Решение по дело №5582/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  05.11.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова      

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5582 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.02.2019 г.  по гр.дело № 26887/18 г., СРС, ІІ ГО, 156 с-в е признал за установено по отношение на М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 1150,23 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. ********, аб. № 146139 за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., както и сумата от 47,48 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 17.10.2017 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.11.2017 г. по ч. гр. д. № 73841/2017 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав. Отхвърлил е предявените от искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.М.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 146,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 06.10.2017г., както и сумата от 7,96 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. до 06.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.11.2017 г. по ч. гр. д. № 73841/2017 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.П., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП М.М.Б., ЕГН ********** да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 868,39 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт И.М.в  частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 146,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 06.10.2017г., както и за сумата от 7,96 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. до 06.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.11.2017 г. по ч. гр. д. № 73841/2017 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав, съответно в частта на присъдените разноски.

Сочи се, че в чл.32, ал.1 от ОУ, раздел VІІ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат  месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същият е изпаднал в забава за тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият  М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** чрез особения си представител адв. Б.В. оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не  е взело становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество  неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД  срещу М.М.Б., ЕГН **********.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като  не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднала в забава.

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител, е оспорил предявените искове.

Предвид депозираните по делото писмени доказателства, СГС също приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като собственик на процесния имот за исковия  период, който обхваща времето от м.05.2014 г. до м.04.2017г.

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Относно изцяло отхвърленият иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, СГС приема следното:

В чл. 33, ал.1 и ал.2 ОУ е посочено, че задължението на длъжника за плащане на начислените по фактурите суми става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача. Видно от чл.33 от ОУ изискуемостта на вземането е свързана с публикуване на задълженията на интернет страницата на кредитора. Това публикуване представлява покана по смисъла на чл.114, ал.2 ЗЗД, след която вземането става изискуемо. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на ОУ на ищеца от 2014 г. следва че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. По делото ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на общата фактура, респ. на месечните дължими суми на интернет страницата си, поради което настоящата инстанция също намира, че ответникът не е изпаднал в забава в периода, за който се претендира обезщетение, поради което и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен. 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.02.2019 г. по гр.дело № 26887/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 156 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.