Р Е Ш Е Н И Е
№ 260135
гр. Н., 15.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н., в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при
съдебният секретар протоколист Галина А., като разгледа докладваното от съдия
Галина Николова гражданско дело № 1156 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба от „Енерго – Про продажби” АД срещу ЕТ „С.Г.“ с ЕИК ********* от гр. Н., обл. Шумен, съдържаща обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване, че вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № ***. на НПРС срещу ответника за сумата от 479,02 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата, както и за мораторна лихва в размер на 11,57лв., за периода от 21.04.2020 г. до ***г., съществуват.
Основанието за исковете е по чл. 415 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по повод продажба на ел. енергия, с обекти на потребление в гр. Н., ул. ***с два аб. №*** и №*** и на ул. ***в същия град, също два с аб. №***и №***.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща консумираната ел. енергия, като по фактури, издадени в периода от ***г.- ***г., съгласно които дължимата главница била 490,59 лв. Ищецът твърди, че върху тази сума той дължал и сбор от мораторни лихви в общ размер на 11,57 лв., начислени от падежа на всяка фактура до ***г.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу своя длъжник и била издадена заповед за изпълнение № ***г. по образуваното в НПРС ч.гр.д. № ***г. Срещу тази заповед длъжникът подал възражение и съдът дал срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.
Ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че последният му дължи посочените суми за главница и лихви, както и законна лихва върху главницата от 26.08.2020 г. до изплащане на вземането.
Ищецът желае присъждане на направените по делото разноски.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор, с който са оспорени предявените искове по основание. Твърди се, че имотите, за който се иска заплащането на ел. енергията не е били собственост на ответника в периода, за който тези суми се претендират, тъй като били продадени от ЧСИ Д.З.по нейно изп. дело № ***, а публичната продан била извършена още през 2016 г. Поради това ответникът не бил ползвал имота, нито посочената ел. енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание се представлява от адв. М.М. от *АК и твърди, че имотите са отчуждени по принудителен ред по цитираното изпълнително дело, ответникът е предал владението им и затова не дължи запращане на претендираните суми за ел. енергия в посочения времеви период.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
По делото не се спори, че ответникът е бил клиент на ищцовото дружество, с отчитано потребление под кл. №***, във връзка с продажба на ел.енергия за обекти с четири абонатни номера- на ул. ***, абонатни номера *** и №*** и на улица ***в гр. Н. с аб № ***и №***.
Спорните обстоятелства се състоят в това дали и кога са отчуждени двата имота по принудителен ред, от ЧСИ Д.З.нейно изп. дело № *** и предал ли е ответникът владението върху имотите след публичната им продажба.
От представените от ищеца доказателства - извлечение от сметка към ***г., фактури № ***/***г.и приложение към нея, № ***г. с приложение А към нея, № *** от ***г.с приложение, № *** от ***г. с приложение, № *** от ***г., № ***от ***г., извлечение фактура и плащания за период към дата ***г., справка за потребление, както и от заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза с категоричност се установява, че съществуват просрочени и незаплатени задължения по фактури, издадени в периода ***г.-***г. за обектите на потребление в общ размер на 479,02лв.
Съгласно заключението по делото, общото задължение за кл. № ***- ЕТ „С.Г.“ е 479,02 лева и се разпределя по сления начин:
За обект в гр. Н., на ул. ***, ап. 4 с аб. № *** - неплатеният остатък е 4,74 лв.
За обект в гр. Н., на ул. ***, ***с аб. № ***- неплатеният остатък е в размер на 14,90 лева.
За обект в гр. Н., ул. ***с аб. № ***, неплатеният остатък е в размер на 165,42 лева и
За обект „зеленчукова градина“ с аб. №*** неплатеният остатък е 293,96 лв.
В заключението е посочен и размерът на мораторната лихва до ***г., от датата на падежа на всяка от фактурите до ***г., в размер на 11,64 лв.
Съгласно приложената по делото справка от Община Н., имот, находящ се на ул. *** и ***са с идентификатор ПИ ***– имот, ПИ ***– сграда, ПИ ***– сграда и ПИ ***– сграда. Имот на ул. ******е имот с идентификатор ПИ ***– имот, ПИ ***– сграда, ПИ ***– сграда.
В писмото е посочено, че имот на ул. ***не може да се идентифицира.
По делото е представено от ЧСИ с рег. №**на КЧСИ, Д.З., информация за извършените по изпълнителното дело № ***, изпълнителни действия, както следва:
1/ с Постановление за възлагане на недвижим имот от ***г., от което е видно, че недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда на ул. ***в гр. Н. е възложен на купувачът С.В.В.от гр. Н.. Съгласно посоченото в постановлението за възлагане, този имот по КК на гр. Н. се намира на адрес ул. ***. Пак там е посочено, че според КК на гр. Н., имотът представлява ПИ ***за гаража, за жилищния етаж ПИ ***, попадащи в сграда ПИ ***в ПИ ***. Посочено е, че постановлението е влязло в сила на ***г.
2/ С постановление за възлагане от ***г. на ЧСИ с рег. №**на КЧСИ, по същото изпълнителното дело № ***, е възложен на „Хипокредит“ АД с ЕИК *********, недвижим имот, представляващ Имот № ***, находящ се в землището на гр. Н., представляващ оранжерия, с площ от 3 дка, трета категория, който съгл.КК представлява имот с идентификатор ***. Постановлението е влязло в сила на ***г.
3/ С постановление за възлагане от ***г. по същото изпълнителното дело № ***, е възложен на купувача „Хипокредит“ АД с ЕИК ********* и недвижим имот, представляващ Имот № ***, находящ се в землището на гр. Н., представляващ оранжерия, с площ от 3,399 дка, трета категория, който съгл.КК представлява имот с идентификатор ***. Постановлението е влязло в сила на ***г.
От приложения по делото писмен отговор на ЧСИ Д.З.вх. №***г. се установява, че по ИД не са извършвани въводи във владение за продадените недвижими имоти, защото такова искане не е било отправено от купувачите до ЧСИ.
От приложената по делото справка от Службата по вписванията се установява, че купувачът „Хипокредит“ АД е вписал извършените продажби, съответно за имота, по второто описано постановление за възлагане, Имот № ***, находящ се в землището на гр. Н., представляващ оранжерия, с площ от 3 дка, трета категория, който съгл.КК представлява имот с идентификатор ***, на ***г. (гърба на л. 79 от делото).
На ***г. е вписана продажбата на имота по третото постановление, Имот № ***, находящ се в землището на гр. Н., представляващ оранжерия, с площ от 3,399 дка, трета категория, който съгл.КК представлява имот с идентификатор ***.
За закупения от купувача С.В.В.от гр. Н. имот, находящ се на ул. ***в гр. Н. и представляващ ПИ ***за гаража, за жилищния етаж ПИ ***, попадащи в сграда ПИ ***в ПИ ***, няма вписана продажба и права на новия собственик. Има само отбелязано частично заличаване на ипотеката в полза на кредитора „Хипокредит“ АД.
За имоти *** и *** по КК на гр. Н., съгласно писмо на община Н. е посочено, че същите не са в регулация.
Съдът намира, че съгласно постановленията за възлагане на описаните три недвижми имота, същите са станали собственост на новите си приобритатели, които са ги придобили на деривативно правно основание, каквото е публичната им продажба по изпълнителното дело. По силата на тези продажби, доколкото имотите са придобити от различни собственици, и предвид на това, че тези постановления са влезли в сила, съгласно посоченото от ЧСИ върху тях, то с извършването им е настъпило и вещнопрехвърлителното действие на продажбата. Самото вписване на постановлението за възлагане на недвижимите имоти не е елемент от фактическия състав на придобиване на правото на собственост. Това следва от разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, според която купувачът придобива правото на собственост от постановлението за възлагане, а в разпоредбата на чл. 498, ал. 1 ГПК се изисква вписване на постановлението за възлага след заплащане на дължимите държавни такси, но това също не е условие за възникване на вещно - правния ефект на публичната продан, което има само оповестително действие. В този смисъл е Определение № 194 от 11.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № ***г., III г. о., ГК.
От това следва, че от момента на влизане в сила на постановленията за възлагане, имотите, предмет на същите са станали собственост на новите им приобретатели. Следователно за описаните във фактурите посочени по делото задължения за имотите, находящи се на ул. ***, ответникът по иска не носи отговорност. Общия размер на задълженията по двата абонатни номера № *** за имот на адрес ул.“***– 4, и абонатен № *** за имот на адрес ул.***, ***, са в общ размер на 17,85лв., но същите не се дължат от ответника.
Относно претендираните от ищеца суми за обекта с абонатен № ***, които са в общ размер на 473,98лв., по делото е приложено искане от ответника, л. 76 от делото, отправено до ЕРП Север с вх. № ***г., с което се сочи, че същия е собственик на зеленчукова градина, в която дейността е приключила на 30.09 (очевидно предишната календарна година), таблото било изключено, а сметките продължават да бъдат същите, както през летния сезон. Ответникът е поискал смяна на електромера.
Съгласно Констативен протокол от ***г., съставен в присъствието на служебни лица, извършили монтажа и демонтажа – С.Д.и П.П., както и лично на ответника по делото С.С., е извършена проверка на електромер с аб. № ***, на обект с адрес гр. Н., ул. ******(зеленчукова градина). Този електромер е с фабр. № ***. От записаните в протокола данни за показанията на съществуващото СТИ, се установява, че са отчетени ***, ***и ***. В протокола е записано, че не са констатирани неизправности. Схемата на свързване е вярна. При тази проверка не е извършен монтаж на нов електромер.
По делото е приложена и справка от АГКК, от която се установява, че имот, намиращ се на ул. ******е всъщност имот с идентификатор № ***, който е с площ от 1348 кв.м. и е бил стар номер част от парцел 2439. Съгласно приложените справки този имот е бил собственост на лицето Н.Д., а след продажба на Н.И. и М.А., както и че в имота има жилищна сграда, а не зеленчукова градина. Това показва, че е налице несъответствие на посоченото по фактурите, относно обекта, за който се отнася електромер с фабр. № *** и неговото действително местонахождение. Това обаче не променя факта, че същия е собственост на ответника и е бил ползван от него. Потвърждение за последното е искането на ответника до ЕРП Север с вх. № ***г.
От гореизложеното, съдът намира, че отчетената за този обект като консумирана електроенергия е действително ползвана от обекта, собственост на ответника. По делото не се доказа по несъмнен начин, че този обект, зеленчукова градина е продаден и е бил във владение на друго лице. Напротив, установява се, че именно ответникът го е ползвал, както и че същия е полагал грижи за неговото поддържане, уведомявайки с посоченото Искане с вх. № ***ЕРП Север.
Съгласно приложените по делото фактури, се установява, че отчетената ел.енергия, доставена и консумирана за обекта, представляващ зеленчукова градина, с инсталиран електромер е с фабр. № *** е както следва: по Фактура № ***/***г. за периода от ***г. до ***., цялата на стойност 174,65 лв., за имота се дължи сумата от 140,85 лв. без ДДС; по фактура № ***г. за периода от ***г. до ***г. за имота се дължи сумата от 196,56лв. без ДДС. По останалите фактури за този имот няма начисления.
Общо за този имот начислените по двете фактури суми са в общ размер от 337,41 лв. без ДДС или 404,89 лв. с ДДС.
Посочените в приложение А, показания за имота с електромер с фабр. № *** напълно съответстват на показанията, записани в Констативния протокол от ***г., относно отчетените на електромера показания ***, ***и ***. Съдът приема, че в действителност посочените в тази фактура суми за ток за този обект се дължат и те са 140,85 лв. без ДДС.
По тази фактура, видно от справката извлечение от фактурите и отразяваща извършените от ответника плащания, е посочено, че неплатеният остатък по нея е в размер на 55,80лв. Съгласно заключението на вещото лице по делото, неплатеният по тази фактура остатък, относим за посочения електромер е в размер на 55,80лв.
Съдът приема, че в действителност за зеленчуковата градина и за посочения във фактурата период за електроенергия се дължи сумата от 55,80лв.
От посочената по делото фактура № ***г. за периода от ***г. до ***г. за имота се дължи сумата от 196,56лв. без ДДС. Освен тази сума се дължи и акциз в размер на 1,91лв. и ДДС. Общо по тази фактура задължението е 238,16лв.
Съгласно заключението на вещото лице общия размер на дължимите за този имот суми за електроенергия са в размер на 293,96 лв.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми за ток за този имот се дължат от ответника.
Относно имота, представляващ обект, находящ се на ул. ******, с абонатен № ***, на който консумираната ел.енергия се отчита чрез електромер с фабр. № *** и за който съгласно приложените по делото фактури се дължат суми в общ размер, съгласно заключението на вещото лице от 165,42лв.
Относно този имот, от събраните по делото доказателства, в т.ч и от ЧСИ не се установява, същия да е бил продаден, в т.ч. и чрез публичен търг на лице, различно от ответника.
Съдът намира, че и за този имот, посочените във фактурите и от вещото лице суми се дължат от ответника.
Общо от всичко претендираните от ответника суми в размер на 479,02лв. главница, съдът намира, че се дължат такива в размер на 459,38лв. и не се дължат суми в общ размер на 19,64лв.
