№ 2297
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100508979 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. П. К., чрез адв. Л. срещу решение №
6704/30.04.2023г., постановено по гр. д. № 33397/2022г. на СРС, 127 с-в, с което съдът е
уважил иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, като е признал за установено, че
ответницата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1094.90 лв., представляваща
цената на доставена на дружеството ТЕ, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
недоказаност на елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Поддържа, че вземанията
са били погасени по давност.
В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната
жалба.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
1
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване: 1/ обедняване на ищеца 2/ обогатяване
на ответника 3/ наличие на връзка между обогатяването и обедняването и 4/ липса на
валидно основание; размерът на обогатяването, респективно обедняването
Видно от представените по делото доказателства: Решение № 5729/04.08.2015 г. по
гр. д. № 12955/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, Решение № 18586/26.11.2014 г. по
гр. д. № 15113/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав и Решение № 2088/29.10.2015 г. по гр.
д. № 3063/2014 г. по описа на САС, ГО, 1 състав, топлоснабдените имоти представляват
офиси, тоест предназначени са за стопански нужди. Техен единствен собственик е
ответникът Е. П. К..
По делото липсват доказателства, а и не се твърди страните да са подписали договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период. Следователно, за процесния период
между страните не са съществували облигационни отношения по договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик
на топлоснабдените имоти през посочения период. Не се твърди и не се установява друг да е
ползвал офисите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
2
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Видно от СТЕ, дължимата главница възлиза на 1223.40 лв., поради което правилно
СРС е уважил предявения иск за главница до заявения с исковата молба размер от 1094.90
лв.
Неоснователни са оплакванията, изложени във въззивната жалба, че не е доказан
фактическият състав на чл. 59 ЗЗД. Както беше посочено по – горе, за установяване на
посочените обстоятелства, по делото е изслушана и приета СТЕ. Същата е изготвена от
експерт, притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки,
изпълнил е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не
даде вяра на същата и да не я ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото.
Ето защо и поддържаните с въззивната жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че СРС не е отчел, че сумите са
погасени по давност. Процесният период обхваща м. 05.2019г. до м. 03.2021г. Заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на 25.03.2022г. Ето защо, към датата на депозирането му в СРС
не е изтекла предвидената в закона давност.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 6704 от 30.04.2023 г., постановено
по гр. д. № 33397/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в.
ОСЪЖДА Е. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
3
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4