Р Е Ш Е Н И Е
07.06.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
VII
Районен съд – Дупница състав
26.05. 2017
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 51 2017
дело № по описа за г.
Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Д. Б., адрес ***, е предявил срещу „Въгледобив Бобов дол" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище: гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.",
представлявано от Х.З. – управител, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.213, ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 15 549, 60
лв., представляваща обезщетение за недопускането му до работа за времето от
20.01.2014 г. до 25.02.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
мораторната лихва, считано от 25.02.2016 г. до датата на завеждане на иска в размер на
1789, 77 лв.,
както и законната лихва от датата на предявяването на исковата претенция до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените
съдебно-деловодни разноски и заплатените суми за адвокатски хонорар.
Ищецът твърди, че по
трудов договор № 5/22.01.2013 г. изпълнявал при ответника длъжността „миньор",
с място на работа рудник „Бабино" в гр. Бобов дол, при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 560 лв.
На 28.08.201З г. по
време на работа получил нараняване на лявата ръка – бил размазан малкия пръст;
изпаднал във временна неработоспособност с
отсъствие от работа за периода от 29.08.201З г. до 01.10.201З г. При явяването
си на работа вместо разбиране за състоянието, в което изпаднал, срещнал укор и
сарказъм от ръководството за продължителността на лечението и дългите болнични
дни „само заради един пръст", което отношение продължило доста време след
това и силно го депресирало. Рязко се влошило общото му здраве, което наложило
извършването на редица медицински изследвания за правилното диагностициране,
ведно с ползването на отпуск по болест, считано от 16.12.201З г. до 17.01.2014
г., за удостоверяването на което представил на работодателя издадените болнични
листове.
След изтичане на
определения период за възстановяване, на 20.01.2014 г. ищецът се явил
на работа в I участък на Рудник „Бабино" при „Въгледобив Бобов дол" ЕООД,
където при действащия трудов договор му било отказано назначение за деня,
инструктиране и допускане до работно място. Законният представител на
дружеството му казал, че поради честите му боледувания няма начин да продължава
да работи във фирмата и да си внесе молба за напускане, тъй като в противен
случай ще бъде дисциплинарно освободен. Ищецът потърсил съдействие от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Кюстендил. Това фактическо положение се повторило в
следващите дни от работната седмица, за което отново подал сигнал в
инспекцията.
За твърдяно неявяване
на работа от 29 до 31 януари 2014 г. с писмо изх. № 258/07.02.2014 г. от
ръководството на „Въгледобив Бобов дол" ЕООД от ищеца били поискани обяснения съгласно чл.193,
ал.1 от КТ, които изпратил в указания срок, но не получил информация относно
развоя на евентуално образувано дисциплинарно производство.
Съгласно разпоредбата
на чл.213, ал.2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица солидарно
дължат обезщетение на работника или служителя за времето, през което не са го
допуснали до работа, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение.
В постъпилия писмен
отговор от ответника се оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че при
явяването си на работа на 20.01.2014 г. ищецът не спазил действащата Инструкция за реда за назначаване на работа, ежесменен
инструктаж, влизане и излизане от рудника на работниците от рудник
„Бабино" от 15.03.2013 г. - не бил с работно облекло, не преминал контрола
за алкохол, не бил получил лампа и самоспасител и началникът на участъка му
обяснил, че не може да бъде допуснат в рудника. Същият ден Д. разговарял с
началника на рудник „Бабино", като поискал да бъде съкратен, но му било
отказано. След отказа да бъде съкратен ищецът заявил, че ще подаде молба за
напускане по взаимно съгласие.
След 21.01.2014 г.
ищецът не осъществявал контакт с началника на участъка. Последният изчакал пет
дни и подал рапорт за неявяването на ищеца на работа. В започналата
дисциплинарна процедура били изискани обяснения от ищеца за неявяването му на
работа и за наличие на предпоставките по чл.333, ал.1 КТ. Въз основа на
представените медицински документи от ищеца било отправено искане до ТЕЛК – Благоевград за
становище относно възможността за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца, но становище не е получено.
От експертно решение № 3107/09.12.2014 г. е
видно, че болничният лист на ищеца с № 0134971 е издаден неправомерно;
поради това ответникът уведомил ищеца да се яви, за да бъдат оформени дните от
анулирания болничен лист като неплатен отпуск, но той не се явил. На 09.03.2015
г. ищецът депозирал молба за трудоустрояване, с която представил експертно
решение № 3108/09.12.2014 г. с констатации, че длъжността, която
изпълнява, не е подходяща за здравословното му състояние.
Предвид становище от
трудовата медицина, че няма длъжност от списъка за трудоустрояване, която да
отговаря на посочените условия в ТЕЛК, работодателят отправил запитване със
списък на местата за трудоустрояване за становище, кое от тях е подходящо за здравословното
състояние на ищеца; не е получен отговор от ТЕЛК. Междувременно ищецът
депозирал нова молба за трудоустрояване, придружена с експертно решение № 3353/07.12.2015 г.
Предвид становище от трудова медицина,
той е преместен на длъжност „чистач производствени помещения“ на 01.02.201б г.
Със заповед №4/25.02.2016 г. е прекратено трудовото му правоотношение от
24.02.2016 г. на основание чл.325, т.1 КТ.
Предвид изложеното, в
описания в исковата молба период работодателят е провеждал процедура по
налагане на дисциплинарно наказание, в рамките на която изискал становище от
ТЕЛК, но не получил отговор поради процедура по обжалване на експертно решение
и болничен лист пред НЕЛК.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно
убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното заверено копие от личното трудово досие на ищеца се
установява, че от 28.01.2013 г. е заемал длъжността „миньор", с място
на работа рудник „Бабино" във „Въгледобив Бобов дол" ЕООД, с личен номер 41010. Към
трудовото досие е приложен рапорт от 03.02.2014 г. от К.К. – началник на първи участък в рудник „Бабино" и доклад от И.И.
- началник на рудник „Бабино", относно неявяването на ищеца на
работа на 29, 30 и 31.01.2014 г. Изискани са и са постъпили писмени обяснения
от ищеца, в които сочи, че на 20.01.2014 г. не бил допуснат до работното си
място, било му заявено, че трябва да напусне и в следващите дни преустановил идването
на работа, за да не разходва средства за транспорт. Към обяснението са
приложени медицински документи за наличие на заболяване „захарен диабет”,
поради което е изпратено искане до ТЕЛК – Благоевград за мнение
относно уволнението на ищеца съгласно чл.333, ал.2 КТ; не е приложен отговор на
направеното запитване.
Въз основа на ЕР на ТЕЛК към МБАЛ – Благоевград № 3108 от 09.12.2014 г., с
което му е определена 56 % трайно намалена работоспобност, ищецът е отправил до
работодателя молба за трудоустрояване с рег.№ 569/16.02.2015 г., в която
изрично е заявил, че не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по
съществуващото трудово правоотношение; попълнил е и бланкова молба с рег.№
595/09.03.2015 г. за трудоустрояване, на която е поставена положителна резолюция
и е изискано становище от ТЕЛК – Благоевград с приложен
списък на свободните работни места. От приложеното становище от 04.03.2015 г.
от Служба по трудова медицина „Здраве-СТМ” ЕООД – гр. Перник е посочено, че в
списъка на длъжностите за трудоустрояване няма подходяща длъжност за Р.Г.Д..
Въз основа на последващо ЕР на ТЕЛК към МБАЛ – Благоевград № 3353 от 07.12.2015
г., с което на ищеца е определена 66 % трайно намалена работоспобност и нова
молба от него за трудоустрояване с рег.№ 181/14.01.2016 г., Служба по трудова
медицина „Здраве” ЕООД – гр. Перник отново е представила становище от
14.01.2016 г. за липса на подходяща длъжност в списъка на длъжностите за трудоустрояване
при ответното дружество. На 21.01.2016 г. службата по трудова медицина е дала
положително становище относно възможността ищецът да бъде назначен на длъжност
„чистач”, за което е издадена Заповед №157/01.02.2016 г. на управителя на „Въгледобив Бобов дол" ЕООД. Въз основа
на молба от 15.02.2016 г. от ищеца, със Заповед № 4/25.02.2016 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, т.1 КТ.
От
представената Инструкция за реда за назначаване на работа, ежесменен
инструктаж, влизане и излизане от рудника на работниците от рудник
„Бабино" се установява, че работниците от първа смяна /в която е
полагал труд ищецът, видно от приложения по делото график/ преминават контрол
за употреба на алкохол, получават жетони за назначение, след което срещу
представянето им получават лампа и самоспасител, в периода от 06, 20 ч. до 07,
10 ч.; в периода от 07, 10 ч. до 07, 30 ч. те получават инструктаж и назначение
за определена работа от прекия си ръководител, при когото отиват
с работно
облекло, лампа и самоспасител. В представената книга за ежедневен инструктаж в
първи участък на рудник „Бабино" за 20.01.2014 г. и 21.01.2014 г.
липсват данни за провеждан инструктаж на ищеца. В представения дневник за взети
лампи и самоспасители за първа смяна на 20.01.2014 г. липсва посочен номер
41010, срещу който да е поставена отметка за получено оборудване.
От заключението на вещото лице Н.Ш. по
назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че: брутният размер
на трудовото възнаграждение на ищеца съгласно чл.228, ал.1 КТ е 635, 36 лв. Обезщетението
по чл.213, ал.2 КТ за периода от 20.01.2014 г. до 25.02.2016 г. е в размер на 15
967, 36 лв., а за периода от 20.01.2014 г. до 01.02.2016 г. е в размер на 15
549, 60 лв. Лихвата за забава за периода от 20.01.2014 г. до 25.02.2016 г. е в
размер на 1 792, 68 лв., а за периода от 20.01.2014 г. до 01.02.2016 г. е в
размер на 1 789, 77 лв.
Видно от изисканата от „Инспекция по труда” - Кюстендил преписка
по искане Вх. № 0026-0431-12/20.01.2014 г., тя е образувана по постъпил сигнал
от Р.Г.Д. за недопускането
му на работа на 20.01.2014 г. и на 21.01.2014 г. и за оказан му натиск да
напусне. За резултатите от проверката ищецът е уведомен с писмо от 30.10.2014
г., в което се сочи, че според началника на рудника на 20 и 21.01.2014 г. той е
предложил на ищеца да бъде освободен от работа по взаимно съгласие; ищецът не
приел предложението и след това не се явява на работа; в писмото изрично е
разяснено на ищеца, че неявяването му на работа два последователни работни дни представлява
основание за дисциплинарно уволнение.
Свидетелката *** И***– съжителстваща на съпружески начала
с ищеца, твърди, че 20.01.2014 г. той отишъл на работа. Около 07, 30 ч. й се
обадил по телефона и обяснил, че не го допускат до работа и го принуждават да
попълни молба за напускане; около 9, 00 ч. разговарял и с директора, който също
настоявал да напусне. Двамата подали сигнал в Инспекцията по труда и на другия
ден отишли в района на предприятието и разговаряли с директора на рудника. Той
отново настоял ищецът да напусне. Според свидетелката ищецът искал да бъде
съкратен, а не да напусне. След 22.01.2014 г. ищецът не отивал на работа, а
разговарял с администрацията по телефона и обяснявал, че не иска да напусне по
взаимно съгласие, а да бъде съкратен. В края на 2014 г. въз основа на
експертното решение за установяване на намалена работоспособност ищецът
започнал да отправя молби за трудоустрояване. След дълъг период на изчакване
бил назначен като чистач, но не бил съгласен с тази работа, нямал финансова
възможност да пътува, бил изморен от чакане и в усложнено здравословно
състояние – по тези причини решил да напусне.
Свидетелят И.И. сочи, че в процесния период бил началник
на рудник
„Бабино". Според него на 28.08.2013 г. ищецът дошъл при него при
влизането му в рудника – около 08, 45 ч., въпреки че работниците първа смяна
следвало да са на работа в 7 ч. Ищецът не бил с работно облекло, самоспасител и
лампа и попитал, дали може да бъде съкратен; свидетелят обяснил, че в момента
има нужда от нови хора и не се налагат съкращения, а ако ищецът иска да
напусне, трябва да подаде молба за прекратяване на договора по взаимно
съгласие. По-късно същия ден на свидетеля се обадил по телефона служител от
Инспекция по труда – Кюстендил във връзка с постъпил сигнал от ищеца. На
следващия ден по същото време ищецът отново дошъл при свидетеля по същото време
и му заявил, че напуска, като поискал и му бил издаден обходен лист за
повереното имущество, но не подал молба и правоотношението не било прекратено,
като следващите дни престанал да идва на работа. Свидетелят изрично уточнява,
че ищецът при разговорите им не е казал, че иска да слезе в рудника на работа,
като не е бил с работно облекло и оборудване, а часът на разговорите им е бил
след началото на смяната му.
Свидетелят К.К. сочи, че в процесния период работел като
ръководител на първи участък на рудник „Бабино" и правел
назначенията на работниците. При него те трябвало да се явят в 07, 00 ч. /за
първа смяна/ със самоспасител и лампа, преобличали се в работно облекло и
преминавали ежедневен инструктаж. Свидетелят не си спомня за случай, в който
ищецът да е дошъл при него в мястото за назначение със съответното оборудване и
той да не го е допуснал на работа; в случай, че в назначението се яви работник,
който не е преминал тест за алкохол и не е получил лампа и самоспасител,
свидетелят сочи, че съгласно действащата инструкция не би могъл да го допусне
на работа.
Ищецът е представил подаден от него сигнал до РП –
Дупница и постановен отказ от 09.01.2015 г. за образуване на досъдебно
производство; в мотивите на прокурорския акт се сочи, че на 20.01.2014 г.
ищецът се е явил при ръководителя си К.К. след 08, 00 ч., след назначението на
работниците от първа смяна, без преминат контрол за алкохол, без получена лампа
и самоспасител. Поради това К.К. му обяснил, че не може да го допусне да слезе
в рудника. След това ищецът разговарял с началника на рудника и поискал да бъде
съкратен, но му било обяснено, че не се предвиждат съкращения; тогава заявил,
че ще напусне по взаимно съгласие. На следващия ден ищецът дошъл в рудника
около обяд и отново заявил на началника на рудника, че ще депозира молба за
напускане, но не го сторил и впоследствие престанал да идва на работа.
Видно от представеното заверено копие от съответните
страници на трудовата книжка на ищеца, за периода 28.01.2013 г. – 24.02.2016 г.
работодателят е изчислил трудов стаж в размер на 1 година и 17 дни, като не е
признал за трудов стаж времето от 22.01.2014 г. до 01.02.2016 г.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Обезщетението по
чл.213, ал.2 КТ се дължи при
последващо неправомерно недопускане до работата, за изпълнението на която е
сключен трудовият договор. Липсва изискване за присъствие през целия период или
през различни периоди на недопускане; напълно достатъчно е работникът да е
изявил готовност за работа и да не е допуснат незаконно, за да се приеме, че
има недопускане на работа. Това недопускане до работа е незаконно, тъй като е
извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на
работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение. За основателността на иска е достатъчно установяването
на еднократно недопускане до работа.
В тежест
на ищеца е да докаже твърдяното недопускане на работа: да е изявил готовност за
работа и да не е допуснат незаконно. Независимо от разпределената му
доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал доказателства относно твърдяното недопускане
на работа. Разпитаната по негова инициатива свидетелка *** И***не е присъствала на
мястото на работа и излага заявеното от него при техните разговори, като не
сочи конкретните обстоятелства, при които е станало недопускането, предвид
детайлно установения ред за започване на работа в рудника.
От събраните по инициатива на ищеца писмени доказателства също не се
установява твърдяното от него незаконно недопускане до работа: при проверката
от Инспекцията по труда не е направена такава констатация, а в прокурорското
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство се сочи, че
ищецът не се е явил своевременно и със съответното оборудване, без което не е
възможно да влезе в рудника.
Посочените обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля И.
/независимо от неточно посочената дата, тяхното съдържание води до извод, че се
отнасят за процесната – 20.01.2014 г./, който изрично сочи, че ищецът е дошъл
при него без работни дрехи, лампа и самоспасител и очевидно не е имал намерение
да слиза в рудника на 20.01.2014 г. От представената Инструкция за реда за назначаване на работа, ежесменен
инструктаж, влизане и излизане от рудника на работниците от рудник
„Бабино" и показанията на свидетеля К.К. се установява, че
преминаването на контрол за алкохол, получаването на лампа и самоспасител преди
началния час на съответната смяна са задължителни етапи на подготовка на
работниците, преди провеждането на ежедневен инструктаж и слизане в рудника,
което се извършва организирано, т.е. в определени часове. Свидетелят е
категоричен, че в действията си е обвързан от посочената организация на
трудовия процес – както не би могъл да допусне до рудника работник без лампа и
самоспасител, така и не би могъл да откаже да допусне работник, явил се при
него навреме и със съответното оборудване.
Въз основа на събраните доказателства може да бъде направен безспорен извод
единствено за обстоятелството, че на 20.01.2014 г. ищецът е водил разговори с
началника на рудника. Не се установява ищецът да се е явил своевременно за
началото на работа на първа смяна, в която е полагал труд по представения
график, да е преминал контрол за употреба на алкохол и да е получил лампа и
самоспасител – само при тези предпоставки при явяването му при прекия му
ръководител отказът на последния да го допусне в рудника би бил в нарушение на
установените в предприятието правила; напротив, явяването му при липса на тези предпоставки
би обусловило обоснован отказ за допускането му в рудника. Поради това по
делото не се установи твърдяното от ищеца негово незаконно недопускане на работа на 20.01.2014
г.
Между страните не е спорно, видно от
показанията на свидетелката *** *** че на 21.01.2014 г. ищецът не е правил опит
за започване на работа, а отново е провеждал разговори с администрацията, както
и, че в следващите дни и месеци не се е явявал в предприятието.
От събраните писмени
доказателства се установява, че работодателят е инициирал дисциплинарно
производство срещу ищеца за неявяването му на работа, в хода на което е изискал
писмени обяснения и данни за здравословното му състояние – въз основа на
последните е взел мерки за спазване на закрилата за уволнение по чл.333 КТ и не
е приключил дисциплинарното производство поради неполучаването на изисканото
мнение от ТЕЛК.
Впоследствие ищецът е
представил доказателства за влошено здравословно състояние, довело до трайно
намалена работоспособност, като изрично е посочил, че не е в състояние да
изпълнява трудовите си задължения като миньор и е пожелал да бъде трудоустроен.
Установеното по делото влошаване на здравословното състояние на ищеца, водещо
до обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, води и до извод
за липса на твърдяното недопускане до работа, като и двете страни по трудовото
правоотношение са били наясно с обективната невъзможност за престиране на труд.
В последвалия период
работодателят е положил усилия за назначаване на ищеца на подходяща с оглед на
здравето му работа, видно от приложените становища на службата по трудова
медицина. Неоснователно ищецът твърди, че в този период не е допускан до
работа. Между страните не е спорно, че след преместването му на подходяща
длъжност, трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на ищеца.
Предвид
изложеното, предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.213, ал.2 КТ за последващо неправомерно
недопускане до работата и за лихва за забава за плащането му са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в
размер на 350 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Въгледобив Бобов дол" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище: гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.", за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 549, 60 лв., представляваща
обезщетение за недопускането му до работа за времето от 20.01.2014 г. до
25.02.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на мораторната лихва,
считано от 25.02.2016 г. до датата на завеждане на иска в размер на
1789, 77 лв.,
както и законната лихва от датата на предявяването на исковата претенция до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Въгледобив Бобов дол" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.", разноски по
делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: