Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав,
в публичното съдебно
заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. №
3740 по описа на ВРС за
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 49, ал.4 СК.
Първоначално производството е
образувано по постъпила искова молба от Е.Ц.Н. и Я.М.Н. за развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Впоследствие страните са
направили искане за преминаване към производство по развод по взаимно съгласие,
както и са представили споразумение, с което са уредили последиците от
прекратяване на брака.
С
протоколно определение от 15.01.2019 г. съдът е преминал на осн. чл. 321, ал. 5 ГПК към производство по развод по взаимно съгласие.
В
проведеното съдебно заседание молителите поддържат молбата си и молят
постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Общински народен съвет
Враца въз основа на акт за граждански брак № 174/06.05.1992 г. се установява,
че на 06.05.1992 г. Е.Ц.Н. и Я.М. Я. са сключили граждански брак в гр.Враца,
като съпругата е приела да носи фамилното име Н.. По делото не са налице данни
от брака си молителите да имат родени непълнолетни деца.
С оглед на
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с молба за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК
вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за
развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните
се намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат
нейното прекратяване.
Между
съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото
е представено споразумение, с което съпрузите уреждат личните и имуществените
си отношения след прекратяване на брака. След като извърши проверка на
представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
поради което следва да бъде утвърдено с решението.
От
изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице законовите
предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване на брака
между Е.Ц.Н. и Я.М.Н..
Съпрузите са постигнали споразумение
разноските, направени в процеса, да бъдат за двамата поравно. При образуване на
делото страните са представили доказателство за внесена държавна такса в размер
на 25,00 лв. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 40,00 лв. при допускане на развода, като всяка от страните следва да
бъде осъдена да заплати сумата от по 20,00 лв. окончателна държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Е.Ц.Н. с ЕГН **********
и Я.М.Н. с ЕГН **********, сключили граждански брак на 06.05.1992 г. в
гр.Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 174/06.05.1992 г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Е.Ц.Н. с ЕГН **********
и Я.М.Н. с ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
I. Съпрузите са
трудоспособни, могат да се издържат от доходите си и след прекратяване на брака
няма да си дължат издръжка един на друг.
II.
След
прекратяване на брака съпругата Я.М.Н. запазва брачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Е.Ц.Н. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.
Враца, сумата в размер на 20,00 лева, представляваща окончателно определена
държавна такса при допускане на развода.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК Я.М.Н. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Враца, сумата в размер на 20,00
лева, представляваща окончателно определена държавна такса при допускане на
развода.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: