Решение по НАХД №7698/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5165
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110207698
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5165
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.Административно наказателно дело
№ 20221110207698 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №7698 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
1
срещу наказателно постановление №РД-05-0074/04.11.2021 г. на директора на
Столичната регионална здравна инспекция, с което на М. К. Г. е наложено
следното административно наказание: ГЛОБА в размер на 300 лв.
В депозираната пред съда жалба М. К. Г. прави искане за отмяна на
процесното НП и присъждане на разноските.
Жалбоподателят М. К. Г., редовно призован, се явява лично и с адв.С.
която поддържа жалбата и иска присъждане на 500 лв. разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
През 2021 г. св.С. извършил проверка в столичен МОЛ и установил, че се
допускали лица без поставени защитни маски за лице, като на входа имало
служител на охраната.
Бил съставен АУАН на М. К. Г..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е основателна, поради следното:
На първо място съдът намира, че нарушението не е доказано от обективна
страна.
2
Не се установи точното време и място на нарушението, както и връзката
на М. К. Г. с твърдяното нарушение.
По делото не са представени никакви доказателства, че М. К. Г. е
отговорен за пропускателния режим в МОЛ-а, нито за кой именно МОЛ се
отнася деянието.
На следващо място в постановлението не е посочено бил ли е на работа
жалбоподателя към момента на проверката.
Непосочването на обстоятелствата, при които е извършено деянието
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което засяга
правото на защита на жалбоподателя и винаги е основание за отмяна на
наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Това е така, защото обжалването пред съда е въззивно и е недопустимо
съдът да попълва задължителните реквизити на наказателното постановление,
а жалбоподателят да научава от решението на съда в какво точно се изразява
фактическия състав на процесното нарушение.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Искането на М. К. Г. за присъждане на разноски не следва да се уважи,
поради следното:
Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6 по описа за
2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е
направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство.
В случая не е представен списък с разноски.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №РД-05-0074/04.11.2021 г. на директора на Столичната
регионална здравна инспекция като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. К. Г. за присъждане на разноски като
НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №РД-05-0074/04.11.2021 г. на директора на
Столичната регионална здравна инспекция, с което на М. К. Г. е наложено
следното административно наказание: ГЛОБА в размер на 300 лв.
В депозираната пред съда жалба М. К. Г. прави искане за отмяна на
процесното НП и присъждане на разноските.
Жалбоподателят М. К. Г., редовно призован, се явява лично и с
адв.С.,която поддържа жалбата и иска присъждане на 500 лв. разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
През 2021 г. св.Симеонов извършил проверка в столичен МОЛ и
установил, че се допускали лица без поставени защитни маски за лице, като
на входа имало служител на охраната.
Бил съставен АУАН на М.К. Г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е основателна, поради следното:
На първо място съдът намира, че нарушението не е доказано от обективна
страна.
Не се установи точното време и място на нарушението, както и връзката
на М. К. Г. с твърдяното нарушение.
По делото не са представени никакви доказателства, че М. К.Г. е
отговорен за пропускателния режим в МОЛ-а, нито за кой именно МОЛ се
отнася деянието.
На следващо място в постановлението не е посочено бил ли е на работа
1
жалбоподателя към момента на проверката.
Непосочването на обстоятелствата, при които е извършено деянието
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което засяга
правото на защита на жалбоподателя и винаги е основание за отмяна на
наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Това е така, защото обжалването пред съда е въззивно и е недопустимо
съдът да попълва задължителните реквизити на наказателното постановление,
а жалбоподателят да научава от решението на съда в какво точно се изразява
фактическия състав на процесното нарушение.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Искането на М. К. Г. за присъждане на разноски не следва да се уважи,
поради следното:
Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6 по описа за
2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е
направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство.
В случая не е представен списък с разноски.

2