Р Е Ш Е Н И Е
№ 394/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена
Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административнонаказателно дело № 205 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Б.Т.М.
против Решение № 260174/17.12.2020 г. постановено по АНД № 950/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърден ел. фиш серия Серия К № 2570224 от ОДМВР - Пазарджик, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т.
3 от ЗДвП на касатора било наложено наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за
законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се
отмяна на решението, както и да се отмени изцяло издадения ел. фиш. В съдебно
заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик, не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
Касаторът е санкциониран
за това, че на 12.02.2019 г. в 13:09 часа посредством
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 било заснето движението на лек автомобил „Ленд Ровер Ланд
Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № РВ 1177 РТ в обл. Пазарджик, АМ Тракия 77
км. в посока на движение към гр. Пловдив. Техническото средство заснело
движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало скоростта му на
движение на 163 км/час (след редукция с 3% в полза на водача на действително
измерената скорост от 168 км/час), при установена максимално разрешена
скорост за движение на автомагистралата от 140 км/ч. След справка в масивите на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик се установило, че
посоченият автомобил е регистрирана собственост на „Уникредит
Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, но негов ползвател е „Терамекс
М“ ООД, чийто законен представител е касаторът Б.Т.М..
С оглед на това бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 2570224 от ОДМВР - Пазарджик, с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на касатора било наложено наказание глоба в размер на 100 лева нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При
така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е доказано от
АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения и
счита, че няма смисъл да ги повтаря. В атакуваното решение е даден подробен и
мотивиран отговор на всеки един от доводите на жалбоподателя (понастоящем касатор). В касационната жалба не се навеждат нови такива.
От
събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено,
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че на процесната дата и час при
максимално разрешена скорост за движение от 140 км/час на автомагистрала,
заснет с мобилна радарна система ATCC -ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3
% от измерената скорост, с лек автомобил Ленд Ровер Ланд Ровер
Рейндж Ровер“ с рег. № РВ 1177 РТ
е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство с № 11743bb - установена стойност на скоростта - 163 км/ч.
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба. В конкретния случай
административното наказание на касатора е наложено с
електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е
предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8
от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да
се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ
отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително
по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията,
при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл.189, ал.4
от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен
надлежен протокол. Системата представлява одобрен тип техническо средство,
отговаря на метрологичните изисквания и към момента на установяване на
нарушението е била технически изправна.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на
изискванията на чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение
на скоростта,
В
заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП. По делото не се спори, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, се ползва от „Терамекс М“ ООД. В този случай разпоредбата на чл.188, ал.2
от ЗДвП изрично предвижда, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Това законово разрешение почива на разбирането, че
автомобилите не могат да бъдат управлявани от ЮЛ, като целта е да бъда
установено и наказано именно виновното физическо лице, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и не
следва да бъде наказано лице, което не е извършител на нарушението. В
конкретния случай е видно, че действително собственик се явява ЮЛ. В
електронния фиш е посочено, че отговорността на касатора
се ангажира като законен представител на дружеството „Терамекс М“ ООД. Касаторът
е индивидуализиран с три имена и ЕГН и е посочено, че ел. фиш се издава на
законния представител на дружеството „Терамекс М“ ООД. Неоснователни са твърденията за съществени
процесуални нарушения при непосочване на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП в
атакувания ел. фиш. Следва да се отбележи по отношение на авторството на
деянието нещо много важно - в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана
дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок
такива действия не са предприети от страна на касатора.
При това положение и с оглед нормата на чл.188, ал.2
от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за констатираното
нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания
е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5
от ЗДвП касаторът да е представил в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В тази връзка с
оглед субекта на нарушението - физическото лице – ползвател на автомобила, с
който е извършено нарушението, правилно е определен и видът на санкцията –
глоба. Размерът на санкцията е съобразен
с предвидения такъв в чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено
място.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно
определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не
констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото
следва да бъде оставено в сила.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касационната жалба.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК, Административен съд Пазарджик, X състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260174/17.12.2020 г. постановено по АНД № 950/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)