Определение по дело №4700/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер   261568                   Година   16.07.2021         Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети юли                                                                                          Година 2021 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4700 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният особен представител на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ, допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като писмени доказателства представените с исковата молба писмени документи, тъй като са относими, допустими и необходими.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се напътят към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).

    

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата молба и се изразяват по същество в това, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), сега 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, изплатил по щета № 111131/27.11.2015 г. и щета № 111074/12.11.2015 г. обезщетения за имуществени вреди в общ размер на 2 199.52 лева. По щета № 111074/12.11.2015 г. за увредения при ПТП, настъпило на 07.11.2015 г., в гр. С., л.а. Н., с ДКН -, собственост на Р.В.Р. – 1249.52 лева. По щета № 111131/27.11.2015 г., за увредения при ПТП, настъпило на 07.11.2015 г. в гр. С., л.а. Р., с ДКН -, собственост на В.М.М. - 950 лева. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки с л.а Р. с ДК № -, собственост на С.Т. Д.,***, на кръстовището на -, поради движение с несъобразена скорост с пътната обстановка и релефа на пътя, при спускане загубил контрол и ударил л.а. Н., с ДКН -, продължил движението си и ударил л.а. Р., с ДКН -, като така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 КЗ (отм.), сега чл. 490 КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. С регресна покана № 200-GF-928/929/19.05.2016 г. поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не било погасило задълженията си.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2 199.52 лева за изплатени от ищеца обезщетения по щета № 111131/27.11.2015 г. и щета № 111074/12.11.2015 г. и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск - нормата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ.

С подадения в срок отговор назначеният от съда особен представител на ответника заема становище, че исковата молба била редовна и искът бил допустим. Съобразно така заявената претенция, съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, била редовна по нейната основателност. От изложението в исковата молба обстоятелства, на които се основавал искът, ответникът не оспорвал, че участвал в ПТП на 07.11.2015 г. в гр. С., при което нанесъл имуществени щети на л.а. Н. с ДКН - на стойност 1249.50 лева и на л.а. Р. с ДКН - на стойност 950 лева, видно от шега № 111074/12.11.2015 г. и щета № 111131/27.11.2015 г. Твърдението на ищеца, че виновен за ПТП-то бил ответникът, който управлявайки л.а. „Р." с ДКН -, собственост на С.Т. Д.,***, на кръстовището между ул. „-” с ул. „-”, поради движение с несъобразена скорост с пътната обстановка и релефа на пътя при спускане загубил контрол и ударил л.а. Н. с ДКН -, продължил движението си и ударил л.а. Р. с ДКН -, отговаряло на истината. В нарушение на чл. 260 КЗ /отм./, сега чл. 490 КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. В чл. 288, ал. 12 КЗ било предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 1 КЗ, ищецът встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ. Основателността на предявените искови претенции била обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1 /ответникът виновно бил причинил описаната в исковата молба деликтна отговорност на причинителя на щетите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вреда; 2/ настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техния размер; 3/ липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, обезпечаваща отговорността на деликвента към момента на настъпване на ПТП; 4/ изплащане от Гаранционния фонд на пострадалите от ПТП лица стойността на причинените имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1  ЗЗД, давността започвала да тече от момента на изискуемостта на вземането. Регресното вземане се основавало на изпълнението на чуждо задължение - това бил деликвентът и се пораждал от различен фактически състав, включващ извършен деликт, правен интерес от изпълнението и плащане, като това правоотношение възниквало между различни страни, суброгиралия в правата на увредения ищец и деликвента, управлявал МПС без сключена застраховка „ГО“, ето защо изтеклата спрямо деликвента давност в правоотношението му с увреденото лице не следвало да се прилага по отношение на регресното вземане. По отношение на последното давността имала за начало осъществения състав на суброгацията. Съгласно т. 14 от постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важала общата давност по чл. 114 и сл. ЗЗД, а течението й започвало от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което разбиране било приложимо и към регресното вземане на ищеца, като нямало основание даденото тълкуване да се счита за изгубило значение. В процесния случай предпоставките за уважаване на регресен иск били налице съобразно представените по делото доказателства. Основанието на този регресен иск било реалното изплащане на обезщетението от ищеца на третото увредено лице, а то било на 26.03.2016 г. - 950 лева и на 01.04.2016 г. – 1249.52 лева. Давността не била изтекла, понеже не били минали пет години от изплащането на обезщетението, а делото било заведено през 2020 г., само изплащането на обезщетенията били извършени през 2016 г. Счита, че искът бил основателен и го потвърждава.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на особеният му представител, тъй като на тях е основал становището по този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: протокол за ПТП № 1596033/07.11.2015 г., Справка от 12.11.2015 г., писмо вх. № 24-00-645/01.02.2016 г., уведомление за имуществени вреди от 05.11.2015 г., доклад по щета от 12.11.2015 г., заключителна техническа експертиза, фактура № 80/09.11.2015 г., преводно нареждане от 23.03.2016 г., протокол за ПТП № 1596034/07.11.2015 г., справка от 27.11.2015 г., писмо вх. № 24-00-679/12.02.2016 г., уведомление за имуществени вреди от 24.11.2015 г., доклад по щета от 27.11.2015 г., заключителна техническа експертиза от 18.02.2016 г., техническа експертиза по щета № 111131/27.11.2015 г., заключителна техническа експертиза от 18.02.2016 г., заключителна техническа експертиза, техническа експертиза по щета, удостоверение от 29.03.2016 г., преводно нареждане от 01.04.2016 г., покана за плащане.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.10.2021 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: