/ в
размер на 75,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ***ски
окръжен съд.
Решението
е постановено при участието на ***като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Да се
изплати на адв.И.Ц. възнаграждение за особено представителство в размер на 150,00
лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: