Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 269 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.Ж.К., депозирана против наказателно постановление № 17-271527
от 08.06.2017г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ Варна, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 5,
вр. чл. 278б, ал. 1 ДОПК.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че не са
били обсъдени възраженията на жалбоподателя и не са били изяснени всички факти
и обстоятелства, както изисква ЗАНН и това е довело до съществени нарушения на
процесуалните правила. На следващо място се развиват съображения, във връзка с
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. На последно място се ангажират доводи,
че наказващият орган не е изложил мотиви във връзка с индивидуализацията на
наказанието над минимума предвиден в санкционната разпоредба, с което според
жалбоподателя е нарушен чл. 27 ЗАНН.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
жалбата. В подкрепа на така застъпеното становище излага доводи, касаещи
доказаност на нарушението.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и релевираните в хода по същество фактически
и правни доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 27.05.2017г., в 14:16
часа, в град Русе, ул. „Атанас Узунов“ № 17 при извършена проверка на
транспортно средство – влекач и ремарке с рег. № Н 3533ВМ/Н6439ЕЕ, управлявано
от жалбоподателя, превозващо черва с нетно тегло 7626 кг., представляващи стока
с висок фискален риск, както и друга стока, която не е с висок фискален риск,
декларирано като „ВОП“ за България е било установено нарушена целостта на
поставеното техническо средство за контрол (ТСК) № 0352318, от орган по
приходите на ГКПП -. Дунав мост – град Русе (вход), съгласно ПИП №
180600608881_1/27.05.2017г., като отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за неизпълнение на задължението му да запази целостта и да не
поврежда ТСК, поставено от органа по приходите, които факти актосъставителя е
субсумирал като нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 5, вр. чл. 278б, ал. 1 ДОПК.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в
АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Не е
налице спор по фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на АУАН и НП, като
същевременно същите се намират в корелативно единство и безспорно се
установяват от
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, поради и което, и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, приложим на
основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни мотиви, кои доказателства
съдът приема и кои отхвърля. Както писмените, така и гласните доказателства и
доказателствени средства еднозначно установяват и доказват приетите за
осъществили се в АУАН и НП факти, които факти не се и оспорват от
жалбоподателя.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същия. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното
лице.
По изложените мотиви съдът намира
за неоснователни релевираните с жалбата твърдения, касаещи допуснати в хода на
административнонаказателното производство на съществени процесуални нарушения,
които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Видно от обстоятелствената част
на наказателното постановление административнонаказващият орган е обсъдил
направените с АУАН възражения от страна на водача и е приел същите за
неоснователни, поради и което съдът намира, че не е допуснато и това твърдяно с
жалбата нарушение.
Въз основа на оценката на
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят
е осъществил състава на административното нарушение чл. 13,
ал. 2, т. 5 ДОПК, за
което е ангажирана неговата отговорност.
Съгласно чл. 13, ал.
2, т. 5 ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен да
запази целостта и да не поврежда техническите средства за контрол, поставени от
органа по приходите.
По делото е безспорно установено,
че жалбоподателят като водач на транспортно средство – влекач и ремарке с рег. №
Н 3533ВМ/Н6439ЕЕ
превозващо стоки с висок фискален риск - 7626 кг. черва, не е изпълнил
задължението си да запази целостта на техническо средство за контрол (ТСК) №
0352318, поставено от орган по приходите на ГКПП -. Дунав мост – град Русе
(вход), съгласно ПИП № 180600608881_1/27.05.2017г.
Видно
от представеният по делото Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 180600608881_1/27.05.2017г., именно жалбоподателят е вписан
като водач на превозното средство и е декларирал, че е запознат с процедурата
за поставяне и отстраняване на техническото средство за контрол върху
транспортното средство, както и с правата и задълженията за превоз и доставка
на стоките, подлежащи на фискален контрол при движението им.
Съдът намира за неоснователни и
без опора в закона възраженията на жалбоподателя, че не е осъществил състава на
нарушението, тъй като се бил обадил на националния телефон и оттам му било
заявено да наруши целостта на техническото средство за контрол, тъй като видно
от разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от
Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове,
Техническите средства за контрол се отстраняват от орган по приходите на
мястото на получаване/разтоварване на стоката и не е предвидена възможност ТСК
да бъде отстранено от водача.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че не е могъл да изчака органа по приходите, тъй като се касае
за стока, която подлежи на бързо разваляне. Съгласно чл. 18, ал. 5
от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията
на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове
„техническите средства за контрол се отстраняват не по-късно от 4 часа от
заявения от водача/лицето, придружаващо стоката, час, а когато е подадено
искане по образец съгласно приложение № 3, отстраняването на техническите
средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаване на искането“.
В конкретния случай видно от представения протокол №
180600608881_1/27.05.2017г., проверката във връзка с поставяне средството за
контрол е приключила в 12,57 часа, като в 14,16 часа, органът по приходите е
пристигнал на мястото, заявено от водача, поради и което не може да се приеме,
че има закъснение от страна на органа по приходите.
Отделно от това съгласно чл. 127ж ДОПК
действията на органите по приходите по извършване на фискален контрол подлежат
на обжалване в 14 – дневен срок от извършването им пред териториалния директор
на ТД на НАП по местонахождение на обекта, където се извършват действията тоест
законосъобразността на действията на органите по приходите по започване на
фискален контрол, поставяне на техническото средство и приключване на контрола
е следвало да се оспорят по друг ред. По настоящото дело не се представиха
доказателства това да е сторено, нито са ангажирани твърдения в тази насока.
Правилно е издирана и приложена,
и съответстващата на това нарушение санкционна норма, като на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“, съгласно чл. 278б, ал. 1 ДОПК.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на жалбоподателя, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкционирано дружеството е формално на просто
извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат
настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този
вид.
Доколкото
в оспореното наказателно постановление обаче, административнонаказващият орган
не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в посочения размер от 1500
лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде
изменено, като размерът на административното наказание наложено на
жалбоподателя следва да бъде намален от 1500 лева до минимално предвиденият в
санкционната разпоредба размер, а именно 1000 лева.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г.
постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД №
7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда
за 2015г.
Отделно
от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни
при определяне на имуществената санкция, а именно, че се касае за първо нарушение,
съдът намира, че едно такова наказание, макар и в минималния предвиден в закона
размер, би постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
17-271527 от 08.06.2017г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“
Варна, с което на С.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 278б, ал. 1 ДОПК е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 5, вр. чл. 278б, ал. 1 ДОПК., като НАМАЛЯВА, размера на административното
наказание „Глоба” от 1500 (хиляда и
петстотин) лева на 1000 (хиляда)
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: