ПРОТОКОЛ
2019-та година град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ХІІ
наказателен състав
На Петнадесети
Май през две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. А.М.
2. К.П.
секретар: ИЛОНА НЕНОВА
прокурор:
БОРИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА
сложи
за разглеждане докладвано от съдия
ДАСКАЛОВ
НОХД № 701 по описа за 2019 година
На именното повикване в 13:00 часа се
явиха:
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН, редовно призована, представлява се от наблюдаващия
прокурор БОРИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА.
ПОДСЪДИМАТА
Ц.П.Д., редовно призована, явява се лично и с АДВ.П.П., упълномощен от
досъдебното производство.
ОЩЕТЕНО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ – Ф.Б. ЕООД С. – редовно призовано, не се изпраща представител.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ
– Не е налице процесуална пречка за
даване ход на разпоредителното заседание, моля да се даде.
АДВ.П.
– Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМАТА
Д. – Да се даде.
Съдът
намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на разпоредителното заседание,
ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМАТА:
Ц.П.Д.
– родена на *** ***, *, *, средно образование, не работи, неомъжена, осъждана,
ЕГН:**********.
Получила
съм препис от обвинителния акт и от разпореждането за насрочване на разпоредително
заседание преди повече от 7 дни.
Съдът
дава възможност на страните в разпоредителното заседание да вземат отношение по
въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ
– Г-н Председател,
По чл.248 ал.1, т.1 НПК
– Съобразно правилата за родова и местна
подсъдност, считам че делото е подсъдно на РС Плевен.
По чл.248 ал.1, т.2 НПК – Не
са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.
По чл.248 ал.1, т.3 НПК – Считам,
че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на обвиняемия.
По чл.248 ал.1, т.4 НПК – Не
са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
По чл.248 ал.1, т.5 НПК – Не
са налице основания а разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
съдебен заседател и резервен съдия, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършване на съдебно следствени действия по делегация.
По чл.248 ал.1, т.6 НПК – Относно мярката, тъй като към приложението към обвинителния акт е
пропуснато, технически може би, спрямо подсъдимата е взета мярка – „Подписка“
на 19.10.18 г., считам че към днешна дата няма основания за нейното изменение
или отмяна.
По чл.248 ал.1, т.7 НПК – Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
По чл.248 ал.1, т.8 НПК –
Моля да се насрочи съдебно заседание, като се призоват лицата, посочени в
списъка към приложението на обвинителния акт.
АДВ.П.
– Уважаеми г-н съдия и съдебни заседатели,
По чл.248 ал.1, т.1 НПК – Делото е подсъдно на РС Плевен, съобразно правилата за родова и местна
подсъдност.
По чл.248 ал.1, т.2 НПК – На този етап не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По чл.248 ал.1, т.3 НПК – Аз считам, че в досъдебното производство
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване процесуалните права на моята подзащитна.
На първо
място от внесения обвинителен акт, в обстоятелствената част от страна на Р.П. са
наведени твърдения, че на една и съща дата, а именно 19.10.2015 г.,
подзащитната ми е съставила два неистински договора за потребителски кредит,
както и дванадесет броя неистински частни документи, подробно описани в
обвинителния акт.
Тук
считам, че е налице неяснота, относно правната квалификация на престъплението,
предмет на обвинението, доколкото както от фактическа така и от правна страна е
допуснато описанието му, като две отделни престъпления по чл.212 ал.1 НК и по
чл.309 ал.1 НК. В мотивите на т.1 от Постановление №8 от 1978 г. на Пленума на Върховния
Съд на Република България е отбелязано, че квалификацията на деянието по чл.212 НК, изключва отделното приложение на състава визиран в чл.309. В тази връзка,
считам че подзащитната ми е лишена от възможността да разбере по кой точно
текст от НК се твърди да е съставомерно вмененото за извършено от нея деяние.
