Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.08.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на четиринадесети
август, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Снежана Колева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1794 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Е.Д.К. заявява, че е била в трудово
правоотношение с „Норд 86“ ЕООД, основано на договор от 30.08.2018г., по силата
на който заемала длъжността „работник кухня“, с определено работно време – 4
часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 255 лева.
В отговор на депозирана от
молителката жалба, на 08.11.2018г. Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе
уведомила Е.К., че трудовото правоотношение с „Норд 86“ ЕООД е прекратено,
считано от 25.09.2018г. Предвид факта, че трудовите възнаграждения за месеците
август и септември 2018г. не били изплатени, дирекцията наложила принудителна административна
мярка на ответното дружество. Въпреки това, работодателят не изплатил
възнагражденията в размер на: 20.17 лева (нетен размер) за м.август 2018г. и
198.33 лева (нетен размер) за м.септември 2018г. Предвид забавеното изпълнение,
ищцата счита, че ответникът дължи лихва за забава от падежа на всяко задължение
до 28.03.2019г. в размер на 1.29 лева върху сумата 20.17 лева и 13.15 лева
върху сумата 198.33 лева.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди „Норд 86“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“, бл.“НОРД“, ет.4, ап.16 да
заплати на Е.Д.К., ЕГН ********** сумите: 20.17 лева – нетно трудово
възнаграждение за м.август 2018г. и 1.29 лева – мораторна лихва за периода
30.08.2018г. – 28.03.2019г.; 198.33 лева – нетно трудово възнаграждение за
м.септември 2018г. и 13.15 лева – мораторна лихва за периода 25.09.2018г. –
28.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.03.2019г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Норд 86“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно основателността на ищцовите
претенции.
Предявява насрещен иск за заплащане сумите: 255 лева – обезщетение по
чл.220 КТ за неспазено предизвестие и 15.94 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 25.09.2018г. – 07.05.2019г. Обосновава насрещната
претенция с твърдението, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със заповед №6/30.09.2018г. на основание чл.326, ал.1 КТ и
служителят не е спазил срока за предизвестие.
Е.К. – ответник по насрещния иск оспорва основателността на претенциите.
Твърди, че на 25.09.2018г. провела разговор с представител на работодателя и се
„договорила“ трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие,
считано от 25.09.2018г. Ищецът не й връчил заповед за прекратяване на трудовия
договор и тъй като отказал да изплати дължимото трудово възнаграждение,
депозирала до Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе жалба. Поддържа, че не е
подала молба, за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.326,
ал.1 КТ и същото е прекратено по взаимно съгласие.
След преценка на доказателствата по
делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани
от трудово правоотношение основано на
договор №6/30.08.2018г., по силата на който Е.Д.К. заемала длъжността
„работник кухня“, с определено работно време – 4 часа и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 255 лева.
По повод сигнал на ищцата, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе извършила проверка, в хода на която установила, че
„Норд 86“ ЕООД прекратило трудовото правоотношение, считано от 25.09.2018г.
Работодателят начислил, но не изплатил на молителката трудово възнаграждение за
месеците август и септември 2018г., с оглед което наложил принудителна
административна мярка „задължително предписание“ да изплати трудовите
възнаграждения в срок до 26.11.2018г.
Ответникът представя заповед
№6/25.09.2018г., с която на основание чл.326, ал.1 КТ трудовото правоотношение
с Е.К. е прекратено. Заповедта е подписана от трима свидетели.
Приложени са разчетно-платежни
ведомости за процесния период и справка за размера на законната лихва върху
претендираното обезщетение.
По искане на ответника по главния
иск е допуснат разпита на Л С Т и А Т Г за установяване обстоятелствата,
изложени в насрещната искова молба.
ЛТ - бивш служител на „Норд 86“ ЕООД
заявява, че ищцата била наета като помощник – готвач в заведение на
дружеството, находящо се в гр.Русе, ул.“Васил Левски“№14. Изпълнявала трудовите
си задължения в периода края на м.август – м.септември 2018г. В края на
м.септември 2018г. уведомила свидетелката, че има намерение да напусне, в
отговор на което ЛюсиндаТиков обяснила, че трябва да подаде молба и отработи 30
дневно предизвестие. Тъй като Е.К. не депозирала молба и не се явила на
работното си място през следващите дни, свидетелката се свързала със
счетоводителя на фирмата, за да подготви съответните документи, относно
прекратяване на трудовото правоотношение. Впоследствие, управителят на
дружеството запознал персонала на заведението със заповед №6/25.09.2018г.
