ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 982
гр. Бургас , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500502 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, подадена
чрез ю.к.Радина Илиева, против разпореждане № 260406 от 25.02.2021 г. , постановено по
ч.гр.д.№ 246/2021 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу М. Д. С. и П. Ж. Ж., двамата от гр.К., ул.“Л. М.“ № *, за солидарно
заплащане на следните суми: 2083.05 лв. – неплатена главница по договор за потребителски
кредит № ***37/27.06.2018 г., 332.58 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода
от 02.11.2018 г. до 31.07.2019 г., 1315.52 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 277.48 лв. – лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 08.02.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и за съдебни разноски.
В жалбата се оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че заявлението се явявало
противоречащо на закона и на добрите нрави, като в тази връзка се сочи, че единият
длъжник М.С. е солидарен длъжник по процесния договор за кредит, като същевременно е и
наследник на починалия кредитополучател, а наследниците на последния го заместват в
договорното правоотношение като длъжници. Поради това жалбоподателят счита, че в
случая отговорността на посочените в заявлението длъжници- наследници на починалия
потребител е солидарна, тъй като М.С. отговаря за цялото задължение в качеството си на
солидарен длъжник по договора и от друга страна се явява и наследник, който отговаря
разделно за същото задължение с другия наследник П. Ж. съобразно наследствения си дял.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на
заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми. Претендират се направените
1
по настоящото дело разноски в размер на 15 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и
правна страна:
Производството по ч.гр.д.№ 246/2021 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по
подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против М. Д. С. и П. Ж. Ж., за солидарно
заплащане на следните суми: 2083.05 лв. – неплатена главница по договор за потребителски
кредит № ***37/27.06.2018 г., 332.58 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода
от 02.11.2018 г. до 31.07.2019 г., 1315.52 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 277.48 лв. – лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 08.02.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и за съдебни разноски, както и направените по делото разноски от 80.17 лв. за
платена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от Договор за потребителски
кредит № ***37/27.06.2018 г. и Споразумение към него за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги сключен между „Профи кредит България“ ЕООД като кредитор и В.
М. Ж. – кредитополучател и М. Д. С. – солидарен длъжник. По силата на договора
кредиторът е отпуснал заемната сума, а кредитополучателя и солидарния длъжник са се
задължили да върнат договорената като общо задължение сума за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план от 279.21 лв. и падеж на всяко 2-ро число на месеца,
като неплатената главница е в размер на 2083.05 лв., дължат и договорно възнаграждение за
изтегления кредит, което е в неизплатен размер от 332.58 лв. Между страните по договора е
сключено и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по което
солидарните длъжници също дължат възнаграждение, изискуемо от подписването му и
неплатеният размер на същото е 1315.52 лв. Посочено е, че длъжникът е заплатил само
девет погасителните вноски и е изпаднал в забава, като лихвата за забава е в размер на
277.48 лв. Предвид неизпълнението на длъжника, кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем на 31.07.2019 г. Посочено е, че кредитополучателят В. М. Ж. е
починала на 10.05.2020 г. и е оставила за наследници М. Д. С. - дъщеря и П. Ж. Ж. – син,
които отговарят за задълженията на свия наследодател съобразно дяловете, които получават
от наследството. Сочи се, че наследниците помежду си се явяват длъжници, които отговарят
разделно съобразно дела си в наследството, срещу които наследници е заявена претенцията,
както и срещу съдлъжниците, сключили договора за потребителски кредит. С допълнителна
молба е уточнено, че длъжникът П. Ж., като наследник на починалия кредитополучател,
2
отговаря съобразно наследствения си дял или за сумата от 1041.53 лв. – главница, 166.29 лв.
– договорно възнаграждение, 657.76 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, и 138.74 лв. – лихва за забава.
С обжалваното разпореждане КРС е отхвърлил заявлението на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК, като е приел, че искането противоречи на добрите нрави. Съдът е приел, че
между двамата длъжници няма солидарност и всеки един от тях дължи на различно
основание и в различен размер, като издаването на заповед за изпълнение за цялата сума
срещу солидарния длъжник и за половината сума срещу наследника на починалия длъжник
на практика би довело до неоснователно обогатяване, тъй като кредиторът би получил
повече от дължимото по договора, което е нарушение на добрите нрави.
Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за частично неправилно.
Настоящият състав не споделя изводите на КРС, че подаденото заявление
представлява злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване, което е нарушение
на добрите нрави. В случая, вземането произтича от договор за кредит, сключен с В. Ж. –
кредитополучател и М.С. – солидарен длъжник. Установено е, че кредитополучателката е
починала на 10.05.2020 г. и нейни наследници са посочените в заявлението длъжници П. Ж.
и М.С., която същевременно е и солидарен длъжник по договора. Съгласно чл.60, ал.1 ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават. Тук следва да се има предвид обаче, че
смъртта на някой от солидарните длъжници не засяга правата на кредитора спрямо
останалите солидарни съдлъжници – арг. от чл.122, ал.2 ЗЗД, поради което смъртта на
кредитополучателката В. Ж. не се отразява на отговорността на длъжника М. С. за цялото
задължение, което е възникнало като солидарно за нея и починалия длъжник, а продължава
да съществува в същия обем и на същото основание, т.е. тя остава да е задължена за цялата
непогасена сума по договора. Същевременно обаче, за задължението на починалия
солидарен длъжник неговият наследник – П. Ж. не е задължен солидарно за цялата сума, а
съразмерно с получения дял от наследството съгласно чл.60, ал.1 ЗН, като в конкретния
случай той го наследява за 1/2 от наследството, на основание чл.5, ал.1 ЗН и отговаря до
размера на наследствения си дял. Ето защо, следва да се приеме, че длъжникът П. Ж. е
задължен единствено за 1/2 от претендираните със заявлението суми, но в условията на
солидарност с длъжника М.С., която от своя страна дължи цялата сума като солидарен
длъжник по договора, а частта й като сънаследник – 1/2 се покрива с част от задължението й
като солидарен длъжник. В този смисъл е и подаденото заявление против двамата
длъжници, поради което не може да се приеме, че така, както е заявена претенцията
представлява злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване, което е нарушение
на добрите нрави, като формираните за това изводи от КРС са неправилни.
В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, за да бъде действителен договора за кредит
при сключването му следва да са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
т.20 и ал.2 ЗПК. В случая, представеният договор за кредит съдържа необходимата
информация посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК: посочена е отпуснатата сумата по
3
кредита – 3000 лв. и общия размер на кредита – 4451.04 лв., както и условията за
усвояването му; лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 41.17
%; годишния процент на разходите по кредита – 49.89 %, изчислен по определения в
Приложение 1 към закона начин и с вземане предвид на определените в закона
допълнителни допускания, посочени в ОУ, неразделна част от договора и подписани от
солидарните длъжници. В договора се съдържа и информацията по чл.11, ал.1, т.11 и т.12
ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочен е размера, броя и падежа на
вноските – 24 месечни вноски, всяка в размер от 185.46 лв. и с падеж на 2-ро число на
месеца, като към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който
са описани датите на плащане и размера на погасителните вноски, а в ОУ (т.7.3) е
предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК,
като в т.7.1 от ОУ към договора изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже
от договора. Предвид така установеното съдържание на договора за потребителски кредит,
въззивният съд намира, че същият е сключен в съответствие с посочените в чл.22 ЗПК
изисквания и като такъв е действителен.
Предвид горното, въззивният съд намира, че задълженията по процесния договор са
валидно възникнали и длъжниците дължат непогасената главница в размер на 2083.05 лв.,
договорната лихва в размер на 332.58 лв. и лихвата за забава в размер на 277.48. Както бе,
посочено по-горе, длъжникът П. Ж. е задължен единствено за 1/2 от претендираните със
заявлението суми, но в условията на солидарност с длъжника М.С., която от своя страна
дължи цялата сума като солидарен длъжник по договора, а частта й като сънаследник – 1/2
се покрива с част от задължението й като солидарен длъжник. В този смисъл, заповедта за
изпълнение следва да бъде издадена срещу длъжника Ж. за сумите от 1041.53 лв. –
главница, 166.29 лв. – договорно възнаграждение и 138.74 лв. – лихва за забава, в условие на
солидарност с длъжницата М.С.. А срещу С. като солидарен длъжник следва да се издаде
заповед за изпълнение за сумите в пълния им размер, а именно: 2083.05 лв. – главница,
332.58 лв. – договорна лихва и 277.48 лв. – лихва за забава, тъй като частта й като
сънаследник – 1/2, се покрива с част от задължението й като солидарен съдлъжник.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да се отмени в посочените части като
неправилно и да се постанови издаване на заповед за изпълнение в горния смисъл.
Що се отнася до претендираното възнаграждение от 1315.52 лв. за закупен пакет от
допълнителни услуги, БОС намира заявлението за неоснователно, поради което
разпореждането на КРС следва да бъде потвърдено в тази част.
В случая, видно от споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, голямата част от тези услуги (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
отлагане на определен брой вноски; намаляване на определен брой вноски; смяна на датата
на падежа) са свързани с отпускането и изплащането на задълженията по сключения договор
за потребителски кредит. От данните по делото и от твърденията на заявителя става ясно, че
4
длъжникът дължи възнаграждението по пакета за допълнителни услуги от момента на
подписване на споразумението, като плащането му е разсрочено и е включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор
и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, но и
възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което също следва да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. В този смисъл, въззивният съд намира,
че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги
не представлява плащане за услуга, а всъщност представлява прикрит разход по кредита, с
които се стигна до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, а
това води до нищожност на клаузите за уговореното възнаграждение за допълнителния
пакет услуги на основание чл.19, ал.5 и чл.21 ЗПК. Ето защо, сумата от 1315.52 лв.,
начислена на това основание е недължима, заявлението за заплащането й противоречи на
закона и следва да бъде отхвърлено, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено тази част.
С оглед изложените съображения, БОС намира, че обжалваното разпореждане
следва да се отмени като неправилно в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната от
двамата длъжници главница от 2083.05 лв., договорна лихва от 332.58 лв. и лихва за забава
от 277.48 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, като се разпореди
издаването на заповед против длъжниците за тези суми при посочената по-горе дължимост.
В останалата обжалвана част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, искането за разноски е частично основателно, като на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от заявлението,
а именно: 154.63 лв. – за заповедното производство и 50.39 лв. – за въззивното
производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260406 от 25.02.2021 г. , постановено по ч.гр.д.№
246/2021 г. по описа на РС-Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу М. Д. С. и П. Ж. Ж., двамата от гр.К., ул.“Л. М.“ № *, за
солидарно заплащане на следните суми: 2083.05 лв. – неплатена главница по договор за
потребителски кредит № ***37/27.06.2018 г., 332.58 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 02.11.2018 г. до 31.07.2019 г., и 277.48 лв. – лихва за забава за
периода от 31.07.2019 г. до 08.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г.
до окончателното изплащане на сумите, както и за съдебни разноски,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
заявлението на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу М. Д. СТ. от гр.К., ул.“Л.
М.“ № *, ЕГН **********, в качеството й на солидарен длъжник по договор за
потребителски кредит № ***37/27.06.2018 г. и наследник на кредитополучателя В. М. Ж.,
починала на 10.05.2020 г., за заплащане на следните суми: 2083.05 лв. – неплатена главница
по договор, 332.58 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 02.11.2018 г. до
31.07.2019 г., и 277.48 лв. – лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 08.02.2021 г. (с
уточнението, че лихва не е начислена за периода 13.03-13.07.2020 г., съгласно чл.6
ЗМДВИП), ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите, и срещу П. Ж. Ж. от гр.К., ул.“Л. М.“ № *, ЕГН **********, в качеството му на
наследник на кредитополучателя В. М. Ж., починала на 10.05.2020 г., за заплащане в
условие на солидарност с длъжника М. Д. СТ., ЕГН **********, на следните суми: 1041.53
лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***37/27.06.2018 г., 166.29
лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 02.11.2018 г. до 31.07.2019 г., и
138.74 лв. – лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 08.02.2021 г. (с уточнението, че
лихва не е начислена за периода 13.03-13.07.2020 г., съгласно чл.6 ЗМДВИП), ведно със
законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, КАКТО и
за направените по делото разноски за заповедното производство в размер на 154.63 лв. и за
въззивното производство в размер на 50.39 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260406 от 25.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 246/2021 г. по описа на РС-Карнобат, в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Карнобат за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6