№ 2543
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20231100901952 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ К.И П.“ Адвокатско
дружество, регистрирано по фирмено дело № 613/2020 г. по описа на СГС, с БУЛСТАТ:
******* срещу К. М. и А. Д., в качеството им на синдици на „ КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н/. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на „КТБ“
АД /н/ с приети вземания съгласно обявените списъци на кредиторите с приети вземания в
производството по несъстоятелност. Сочи се, че като кредитор на масата на
несъстоятелността, ищецът е следвало да получава своевременно плащания по одобрените
частични сметки за разпределение, което право било неоснователно осуетявано и
пренебрегвано от синдиците на банката в продължение на месеци след началото на
плащанията по частичните сметки към кредиторите на масата на несъстоятелността.
Твърди, че в резултата на бездействието на ответниците, в качеството им на синдици
на КТБ АД /н/, са настъпили вреди, както следва:
Първо - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по първата частична
сметка. Съгласно първата частична сметка за разпределение одобрена с Решение
№41/24.04.2017 г. на УС на ФГВБ и публикувана на 25.04.2017 г. в ТРРЮЛНЦ, на ищеца
следвало да се изплатят следните суми: 1086 лева по реда на чл.96 ЗБН, съгласно стр.1,
пункт 900010; 1085,05 лева по реда на чл.96 ЗБН съгласно стр.1, пункт 900019; 788 487, 89
лева по реда на чл.96 ЗБН съгласно стр.2, пункт 900095. На основание чл.99,ал.4 от ЗБН от
09.05.2019 г. започнало изпълнението на първата частична сметка. По подадено от ищеца
възражение по чл.66,ал.6 във вр. с чл.68 ЗБН възражение производството приключило с
прекратително определение влязло в сила на 22.07.2019 гoдина. Ищецът поканил
„Уникредит Булбанк“ АД да му заплати дължимите суми по частичната сметка за
разпределение, но му било отговорено, че синдиците на „ КТБ“ АД /н/ не подали
информация относно „ К.И П.“. На 07.01.2020 г. ищецът поканил синдиците да предприемат
действия по изплащане на сумите по първата частична сметка за разпределение, като едва
на 24.06.2020 г. “К.И П.“ били уведомени от „ Уникредит Булбанк“ АД, че могат да получат
средствата си. Твърди се, че в периода от 23.07.2019 г. до 24.06.2020 г. синдиците на КТБ
АД /н/ били в неизпълнение на задължението си да предприемат действия по изпълнение на
сметката за разпределение, като в резултат на това за ищецът възникнала вреда, равняваща
се на законната лихва върху сумата от 790 659, 42 лева, която сума дружеството не могло да
ползва за посочения по- горе период. Размерът на вредата се равнявал на 74 240,07 лева.
Второ - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по втора частична сметка.
Съгласно Втора частична сметка, одобрена с Решение №96/ 18.08.2020 г. на УС на ФГВБ, на
ищеца следвало да бъде изплатено сума в размер на 604 213,83 лева. Твърди се, че на
08.09.2020 г. на основание чл.99,ал.4 от ЗБН започнало изплащане на сумите чрез клоновата
1
мрежа на „ УниКредит Булбанк“ АД. На 15.10.2020 г. ищецът получил отговор по имейл от
„ УниКредит Булбанк“ АД по повод на негова покана за изплащане на сумите, че следва да
се обърне към синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за плащането им. На 03.02.2021 г. ищецът
отправил покана до синдиците да предприемат действия по изплащане на сумите. Повторна
покана била изпратена с вх. № ЧСР-37/09.06.2021 г. на КТБ. На 23.09.2021 г. ищецът
получил плащане на част от сумата в размер на 583 735,24 лева, която била с 20 478,59 лева
по- малко от дължимата сума по Втората частична сметка. Твърди се, че в резултат на
противоправните бездействия на синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за ищеца възникнала вреда,
изразяваща се в законната лихва върху сумата от 604 213,83 лева, за периода 09.09.2020 г.-
22.09.2021 г., в размер на 63 610, 29 лева. На 24.02.2022 г. ищците били информирани, че
могат да получат и остатъка от дължимата сума по втората частична сметка в размер на
19 622, 91 лева. Твърди се, че за периода 23.09.2021 г. – 24.02.2022 г., синдиците били в
забава да изплатят сумата от 20 478,59 лева, като за този период дължали лихва за забава в
размер на 881, 72 лева.
Трето - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по четвъртата частична
сметка. Съгласно четвъртата частична сметка, одобрена с Решение №26/ 12.03.2021 г., на УС
на ФГВБ, на ищеца следвало да му се изплати суми в размер на 356 318, 66 лева.