Относно претендираните лихви в общ размер на 11,57лв., съдът прие за доказана претенцията само относно лихвите, дължими за сумите дължими за абонатен № *** и за абонатен № ***. Съгласно заключението на вещото лице за неплатените в срок фактури за аб. № *** се дължи лихва в размер на 8,25лв., а за неплатените в срок суми за аб. № ***се дължи лихва в размер на 3,12лв.
Общо се дължат лихви в размер на 11,37лв. и не се дължат от ответника сумите за разликата до 11,57лв.
Предвид на гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е частично основателен само до сумата от 459,38лв. и следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до 479,02лв.
Относно искът по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД същия е основателен и доказан до сумата от 11,37лв. и следва да се отхвърли за разликата до 11,57лв.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на
75лв., 350лв. за възнаграждение за вещо лице, доплащане за ДТ от 50лв.
Общо направените разноски са в общ размер от
475лв.
Съдът намира, че по делото неправилно е била
събрана допълнителна ДТ от 50лв., доколкото исковете са само два, а за тях се
дължат ДТ от по 50лв., от които се приспада платеното по заповедното
производство, което е от 25лв. Това означава, че първоначално платената ДТ от
75 лв. е била в съответствие с изискванията на чл. 72, ал. 1 от ГПК.
За недължимо платената допълнителна ДТ,
съгласно вносна бележка от ***г., л. 45 от делото, ищецът може да поиска
възстановяването й от съда, с писмена молба. Тази сума не следва да се взема
предвид при разпределение на разноските по делото. Като действително дължими и
направени от ищеца разноски следва да се отчетата тези в размер на 425лв.
Освен посочените действително направени от
ищеца разноски, същия претендира и възнаграждение за
Съдът намира, че от претендираните разноски за юрисконсулт в размер на
150лв., съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК следва да се уважат само в размер на
100лв., колкото е минимално посочения в чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП
размер.
Общо относимите разноски, направени от ищеца
са в размер на 525лв.
Ответникът не е направил разноски
Съдът намира, че следва да се уважи искането
за разноски само до сумата от 503,77лв. и да се отхвърли за разликата до 525лв.
За сумата от 50лв. недължимо платена ДТ, с
вносна бележка от ***г., л. 45 от делото, ищецът може да поиска
възстановяването й от съда, с писмена молба и посочена банкова сметка ***.
Относно
разноските в заповедното производство.
Поради уважаване на всички предявени по заповедното производство вземания, следва да се присъдят направените по заповедното производство разноски изцяло. Разноските са в общ размер на 75лв., от които 25лв. за ДТ и 50лв. за юрисконсулско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от исковете, следва да се уважат разноски в размер на 71,97 лв. и да се отхвърлят за разликата до 75лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на ЕТ „С.Г.“, с ЕИК *********, с адрес в гр. Н., ул. ***, представлявано от С.Г. С., че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г № 258, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Д. Д., за сумата от 459,38 лв. (четиристотин петдесет и девет лева тридесет и осем ст.) главница, за което е издадена Заповед за изпълнение № ***г.по ч.гр.д. № ***. на НПРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата над посочената сума до 479,02лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на ЕТ „С.Г.“, с ЕИК *********, с адрес в гр. Н., ул. ***, представлявано от С.Г. С., че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г № 258, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Д. Д., за сумата от 11,37 лв. (единадесет лева тридесет и седем ст.) законна лихва от 21.04.2020 г. до ***г., за което е издадена Заповед за изпълнение № ***г.по ч.гр.д. № ***. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата над посочената сума до 11,57лв.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал. 1 от ГПК, ЕТ „С.Г.“, с ЕИК *********, с адрес в гр. Н., ул. ***,
представлявано от С.Г. С., ДА ЗАПЛАТИ
НА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г
№ 258, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Д. Д., направени по делото разноски в
размер на 503,77лв.(петстотин
и три лева седемдесет и седем ст.), като отхвърля искането за разликата до
525лв.
Указва на ищеца, че за сумата от 50лв.
недължимо платена ДТ, с вносна бележка от ***г., л. 45 от делото, може да
поиска възстановяването й от съда, с писмена молба и посочена банкова сметка ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ЕТ „С.Г.“, с ЕИК *********, с адрес в гр. Н., ул. ***, представлявано от С.Г. С., ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г № 258, представлявано от П.С.С., Я. Д. и Д. Д., присъдените по Заповед за изпълнение № ***г.по ч.гр.д. № ***. на НПРС, разноски в размер на 71,97 лв. (седемдесет и един лева деветдесет и седем ст.), като отхвърля искането за разликата до 75лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д.
№ ***. на НПРС.
Районен съдия: ……….…………………
Галина Николова