Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………2019 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Марияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева
въззивно гражданско дело № 447 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е образувано по жалба на К.В.Н. чрез адвокат В.П. срещу решение № 7
от 02.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 5271 по описа за 2018 г. на Районен съд
– Варна, двадесети състав, в следните части: с която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата А. С. Н. и Й. С. Н.
на С.А.Н. и е определено местоживеенето им при бащата; определен е режим на личен контакт на майката
К.В.Н. с децата А. С. Н. и Й. С. Н., както следва: всяка втора и четвърта
седмица от всеки месец за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя,
с приспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск; всяка четна година по време на Великденските празници за времето от
10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника; всяка
нечетна година за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с
приспиване; всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа
на 02.01., с приспиване; всяка нечетна година – цялата пролетна ваканция за
времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден; всяка четна
година на 3 март, 24 май и 22 септември за времето от 09:00 часа до 17:00 часа;
всяка нечетна година на 1 май, 6 май и 6 септември за времето от 09:00 часа до
17:00 часа; на рождения ден на майката – 16 януари за времето от 09:00 часа до
20:00 часа; на рождения ден на децата – 14 април и 5 октомври – всяка нечетна година за времето от 09:00
часа до 14:00 часа и всяка четна година за времето от 14:00 до 20:00 часа;
осъдена е въззивницата да заплаща в полза на детето А. С. Н. чрез нейния баща и
законен представител С.А.Н. месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от
постановяване на настоящото решение до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжка; осъдена е въззивницата да заплаща в полза на детето Й. С. Н. чрез
нейния баща и законен представител С.А.Н. месечна издръжка в размер на 140
лева, считано от постановяване на настоящото решение до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи издръжка; предоставено е ползването на семейното жилище,
находящо се в град Варна - ж.к. „Възраждане“ бл.37 вх.3 ет.7 ап.64 на съпруга С.А.Н.;
осъдена е въззивницата да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата
от 403,20 лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на
основание член 7, точка 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и да заплати на С.А.Н. сумата от 250 лева, представляваща припадащата се на ответницата
част от депозита на назначената СППЕ, платена изцяло от ищеца, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна
преценка на събраните доказателства. Сочи се, че критериите по член 59, алинея
4 от СК следва да се преценяват в тяхната съвкупност и преди всичко с оглед
интересите на децата, като е недопустимо извод за родителските качества на
майката да се прави само въз основа на възприетото от съда, че същата
употребява алкохол, а следва да се вземат предвид и желанието й да се грижи за
децата, полаганите от нея грижи, привързаността на децата към майката. Като
процесуален пропуск се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е
изслушал нито родителите, нито децата. Също така се излага, че съдът изобщо не
е обсъдил варианта за разделяне на децата между родителите и се моли този
вариант да бъде обсъден.
Поради
това се иска решението в обжалваните му части да бъде отменено и вместо това да
се постанови ново, с което да бъде предоставено упражняването на родителските
права на майката, като се налага ревизия и на решение в частта му относно
режима на лични отношения, както и на издръжката, като се твърди, че за всяко
от децата бащата следва да заплаща такава минимум в размер на 140 лева.
Въззиваемата
страна С.А.Н. чрез пълномощника си адвокат З.Л. в писмен отговор е оспорил
жалбата като неоснователна. Излага, че
обжалваните части от решението са правилни и законосъобразни, тъй като съдът
подробно е изложил съображенията си, мотивирани от установеното с разпита на
свидетелите и изготвения социален доклад за непосредствените отношения на
родителите с детето. Твърди се, че всички релевантни обстоятелства, подкрепени
със събраните доказателства, са обсъдени изчерпателно от районния съд.
Възразява се против изслушването на децата с оглед съхраняване на психиката им
и с отчитане на обстоятелството, че същите са изслушани от социалния работник
при изготвяне на социалния доклад.