Изплащането започнало на 30.03.2021 г. чрез клоновата мрежа на „УниКредит Булбанк“ АД.
На 09.06.2021 г. ищецът изпратил покана до ответниците за плащане на сумите, като те
отказали плащането. Сочи се, че на 23.09.2021 г. било осъществено плащане на част от
сумата в размер на 344 241, 97 лева, която била с 12 076, 69 лева по- малко от дължимата
сума по четвъртата частична сметка. Твърди се, че в резултат на противоправните
бездействия на синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за ищеца възникнала вреда, изразяваща се в
законната лихва върху сумата от 356 318, 66 лева, за периода 31.03.2021 г. – 22.09.2021 г.., в
размер на 17 420, 02 лева. На 24.02.2022 г. ищците били информирани от „УниКредит
Булбанк“ АД, че остатъка от дължимата сума по четвъртата частична сметка е на
разположение за изплащане. Твърди се, че за периода 23.09.2021 г. – 24.02.2022 г.,
синдиците били в забава да изплатят сумата от 12 076, 69 лева, като за този период дължали
лихва за забава в размер на 519 лева.
Твърди се че, на основание чл.99,ал.2 от ЗБН, синдикът е длъжен да изпълнява
частичната сметка за разпределение така, както е одобрена. С одобряване на частичната
сметка вземането на ищеца придобивало качеството безспорност, а освен това частичната
сметка за разпределение се ползвала с изпълнителна сила. Синдикът не можел да откаже да
изпълни влязла в сила сметка за разпределение. Твърди се, че отговорността на синдика за
причинени вреди на несъстоятелността, вследствие на неизпълнение на одобрена частична
сметка, можело да бъде ангажирана по реда на чл.45 ЗЗД, тъй като това бил особен деликт,
чийто фактически състав включвал следните елементи: причинени вреди на кредитора,
възникнали като пряка и непосредствена последица от определено правомощие на синдика,
упражнено неправомерно и виновно от него. Ответниците отговаряли солидарно на
основание чл.53 ЗЗД. В процесния случай за синдиците било налице законоустановено
задължение по чл.99,ал.2 ЗБН да изпълняват одобрената за разпределение частична сметка
така, както е приета. Забавянето на изплащането на сумите, по разпределителната сметка,
било основание за ангажиране на специалната деликтна отговорност на синдиците. Посочва
се че между адвокатското дружество и ФГВБ било висящо т.д. № 54/2023 г. на ВКС с
предмет заплащане на сумата от 236 460, 27 лева, представляваща гарантиран влог по
смисъла на ЗГВБ ( отм.). В писмо изходящо от синдиците на КТБ се твърдяло, че до
приключване на горепосоченото дело не може да се извърши цялостно плащане на сумите
по втората и четвъртата сметка, тъй като едва след приключване на делото щяло да може да
се прецени в каква част от влога Фондът ще се суброгира. Според ищеца това разбиране
било неправилно, тъй като втората и четвъртата сметка били влезли в изпълнение и нямало
законово основание да се откаже тяхното изпълнение.
С оглед изложеното, моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно суми
както следва: 74 240.07 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата от
2
изплащане на сумата по първа частична сметка в размер на 790 659, 42 лева за период от
23.07.2019 г. до 24.06.2020 г.; 63 610, 29 лева - обезщетение за вредите от забавата за
изплащане на сумата по втора частична сметка в размер на 604 213, 83 лева за периода от
09.09.2020 г. до 22.09.2021 г.; 881, 72 лева - обезщетение за вредите от забавата от
изплащане на част от сумата по втора частична сметка в размер на 20 478, 59 лева за
периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2021 г.; 17 420,02 лева - обезщетение за вредите от забавата
от изплащане на сумата по четвърта частична сметка в размер на 356 318, 66 лева за периода
от 31.03.2021 г. до 22.09.2021 г.; 519 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане
на част от сумата по четвъртата частична сметка в размер на 12 076, 69 лева за периода от
23.09.2021 г. до 24.02.2022 година.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответниците.
Направен е отвод за местна подсъдност с твърдението, че ответникът Д. е с постоянен
адрес в гр. Варна, а ответникът К. М. е с постоянен адрес в с. Орешак.
Поддържат, че предявеният иск е недопустим. Вземането на ищеца представлявало
обезщетение за забава върху вземането му за разпределени суми, съгласно частични сметки
за разпределение. Главното вземане на ищеца било с произход договори за влог, сключени с
КТБ АД /Н/ и длъжник по това вземане била банката. Обезщетението за забава по своята
правна характеристика представлявало акцесорно вземане, което следвало главното,
откъдето се прави извод, че длъжник е КТБ АД /н/, а не синдиците. С оглед на тези
съображения се твърди, че предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална
легитимация. Посочва се, че обезщетение за забавено изпълнение на задължение на банката
не може да се претендира по реда на ГПК чрез предявяване на иск за вреди срещу синдиците
на банката. Тъй като ищецът претендирал обезщетение за забава в размера на законната
лихва за забава за изпълнение на задължение на банката, то това вземане следвало да се
предяви в производството по несъстоятелност на КТБ АД /н/ по предвидения в ЗБН ред.
Това бил единственият законоустановен ред за удовлетворяване на вземания на кредитори в
производството по несъстоятелност на банка, поради което предявените искове се явявали
недопустими.
Поддържа се, че отговорността на синдика на несъстоятелната банка била уредена в
разпоредбата на чл.35 от ЗБН. Това била специална деликтна отговорност, която дерогирала
приложението на деликтната отговорност по ТЗ и ЗЗД. Съгласно чл.35, ал.2 от ЗБН
синдикът дължал законната лихва за забава само в хипотезата на забавено внасяне на суми
от осребряване на имущество по особените сметки на банката по чл.31, ал.1, т.16 от ЗБН,
като обезщетението се внасяло в масата на несъстоятелността. Законът не предвиждал
хипотеза, при която синдикът да дължи обезщетение за забава на кредитори на масата на
несъстоятелността. За случаите при които синдикът не упражнява добросъвестно
задълженията си или пък с действията и бездействията си уврежда масата на
несъстоятелността и кредиторите, бил предвиден специален ред за реализиране на
отговорността му чрез прилагане на мерки за въздействие, съобразно чл.40 и чл.41 от ЗБН.
Твърди се, че не са и налице условията за ангажиране на солидарната отговорност на
ответниците, защото правоотношенията по предявените искове не били сред предвидените в
разпоредбата на чл.35,ал.5 от ЗБН. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като от
мотивите и петитума на исковата молба не можело да се установи на какво основание
ищецът прентендира обезщетение за забава от ответниците и как ищецът е определил
периодите на забава.
По същество на спора, ответниците правят възражение за погасяване на вземанията
на ищците по давност. Твърди се, че от изложените в исковата молба факти, не се
установява с бездействието си ответниците да са осъществили фактическият състав на
деликта, предвиден в разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Ответниците не бездействали и не
отказали изплащане на разпределените в полза на ищеца суми, а точно обратното- към
датата на предявяването на исковата молба, ищецът получил всички предвидени в сметката
за разпределение суми с изключение на сумата от 855, 68 лева по втората частична сметка и
3
504, 61 лева по четвъртата частична сметка. Тази сума не била разпределена поради наличие
висящ съдебен спор по т.д. № 2591/2019 г. по описа на СГС (решението на СГС, потвърдено
с решение на САС, в момента е предмет на касационен контрол по горепосоченото т.д. №
54/2023 г. на ВКС). При наличие на висящ спор между ищецът и ФГВБ била налице
възможност списъкът на приетите вземания да бъде изменен, както предвиждал чл.71,ал.2
от ЗБН, и при това положение било налице правно основание да се счита, че сумите,
разпределени с влезлите в сила сметки за разпределение, могат да бъдат променени, тъй
като вземанията на кредитора могат да бъдат намалени с размера на вземанията, за които
ФГВБ би се суброгирал, ако бъде осъден да заплати исковата претенция по т.д. № 2591/2019
година. На следващо място излагат доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответниците за забавено изпълнение на задълженията им за изпълнение на
частичните сметки за разпределение, защото в ЗБН не бил предвиден срок за изпълнение на
сметките за разпределение. Ответниците твърдят, че са предприели действия по изпълнение
на процесните частични сметки за разпределение съобразно изискванията на закона и
указанията на ФГВБ, като своевременно подали информация на обслужващата банка „
Уникредит Булбанк“ АД за изплащане на сумите на всеки от кредитори. Твърди се, че
ищецът е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на КТБ АД (н),
както следва: 1) в списъка на приетите вземания по чл.66 ал.7 т.1 от ЗБН в размер на 9
613.64 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1, т 4 от ЗБН, вписано под № 55 -
законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност с поредност на
удовлетворяване по чл.94 ал.1т .9 от ЗБН, вписано под № 7453; 2) в списъка на приетите
вземания по чл.66 ал.7 т.2 от ЗБН в размер на 9 600.97 лв. с поредност на удовлетворяване
по чл.94 ал.1т .4 от ЗБН, вписано под № 17. 3) в списъка на приетите вземания, но оспорени
пред съда, по чл.66 ал.7 т .З от ЗБН в размер на 6 976 681.03 лв. с поредност на
удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 от ЗБН, вписано под № 9.