На следващо място в обвинителния акт е посочено, че подзащитната
ми е получила без правно основание сумата от 2000 лв. Остава напълно неясно
обаче, по какъв начин и в какво качество се твърди, че са получени процесните
парични средства от подзащитната ми. Респективно дали срещу разписка, дали са
били преведени по банков път, както и къде реално е осъществено изпълнителното деяние на престъплението,
доколко към тази дата 19.10.15 г. подзащитната ми е била лишена от възможността
да представлява процесното дружество, като е била отстранена от същото.
На следващо място считам, че от обстоятелствената част на
обвинителния акт остава напълно неясно как и по какъв начин подзащитната ми е
възбудила заблуждение у свидетелката Н.П., респективно е мотивирала същата да
извърши действия на разпореждане с процесните парични средства, доколкото в
обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, се твърди, че свидетелката Н.П.,
в качеството си на ръководител на подзащитната ми и водена от желанието си да
получи по - голяма премия, одобрила заявките за отпускане на кредити, без да ги
подлага на каквито и да било проверки. Свидетелката Н.П. е нарушила
разпоредбите на дружеството и сама се е поставила в ситуация, да няма пряк
контакт с клиентите. Като с риск да се преповторя, към този момент, подзащитната
ми не е заемала каквато и да било длъжност в процесното дружество.
По чл.248 ал.1, т.4 НПК – Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
По чл.248 ал.1, т.5 НПК – Не
са налице и предпоставките изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.248 ал.1,
т.5.
По чл.248 ал.1, т.6 НПК – Взетата
мярка за процесуална принуда по отношение на подзащитната ми, намирам за
адекватна към настоящия момент и не са налице основания за нейното изменение.
По чл.248 ал.1, т.7 НПК – Нямам искания за събиране на нови доказателства.
По чл.248 ал.1, т.8 НПК – Оставам преценката за това на Съда, с оглед изразеното становище за
наличието на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуални права на
моята подзащитна.
ПОДСЪДИМАТА
Д. – Съгласна съм със защитника си, нямам какво да добавя по въпросите, които
се обсъждат.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТТЕГЛЯ се
на тайно съвещание в 13:22 часа.
След
проведеното тайно съвещание, разпоредителното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 13:39 часа.
ЯВЯВАТ
СЕ: прокурора БОРИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА, подсъдимата Ц.Д. и нейния защитник АДВ.П..
Като
взе предвид становищата на страните Съдът намира, че настоящото дело е подсъдно
на РС Плевен, съобразно правилата за родова и местна подсъдност. На този етап
не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.Съдът счита, че в хода на досъдебното производство действително са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са се изразили в
следното:
На първо
място, основателно се възразява от страна на защитата, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са описани никакви конкретни факти и обстоятелства
във връзка с начина, по който се твърди, че процесните парични средства, в
размер на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА/ лв. общо, са били получени от страна на
подсъдимото лице. При положение, че се касае за предмета на твърдяното
престъпление, този пропуск не може да бъде неглижиран. В тази връзка, в
обстоятелствената част единствено е отбелязано, че Д. „получила без правно основание парични средства в размер от 2000 лева, собственост на
кредитното дружество, с намерение да ги присвои.“, без дори да бъде
уточнено, че в действителност се касае за две суми от по 1000 лева всяка, нещо,
което се изяснява едва в обвинителните диспозитиви.
Също
така основателно се посочва от страна на защитата, че е налице вътрешно
смислово противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт - дотолкова,
доколкото от една страна се твърди, че свидетелката Н.П. е била въведена в заблуждение,
относно представените й документи, посочени в обвинителния акт, а същевременно
се разяснява, че посочената свидетелка е била водена от желанието си да получи
по - голяма премия и не подложила на проверка представените й книжа. При това
положение, остава се с впечатлението, че в действителност, П. е знаела за
случващото се и в тази връзка е неясно по какъв начин, именно, същата е била
въведена в заблуждение, относно истинността на представените й документи и
относно правното основание за разпореждане с твърдяното имущество.
Не
може да бъдат възприети другите съображения на защитата за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, по-конкретно, касаещи правната квалификация
на деянието или деянията, описани в обвинителния акт, в светлината на
задължителната тълкувателна практика, тъй като този род въпроси се решават от
Съда с окончателния съдебен акт, тъй като се касае за въпроси по съществото на
делото. Не е съществено нарушение на процесуалните правила, твърдяното
непосочване на мястото на осъществяване на престъпление по чл.212 НК, дотолкова,
доколкото формално в обвинителния акт е посочено, че същото е извършено в град Плевен.
Отделно
от възраженията на защитата, служебно Съдът намира за необходимост да изтъкне,
че е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила – във връзка с
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.309 ал.1 НК. В тази насока е
неясна както обстоятелствената част на обвинителния акт, така и обвинителния
диспозитив. Изброени са голямо количество документи, за които е посочено, че
представляват частни документи, писмени изявления на посочените лица, а не действително
съставилия ги.
„Формуляр за кандидатстване за кредит от
19.10.2015 г., изхождащ от Д.И.К. с ЕГН: **********;
-Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити;
-Декларация за съгласие за
обработване на лични данни от Д.И.К. с ЕГН: **********;
-Копие от лична карта с № * на Д.И.К.,
изд. от МВР - Плевен на 28.10.2014 г., валидна до 28.10.2024 г.;
-Удостоверение за настоящ адрес № *
г. на Д.И.К.;
-Трудов договор № * г., сключен между
„*, Булстат *, и Д.И.К. с ЕГН: **********;
-Формуляр за кандидатстване за кредит
от 19.10.2015 г., изхождщ от В.И.В. с ЕГН: **********;
-Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информации за потребителски кредити;
-Декларация за съгласие за
обработване на лични данни от В.И.В. с ЕГН: **********;
-Копие от лична карта с № * на В.И.В.
с ЕГН: ********** изд. от МВР - Плевен на 03.08.2010 г., валидна до 03.08.2020
г.;
-Удостоверение за настоящ адрес № *
на В.И.В. сЕГН: **********;
-Трудов договор № 18/02.09.2015 г.,
сключен между И.К.И. „*" ООД - гр. Плевен, Булстат *, и от В.И.В. с ЕГН: **********“
Неясно
е по какъв начин се твърди, че тези документи са съставени, доколкото само
най-общо е посочено, че им е придаден вид, „че
представляват конкретно писмено изявление на посочените лица , а не на
действително съставилия ги , а именно тя .“. Никакви други факти и обстоятелства
не са представени във връзка в изброените документи, чийто брой, както е видно,
е немалък. Не се сочи какво конкретно се твърди, че е извършила във връзка с
всеки от посочените документи подсъдимата, в т.ч. – дали е полагала ръкописен
текст и/или подпис. Още по-належащ е отговора на този въпрос, предвид
обстоятелството, че е налице видима неяснота във връзка с част от изброените
документи. Например, „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити“ се посочва двукратно; посочени са две
копия на лични карти, съответно на Д.К. и В.В., при положение, че личната
карта, съобразно ЗБЛД, няма как да се определи като частен документ; посочени
са и две удостоверения за настоящ адрес на лицата К. и В., които по своето
естество, няма как да бъдат определени като „частни“ документи; посочени са два
трудови договора, за всеки от който авторите би следвало да са повече от един,
тъй като се касае за обективирана двустранна правна сделка. Следователно, неясно
е за какви частни документи става дума, как се твърди, че са съставени, в какво
се е изразило същото съставяне за всеки от тях; неясно е за какво престъпление,
въз основа на кои факти и обстоятелства е повдигнато обвинение – и този извод
следва и от изложените по-горе други съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
По
тези причини Съдът счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а
делото - върнато на Р.П. за отстраняване на посочените допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила. В този смисъл, останалите въпроси по чл.248
ал.1 НПК, няма да бъдат обсъждани.
Ето
защо Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД 701/2019 г. по описа на Плевенски РС и ВРЪЩА делото на Р.П. - за отстраняване
на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно
мотивната част на определението.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест, в 7- дневен срок от днес,
пред Плевенския ОС.
ПРОТОКОЛЪТ
написан в разпоредително заседание, което приключи в 13:48 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2.