Иска
се потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва
първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е
упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от
ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата си молба ищецът С.А.Н. излага, че с ответницата К.В.Н. са сключили граждански брак на 28.12.2006 г. в град Варна, от който имат родени две деца – А. и Й., малолетни към настоящия момент. Твърди, че скоро след сключването на брака усетил как съпругата му започнала да го откъсва от обкръжението му – приятели, родители, сестра. Правили му впечатление нервността и напрегнатостта й, но отдавал това на домашните задължения покрай появилите се вече две деца. Посочва, че най-вероятно това напрежение се е дължало на желанието й да прикрие въздържанието си от алкохола. Нещата се променили, когато момичетата пораснали и започнали да посещават детска градина, а ответницата започнала работа на смени. В периода 2011/2012 г. започнала системно да излиза сама с колеги, закъснявала, често не се прибирала по цяла нощ или се връщала вкъщи много пияна. Твърди, че съпругата пиела ежедневно, като с времето достигнала количество от 800 мл и повече водка на ден. В това състояние тя почти станала непригодна да се грижи за децата и дома им. Започнала да настройва децата против баба им по бащина линия. Когато била в жилището, повечето време прекарвала на остъкления им балкон, пушейки и пиейки с часове. Постоянно била нервна, тросната, карала се на децата без причина, правела скандали. Не поддържала необходимата хигиена в дома им. Поддържа, че е поел изцяло ежедневните грижи за издръжката на семейството и за нуждите на децата им. Посочва, че с времето установил, че съпругата му поддържа извънбрачна връзка, като преди три години му предложила всеки от тях да има неангажираща връзка. Споделила му, че тя вече има такава с бивш нейн приятел И.М.. Излага, че понастоящем от близо месец и половина са във фактическа раздяла, като ответницата живее преимуществено при интимния си приятел, а той се е посветил изцяло на децата. Поддържа, че с времето чувствата между тях изчезнали, бракът им се изпразнил от съдържанието си и станал вреден за децата им. По изложените в исковата молба съображения моли предявеният иск за развод и предявените небрачни искове да бъдат уважени.
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответницата К.В.Н. е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител адвокат В.П.. Поддържа становище за допустимост на предявения иск. Едновременно с това предявява насрещен иск за развод, като моли да бъде обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. Предявява и насрещни небрачни искове за упражняването на родителските права по отношение на децата А. С. Н. и Й. С. Н.; за определяне местоживеенето им при майката; бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на всяко едно от децата в размер на по 130 лева, считано от датата на подаване на насрещния иск /21.05.2018 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата. Оспорва фактическите твърдения, изложени от ищеца в исковата молба. Твърди, че именно съпругът е този, който злоупотребява с алкохол, а не тя. Поддържа, че нееднократно същият в пияно състояние е извършвал спрямо нея актове на домашно насилие, изразяващи се в непристойни обиди и заплахи за здравето и живота й. Посочва, че същият никога не се е занимавал с децата им, съответно не се е грижил за тях, въпреки настоятелните молби от нейна страна.
С.А.Н. е депозирал отговор по насрещните искове в срока по член 131, алинея 1 от ГПК чрез процесуалния му представител адвокат З.Л.. Поддържа становище за тяхната неоснователност и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва изцяло твърденията на ответницата като неотговарящи на действителността. Твърди, че от раждането на децата им той е неотлъчно до тях и в услуга на техните нужди, а в последно време – ангажиран изцяло и денонощно с потребностите и възпитанието им. Поддържа, че ответницата изцяло е абдикирала от ролята и задълженията си на майка и съпруга. Прибира се в дома им само за по 1-2 часа седмично. Посочва, че понякога децата не осъществяват контакт с нея по 3-4 дни, дори по телефона.
В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните
си представители, като всеки от тях
поддържа становището си по спорните въпроси от предмета на делото.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява конкретно становище на кого да бъдат предоставени родителските права спрямо децата, а сочи, че това трябва да е родителят, който в по-голяма степен би задоволил потребностите на децата.
Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на децата А., родена на *** г., и Й., родена на *** г.; че семейството е живяло в жилище в град Варна - ж.к. „Възраждане” бл.37 вх.3 ет.7 ап.64; че майката има ключ за семейното жилище, където понастоящем живеят бащата и децата.
При настоящото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
предоставянето на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и определената издръжка за детето.
Въззивният съд намира, че не
следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка,
доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно
фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени приетите пред
въззивната инстанция писмени доказателства, както и изслушването на децата и
родителите.
В съдебно заседание, проведено
на 03.04.2019 г. в защитена среда, тъй наречената „синя“ стая, са изслушани
децата Й. С. Н. и А. С. Н. на основание член 59, алинея 6 от СК във връзка с
член 15, алинея 1 и аления 2 от ЗЗДт.
Й. разказва, че живеят с баща
си, който им помага, прави закуски, готви, ходят да им купува дрехи; понякога
баща й й се кара, когато върши бели, като уточнява, че това е, когато не си
почиства, ако изцапа нещо; имат задължения със сестра си - да си прибират
чиниите, да си оправят гардероба и дрехите, когато излязат от сушилнята, да си
оправят раниците и леглото; бабата и дядото по бащина линия идват да помагат,
но не всеки ден; всеки път различно се виждат с майка си, около три пъти в
седмицата й се обажда; ходят при майка си в събота и неделя, но не всяка събота
и неделя; когато са с майка й, излизат навън, понякога в Морската градина,
ходят по магазините; чувства се добре и с двамата родители и иска да живее и с
двамата.
А. обяснява, че с майка си се виждат
по-рядко, примерно три пъти в месеца; споделя, че майка й повече звъни на
сестричката й, не звъни точно всеки ден, около три пъти в седмицата; разказва
същите неща относно това какви задължения имат, като допълва, че ако не изпълнят
нещо, баща им не им казва нищо, просто на другия ден или по–късно трябва да ги свършат;
баща им не им забранява да ходят при майка си; и преди да се разделят, и сега,
баща им повече се грижи за тях, майка им повече седяла на терасата и пушела
цигари, баща й готви, води ги на училище; когато са с майка си, ходят на морето
или из квартала, или в Морската градина; майка й живее в Аспарухово с друг мъж,
който има деца, но те не живеят там; той се държал добре с тях и нямат
конфликти с него, когато ходят при майка си, тя винаги правила така, че мъжът,
с който живее, да не е там, защото няма много места за спане, апартаментът, в
който живее майка й се състои от голяма дневна, разделена на хол и кухня, спалня
и баня, когато пребивават при майка си, спят в хола на разтегателен диван; ако
в училище някой я обиди, ще каже на баща си, както и, ако трябва да купи нещо
на някой приятел, ще отиде с него; чувства се добре с баща си и малко по-малко
с майка си, притеснява я, че майка й е малко по-разсеяна; не мисли, че ще има
проблем с баща си, ако искат да отидем при баба си и дядо си по майчина линия; заявява,
че няма да й е много хубаво, ако са разделени със сестра си, въпреки че някой
път се карат с нея, но й харесва да са заедно.
На основание член 59, алинея 6 от СК са
изслушани и двамата родители на децата в съдебно заседание, проведено на
08.04.2019 г.
К.Н. разказва, че няма чести контакти с децата, поради простата причина, че работното й време е малко по-неудобно – работи в „Кауфланд“ – Възраждане като касиер от 05 часа сутринта до 13,30 часа, ако е първа смяна, и от 13,30 часа до 22 часа, ако е втора, не почива събота и неделя, зависи от графика, би трябвало графикът да бъде съобщаван два месеца по-рано, но това не се прави, поради което понякога си научава графика няколко дена преди началото на следващата работна седмица, по принцип графикът е готов към сряда, четвъртък за следващата седмица, няма редуване на първа и втора смяна, почивните дни зависят от графика - едната седмица мога да имам три почивки, следващата седмица – една. Това означава, че не може да взема децата в определения режим. Живее в Аспарухово, а децата – в ж.к. „Възраждане“, като едното дете учи в ж.к. „Кайсиева градина“, другото - в ж.к. „Младост“ поради ремонт на училището, но няма възможност, ако ги вземе през седмицата, на следващата сутрин да ги закара на училище. Единствено може да взема децата събота и неделя, когато те почиват, но това се случва един път в месеца. Заявява, че бройката на обажданията й по телефона на децата е относителна, един - два пъти в седмицата. Миналата седмица едната сутрин говорила с А., а с Й. се видели в петък. Само в петък почивала през пролетната ваканция и се видяла с Й., без да я взема при себе си, водила я на рожден ден. А. била при баба си, доколкото разбрала от Й.. В Аспарухово живеела при сегашния си приятел, който има голяма дъщеря, която живее самостоятелно. Жилището, в което живее, има спалня и дневен тракт с кухненски бокс. Иска да й бъдат предоставени родителските права. На въпрос къде ще живеят, ако бъде определено местоживеенето на децата при нея, отговаря, че понеже жилището, в което момента живеят децата, е общо /закупено по време на брака, наполовина платено от нея и родителите ми/, то ще го обитава с децата си и с майка си, която ще й помага в отглеждането на децата. Иска и двете деца заедно да бъдат при нея. Сочи, че не знае какво означава „по-добър родител“, но се надява да бъде такъв, защото са две момичета и една жена много по-лесно може да обясни на едни подрастващи момичета през какво биха могли да минат в пубертета, защото самата жена е минала от там. Набляга, че има стабилна работа, със стабилни доходи. Не отрича, консумира алкохол, като признава, че е имало период, в който консумирала по 200 – 300 грама на ден, основно вечер. Конфликтът й с А. започнал, след като започнали проблемите с мъжа й. Изразява съжаление за случилото се, като го обяснява със задълбочаване в проблемите си, а детето тогава имало точно нужда от мен. Тя започнала да търси баба си, а тя била изнервена поради простата причина, че в него период търпяла нападки срещу личността си от бившия си съпруг. Обърнала се към майка му и баща му за съдействие, като се надявала, че насилието ще спре, а те реагирали по съвсем различен начин. Тогава се озлобила към майка му. А. искала да се вижда с баба си, а тя поради озлоблението си й забранявала. Не смята, че когато А. е искала внимание, тя й е отказвала. А. й казала, че иска да й даде пари за рождения си ден, който предстои в скоро време, за да си купи нов телефон, което Н. не одобрява, тъй като има работещ телефон. Вярно е, че е със счупен дисплей, но не мисли, че трябва на всяка прищявка да се угажда, а трябва да си пази вещите. С А. не е ходила за дрехи. По принцип на рождените им дни, тъй като ползва отстъпка в един магазин за детски дрехи, тогава им купува за сезона, но не я води с нея, предпочита да ги изненада. Не отрича, че има ключ от жилището, където живеят децата, но казва, че й е неудобно да ходи, защото знае, че той си има партньорка, а и работно й време е до 13,30 часа, което означава, че трябва 5-6 часа някъде да седя, за да мога да отида после да си видя децата или да седят заедно в една къща.