Обяснил, че Е.К. отказала да подпише документа и поискал отказа й да бъде
удостоверен с подписа на трима свидетели: ЛТ, В Н и МЧ. ЛТ поддържа, че е
подписала заповедта, но не е свидетел на отказа на ищцата да подпише документа.
Твърди, че след като напуснала работното си място през м.септември 2018г., Е.К.
не е посещавала заведението.
А Г заявява, че е регистрирала фирма и въз основа на договор с „Норд 86“ ЕООД
извършва счетоводно обслужване на дружеството, като изготвя и всички документи,
свързани с ТРЗ. Във връзка с намерението на ищцата да прекрати трудовото
правоотношение с „Норд 86“ ЕООД, А Г обяснила на управителя на заведението, че
с договора е уговорено 30 дневно предизвестие. Разяснила основанията, на които
може да бъде прекратено трудовото правоотношение и съответните правни
последици. Впоследствие била уведомена, че лицето е преустановило да изпълнява
трудовите си задължения и въпреки проведените разговори не е депозирало молба,
за прекратяване на трудовия договор и не е предоставило трудова книжка за
оформяне на трудовия стаж. Тъй като Е.К. не посочила пълен адрес, на който биха
могли да й бъдат връчени книжата, А Г посъветвала управителя да се свърже с
ищцата по телефона и да я покани в офиса, за да подпише заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и да оформят съответните документи.
Информирала го, че отказа на ищцата да подпише заповедта следва да се
удостовери с подпис на свидетел.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявения иск по
чл.245 от КТ. Предявен е насрещен иск за заплащате обезщетение за неспазено
предизвестие, ведно с лихва за забава.
По иска с правно основание чл.245 КТ:
Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя
по трудово правоотношение да заплаща на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение. Нормата на чл.245 от КТ гарантира, при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане
на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за
страната, като разликата до пълния размер на договорената между страните
заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.
В случая ответникът не оспорва
претенциите по основание и размер, с оглед което искът като основателен следва
да бъде уважен за сумите:20.17 лева – нетно трудово възнаграждение за м.август
2018г. и 1.29 лева – мораторна лихва за периода 30.08.2018г. – 28.03.2019г.;
198.33 лева – нетно трудово възнаграждение за м.септември 2018г. и 13.15 лева –
мораторна лихва за периода 25.09.2018г. – 28.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 28.03.2019г. до окончателното им изплащане.
По насрещните претенциите с правно
основание чл.220, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД:
Чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на
труда. С тази правна норма законодателят признава и гарантира правото на
работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор,
посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае се за лично,
субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на
работника или служителя, като причината и мотивите за прекратяване трудовия
договор на това основание са без значение. Затова при прекратяване на
правоотношението по чл.326 КТ настъпва промяна в правната сфера на работодателя
независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не
спази срока на предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е
с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестие. Касае се за законово уредена
възможност да бъде заместена първоначално
дължимата престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на
предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под
формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение.
В настоящия казус
страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, основано на
договор №6/30.08.2018г., с който е уговорен 30 дневен срок на предизвестие при
прекратяване на правоотношението. Основният спор между страните е свързан с
момента иоснованието на което е прекратен трудовия договор.
С оглед релевираните в
хода на производството доказателства, съдът приема, че трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. В тази връзка, съдът съобрази
показанията на св.Тиков, с които се установява, че Е.К. уведомила управителя на
заведението за намерението си да „напусне“. Не депозирала молба за прекратяване
на договора по взаимно съгласие и преустановила изпълнението на трудовите си
задължения.
Работодателят изготвил
процесната заповед, но въпреки проведените по телефона разговори, ищцата не се
явила да получи заповедта и документите, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение. Не посочила и точен адрес, на който същите биха могли да й
бъдат връчени. Последното обстоятелство се установява и от вписванията в
трудовия договор, където постоянния адрес на работника е посочен като гр.Русе.
Кодексът на труда не
съдържа обща или пълна уредба относно връчване заповедта за прекратяване, като
единствено в хипотезата на дисциплинарно уволнение в чл.195, ал.2 КТ е
регламентирано задължението на работодателя да връчи заповедта за дисциплинарно
наказание лично на работника срещу подпис, а при невъзможност да я връчи лично,
предписва да я изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка. В съдебната
практика и правната теория се приема, че законовото изброяване на начините за
връчване не е изчерпателно, т.е. връчването може да стане по всякакъв начин и
се установява с всякакви доказателствени средства. Няма законова пречка
заповедта да се връчи и по друг начин, като релевантно е да се установи фактът
на узнаването – достигането на волеизявлението на работодателя за уволнение до
работника или служителя.В този смисъл: Решение №283/06.04.2010г. по ГД
№507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.;Решение №39/27.02.2012г. по ГД №410/2011г. на ВКС,
ІІІ г.о.;Решение №35/07.05.2012г. по ГД №1877/2010г. на ВКС, ІV г.о., в които
се приема за редовно и връчване, извършено съобразно общите правила уредени в
чл.42 и 44 ГПК. Следователно, съобразно изложеното от свидетелите, съдът
приема, че работникът е уведомен за заповедта на 25.09.2018г., така, както се
твърди в исковата молба.
Дори да се приеме, че
заповедта не е достигнала до Е.К. през м.септември 2018г., предвид признанието
й в исковата молба и представените писмени доказателства следва, че тя е узнала
съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовия договор през м.ноември
2018г., когато е уведомена от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе за
резултатите от извършената проверка по повод сигнал, депозиран от нея на
09.10.2018г.
Независимо от горното,
са налице категорични доказателства, че Е.К. е получила чрез процесуалния си
представител лично заповедта, ведно с насрещната искова молба на 21.05.2019г. В
законоустановения срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ до 21.07.2017г. не е
предприела действия по оспорване законосъобразността на уволнението и не се
навеждат твърдения в тази насока, поради което следва да се приеме, че като
неоспорена в предвидения срок, заповедта е влязла в сила. С оглед изложеното,
ответникът по насрещния иск дължи заплащане обезщетение на работодателя на
основание чл.220, ал.1 КТ в размер на 255 лева.
По отношение акцесорната
претенция за заплащане мораторна лихва върху главницата за периода 25.09.2018г.
– 07.05.2019г.:
За разлика от трудовото възнаграждение, за което е
определен срок за плащане, за обезщетението по чл.220, ал.1 КТ не е предвиден
такъв. Тъй като вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна
отговорност, то следва да се приложат общите правила на ЗЗД, относно
неизпълнение на задълженията. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД е необходима покана от
кредитора до длъжника. Ако такава не е отправена, работодателят дължи лихва от
деня, в който искът е предявен – 07.05.2019г., а не от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, както се претендира (ТР №3/19.03.1996г. по гр.д.№3/1995г.
на ОСГК). Следователно акцесорната претенция за сумата 15.94 лева като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по насрещния иск дължи законна лихва върху
главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора,
с оглед разпоредбата на 78, ал.1 ГПК в тежест на „Норд 86“ ЕООД са направените
от ищцата разноски по иска с правно основание чл.245 ГПК.В случая се претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 ЗА, което
съдът определя в размер на 300 лева. Същото следва да бъде заплатено на
упълномощения от ищеца адвокат.
Съобразно изхода на
спора по насрещните в тежест на Е.К. са направени от дружеството разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите – 188.23 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК „Норд 86“ ЕООД следва да заплати държавна такса в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „НОРД 86“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“, бл.“НОРД“, ет.4, ап.16 да заплати на Е.Д.К.,
ЕГН ********** сумите: 20.17 лева –
нетно трудово възнаграждение за м.август 2018г. и 1.29 лева – мораторна лихва за периода 30.08.2018г. – 28.03.2019г.;
198.33 лева – нетно трудово
възнаграждение за м.септември 2018г. и 13.15
лева – мораторна лихва за периода 25.09.2018г. – 28.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.03.2019г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Е.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „НОРД 86“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“,
бл.“НОРД“, ет.4, ап.16 сумата 255 лева
– обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявения от „НОРД 86“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Е.Д.К., ЕГН ********** иск за
заплащане 15.94 лева - мораторна лихва върху главницата от 255 лева, дължима за
периода 25.09.2018г. – 07.05.2019г.
ОСЪЖДА „НОРД 86“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат З.П.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Е.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „НОРД 86“ ЕООД,
ЕИК ********* разноски в размер на 188.23 лева.
ОСЪЖДА „НОРД 86“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
РРС държавна такса в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.