Вземанията произтичали от договори за влог, като общият размер на приетите
вземания на ищеца в производството по несъстоятелност на КТБ АД (н) бил в размер на 6
979 681.03 лева . Адвокатско дружество „К.И П.“ било включено в Първа частична за
разпределение със сума в размер на 790 639.22 лева.
Изпълнението на тази сметка започнало на 19.05.2019 г., след влизане изменения на
чл.99 ал.4 от ЗБН, които дали възможност на синдика да изпълни сметката, въпреки висящи
съдебни производства по жалби на кредитори срещу одобрената от ФГВБ сметка за
разпределение. Вземанията на ищеца по тази сметка били заделени на основание чл.96 от
ЗБН, тьй като към датата на изготвяне на сметката е бил налице съдебен спор по възражение
на ищеца с основание чл.66 от ЗБН срещу изготвения от синдика списък на приети вземания
по чл.64 ал .1 от ЗБН. В резултат на проведеното оспорване от страна на ищеца списъкът на
кредиторите е бил допълнен във връзка с влязлото в сила на 22.07.2019 г. решение на
Апелативен съд - София по т.д.4645/2017 г. През 2019г. било образувано т.д. № 2591 от
2019г., TO, VI-1 състав на СГС с ищец „К.И П.” Адвокатско дружество и ответник ФГВБ,
като КТБ АД /н/ била конституирана на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице -
помагач на страната на ответника по делото. Искало се осъждане на ответника ФГВБ да
заплати на ищеца сумата от 236 460.27 лева, въпреки че на 05.12.2014г. адвокатското
дружество вече било получило плащане в размер на 186 119.72лв. по реда на ЗГВБ.
Образуването на това съдебно производство и неговото развитие осуетило и заплащането на
суми в полза на ищеца от първата частична сметка за разпределение веднага след
установяване на вземанията на ищеца във връзка с възражението му по чл.68 от ЗБН. Към
22.07.2019 г.- датата на влизане в сила на решението по възражението на ищеца срещу
списъка на приетите вземания по чл.64 ал.1от ЗБН, в масата на несъстоятелността не били
набрани достатъчно суми за изготвяне на втора частична сметка за разпределение, т.е. не
можело да се предвиди дали ако се изплати на ищеца в цялост сумата, предвидена в първата
частична сметка за разпределение, няма да се достигне до двойно плащане на една и съща
сума при наличие на вероятност Фондът за гарантиране на влоговете в банките да бъде
осъден да заплати на ищеца и сумата от 236 460.27 лева. На 24.06.2020 г. КТБ АД /н/
изпратила информация за подлежащата на изплащане сума на ищеца от Първата частична
4
сметка за разпределение до обслужващата банка УникредитБулбанк АД, в размер на 790
639.22 лева. Сумата била получена от ищеца на 26.06.2020 година. Синдиците на банката
предприели действия по изплащане на сумата от първата частична сметка за разпределение
на 24.06.2020 г., защото към този момент в масата на несъстоятелността били събрани
достатъчно суми, за да бъде изготвена Втора частична сметка за разпределение, в която
отново били разпределени суми на ищеца като синдиците преценили, че изплащането на
вземането по първата сметка няма да увреди масата на несъстоятелността при постановяване
на осъдително решение в полза на ищеца по висящото съдебно производство срещу ФГВБ,
тъй като във втората частична сметка за разпределение в полза на ищеца била разпределена
сума в размер на 604 213.83 лева и дори списъкът на приети вземания да бъде изменен по
реда на чл.71, ал.2 от ЗБН и ФГВБ да се суброгира в правата на ищеца до размера на
ищцовата претенция по т .д.2591/2019г. по описа на СГС, то изплащането на сумата по
първата частична сметка нямало да доведе до двойно плащане полза на ищеца, поради
наличие на допълнително разпределената сума, съгласно втората частична сметка за
разпределение, която надхвърля размера на претенцията по висящото съдебно
производство. Адвокатско дружество К.И П. било включено под № 7031 във втората
частична сметка за разпределение с вземане в размер на 604 213.83 лева,като ищецът
получил сумата от 583 735.24 лева на 23.09.2021 година. При изплащане на сумата синдикът
съобразил висящото производство по т.д.№ 2591/2019, като намалил размера на изплатената
сума пропорционално на вземането предмет на спора делото. На 31.01.2022 г. СГС
постановил решение по т.д.2591/2019 г., съгласно, което исковата претенция на ищеца била
уважена за сумата от 9 880,28 лева, като искът бил отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 236 460.27 лева. Съобразявайки постановеното решение, на
24.02.2022г. синдиците изплатили на ищеца допълнително сумата от 19 622.91 лева, като
остатъкът за изплащане бил 855.68 лева и той щял да бъде изплатена след приключване на
производството по т.д. № 2591/2019 г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт. Ищецът
бил включен под № 6990 в четвърта частична сметка за разпределени със сума в размер на
356 318.66 лева. Ищецът получил сумата от 344 241.97 лева на 23.09.2021 година. При
изплащане на сумата синдикът съобразил гореописаното производство пред СГС, като е
намалил размера на изплатената сума пропорционално на вземането предмет на спора. На
31.01.2022 г. СГС постановил решение по т.д.2591/2019 г. съгласно, което исковата
претенция на ищеца била уважена за сумата от 9 880,28 лева, като искът бил отхвърлен за
разликата над тази сума до предявения размер от 236 460.27 лева. На 24.02.2022 г. синдикът
изплатил допълнително на ищеца сумата от 11 572.08 лева, като неизплатената част от
вземането на ищеца по тази частична сметка бил 504.61 лева. Тази сума щяла бъде
изплатена след приключване на производството по т.д.2591/2019г. по описана СГС с влязъл
в сила съдебен акт. Изчислените суми от синдиците на КТБ АД по втората и четвърта
частични сметки за разпределение били направени върху нова основа, получена като от
общата сума на приетите вземания, с които е включен ищецът в списъка на кредиторите в
размер на 6 979 681.03 лева било извадено вземането, предмет на съдебен спор по т.д.2591/
19 г. по описа на СГС в размер на 236 460.27 лева. По повод на сигнал, подаден от ищеца,
УС на ФГВБ констатирал, че не са налице нарушения на задълженията на синдиците,
описани в сигнала. При условията на евентуалност, ако Съда приеме, че предявеният иск е
неоснователен, моли съда да разглежда възражение за освобождаване от отговорност по
чл.81,ал.1 ЗЗД и чл.83 ЗЗД, както и възражение за съпричиняване на вредите по чл.51,ал.2 от
ЗЗД. Моли съда да прекрати настоящото производство, а ако прецени, че иска е допустим да
го отхвърли като неоснователен.
В становище от 02.04.2024 г. ищецът е взел становище по отговора на исковата
молба.
По отношение на отвода за местна подсъдност, счита че същият не следва да бъде
уважен, тъй като деянието, извършено от ответниците - неизпълнение на задължението им
да предприемат действия по изпълнение на сметката за разпределение, е извършено в гр.
София- седалището на „ КТБ“ АД /н/, а чл.115 ГПК предвижда изборна подсъдност в полза
на ищеца, когато претендира права от непозволено увреждане- по местоизвършването на
5
деянието/ чл.115 ГПК/ или по постоянният адрес на ответника (чл.105 ГПК). Счита , че
възражението за липса на процесуална легитимация също е неоснователно, тъй като в
исковата молба ясно било посочено, че се търси отговорност на синдика за виновни и
противоправни бездействия, а не вземане за лихва от „ КТБ“ АД (н). Оспорва се твърдението
на ответниците, че синдиците не отговарят, тъй като в специалните закони нямало такава
уредена отговорност. Твърди се, че когато законодателят иска да изключи отговорността на
определени лица по чл.45 ЗЗД, той го прави изрично- напр. при отговорността на съдиите за
техните актове. Посочва се също, че дори да се приеме, че синдиците не носят отговорност
на основание чл.35 от ЗБН, същите носят отговорност на основание чл.663,ал.4 от ТЗ, а ако
и този текст не намери приложение то следвало да се приложи общия деликтен състав по
чл.45 от ЗЗД. Несъстоятелно било и твърдението на ответниците, че тъй като дейността на
синдиците се контролирала от ФГВБ и БНБ, то това бил пътя за защита- административният
контрол и правото на иск за обезщетение съществували паралелно и не се изключвали
взаимно. Счита, че исковата молба е редовна. Твърди че вземането му не е погасено по
давност, тъй като вредите които претендира да са настъпили, са в резултат от
незаконосъобразно бездействие на ответниците т.е. техният характер бил производен на
деликтната отговорност по чл.45 и сл. ЗЗД и макар размерът им да се съизмерявал със
законната лихва за забава, това не променяло характера им на обезщетение за вреди, за
които се прилагала общата 5 годишна давност. Твърди, че наличието на висящо
производство по т.д. № 2591 от 2019, ТО, VI-1 състав на СГС не представлявало пречка за
изплащане на дължимите суми по частичната сметка за разпределение по изложените в
исковата молба съображения. Сочи, че синдиците в отговора са посочили датите, на които са
подали информация за изплащане на сумите по трите частични сметки за разпределение-
03.05.2019 г., 03.09.2020 г., 25.03.2021 г., т.е. ответниците са признали, че на тези дати е
започнало изплащането на сумите по трите сметки, но не е посочено защо в подадените към
банката платец на горните дати не фигурирало ищцовото адвокатско дружество. Оспорва се
твърдението на ответниците, че ищецът сам се е поставил в положение да не му бъде
платено по сметките за разпределение, като завел искове срещу ФГВБ, тъй като в закона
бил предвиден механизъм за избягване на двойно плащане- при изплащане на сума от
гарантираният влог, ФГВБ се суброгирал в правата на удовлетвореният кредитор и това
водело до промяна на списъка на кредиторите, като вземането на ищеца щяло да бъде
намалено, като след плащането на гарантирания влог при следващите разпределения щял да
участва ФГВБ. Оспорват се твърденията на ответниците, че ФГВБ не открил нарушения в
дейността на синдиците.
Във връзка с изпълнение на задълженията на Съда за преценка допустимостта на
производството и на основание чл. 130 от ГПК, Съдът намира следното:
Както е посочено в ТР № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСТК на ВКС,
производството по несъстоятелност на банкова институция е специално по отношение на
общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ и следователно
последната не се прилага, когато в отделен закон е предвидено друго - чл. 612, ал. 2 ТЗ.
Това следва и от самите цели на банковата несъстоятелност, изрично уредени в чл. 2, ал. 1
ЗБН, да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите
кредитори. От посочените цели произтичат и основните принципи на производството по
банкова несъстоятелност в чл. 2, ал. 2 на ЗБН: защита на интересите на вложителите и
останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със
стабилността и доверието в банковата система.
Поради тези изходни постановки, неоснователен е доводът на ищеца, че ако се
приеме, че отговорността на синдиците на КТБ АД (н) не се реализира по реда на ЗБН, то
следва да се приложи ТЗ. В допълнение - в доклада на Комисията по правни въпроси в НС,
при разглеждане на законопроекта за Закона за банковата несъстоятелност е посочено, че
следва да отпадне общото препращане към ТЗ, а да се оформят отделни препращания (виж
6
ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси по проекта на Закон за банковата
несъстоятелност (№ 154-01-13 от 19.07.2001 г. и № 154-01-53 от 25.09.2001 г.). В частта за
отговорността на синдиците на банката в несъстоятелност препращане от ЗБН към уредбата
в ТЗ няма.
Като се изхожда от посочените в цитираното ТР специфики на производството по
банкова несъстоятелност, следва да се анализира и отговорността на синдиците на банка в
несъстоятелност, съгласно ЗБН, при преценка допустимостта на производството.
Понастоящем няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че синдикът
представлява частноправен субект, на когото държавата е делегирала упражняването на
публично правни правомощия. Други такива фигури ( частноправен субект, който
упражнява публично правни правомощия) в действащото законодателство са частният
съдебен изпълнител и нотариусът. При сравняване на отговорността на частният съдебен
изпълнител и нотариусът от една страна и на синдикът от друга се наблюдават известни
разлики. Доколкото нотариуса и частният съдебен изпълнител отговарят по реда на ЗЗД за
причинените от тях вреди по силата на изрична препраща норма (чл.441 от ГПК за частните
съдебни изпълнители и чл.73,ал.1 от ЗННД за нотариусите), то отговорността на синдика по
Търговският закон е уредена със специално правило- чл.663, ал.4 от ТЗ. От изложеното е
видно, че при регламентиране отговорността на частноправни субекти, които упражняват
публично правни правомощия, са налице два възможни законодателни подхода- или да се
препрати с изрични разпоредба към отговорността по ЗЗД или да се създаде нарочно право
на иск на увреденото лице.
Отговорността на синдиците на банка в несъстоятелност е регламентирана в
правилото на чл.35 от ЗБН. Съгласно чл.35, ал.2 от ЗБН синдикът дължи обезщетение в
размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените
парични средства по особените сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16 от ЗБН, а според чл. 35, ал. 4 от
ЗБН синдикът дължи обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на
правомощията си. Обезщетението се внася в масата на несъстоятелността. Съгласно
разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 13 от ЗБН, ФГВБ има правомощие да предяви искове за
обезщетяване на вредите, които синдикът е причинил при упражняване на правомощията си.
Следователно, в Закона за банковата несъстоятелност изрично е предвидено, че само
ФГВБ има право на иск за обезщетяване на вредите, които синдикът е причинил при
упражняване на правомощията си.
Като отчита разликата в редакцията на чл. 663, ал.4 от ТЗ (Синдикът дължи на
длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при
осъществяване на правомощията си.) и чл. 35, ал. 4 от ЗБН във връзка и с чл. 39, ал. 1, т. 13
от ЗБН, настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице законодателен пропуск в
уредбата на отговорността на синдика на банка в несъстоятелност, който следва да бъде
попълнен от съда чрез прилагане на общата уредба на отговорността на синдика в
производството на търговска несъстоятелност, доколкото не са налице предпоставките за
прилагане по аналогия по чл. 46, ал.2 от ЗНА – това тълкуване не съответства на целта на
Закона за банковата несъстоятелност.
В мотивите към ЗБН (МОТИВИ към проекта на Закон за банковата несъстоятелност
(№ 154-01-53 от 25.09.2001 г.)) е посочено, че с оглед констатираните несъвършенства на
досегашната уредба, в която съда осъществява освен правораздавателни, но и контролно-
охранителни функции, което води до необосновано забавяне на производствата, поради
липсата на специални знания на съда в много области (счетоводство, финанси, икономика и
пр.) е необходимо тези контролно - охранителни функции да бъдат възложени на друг
държавен орган, който ще може да ефективни да упражнява дадените му от закона
правомощия. В мотивите към законопроекта изрично по отношение ФГВБ е посочено
следното: „Фондът за гарантиране на влоговете в банките е специализиран орган за
контрол върху дейността на синдиците. Контролно-охранителните функции, които според
досегашната уредба се осъществяват от съда, се възлагат на фонда. Критериите, въз
7
основа на които фондът упражнява правомощията си, са постигането на целта на
производството по банкова несъстоятелност и защита на интересите на
кредиторите. Фондът назначава синдиците на банката от списъка на синдиците, воден
от Централната банка и определя възнаграждението им. ……….. С цел осигуряване на
гаранции, че синдиците ще изпълняват задълженията си с дължимата грижа и с оглед
улесняване реализацията на отговорността им пред кредиторите на банката, е
установено правило, аналогично на това по чл. 240, ал. 1 от Търговския закон.
Синдиците представят пред Фонда гаранция за своето управление. От стойността на
същата гаранция могат да се събират вземанията на кредиторите на банката срещу
синдика за нанесените вреди на масата на несъстоятелността. Фондът освобождава
синдика при наличието на една или повече от изчерпателно посочените в закона
предпоставки. Актовете, с които фондът назначава или освобождава синдика, не
подлежат на съдебен контрол. Фондът може да налага и административно- наказателни
санкции на синдика. Фондът може да предявява от името на всички кредитори на
банката искове лично срещу синдика, включително и след освобождаването му от
длъжност, за обезщетение на вредите, които синдикът е причинил при
осъществяването на своите правомощия, като събраните в резултат на тези искове
суми се включват в масата на несъстоятелността.“. В мотивите към законопроекта
подробно е разяснено, че е необходимо на ФГВБ да бъдат предоставени широки
правомощия по отношение на контрола, който се извършва върху дейността на синдиците, с
оглед защитата на интересите на кредиторите.
Въпреки многобройните законодателни изменения след фалита на КТБ,
правомощията на ФГВБ и отговорността на синдика не са били предмет на съществени
законодателни изменения, откъдето може да бъде направен извод, че няма промяна на
разбирането на законодателят по отношение на правното положение на ФГВБ и на
синдиците в производството по несъстоятелност на банка.
Следователно, когато със свое действие или бездействие синдиците на банката
застрашават интереса на отделен кредитор или на група кредитора, законодателят е
предвидил правомощие на ФГВБ да задължи синдика да извърши определени неотложни
действия, които са необходими за запазване на интереса им (чл.41, ал. 1, т. 3 от ЗБН във вр. с
чл. 41, ал. 2, т. 2 и 3). Когато с действията си синдикът е увредил цялата маса на
несъстоятелността и по този начин са увредени интересите на всички кредитори,
законодателят е предвидил изрично право на иск на ФГВБ, с което да се потърси
отговорността на синдика - чл. 39, ал. 1, т. 13 от ЗБН, като обезщетението се внася в масата
на несъстоятелността.
Това е израз на законодателното виждане, че интересите на индивидуалните
кредитори са защитени посредством мерките за въздействие, с които разполага ФГВБ по чл.
41 от ЗБН (тези мерки подчертават специфичните контролно-охранителни правомощия на
ФГВГ, които надхвърлят правомощията на съда в рамките на производството по
несъстоятелност по ТЗ - съдът по несъстоятелността няма правата на ФГВГ по чл.
41,ал.2,т.1-4 от ЗБН да дава конкретни указания на синдика какви действия да предприемат,
или да се въздържат от определени действия), поради което не следва и да се предвижда
нарочно право на иск на кредиторите срещу синдиците на банката в несъстоятелност за
техни действия или бездействия, с които се твърди, че се увреждат интересите на отделния
кредитор.
От фактите по настоящото дело може да се заключи, че предвидения от законодателя
в ЗБН механизъм, по твърдения на самия ищец е довел до желания резултат - след отказа на
синдиците да заплатят дължимите на ищеца суми по втората и четвърта частична сметка на
разпределение, същите са сезирали ФГВБ, който е упражнил мерки за въздействие върху
синдиците, и ищецът е получил разпределените му суми.
Колкото до претендираното от ищците като обезщетение за вреди поради забавата на
плащането, което се съизмерява със законната лихва за забава - ищецът разполага с
възможността да предяви вземането си за законна лихва в производството по
8
несъстоятелност на КТБ. Вземането на ищеца за законната лихва за забава подлежи на
приемане от синдиците - арг. от чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗБН – аргументи от определение № 67 от
15.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1212/2021 г., I ТО, ТК.
Поради това Съдът намира, че се касае за законодателно решение, което обуславя
недопустимост на отделен процес, заведен от кредитор за обезщетяване на твърдени вреди в
размер на лихва за забава поради неизпълнение от синдиците на несъстоятелната банка в
срок на сметка за разпределение срещу синдиците на банката, доколкото липсва такъв
предвиден специален състав на деликтната отговорност.
Евентуални претърпени вреди в рамките на производство по банкова
несъстоятелност от отделни кредитори подлежат на обезщетяване от органа, на който са
възложени специалните контролно-охранителни правомощия - ФГВГ, при твърдения за
неизпълнение на възложените му функции по отношение на синдиците на банката.
В допълнение, с оглед довода на ищеца, че е приложима общата разпоредба на
деликтната отговорност по ЗЗД, следва да се отбележи, че както в ТЗ, така и в ЗБН няма
общо препращане към правилата на ЗЗД. Такова препращане има само в чл.288 от ТЗ, но то
е относимо към Част Трета на ТЗ, а не към част Четвърта, където е регламентирано
производството по несъстоятелност.
Същевременно, с оглед разясненията, дадени в посоченото ТР несъстоятелната банка
се разглежда единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелността синдикът в
банковата несъстоятелност е орган на несъстоятелността, а не обикновен представител на
страна по делото. Доколкото той представлява масата на несъстоятелността и отговаря за
събиране на вземанията, а и за удовлетворяване интересите на кредиторите и тъй като,
настоящата съдебна инстанция намира, че общите правила на гражданската отговорност по
чл.45 от ЗЗД са неприложими при реализиране отговорността на синдиците по ЗБН, и при
липса на предвиден специален деликтен състав, обуславящ допустимостта на иск срещу
синдик на банка в несъстоятелност, производството следва да бъде прекратено като
недопустимо.
В заключение настоящият състав на съда приема, че ищецът няма право на иск
срещу ответниците, предявеният иск е недопустим, а настоящото производство следва да
бъде прекратено.
Доколкото преценката за допустимостта и правната квалификация на иска обуславя
преценката относно местната подсъдност по делото, Съдът намира, че не са налице
основания за произнасяне по направения отвод за местна неподсъдност, доколкото приема,
че не е предявен допустим иск.
При този изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл.78,ал.4
ГПК. В отговора на исковата молба ответникът е поискал да му бъдат присъдени сторените
в настоящото производство разноски, но не е представил каквито и да било доказателства в
тази връзка, с оглед на което на ответника не следва да му бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, СГС, ТО
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1952/2023 г .по описа на СГС, VI-10
състав като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от съобщаването му от ищеца.
Препис – на страните чрез ЕИСС/ССЕВ.
9
ПРЕПИС от определението да се връчи на всяка от страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10