С.Н. разказва, че от понеделник до петък, когато децата са на училище, стават заедно около 6,30–7 часа, приготвя им закуската, бащата на дете от класа на Й. води нея и неговото дете и следобед ги връща около 16,30 часа, а когато неговото дете е болно, той поема да ги води и връща. До 7,45 ч. води А. и вечер я прибира. В тяхното училище няма проблем сами да ходят, защото е зад блока, в който живеят. Основно той готви, на лекар също той ги води. Децата не боледуват често, ако боледуват е от обикновени вирусчета, настинки, които не са нещо страшно и има богат опит. Според него майката отсъства от живота им, а преди да напусне семейството винаги била изморена, винаги била ангажирана или на работа, или с приятели, или с колеги, или при любовници. Доскоро се занимавали с извънкласни занимания. А. ходела на танци по негова инициатива, той я водел и вземал, организирал й лагерите. Преди година на един тренировъчен лагер при един захват й се пукнала капачката, поради което се наложило да прекрати заниманията с танци. След това си пукнала кост на крака. Й. имала интерес към плуването, но тъй като все още нямала необходимите сантиметри миналата година, когато времето стане малко по-удобно за плуване, ще я запише на басейна до тях. Счита, че се справя перфектно, че има богат опит, защото от 10 години той предимно готви в къщи - всякакви видове супи, ястия, мусака, манджи, всичко, закуски, баници, питки, спагети, яхнии, няма нещо, което да не може да сготви. Редовно приготвя рибни ястия, месо, децата не са лишавани абсолютно от никаква храна. Няма никакви конфликти с децата. Като всички деца, когато направят някаква беля или когато са разсеяни, не са си направили домашните или не са си оправили стаята, или пък прекалено много са превъзбудени и е станало късно, а хората искат да спят вече, им прави забележки, но намира, че това не са конфликти, а възпитание. Децата имат задължение да поддържат ред и чистота в стаята си, а Н. се грижи за останалата част от къщата, включително и за двете животни, наследени от бившата му съпруга - заек и котка. Ходи заедно с децата да им купува дрехи, те си ги избират, стоим в пробните, мерят си ги, слагат си ги. Те си избирали сами, носели ги на баща си за съвет, той поглеждал дали е стилно, хубаво, подходящо за училище или не. Общо взето носели му по около пет неща като предложение, а той посочвал, без да им налага мнение, и те си избирали. Изразява мнение, че определено желае децата да са при него. Твърди, че няма друг партньор. Заявява, че когато бившата му съпруга се изнасяла от жилището, й казал, че когато е в трезво състояние, може да вижда децата всеки ден, още повече, че работното й място е на пет минути от дома пеша, както и, че тя има ключ от общото жилище. След като Н. се изнесла от жилището в началото на 2019 г. спряла да комуникира с бащата на децата. Когато искала да уговори срещи с децата, никога не му се обаждала, а звъняла на Й.. На А. избягвала да се обажда изобщо. По време на тези три или четири месеца била изявила желание да види децата три пъти, от които три пъти само Й., а А. два пъти. За Баба Марта децата й подготвили мартенички, но не дошла да си ги вземе. Малката се разревала, голямата го приела нормално. На 8-ми март подготвили цвете, което тя отново не дошла да си вземе. Нямало обещание да дойде, но се чували с малкото дете и правиха половинчати уговорки, „може да дойда, може да не дойда“. Цветето го подрязвал до 18-ти март заради малката, защото всеки ден идвала и плачела, че мама не идва да я вижда и да си вземе подаръците. На рождения си ден не дошла да ги почерпи дори с едно парче торта. Освен това според него тя дава изключително лош пример на децата, отделяйки цялото си нейно свободно време за себе си, пиейки и пушейки на видно място. Проблемите й с алкохола се появили от самото начало на брака им. Заявява, че никога не е искал да спре комуникацията между тях, а да имат добри отношения заради децата.
По упражняване на родителските права и местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на дете
съдът трябва да съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея
4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий,
въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да
живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на
лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските
права. В конкретния случай следва да се има предвид, че децата са две, от
женски пол и с малка разлика в годините.
Под "интереси на децата", както е
разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при
действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Неоспорената експертиза, приета пред първата
инстанция, сочи, че родителският капацитет на ищеца е по-голям, защото
преценява по-добре нуждите на децата съобразно възрастта им, извежда на първо
място значимите приоритети /отглеждане и възпитание/, уважава индивидуалността на
двете малолетни момичета и ги приема такива, каквито са, като същевременно
деликатно корегира поведението им. Ответницата акцентира основно на
емоционалните взаимоотношения, като декларира загриженост за нормите на
поведение на момичетата, но на практика връзката й с децата е отслабена -
самата тя явства, че провежда разговори по телефона един път седмично с децата,
но от събраните доказателства по делото съдът прави извод, че основно звъни на Й..
Определено съществува конфликт между нея и голямото дете А., който се корени в
алкохолната злоупотреба на майката, а не, както Н. го обяснява, в забраната й
да посещава бабата по бащина линия. Лично заявява при изслушването й пред съда
/аналогично изявление е направила и пред социалните работници/, че работното
време на бащата му позволява в по-голяма степен да участва в грижите за децата.
При преценката за родителския капацитет на страните съдът е длъжен да вземе
предвид и установения по делото факт, че ответницата страда от вредна алкохолна
употреба, който тя не отрича и при изслушването й пред настоящата инстанция. Н.
твърди, че алкохолната злоупотреба е била в миналото, като е била провокирана
от отношението на бившия й съпруг към нея. Тези нейни твърдения са останали
недоказани, а от друга страна с постъпките си майката показва импулсивност,
нелогичност и незрялост, за всички конфликти и проблеми намира извинения,
стоящи винаги извън нея. Показва самокритичност, но само декларативно, не държи
на думата си и не изпълнява обещанията си към децата. За сметка на това
поведението на бащата е предвидимо, което поражда чувство за стабилност у двете
момичета, както и усещане, че винаги могат да разчитат на подкрепата и
разбирането му. Това е много важно за изграждането им като личности, особено в
пубертета, където основните проблеми са психологически, а не физиологически.
Поради това мнението на майката, че ще е по-добрият за момичетата родител, тъй
като е жена и ще може да им окаже необходимата помощ по време на пубертета, е
повърхностно. Социалната среда на бащата също е по-благоприятна, доколкото същият
разполага и с помощта на неговите родители, докато родителите на майката живеят
в друго населено място. Социалните работници посочват, че децата имат изградена
и функционираща емоционална връзка и с двамата родители, като Й. е
по-привързана към майка си в сравнение с А.. В този ред на мисли прави
впечатление, че Н. не прави никакви опити да преодолее съществуващия от
миналото конфликт между нея и голямото дете, а просто го е оставила да отмине,
като преимуществено контактува с малката дъщеря. Това й поведение е укоримо,
доколкото може да остави впечатление у голямата дъщеря, че предпочита малката,
дори и това да не е така.
Й. иска да живее и с двамата си родители, а А.
казва, че се чувства по-добре с баща си. Съдът не е обвързан от желанието на
детето, но следва да отчете, като се съобрази спецификата на тяхната възраст
/10 и 12 години/, какъв ще бъде ефектът от принудителната промяна. Децата вече
са поставени в стресова ситуация от развода на родителите им, опитват се да
бъдат лоялни и към двамата и това безспорно се отразява на емоционалното и
психическото им състояние, което следва да бъде стабилизирано. Бащата с
действията си е постигнал устойчивост и тя не следва да бъде нарушавана.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага
извод, че интересът на децата ще е охранен най-добре, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на бащата с регламентиране на режим на
лични отношения с бащата, за да не бъде изгубена емоционалната връзка между
този нея и децата, но тя следва да положи максимални усилия за това.
Като последица от предоставянето на родителските
права на бащата, местоживеенето на децата следва да бъде определено при него на
адреса, на който живее.
По отношение на
режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Поддържането на лични отношения между майката и децата е жизнено необходимо за тях с оглед създаване на възможност чрез общуване те да развиват чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва децата срещу него и да не накърнява авторитета му.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
При личното изслушване на родителите пред въззивната инстанция съдът констатира, че бащата не проявява признаци на отчуждаващ родител – не настройва децата против нея, не губи контрол над чувствата си, активно способства за това децата да осъществяват връзка с майка си, предоставяйки й ключ от жилището, където живее с тях и давайки й възможност да ги посещава, когато прецени. Именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид спецификите на настоящия случай, в частност трудовата заетост на майката, съдът счита, че режимът на лични отношения между нея и децата следва да бъде определен по начин, който способства да бъде запазена установената връзка между майката и децата.
Предвид изложените цели и критерии следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения между децата и тяхната майка. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е определил адекватен режим на лични отношения, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите в тази им част. Следва да бъде отбелязано, че съдът не може да определи режим на лични отношения между майката и децата така, че той да съвпада с нейните почивки, за да й бъде удобно, тъй като те не са определени предварително.
По отношение на дължимата издръжка
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за
даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и
конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото
лице. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид
условията, при които са живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв
размер, че да способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и
за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и
при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той
дължи.
Й. е почти на 10 години, а А. – на дванадесет. И двете деца посещават училище, не страдат от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и поради възрастта им и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на Й. да определи общ размер на издръжката от 250 лева, а на А. – от 270 лева. Доколкото бащата е претендирал заплащане на издръжка от страна на майката в размер на минималния, определен в разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК, то такъв следва и да бъде присъден, който размер съдът преценява като напълно съобразен с възможностите на майката с оглед данните по делото, а бащата ще следва да поема разликата.
По отношение на семейното жилище
Съгласно член 56, алинея 1 от СК при допускане на
развод, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, който е направил
такова искане и има жилищна нужда, като при наличие на ненавършили пълнолетие
деца съдът дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното
жилище. От брака на страните има родени две деца, които към момента не са
навършили пълнолетие, и семейното жилище е собственост на двамата родители,
поради което следва да се предостави ползването му на съпруга, комуто е
предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Тъй като
упражняването на родителските права в случая се предоставят на бащата, то и
ползването на семейното жилище следва да се предостави на него.
С оглед изложените мотиви в обжалваните си части
първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от
02.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 5271 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, двадесети състав, в следните части: с която е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата А. С. Н. и Й. С. Н. на С.А.Н. и е
определено местоживеенето им при бащата;
определен е режим на личен контакт на майката К.В.Н. с децата А. С. Н. и
Й. С. Н., както следва: всяка втора и четвърта седмица от всеки месец за
времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с приспиване; един месец
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; всяка четна година по
време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00
часа на последния ден на празника; всяка нечетна година за времето от 10:00
часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с приспиване; всяка четна година за
времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 02.01., с приспиване; всяка
нечетна година – цялата пролетна ваканция за времето от 10:00 часа на първия
ден до 14:00 часа на последния ден; всяка четна година на 3 март, 24 май и 22
септември за времето от 09:00 часа до 17:00 часа; всяка нечетна година на 1
май, 6 май и 6 септември за времето от 09:00 часа до 17:00 часа; на рождения
ден на майката – 16 януари за времето от 09:00 часа до 20:00 часа; на рождения
ден на децата – 14 април и 5 октомври –
всяка нечетна година за времето от 09:00 часа до 14:00 часа и всяка четна
година за времето от 14:00 до 20:00 часа; осъдена е въззивницата да заплаща в
полза на детето А. С. Н. чрез нейния баща и законен представител С.А.Н. месечна
издръжка в размер на 140 лева, считано от постановяване на настоящото решение
до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, с падеж до пето
число на месеца, за който се дължи издръжка; осъдена е въззивницата да заплаща
в полза на детето Й. С. Н. чрез нейния баща и законен представител С.А.Н. месечна
издръжка в размер на 140 лева, считано от постановяване на настоящото решение
до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, с падеж до пето
число на месеца, за който се дължи издръжка; предоставено е ползването на
семейното жилище, находящо се в град Варна - ж.к. „Възраждане“ бл.37 вх.3 ет.7
ап.64 на съпруга С.А.Н.; осъдена е въззивницата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненския районен съд сумата от 403,20 лева, представляваща държавна
такса по иска за издръжка, на основание член 7, точка 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да заплати на С.А.Н. сумата от 250 лева, представляваща
припадащата се на ответницата част от депозита на назначената СППЕ, платена
изцяло от ищеца, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
В останалите му части решението е влязло в
сила като необжалвано.
Решението в частта му досежно издръжката не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.