№ 101
гр. Оряхово, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20221460100592
по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на С. В. С., с ЕГН:********** с
адрес: с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Васил Левски“ №22, чрез адв.
М. В. М. от АК-Пловдив, с която е предявила против „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър
Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 916,69
лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към
фирма партньор по Договор №910181 за предоставяне на потребителски
кредит от 06.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 05.10.2022г. до окончателното
изплащане.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищцата твърди, че е страна по Договор №910181 за предоставяне на
потребителски кредит от 06.08.2020г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на
който се е задължила да върне освен главницата в размер на 5000 лева и
възнаградителна лихва в общ размер от 1150 лева, като заемната сума е била
дължима на 12 вноски с първа падежна дата 05.09.2020г., без посочване
падежа на следващите вноски, нито срок на договора за кредит.
Релевира се, че съгласно т.5 от договора, същият се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответното
дружество.
Излагат се доводи, че по Договор №910181 за предоставяне на
потребителски кредит от 06.08.2020г., ищцата е заплатила лично на „Ф.Б.“
ЕООД, общо сумата в размер на 6416,69 лева, от която 5000 лева-главница,
500 лева-лихва и 916,69 лева- такса за банкова гаранция към фирма-партньор.
1
Сочи се, че посочената такса за банкова гаранция към фирма-партньор
е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК, който не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.
Според ищеца, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна и с предвиждането за заплащане на такса
банкова гаранция, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита се,
че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Твърди се, че сумата за такса банкова гаранция следва да бъде
разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като той е пряко свързан с договора за потребителския кредит, известен е на
кредитора и се заплаща от потребителя.
Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, като с уговорката за заплащане на такса банкова гаранция в размер на
916,69 лева, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г.
Релевира се, че такса за банкова гаранция, не е предвидена никъде в
Договор за предоставяне на потребителски кредит и не става ясно на какво
изобщо основание се е търсила от ищцата и на какво основание е заплатена
сумата от 916,69 лева - такса за банкова гаранция към фирма-партньор.
Сочи се, че Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит
от 06.08.2020г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД е недействителен на основание чл.22
от ЗПК.
На следващо място, се счита, че договорът между страните не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само
абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита.
Релевира се, че не става ясно какво точно е включено в ГПР, освен
лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Според
ищцата, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от
него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено
в тях.
Моли се, съда на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника
„Ф.Б.” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, да заплати на ищцата С. В. С., с
ЕГН:**********, сумата в размер на 916,69 лева, представляваща дадена без
основание такса за банкова гаранция към фирма партньор по Договор
№910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда - 05.10.2022г. до окончателното изплащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
2
ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита се, че твърдението на ищцата, за нищожност на клаузата на чл.5
от договора за кредит, съответно, че нямало основание за плащане на
възнаграждение по договора за гаранция, е неоснователно.
Твърди се, че неоснователно е и твърдението на ищцата, че не й е бил
предоставен погасителен план, тъй като такъв е предоставен в процеса на
кандидатстване, като ищцата е потвърдила сключването на договора за
кредит (включително с предоставен погасителен план) по реда на ЗЕДЕУУ.
Излагат се доводи, че кредитодателят не само не е бил длъжен да
включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице /“Фератум Банк“/
в договора за гаранция, в ГПР по кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не
е имал право на това.
На следващо място се твърди, че не е основателно и твърдението, че
предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“ (Малта) е условие за
сключване на договор за кредит, тъй като при кандидатстване, всеки
кредитополучател, включително ищецът е можел да избере да сключи
договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да
обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител, избран от
него.
Сочи се, че „Ф.Б.“ ЕООД не се е обогатило с преведените от ищеца
суми по сключения от него с трето по делото лице договор за гаранция, тъй
като ответникът има право да събира тези задължения и следователно има
правно основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на
ответника суми по договора за потребителски кредит.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор №910181 за предоставяне на
потребителски кредит от 06.08.2020г., сключен между ответника „Ф.Б.“
ЕООД с ЕИК:********* от гр. София – „кредитор“ и ищцата С. В. С., в
качеството на „кредитополучател“, последната е получила сумата в размер на
5000 лв. /пет хиляди лева/, като е поела задължение да я върне на 12 бр.
/дванадесет броя/ месечни вноски, с първа падежна вноска на 05.09.2020г. и
последна падежна вноска на 01.08.2021г.. От договора се установява, че
същият е сключен при лихвен процент в размер на 23 % и ГПР 49,11%, като
дължимата лихва за целия период е в размер на 1150 лв. /хиляда сто и
петдесет лева/ или общо дължимата сума по кредита е в размер на 6150 лв.
/шест хиляди сто и петдесет лева/.
Установява се от чл.5 на посочения Договор №910181 за предоставяне
3
на потребителски кредит от 06.08.2020г., че страните се съгласяват кредитът
да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза
на кредитора.
В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният
му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството
да има силата на негов саморъчен подпис.
В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към
договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за
потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки
кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между
страните, в това число, но не само за сключване на Договора за
потребителски кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за
потвърждение ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по
силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното си съгласие да признават
кода за потвърждение на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във
взаимоотношенията му с кредитора.
Видно от Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от
06.08.2020г., сключен между ответника „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК:********* от гр.
София – „кредитор“ и ищцата С. В. С., в качеството на „кредитополучател“,
същият е подписан от последния с Код за потвърждение 7432.
По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи
условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти по
повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от
разстояние, но и погасителен план, СЕФ и справка за извършени плащания по
него, както и Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум
Банк“ /Малта/ и С. В. С., приложимите към него общи условия и погасителен
план.
Представени са и три броя разписки /№0500011545005805 от 05.09.2020г.;
№0500011706992593 от 04.10.2020г. и №0300011986026296 от 20.11.2020г./ за
извършени плащания от С. В. С. с ЕГН:********** към „Ф.Б.“ ЕООД за
периода от 05.09.2020г. до 20.11.2020г.. По отношение на същите не се
установи, да отразяват извършени от ищцата плащания в полза на ответника
по Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от
06.08.2020г.. Именно поради това съдът не следва да ги кредитира.
По делото са приети и заключения на допуснати съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на СТЕ се установява, че за процесния кредит се
кандидатства чрез избор на „Гарант“, който може да бъде или гаранция от
„Фератум Банк“ или личен гарант (поръчител). Установено е, че при избор на
банкова гаранция се генерира информация за дължимата такса за този избор.
Установява се също, че преди приемане на предложението за сключване на
договора за кредит, ответното дружество е изпратило на имейл адреса на
4
ищцата договора за кредит, СЕФ, погасителен план и общи условия. Тези
документи са представени от ответното дружество и приети като
доказателства по делото. В приложения СЕФ – в „Част 4. Свързани с договора
разходи“ – точка 4.3 е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за
него ще бъдат в размер на 4650 лв. Посочено е също, че тези разходи не са
включени в ГПР, тъй като касаят допълнителна услуга, която не е
задължително условие за предоставяне на кредита (предвид наличието на още
една възможна опция – личен гарант).
От заключението на ССчЕ безспорно се потвърждава, че ответното
дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 5000 лв., при
съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит.
Отразено е, че в счетоводните регистри на ответното дружество
кредитът е отразен като обща дължима от ищцата сума от 10000 лв., която
включва 5000 лв. главница, 1150 лв. договорна лихва и 3850 лв. гаранционна
такса.
На 20.11.2020г., кредитът е погасен предсрочно , като в периода от
05.09.2020 г. до 20.11.2020г. ищцата е заплатила на ответното дружество
сумата от общо 7249,69 лв., с която предсрочно е погасила главницата по
кредита в размер на 5000 лв., договорна лихва от 540,00 лв., такса за
поръчителство от 1684,69 лв. и такса предсрочно погасяване от 25 лв. Тези
суми безспорно са платени на ответното дружество, като не е посочено някоя
от тях да е наредена към друго лице – в частност сумата от 1684,69 лв. такса
за поръчителство.
Също така се установява, че на вещото лице не са представени
доказателства, за възстановени суми от „Ф.Б.“ ЕООД на „Фератум Банк“
/Малта/ по Договор за гаранция /поръчителство/ №910181/06.08.2020г..
Според вещото лице действителният Годишен процент на разходите
/ГПР/ по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№910181/06.08.2020г., определен след включване на възнаграждението по
Договор за гаранция /поръчителство/ от 06.08.2020г. е 319,60 %.
Съдът кредитира заключенията по допуснатите съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи като обективни и компетентно изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
С предявения иск ищецът претендира правото си да получи от
ответника цитираната сума, поради което в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да докаже, че има правен интерес от воденето на
иска.
За основателността на иска в тежест на ищеца бе да докаже факта на
плащане на сумата в размер на 1684,69 лева по Договор №910181 за
предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г. в полза на ответника, а
в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на основание за
5
плащане на сумата, а именно: 1. че между страните са били налице
облигационни правоотношения по валидно сключен Договор №910181 за
предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г.; 2. че договорът е
сключен при спазване разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, включително че
страните са придали на обикновения електронен подпис силата на
квалифициран такъв, както и при спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП; 3.
реално предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения договор в
твърдения размер; както и 4. че частта от исковата сума, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, е платена от ответника в полза
на третото за спора лице „Фератум Банк“.
Съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор
№910181 за предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г..
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
съдът допусна увеличаване размера на предявения иск до размера на сумата
от 1684,69 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и 69 ст./,
представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция на фирма
партньор по Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от
06.08.2020г..
Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.
Разгледан по същество искът е основателен.
Не е спорно между страните, че същите са били обвързани от
облигационно правоотношение по Договор №910181 за предоставяне на
потребителски кредит от 06.08.2020г..
Съдът приема, че процесният Договор №910181 за предоставяне на
потребителски кредит от 06.08.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1
от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита,
като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор №910181 за
предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., се установява, че
същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла
на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед изявлението на
кредитополучателя в договора, че дава съгласието си Кодът за потвърждение,
предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на
негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца
6
с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор №910181 за
предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а
и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на
делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този
начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена
на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
7
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение №1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,11 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.5 от Договор №910181 за
предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49.11%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.5 от Договор №910181 за предоставяне на потребителски
кредит от 06.08.2020г., получаването на кредита е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство.
От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГПР от 49.11%, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство, тъй като то е по договор за поръчителство, сключен с
„Ferratum Bank“. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на
кредитора. При включването на възнаграждението за поръчителство в ГПР,
то той ще стане 319.60 %, видно от съдебно-счетоводната експертиза.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство с „Ferratum Bank“.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
8
на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.
В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договор №910181 за предоставяне на потребителски кредит от
06.08.2020г., чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато
забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а също
и на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника „Ф.Б.“ ЕООД, че няма
нищо общо с третото за делото лице „Ferratum Bank“. В действителност
„Ferratum Bank“ е самостоятелно юридическо лице, регистрирано в Малта,
което предоставя услуги на територията на Република България, въз основа на
лиценз, издаден от БНБ и вписването му под №178 в публичния регистър на
БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява от факта,
че „Ferratum Bank“ фигурира в предварително определения като типов по
характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя страна
показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща
недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата
сключени договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/,
което на практика представлява разделяне на приходите по кредите между
двете формално отделни юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба.
Горното се потвърждава и от заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза, от което става ясно, че за да бъде отпуснат кредита
има последователност от стъпки, които кредитополучателят изпълнява. В
случай, че бъде отказана дадена стъпка, той не може да премине нататък.
Едно от тези задължения е било да се избере обезпечение, чрез физическо
лице или чрез „Фератум Банк“.
Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условия за получаване на кредита, тай като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е
неоснователно. Това е така, тъй като както беше посочено по-горе, отказът да
бъде сключен договор за поръчителство, ще доведе до отказ да бъде сключен
договора за потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената
„привилегия“, която е била предоставена на кредитополучателя е това, че той
9
е могъл да избере физическо или юридическо лице, се обезсмисля от
изискването, то да бъде предварително одобрено от кредитора. Фактът, че
ищецът е избрал поръчителят да бъде предварително одобреното от
кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен при предоставено
от това лице поръчителство не променя извода, че сключване на договор за
поръчителство е задължително условие за получаване на кредита.
Инкорпорирането в Договор №730236 за предоставяне на
потребителски кредит от 11.03.2019г. на клаузата на чл.16.2. б. “а“ от Общите
условия, където е предвидено, че в случай че получи плащане от
кредитополучателя, което не е предназначено за „Ф.Б.“ ЕООД и в случай, че
идентифицира за кого е предназначено това плащане, следва да преведе
сумата директно на получателя, като уведоми затова кредитополучателя е
индиция за свързаност на „Ф.Б.“ ЕООД и „Ferratum Bank“. Това е така, тъй
като за да бъде създадена тази клауза, предварително е било предвидено, че
средствата към гаранта/поръчителя ще бъдат получавани от кредитора, който
за да не ги осчетоводи и за да заобиколи ЗПК, поема задължението да ги
превежда на свързаното с него лице.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая, освен чистата стойност на кредита от 5000 лева, ответникът е
получил и сумата от 1684,69 лева – банкова гаранция, платена по договор за
поръчителство, който поради недействителността на договора за кредит се
явява лишен от основание. Поради това плащането на възнаграждението по
гаранцията подлежи на връщане от ответното дружество, защото за него е
липсвало основание да го получи.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
Предвид изложеното съдът, намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1684,69 лева, представляваща дадена без основание такса
за банкова гаранция към фирма партньор по Договор №910181 за
предоставяне на потребителски кредит от 06.08.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
05.10.2022г. до окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Ищцата на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободена от внасянето на
такси и разноски по делото, поради което предвид изхода на спора,
държавната такса в размер на 67,38 лева, следва да бъде поета от ответното
дружество.
10
На пълномощника на ищцата адвокат М. В. М. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважения иск (съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
редакцията от ДВ бр. 68/31.07.2020 г., действаща към датата на сключване на
представения договор между адвоката и ищцата от 07.06.2022 г.).. Поради
това, дължимото на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300.00
лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър
Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., с
ЕГН:********** с адрес: с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Васил
Левски“ №22 сумата в размер на 1684,69 лева /хиляда шестстотин осемдесет и
четири лева и 69 ст./, представляваща дадена без основание такса за банкова
гаранция към фирма партньор по Договор №910181 за предоставяне на
потребителски кредит от 06.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 05.10.2022г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20
да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Оряхово, дължимата се
по делото държавна такса в размер на 67,38 лева /шестдесет и седем лева и 38
ст./.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър
Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., със служебен
адрес гр. Пловдив бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б сумата в размер на
300.00 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца С. В. С. от с.
Липница, общ. Мизия.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11